Резюме
Текстът анализира историческия филм „Колоната“ („Columna“, 1968 г.), режисиран от Мирча Драган – френско-румънска копродукция, която илюстрира периода след военните сблъсъци между даките и римляните (87–88 г. от н.е. и последвалите войни), както и процеса на колонизация и интеграция на новата провинция в Римската империя.
Основни акценти в действието и персонажите:
- Началото и съдбата на Децебал: Филмът започва с обсадата на Сармизегетуза. Крал Децебал (Амза Пеля) е предаден от Бастос (Георге Диника) — прагматичен дак, който смята сътрудничеството с Рим за единственото рационално решение — и е убит от римски командир, като смъртта му е представена като духовно събитие.
- Съпротивата и романизацията: След поражението вождът Герула (Иларион Чобану) се оттегля в планините, за да продължи антиримската съпротива и да възпитава новите поколения в дух на свобода. Успоредно с това римският командир Тиберий (Ричард Джонсън) координира изграждането на каструм (военен лагер) и бавния процес на урбанизация и латинизация, белязан от взаимно недоверие между завоеватели и местни жители.
- Актьорски състав и кинематографични клишета: Актьорският състав включва по-слабо известни и дублирани чуждестранни актьори (Ричард Джонсън, Антонела Луалди в ролята на Андрада, дъщерята на Децебал) заедно с големи румънски имена. Авторът отбелязва присъствието на клишета, специфични за историческите филми от комунистическата епоха: старият и мъдър дак (Емил Бота), който изрича морализаторски, но всъщност банални реплики, и легионерът Сабинус (Флорин Пиерсик), чиято връзка с дакийска жена илюстрира на екрана училищното понятие за „етногенезис на румънския народ“.
- Националистически тон и пропаганда: Лентата използва широки кадри с планински пейзажи с цел туристическа реклама. Към края национализмът е по-умерен: свободните даки и римляните се съюзяват, за да отблъснат варварско нашествие, като се загатва за общата им съдба на една и съща земя. Текстът заключва с ирония, че филмът изобилства от сцени с даки, които търсят злато, поглъщат късове месо и сирене или гледат смаяни технологичните постижения на римляните (като акведуктите).
Рецензия
Тъй като вероятно не е съвсем общоизвестен факт, първият значим военен сблъсък между даките и римляните се случва през 87–88 г. от н.е. и завършва наравно: даките печелят първата битка, следващата е спечелена от римляните, но даките постигат изгодни условия и Децебал започва да вярва, че би могъл да остане извън властта на Рим. Не стига това, но предводителят на даките се простира по-далеч от чергата си (както казват румънците) и напада римските територии на юг от Дунав. Това няма как да бъде подминато и войната започва отново. Даките губят решително (това вярвам се знае) и територията им се превръща в римска провинция, а филмът „Колоната“ ни показва как е протекла римската колонизация.
Филмът започва с решителната битка при Сармизегетуза – столицата на гето-даките, която сега е обсадена от римляните, без даките да имат какъвто и да е шанс за победа или възможност да прибегнат до някакъв трик, като например хвърлянето на скали от планините. Виждаме самия Децебал, изигран от същия Амза Пелеа, въоръжен с извит дакийски меч, наречен фалкс (прекалено много играх Rome: Total War в гимназията, знам), но той ще бъде предаден от персонаж, изигран от Георге Диника. Амбициозен римски командир настига крал Децебал и решава, че той не заслужава да бъде отведен в Рим като военнопленник, затова го убива, а останалите даки се разпръсват и повече не оказват съпротива. Или поне така си мислим. Един лоялен командир на име Герула се крие в планините – доста често срещано клише в румънските исторически филми от времето на държавния социализъм. Този Герула ще продължи антиримската съпротива и ще възпитава новите поколения дакийски деца в омраза към Рим и жажда за свобода на всички даки по тези земи.
