Промяна, стагнация и ново начало в съдебната система на Румъния (от края на 90-те години на миналия век до 2026 г.)

Владимир Митев

Резюме

Общ преглед на събитието

На 30 май 2026 г. в Дом „Канети“ в Русе се провежда прожекция на филма „Защо аз?“ на режисьора Тудор Джурджу. Събитието е организирано съвместно от Международно дружество „Елиас Канети“, българо-румънския блог „Мостът на приятелството“ и букурещката организация „Orașul Reel“.

Прожекцията е последвана от дискусия между журналиста Владимир Митев, публиката и румънския експерт по добро управление Кодру Врабие, фокусирана върху съдебната реформа, борбата с корупцията и ролята на младите елити и тайните служби в Румъния.

Основни акценти от дискусията

1. Реализъм и исторически контекст на филма „Защо аз?“

• Реалната основа: Филмът отразява действителната структура на румънската система от края на 90-те години и началото на XXI век, която издига млади и неопитни хора на високи позиции. Прототип на главния герой е прокурорът Кристиан Панаит (който се самоубива), а случаят е свързан с контрабанда на горива от бизнесмен от Сату Маре, финансирал кампанията на тогавашния премиер Адриан Нъстасе.
• Смяната на поколенията: В периода 1997–1998 г. правосъдният министър Валериу Стойка провежда реформа за отстраняване на кадрите, свързани с бившата комунистическа тайна служба (Секуритате), чрез ранно пенсиониране. Това отваря вакуум, запълнен от млади юристи (като Кристиан Панаит, Виктор Понта, Роберт Казанчук и Овидиу Будушан), чиито кариерни и житейски пътища се развиват коренно различно впоследствие.
• Случаят „Будушан“: Прокурорът Овидиу Будушан разкрива незаконно финансиране на кампанията на Йон Илиеску и Адриан Нъстасе от Франция. Поради заобикаляне на официалните министерски канали при изискване на доказателства, той е санкциониран от Нъстасе, а антикорупционната секция е закрита. Години по-късно Будушан е възстановен от съда, след което напуска и става адвокат.

2. Реформата на Моника Маковей и независимостта на магистратите

• Промяната на статуквото: Кодру Врабие посочва, че най-важното постижение на правосъдния министър Моника Маковей (2004–2007 г.) е утвърждаването на независимостта на прокурорите чрез думи и категорични послания.
• Конституционна равнопоставеност: Благодарение на измененията в Конституцията от 2003 г. (въведени първоначално при Нъстасе), прокурорите и съдиите стават равни в рамките на Висшия съвет на магистратурата (ВСМ). Маковей вдъхва увереност на прокурорите с призива „Не вдигайте телефона“, което им дава кураж да спрат да изпълняват политически поръчки. Тя също така закрива компрометираната тайна служба на съдебната система — SIPA.

3. „Златната ера“ и замразяването на антикорупцията

• Успехи и критики: Румъния преминава през период на силна антикорупционна борба под ръководството на Лаура Кьовеши (начело на ДНК), завършила с осъдителни присъди за множество министри и премиер.
• Тайните протоколи: Успехът (над 90% осъдителни присъди) обаче е съпътстван от тайни протоколи за сътрудничество между съдебната система и разузнавателната служба (СРИ), разкрити през 2017–2018 г. Въпреки политическите спекулации за „паралелна държава“, нито една от тези присъди не е отменена от ЕСПЧ в Страсбург.
• Политически отговор и спад: Лидерът на социалдемократите Ливиу Драгня използва реториката за „паралелната държава“ и чрез министъра на правосъдието Тудорел Тоадер се възползва от конституционен пропуск. Конституционният съд решава, че прокурорите са подчинени на министъра, което води до принудителното уволнение на Кьовеши от президента Клаус Йоханис и последващ спад в антикорупционните действия.

4. Настоящата ситуация и програмата „Лидери в правосъдието“

• Новото замразяване: След 2022 г. законите са променени и по върховете на системата отново идват млади, неподготвени кадри без постоянен статут (командировани). Системата от временни командирования от по 3–5 години в съда, прокуратурата и полицията прави кадрите уязвими за политически контрол и влияние от тайните служби, което предизвиква граждански протести през декември 2025 г.
• Алтернативата: Като обучител в програмата „Лидери в правосъдието“ на фондация „Конрад Аденауер“, Кодру Врабие подготвя млади юристи от Румъния и Молдова на лидерство, мениджмънт и екипна работа. Целта е изграждането на „хуманно правосъдие“, базирано на ценности, добродетели и професионално сътрудничество.

