Йордан Божилов: Време е за национална стратегия за Черно море

Владимир Митев, Mediapool, 4 август 2026 г.

Пояснение

Този текст е пълната версия на интервюто с експерта Йордан Божилов, което Mediapool публикува на 4 август 2026 г.

Кратко резюме на интервюто с Йордан Божилов

Интервюто с експерта в областта на отбраната Йордан Божилов разглежда важните предизвикателства пред сигурността в Черноморския регион, отношенията между България, Румъния и Турция и аргументира защо има спешната нужда България да приеме Национална стратегия за Черно море.

• Еволюция на сигурността: След периода на сътрудничество през 90-те години, руската агресия в Грузия (2008) и пълномащабната война в Украйна (2022) превърнаха Черно море в зона на сериозен конфликт. Траен мир не се очаква скоро, а евентуално „замразяване“ на войната ще остави дългосрочни рискове (плаващи мини, заплахи за търговията и туризма).
• ЕС и Черноморският хъб за сигурност: През 2025 г. ЕС прие Стратегически подход за региона. В рамките на новия хъб за сигурност Румъния води в защитата на критичната инфраструктура, а България – в борбата с хибридните заплахи и граничната сигурност.
• Турция като ключов фактор: Турция е най-мощният военен играч в региона с контрол върху Проливите. Тя води балансираща политика – подкрепя Украйна, но търгува с Русия и настоява въпросите в Черно море да се решават само от крайбрежните държави.
• България vs. Румъния:
  • Румъния е изключително активна – вижда Русия като пряка заплаха, привлича съюзници (САЩ, Франция), сключва двустранни споразумения за сигурност и инвестира милиарди по програмата SAFE (Rheinmetall).
  • България заема колеблива и пасивна позиция, няма актуална Стратегия за национална сигурност и изпуска възможности за модернизация на военнопромишления си комплекс.
• Срещата на НАТО в Анкара (2026): Маркира необходимостта европейските държави да поемат по-голяма отговорност за отбраната си и да увеличат разходите за военна промишленост. Докато Северна Европа изгражда силни регионални съюзи, сътрудничеството между България, Румъния и Турция остава недостатъчно за отговор на сериозни заплахи.

Интервю

Въведение

Йордан Божилов е основател и директор на Софийския форум за сигурност. Има дългогодишна кариера като държавен служител в Министерството на отбраната в периода 1992-2013 г., като е заемал различни позиции, включително началник на отдел „Международни организации и контрол на въоръженията“, директор на дирекция „Международно сътрудничество“, заместник-директор на дирекция „Политиката за сигурност и отбрана“ и началник на политическия кабинет на министъра на отбраната. Заемал е длъжността заместник-министър на отбраната през 2022 и 2026 година.

Йордан Божилов е лектор в Софийския университет и има публикации по въпросите на европейската отбрана, сигурността в Черноморския регион и други свързани теми.

Отношението на България към черноморския регион преди влизането в НАТО и след това

Господин Божилов, от вече повече от 20 години България и Румъния са членове на НАТО и някак си естествено се смята, че част от добавената им стойност като членове на Алианса е свързана с Черноморския регион. Каква е била перспективата на България към черноморските въпроси преди влизането в НАТО и как се променя тя в първите години след това присъединяване?

Да, ние наблюдаваме една много сериозна динамика на сигурността в Черноморието. Ако се върнем още по времето на Студената война, черноморският регион е част от фланга на противопоставянето между Варшавския договор и НАТО и се разглежда като една от основните линии на съприкосновение между двете структури, което определя и неговата милитаризация с много сериозни сили и средства както на НАТО (в лицето на Турция), така и на Варшавския договор.. България също е изключително милитаризирана — с една от най-големите армии на глава от населението по онова време и огромен бюджет за отбрана по отношение на БВП.