Но до тази бленувана свобода на даките Рим е победител и сега завоюваните територии трябва да бъдат цивилизовани – пардон, исках да напиша интегрирани в империята. Голяма част от филма е кинематографична хроника на романизацията на териториите на север от Дунав, завоювани от римляните, тоест какво се случва след поражението на Децебал. Виждаме опитите на римския командир Тиберий да издигне каструм за своите легионери, а след това и процеса на бавна урбанизация и навлизане на латинската култура в тези нови завоювани земи. Ала латинизацията е бавен процес – дакийските поданици нямат доверие на римляните, които са ги завладели, а от другата страна чувство е взаимно, което означава, че ще станем свидетели на исторически картини, които вероятно са имали за цел да останат в колективното съзнание на румънците.
Също френско-румънска копродукция, „Колоната“ има в актьорския си състав имена, които са доста непознати за днешния киноман – нещо напълно очаквано, тъй като комунистическите власти така или иначе не биха дали пари за известни звезди. Командирът Тиберий се играе от Ричард Джонсън, а италианската актриса Антонела Луалди превъплъщава Андрада, дъщерята на Децебал. Така да се каже, чуждестранно кастинг решение тип „ниска цена“ (low-cost), чиито гласове са дублирани.
От другата страна Иларион Чобану играе Герула – дакийския вожд и приближен на Децебал, който не се е отказал от борбата. Измислени имена, очевидно. Георге Диника отново е в ролята на предател, този път като дак на име Бастос, който предава своите, защото вярва, че светът на даките може да съществува само редом с Рим (трябва да признаем – най-добре адаптираният към политическите реалности на своя свят сред всички даки, единственият рационален дак). Затова той издава на римляните плановете на Децебал – но и защото е настроен срещу него. Същите румънски актьори с бутафорни бради, залепени на лицата им. Децебал умира и в последните мигове от живота си съзерцава хоризонта с местните планини – един вид спиритуализация на смъртта на праотеческия герой.
Поетът Емил Бота играе мъдър стар дак – клишето за белобрадия и разумен старец, който изрича мисли, претендиращи да бъдат образци на мъдрост, но всъщност са чисти баналности, като например: „Децебал искаше да защити там страната от нахлуването на неизвестното от сърцето на нощта“ – по повод на една въображаема крепост, която Децебал искал да построи на някакъв планински връх и която, според мъдрия дак, щяла да бъде непревземаема (изглежда дори мъдреците на даките не бяха чували за римските обсадни машини като тарана, щурмовата кула или балистата). Персонажът на Флорин Пиерсик, римският легионер Сабинус, става свидетел на някакъв женски дакийски ритуал (социалистическият еквивалент на предхристиянския фолклорен еротизъм, вероятно) и чрез връзката на този герой с дакийска жена ни се предлага кинематографичен пример за това, което в училище се наричаше „етногенезис на румънския народ“.
Всички исторически филми, излезли преди 1989 г., бяха и чудесен повод за туристическа реклама чрез широки кадри с пейзажи, планини, гори и местните красоти – и този филм не прави изключение. Що се отнася до въпросния етногенезис на историците, тоест формирането на румънския език в продължение на едно хилядолетие, любопитно е, че в последните десет минути на филма свободните даки се съюзяват с римляните, за да отблъснат нашествието на варвари, привлечени от римската колония. От това можем да разберем, че национализмът тук е в по-ниски дози, по-скоро като лек фонов шум – даки и римляни и техните потомци, принудени да защитават една и съща земя, останала непроменена от хода на времето. Ако искате да гледате филм, от който ще научите, че любимото занимание на даките е било да намират злато и по цял ден да промиват пясък в реките, и да видите същите сцени с даки, поглъщащи огромни късове месо, а вече и сирене – „Колоната“ от 1968 г. е точно за вас. Също така, когато в средата на група подозрителни даки един от тях отбелязва изумен изградените от римляните акведукти, разбираме, че сме изправени пред вечния въпрос, който по-късно ще бъде зададен от групата Монти Пайтън: „В края на краищата, какво са направили римляните за нас?“ (What did the Romans ever do for us?)
Снимка: „Колоната“ („Columna“, 1968 г.), режисьор Мирча Драган, с участието на: Амза Пелеа, Георге Диника, Иларион Чобану, Антонела Луалди.
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има профил в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