5. Сравнение между Румъния и България

За разлика от Румъния, в България колегиите на съдиите и прокурорите са строго разделени, а българските прокурори нямат същата конституционна независимост спрямо политическата власт. С течение на времето обаче румънският Висш съвет на магистратурата (Висш съдебен съвет) също се е разделил функционално на две секции, което го доближава до българския модел.в проявява засилен интерес към системния анализ и влиянието на тайните служби върху правосъдието.

В Румъния прокурорите имат статут на магистрати, равни на съдиите по Конституция, което им дава законова опора да се противопоставят на политически натиск и да търсят правата си в Страсбург или Люксембург.

Въведение

На 30 май 2026 г. в Дом „Канети“ в Русе бе прожектиран филмът „Защо аз?“ на Тудор Джурджу в рамките на съвместно събитие на Международно дружество „Елиас Канети“, на българи-румънския блог „Мостът на приятелството“ и на базираната в Букурещ българска организация „Orașul Reel“, която организира филмови прожекции в столицата на Румъния. Прожекцията бе последвана от дискусия с румънския експерт по добро управление Кодру Врабие, който отговори на въпросите на журналиста Владимир Митев и на публиката относно борбата на Румъния с корупцията, съдебната реформа и ролята на младите елити в съдебната система.

Дискусия

Какво е реално във филма „Защо аз?“?

Владимир Митев:

Първият ми въпрос: какво точно от филма е вярно и какво не е… Имам предвид системата, а не личната история. Личната история е трагедия. Няма да обсъждаме личната история. Но във филма има системни аспекти. Например във финалните надписи се споменава тайната служба на Министерството на правосъдието – СИПА, която беше закрита от Моника Маковей.

Имаше дори, ако щеш, фактът, че Лаура Кьовеши каза преди седмица-две за Никушор Дан: „Пожелавам му много спокоен сън“. И генералният прокурор във филма каза същото нещо на младия прокурор – че трябва да спи.

Така че вероятно във филма има много верни неща. Но със сигурност, имайки предвид, че си живял в онзи период и си се срещал с Панаит и с други хора от същите институции, може би можеш да кажеш до каква степен отношенията и противоречията във филма са реални и доколко са преувеличени или измислени?

Кодру Врабие:

Вярна е общата структура на една система, която издига много млади хора на важни позиции и им поверява тежки задачи. Това е нещо реално. Беше вярно в периода 1997–1998 г., до 2004–2005 г. И стана отново вярно откъм 2021–2022 г.

Може би е вярно, че е имало такива досиета в прокуратурата, които са били поръчани. Но това, разбира се, може да бъде потвърдено с абсолютна сигурност само ако самите министри, които евентуално са дали тези инструкции, проговорят за това.

Има реална случка – не само по отношение на смъртта на този прокурор, но и фактът, че е съществувал бизнесмен, който обаче не е от Орадя, както е показано във филма, а в реалния живот е от Сату Маре – също регион близо до Унгария. А прокурорът се казва Леле, не Лека.

Този бизнесмен се е занимавал с контрабанда на бензин, дизел или мазут между Украйна, Унгария и Румъния, нанасяйки значителни щети по онова време от неплатени данъци към държавата. Също така този човек, бизнесменът, финансира кампанията на премиера, когото видяхме във филма.

Не знам дали има и нещо друго, но се свързват много елементи, които изглеждат точно като показаното във филма. Не знам дали мотивите, поради които Панаит е бил притиснат, са описаните във филма. По мое мнение не можем да твърдим, че Панаит се е самоубил поради причините, които се виждат във филма.

Социално-политическият контекст от края на 90-те години и началото на XXI век

Владимир Митев:

Какъв беше социално-политическият контекст в Румъния по онова време?

Кодру Врабие:

Да, може би е важно да опишем контекста в Румъния – в политиката, в правосъдието и в структурите за сигурност от края на 90-те години, а също и в периода 2004–2005 г. Защото в периода 1996–2000 г. на власт имахме реформатори. Тогавашният министър на правосъдието (Валериу Стойка) осъществи важна реформа сред магистратите. Целта на реформата беше да се отстранят отвътре старите съдии и прокурори, които са имали връзки със Секуритате. Начинът, по който се постъпи, беше да им се даде възможност да се пенсионират по-рано, със само 25 години трудов стаж в правосъдието.