След разпадането на СССР и Варшавския договор коренно се променя архитектурата на сигурност в Черно море, тъй като България, Румъния, Украйна и Грузия започват процес на демократизация и постепенно асоцииране със западните ценности и западните съюзи — имам предвид НАТО и ЕС. Русия остава до известна степен изолирана от тези процеси, а след 2007 година, след онази реч на Путин на Мюнхенската конференция по сигурност, където той заявява, че вече няма еднополюсен свят, че светът става многополюсен и трябва да се зачитат интересите на Русия — имаме много сериозно засилване на конфронтацията в Черноморието.

Нещо повече, през 2008 година НАТО в една своя декларация приема, че Украйна и Грузия ще станат членове на Алианса, без да дава пътна карта и без да казва кога, което подклажда нови агресивни действия от страна на Русия. Това се реализира първо в августовската настъпателна операция на Русия срещу Грузия, когато Русия завладява част от грузинската територия и унищожава целия грузински черноморски флот, а след това започнаха и военните действия в Източна Украйна, подкрепени от Русия. От 2022 година имаме пълномащабна война на територията на Украйна, 

Черно море е част от този военен конфликт. И Русия, и Украйна проведоха значителни военноморски операции. Въпреки огромното превъзходство на Русия по море, Украйна, която на практика нямаше черноморски флот, успя не само да унищожи една трета от руския флот, но също така да установи зони на контрол в Черно море, най-вече с морски и въздушни безпилотни средства. Войната на Русия срещу Украйна създаде и други рискове от различен характер в региона – свободно плаващи мини, екологични рискове, изкривяване и заглушаване на GPS сигналите, бежанци, разпространение на оръжия и други. 

Но да се върна и към вашия въпрос. Вие питате за развитието на отношенията след присъединяването на България и Румъния към НАТО. Трябва да спомена, че към онзи момент черноморският регион се разглежда като регион на мир, на сътрудничество — регион, който е мост между континенти, държави и култури. Един регион, който е изключително важен за търговията и туризма. Тоест оценките на всички държави са много оптимистични. Никой не е и мислил за възможност за бъдеща сериозна конфронтация.

Нещо повече, в Черноморския регион се изграждат субрегионални системи за сигурност, които са базирани на няколко основополагащи документа. Единият документ е споразумението за BLACKSEAFOR, в което участват всички шест черноморски държави и което има и военен, и външнополитически аспект — тоест държавите намират рамка за сътрудничество. Друг елемент на субрегионалната рамка за сигурност е Споразумението за установяване на мерки за доверие и сигурност, което предвижда държавите — с цел да намалят напрежението и да има предвидимост в региона — да обменят информация, да си разменят посещение на добра воля и други. 

Бяха създадени структури, които да действат съвместно при екологични замърсявания и така нататък. В същото време, за да се отчете потенциалният риск от разпространение на оръжия, наркотици и т.н., беше създаден Черноморският център в Бургас, чрез който се обменяше информация между всички шест държави по линия на вътрешните министерства — за кораби, които могат да представляват потенциален риск за вътрешната сигурност, потенциален риск от разпространение на незаконни стоки и други. Турция създаде национална операция Black Sea Harmony, отворена за участие на останалите черноморски държави. Появиха се и други външнополитически инициативи.

Тоест в Черно море в продължение на две десетилетия след края на Студената война — до началото на руската агресия срещу Грузия през 2008 година — имаме по-скоро положителни тенденции за сътрудничество и за намаляване на рисковете, което се отразява впрочем и на икономическите и търговските дейности в региона. След като България и Румъния влезоха в НАТО, те поставиха пред Алианса въпроса как НАТО трябва да присъства в Черно море. Това беше свързано най-вече с факта, че НАТО нямаше изградени системи за защита на новите страни членки от потенциални заплахи.

Впрочем, отваряме една скоба — плановете за действие на НАТО на източния фланг бяха приети едва през 2022 година. Така че в продължение на много години Черно море наистина е един регион на сътрудничество, което за съжаление вече не е така. Естествено, стои въпросът: ако коренно се е променила ситуацията със сигурността, какъв трябва да бъде отговорът? Дали може да се върнем към всеобщите, всеобхватните мерки и системи, за които говорих преди малко, или стои въпросът да укрепваме нашата собственa сигурност извън всеобхватните рамки, но предимно в рамките на съюзите, в които участваме? Аз съм на позицията, че общите съюзи не работят и Европа, не само нашият регион, е изправена пред необходимостта да се изгражда нова архитектура на сигурност.