Така им беше позволено да се пенсионират със само 25 години стаж, тоест по-рано. В момента, в който хората бяха освободени или отстранени през 1997–1998 г., беше необходимо в системата да се вкарат млади хора, но те не бяха много. Има млади кадри в системата, но не са чак толкова много. Така че, без много опит или стаж, те се оказват на върха на определени държавни институции, без да са преминали през необходимите за това етапи. Мисля, че има четири интересни примера за такива хора от този период.

Единият е Кристиан Панаит. Друг е Виктор Понта, който се появява във филма под името Влад Попа (ако сме дешифрирали правилно художествените лицензи на режисьора/сценариста). Това е колегата, който се появява накрая при Панаит и му казва, че започва разследване. Третият и четвъртият са Роберт Казанчук и Овидиу Будушан.

Защо давам тези примери? Защото имат много различни траектории. Те са примери, които се развиват много различно.

Панаит се самоуби. Понта и Казанчук продължиха през онзи период функциите си в Генералната прокуратура в Букурещ, а след това започнаха да мигрират към други институции. Понта се сближава с тогавашния министър-председател Настасе. И напуска прокуратурата, за да стане член на Социалдемократическата партия, където Адриан Настасе е председател. След това, години по-късно, става министър-председател – от 2012 до 2015 г. Впоследствие той влезе в редиците на суверенистите.

Роберт Казанчук се премести от прокуратурата в Министерството на външните работи, където поддържаше връзки със Съда на Европейския съюз. След това и той се записа в Социалдемократическата партия. И сега е сенатор. Мисля, че сега кара третия си или четвъртия си мандат като сенатор от тази партия. При него се забелязва малко суверенизъм.

Овидиу Будушан е друг случай – може би дори най-интересният, бих казал аз, ако мога да коментирам. Панаит трябваше да ръководи отдела за разследвания, а Будушан трябваше да ръководи секцията за борба с организираната престъпност и корупцията. Будушан разкри незаконното финансиране от Франция за предизборната кампания на Йон Илиеску (може би и на Адриан Нъстасе). Будушан разкрива, че има незаконно финансиране на кампанията на Нъстасе и Илиеску, идващо от лица във Франция.

Част от досието, изготвено изцяло от Будушан относно незаконното финансиране, се отнася до банкови трансакции. Разследването на Будушан има връзка с това, което идва от Франция. От разследването на Будушан произтича по някакъв начин и това разследване, което във филма става просто случаят с Леле или Лека. И в началото на филма видяхме цистерни с бензин. Те се отнасят до незаконното финансиране на предизборната кампания. И това е връзката между Будушан и Панаит.

Използваната от Будушан процедура включва директно искане от румънския прокурор към френския прокурор за получаване на доказателства чрез „съдебна поръчка“. Проблемът е, че по принцип прокурорът е трябвало да премине през официалния канал – чрез министъра на правосъдието, министъра на външните работи и съответно министерствата във Франция. Будушан е трябвало да следва обичайния път – да се свърже с министъра на правосъдието в Румъния, после с Министерството на външните работи, после със съответните външни министерства и министерства на правосъдието във Франция. Вместо това той търси директна връзка с прокурора във Франция.

Поради това разследване той е санкциониран. Адриан Нъстасе констатира, че тук има процесуални нарушения, и санкционира прокурорите, закривайки изцяло секцията за организирана престъпност и антикорупция. Така че след реформата на Настасе Будушан вече не ръководи никаква секция и не е никакъв прокурор.

И така, в този период в съдебната система влизат нови хора. Идеята е да се отървем от Секуритате, не забравяйте. Новите елити да заменят старите. Някои от новите хора имат добри резултати – като Будушан. Други биват манипулирани и влизат в политиката. Трети са толкова манипулирани, че развиват параноя и излизат от системата.

Пътят, по който тръгна Будушан, създава разрив в системата, който след повече от десетилетие води до ситуацията, в която Настасе влиза в затвора, атакуван от Специализираната антикорупционна прокуратура, създадена от самия него.

След години Будушан печели делата в съда и в следствие на това е възстановен на длъжността прокурор. След като е възстановен на поста, той казва „благодаря ви“ и подава оставка. Става адвокат, специализиран в наказателно право. Едно от лицата, които защитава, е Дину Патричиу, който също е имал връзки с бизнеса с горива.

Как Моника Маковей прави прокурорите независими?

Владимир Митев:

Разбрах контекста от онзи период. Какво прави Моника Маковей, за да се почувстват прокурорите и съдиите независими и да започнат тази борба с корупцията, която наблюдавахме тук преди 10–14 години и си казвахме колко напреднали са румънците, тъй като осъждат политиците си и ги вкарват в затвора? Какво промени конкретно Моника Маковей, какви мерки взе, каква дейност разви, за да има независимост сред магистратите?

Кодру Врабие:

Моника Маковей промени само едно нещо – думите. И не го казвам в лош смисъл. Промяната беше съществена. И тук трябва да кажа, че изобщо не съм поддръжник на Моника Маковей. В началото на 2005 г. се скарахме. И това беше толкова сериозна кавга, че не си говорим от 21 години. Но признавам, че тя направи голяма промяна – с думите.

Ще започна от по-далеч. Говоря за процеси, които се развиват в продължение на много години. 

Адриан Нъстасе свика през 2003 г. референдум за изменение на Конституцията. Значи пак – нещо, което отнема години. Един от членовете на Конституцията, променен през 2003 г., се отнася специално до Висшия съвет на магистратурата. И това, което е важно да се запомни днес, е, че сега текстът на Конституцията предвижда, че Висшият съвет на магистратурата се състои от съдии и прокурори. Това означава, че по силата на Конституцията, отново започвайки от 2003 г., съдиите и прокурорите са на равна нога. Преди 2003 г. не беше така. До 2003 г. Висшият съвет на магистратурата включваше само съдии и политици. След това прокурорите и съдиите станаха равни в рамките на този Висш съвет на магистратурата.

Резултатът е, че вече не можеш да вземеш досието на Панаит (или досието на Пандуру) и да го дадеш на Попа. През 2003 г. Конституцията беше променена. През 2004 г. се проведоха избори за новия Висш съвет на магистратурата. А след тези избори последваха парламентарните и президентските избори.

Моника Маковей, в качеството си на министър в правителството, казва, че прокурорите са независими. Те вече имат равен конституционен статут. Тя казва на прокурорите: „Сега сте независими, защото така е предвидено в Конституцията“. През 2007 г. в Букурещ се провежда събитие. Конференцията на MEDEL (Европейски магистрати за демокрация и свободи), където заключителният документ от конференцията потвърждава независимостта на румънските прокурори като магистрати, равни на съдиите. Документът потвърждава, че румънските прокурори са равни на съдиите пред Конституцията.

И едва през 2007 г. прокурорите разбират, че могат да бъдат независими и че не трябва да отговарят, когато им звънят по телефона. Точно това са думите на Моника Маковей, когато казва на прокурорите, че са независими: „Не трябва да отговаряте на телефона“. Те разбират, че когато политиците им звънят по телефона, могат да не отговарят.

Владимир Митев:

През декември 2025 г. имаше протести за съдебна реформа. Основно имаше един голям банер: „Не вдигайте телефона“ или „Не отговаряйте на телефона“.

Но преди това се случиха и други неща. Едно от тези неща видяхме и във филма, накрая, във финалните надписи: Моника Маковей закрива тайната служба на съдебната система. Може би това има значение.

Кодру Врабие:

Моника Маковей закри SIPA и това имаше положителен ефект. В резултат на това прокурорите консолидираха независимостта си, без да имат повече проблеми.

В онзи период имаше важен етап, когато Даниел Морар ръководеше DNA, а Кодруца Кьовеши ръководеше Генералната прокуратура, след което размениха постовете си. Това беше периодът, в който много хора в системата – особено прокурори, но и съдии, най-вече съдиите – имаха възможност да демонстрират собствените си сили. Тяхното ръководство се материализира, по някакъв начин, в независимостта на прокурорите.

Дискусията след филма (източник: Климент Занов)

Замразяването на румънската антикорупция

Владимир Митев:

Стигаме обаче до ситуацията, в която имаме „златна ера“, както понякога се изразявам, на румънската антикорупция. Тук, в България, хвалехме Румъния, защото имаше цял кабинет от министри – най-различни министри от най-различни министерства, дори министър-председателят – които влизаха в затвора. Имаше „видими резултати“, тоест осъдителни присъди.

Въпреки това мисля, че е правилно да се каже, че румънската държава не само осъди много от „динозаврите на прехода“, но и същата тази държава спря борбата срещу корупцията. Това се случи по време на управлението на Ливиу Драгня. Тогава Конституционният съд реши, че прокурорите са подчинени на министъра на правосъдието. Това означаваше, че министърът на правосъдието можеше да поиска и да получи от президента оставката на Лаура Кьовеши. Какво трябва да знаем за този период?

Кодру Врабие:

В периода, в който Лаура Кьовеши беше начело на Антикорупционната прокуратура, съществуваше таен протокол за сътрудничество между спецслужбите (СРИ – това е основната разузнавателна служба в Румъния) и съдебната система, но ние разбрахме публично за това споразумение едва през 2017 или 2018 г. Това споразумение за сътрудничество беше сключено преди 2012 г., тоест преди Лаура Кьовеши да стане главен прокурор на Антикорупционната прокуратура.

Спекулираше се много в пресата, но най-вече сред политиците, че успехът на борбата с корупцията в Румъния се дължи именно на тези тайни протоколи със СРИ. И тогава се пишеше много в румънските медии, че успешната антикорупционна борба (да припомним, че над 90% от делата на Антикорупционната прокуратура завършваха с осъдителни присъди) се дължи всъщност на подкрепата на тези тайни служби.

Все пак е важно да подчертаем: нито един политик, който беше осъден в този период, не успя да постигне отмяна на присъдата си от Европейския съд по правата на човека в Страсбург. И това е важно, защото ако е имало нещо незаконно с тези протоколи (всъщност с доказателствата, получени въз основа на тези протоколи), съдът в Страсбург би ги „съборил от стола“, както се казва у нас – тоест за 5 минути щеше да каже: „Да, имате право, незаконно е, не трябва да лежите в затвора“. Въпреки това в колективното съзнание остана усещането, че румънското правосъдие, и особено прокуратурата, е ръка за ръка със службите.

Владимир Митев:

С други думи, във филма, който току-що изгледахме, се казваше, че румънската съдебна система трябва да се освободи от влиянието на Секуритате. Но след като магистратите стават независими, не се ли оказва, че тайните служби отново действат чрез съдебната система?

Кодру Врабие:

Ще се опитам отново да предложа контекст за процесите, които се развиват от години. През 2001 г., когато се развива действието на филма, реформата на Валериу Стойка беше приключила, но на мястото на министъра на правосъдието дойде Родика Станою. Тя е представена във филма като сътрудник на Секуритате със съответния кодово име. Тогава реформата беше започнала, но под нейното ръководство в министерството всъщност спря.

Аргументът, че тайните служби отново управляват съдебната система, се появи отново в годините на „слава“ на лидера на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня. Според него е съществувала паралелна държава, съставена от тайни служби, която ръководи съдебната система. Не знам дали това е нещо, в което той наистина е вярвал, но това се представяше като политическа реторика.

Той е най-емблематичната фигура от периода 2016–2018 г., която поддържа тезата, че съществува паралелна държава, която не се избира чрез избори. Тя е паралелна на официалната и просто съществува. И той мобилизира подкрепата си, заявявайки, че се бори срещу нея. Това е причината, поради която си постави за цел да отстрани Кьовеши. Защото според неговото изявление – независимо дали ни харесва или не – Кьовеши беше „представителката“ на паралелната държава – така описва той Лаура Кьовеши, като представител на тази паралелна държава.

Драгня използва Тудорел Тоадер, който тогава беше министър на правосъдието. А Тудорел Тоадер успя чрез Конституционния съд да върне на дневен ред един член от Конституцията, който съществуваше и преди 2003 г. При изменението през 2003 г. този член не беше премахнат правилно. Той се възползва от един „боклук“, който беше останал в Конституцията, скрит под килима, и ето че този боклук се оказа полезен за него. Ето какви остатъци излязоха наяве.

Тъй като в Конституцията пише, че прокурорите действат под определена форма на надзор или контрол от страна на министъра на правосъдието, се появи решение на Конституционния съд в смисъл, че те са подчинени на министъра и че министърът може да се задейства в дейността на прокуратурата. Следователно той може дори да поиска уволнението на Лаура Кьовеши и той поиска уволнението ѝ от Клаус Йоханис. Клаус Йоханис беше длъжен да подпише. Нямаше право на мнение. Просто получава заповед, че Лаура Кьовеши трябва да бъде уволнена…

Румънската антикорупция след епохата на Лаура Кьовеши

Владимир Митев:

Така стигаме, след възхода на румънската антикорупция, до нейния спад или замразяване, което продължава до 2022 г., а след това размразяването е слабо, като политиците, обект на нейния интерес, се намират на много по-ниско ниво от преди.

Кодру Врабие:

След уволнението на Лаура Кьовеши започва отново процесът, чрез който се променят законите относно съдебната система. Като резултат, след 2022 г., идват отново млади хора, нови кадри, които не са подготвени за структурите по върховете.

По време на мандата на Йоханис се извършва реставрация на ситуацията отпреди реформите на Маковей. Така, след напускането на Йоханис от властта, се появява искане от страна на румънското общество и, може би, на част от съдебната система за реформа.

Причината е, че значителна част от функциите и постовете в съдебната система са заети от лица, които имат делегирана роля, тоест са командировани или имат временен статут, не са титуляри. Те са млади. Нямат опит и има недоволство в този смисъл, че не се виждат резултати в съдебната система.

Владимир Митев:

Това е ситуация, която напомня за тази, с която започнахме и която беше описана във филма „Защо аз?“ с влизането на свежа кръв в институциите…

Кодру Врабие:

И тук се прави завръщане към филма, защото в първия случай, когато бяха делегирани хора като Будушан, Понта, Казанчук и Панаит – те отново бяха делегирани. Дори във филма Панаит пита шефа си какво се случва с неговата командировка – удължава ли се? Тоест връщаме се отново към протестите от декември 2025 г. Това е ехо от тези командирования. Тоест в този момент в Румъния – както сред съдиите, така и сред прокурорите, а след документалния филм на „Recorder“ отпреди няколко дни разбираме, че и в полицията – функционира тази система на командирования от поне 3-4, ако не и 5 години. И това води до ситуация, в която хората на върха на съдебната система, на прокуратурата и на полицията зависят от политиците, за които това е лесен инструмент да ги контролират чрез тези командирования.

Общността на младите юристи в Румъния и Република Молдова – Хората на правосъдието

Владимир Митев:

Тук бих искал да напомня, че Кодру Врабие е обучител в рамките на програмата на фондация „Конрад Аденауер“ „Лидери в правосъдието“, която подготвя млади юристи от Румъния и от Република Молдова. През 2019 г. изгледах документалния филм „Хората на правдата“ (Oamenii dreptății), който събираше интервюта с млади юристи от тази програма. И от този филм си спомних името на една прокурорка, чието име се появи в медиите в контекста на документалния филм на „Recorder“ за плененото правосъдие и исканията за съдебна реформа от края на 2025 г. Какво можеш да кажеш за младите юристи, завършили програмата „Лидери в правосъдието“, които са част от системата от години? Каква промяна носят те?

Кодру Врабие:

Прокурорката от този пример беше за известен период лидер на професионално сдружение, на асоциация на прокурорите. Работи в DNA и беше много атакувана по телевизиите, в пропагандата, в политиката. Тя се занимаваше с делото „Телдрум“, в резултат на което Ливиу Драгня все още е съден. Тя беше прокурор по това дело. Това е причината, поради която изглежда толкова видима фигура. Тя състави един от обвинителните актове срещу Драгня.

Владимир Митев:

Ще задам въпроса по друг начин – на какво учиш младите юристи в качеството си на обучител? Или какво отличава тяхната работа от тази на предишните поколения в съдебната система?

Кодру Врабие:

Не ги уча на строго юридически неща. Уча ги как да работят заедно с колегите си. Уча ги на лидерство и мениджмънт.

Идеята е колегите да работят добре, да си тръгват от работа, без да се чувстват претоварени или изтощени, и да се връщат на следващия ден с усмивка на лице и с желание за работа. И от професионална гледна точка те успяха да работят на толкова високо ниво. Прокурорът не може да работи сам. Той трябва да работи в екип с полицаите. Трябва да работи добре с други хора. Например един прокурор има нужда да работи добре с полицаите за тази дейност.

Имаме завършили и от Република Молдова. Един от прокурорите, да го наречем Раду, разказваше как е успял да издейства присъда за престъпник. Човекът влязъл в пенитенциарното заведение, изтърпял наказанието си (мисля, че беше 6 месеца). След това се върнал и почукал на вратата: „Добър ден, господин прокурор. Благодаря ви, че ме осъдихте да прекарам шест месеца тук, защото бях направил нещо лошо. Периодът, прекаран в затвора, ми даде ценни уроци. И ако не бях влязъл тук, вероятно щях да убия някого“.

Защото това подкрепя хуманното правосъдие. И за да не се връщат нещата назад, имаме шанса, стъпка по стъпка, да стигнем до хуманно правосъдие и по върховете на системата. Чрез командироване или не, системата ще стане по-хуманна.

Въпроси от публиката: ролята на разузнавателните служби

Владимир Митев:

(към публиката) Имате ли въпроси?

Климент Занов:

Имам само един коментар: организирахме прожекция на този филм в Букурещ, в присъствието на прокурора и на актьора, който играе главната роля. По време на дискусията зададох въпрос за ролята на тайните служби в съдебната система и всички останаха изумени. Тогава прокурорът призна колко е трудно да се накара системата да работи. А модераторката на дискусията каза, че страната работи просто така – чрез тях.

Впечатлени сме от факта, че дискусията за този филм сега, на юг от Дунав, засяга широко темата за влиянието на тайните служби в съдебната система, докато дискусията за него, когато се проведе на север, се фокусира главно върху самия филм и върху личната история.

Владимир Митев:

По мое мнение румънците не избягват да говорят за Секуритате. В медиите – например на платформи като „Recorder“ или в други независими издания – има изключително много дискусии за службите. Има и филми за влиянието на тези институции.

Кодру Врабие:

Нямам притеснения да говоря по тази тема. Службите се възползват от всяка уязвимост на твърде младите и неподготвени хора, командировани на позиции, твърде високи за техните сили. Те са разбрали перфектно, че начинът, по който се избират хората, решава всичко – по този начин си гарантират контрола над системата и се възползват от всеки удобен случай.

Мога да кажа, че в програмата „Лидери в правосъдието“ ние използваме противоположен подход при подбора. Ние търсим добродетелите на хората. Те се събират за нашия курс в четвъртък следобед, без да се познават. А в неделя следобед, когато си тръгват, се чувстват като приятели за цял живот, защото са разбрали, че ги сближават едни и същи ценности и качества. И това се дължи именно на подбора.

Така че има подбор, базиран на слабостите, и подбор, базиран на добродетелите.

Въпроси от публиката: сравнение между българската и румънската съдебна система

Иванка Шишева:

Можете ли да направите сравнение между българската и румънската съдебна система?

Кодру Врабие:

Имам три отговора. Най-краткият отговор е: „Не“. Една единствена дума. Малко по-дългият отговор е: „Не знам“. „Не знам“ е по-дългият отговор. Имам и един още по-дълъг. Имам мнение. Това е третият отговор.

Системата в Румъния е уникална в ЕС. В смисъл, че в Румъния прокурорите и съдиите са равни. Докато в България имате отделна колегия на съдиите и колегия на прокурорите. Същото е и в Молдова. Във Франция, в Италия има и следствени съдии – там нещата са малко по-сложни.

Това, което беше реализирано и частично популяризирано от Драгня в периода 2018–2022 г., беше разделянето на Висшия съвет на магистратурата в Румъния, така че той да не функционира изцяло съвместно за съдии и прокурори. Той функционира разделен на две секции: секция на съдиите и секция на прокурорите. Което прилича, де факто, на това, което имате вие в България – колегия на съдиите и колегия на прокурорите. Висшият съвет на магистратурата в Румъния се раздели. Приликата между Румъния и България е, че постепенно и при нас те бяха разделени.

Разликата обаче е, че при нас прокурорът е магистрат съгласно румънската Конституция. Ако един български прокурор иска да се противопостави на българските политици, ще има проблеми. Вместо това румънският прокурор може да се опита, въз основа на Конституцията, да направи това. Румънският прокурор ще има подкрепата на Конституцията зад гърба си и дори да чака години, има шансове да спечели делата в Страсбург и в Люксембург. Но българският прокурор няма шанса да стигне до Страсбург или до Люксембург.

Владимир Митев:

Това ще бъде повод да обсъдим по-сериозно сериозни теми. Надявам се, че сте доволни. Ще помислим и за други събития от този род. Засега, приятна вечер!

Снимка: Кодру Врабие (вляво) и Владимир Митев по време на дискусията в къща Канети (източник: Климент Занов)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author