Затова България, Румъния и Турция трябва да търсят много по-ясно сътрудничество, за да могат да гарантират своята собствена сигурност, както и да търсят сътрудничество с Украйна. За съжаление Грузия тръгна по път, който я отдалечава от НАТО и Европейския съюз. 

И най-вече ние трябва да изградим такива системи, които да не позволяват на Русия да разпростира своите интереси по начин, който застрашава сигурността на нашите страни. Това е в най-общ вид.

Интересите на ЕС в черноморския регион след присъединяването на България и Румъния

През 2007 г. България и Румъния се присъединяват към ЕС и с това ЕС добива излаз на Черно море. Каква е ролята на Европейския съюз и какъв е интересът му в черноморския регион оттам-нататък? 

Европейският съюз много дълги години не признаваше Черно море като важен регион. Европейският съюз разглеждаше Черно море основно през призмата на икономическото развитие, търговията, екологията и потенциалното разширяване. Бяха създадени формати, които да подпомогнат държави като Молдова, Украйна, Грузия и кавказките държави да се подготвят за членство тогава, когато имат готовност — при желание и от двете страни.

Европейският съюз в продължение на много години не отдаваше значение на сигурността в региона. Това се промени през 2025 година, когато беше приета стратегията на Европейския съюз за Черноморския регион, или така нареченият Стратегически подход на Европейския съюз, който има три стълба. Първият стълб — това е сигурност и устойчивост; вторият стълб — икономическото развитие, растеж и свързаност; и третият — екология, готовност за действие при различни ситуации и други въпроси.

Тоест за първи път Европейският съюз — по предложение на България и Румъния — прие подход, който първо включва всички въпроси от интерес на съюза, но също така постави въпроса за сигурността като ключов. На България и Румъния се гледа като на основни двигатели за реализиране на Стратегията. Двете страни работят активно за да изградим т.нар. Черноморски хъб за сигурност, който има няколко ключови въпроса за решаване – защитата на критичната инфраструктура, борбата с хибридните заплахи сигурността на границите. България и Румъния наскоро съвместно приеха документ, който разпределя ангажиментите на двете страни в изграждането на този хъб. Документът беше представен в Европейската комисия и беше приет с удовлетворение, тъй като наистина това е рамка, която ще позволи на Европейския съюз да има роля в сигурността на Черно море. Отварям скоба, че този хъб не е нещо монолитно, а отделни негови структури ще бъдат разположени в България и Румъния.

Румъния ще е водеща в частта за защита на критичната морска инфраструктура, а България — по отношение на борбата с хибридните заплахи и граничната сигурност. Но освен че Европейският съюз има своя стратегия за сигурност към региона, отделни държави също отчитат важността на Черноморския регион — имам предвид държави като Германия, Франция, Италия и други. Франция прие своя национална стратегия за Черноморския регион. Това е много положително, защото нито България, нито Румъния могат сами да изградят системи за сигурност така, че да отговорят на всички рискове и заплахи. България най-накрая трябва да разработи и приеме своя стратегия за Черно море и ясно да очертае интересите и начините за тяхната защита. 

Когато говорим за Черно море трява да говорим и за ролята на Турция, защото тя е ключов съюзник в НАТО, много важен играч в Черно море, кандидат за членство в Европейския съюз, държава с мощна система за сигурност и разнопосочни интереси. Но Турция остава някак си извън европейските инициативи. ЕС трябва да работи за това, Турция да бъде привлечена в новите европейски инициативи.

Турция, черноморския регион и САЩ

В мои интервюта и разговори с румънски експерти периодично се появява разбирането, че Турция има по-сложна роля в региона – тя хем е в НАТО, хем държи вратата на икономическото сътрудничество с Русия отворена. Точно след срещата на НАТО в Анкара като че ли виждаме приближаване между Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган и държавите, на които те са лидери. Тази динамика помежду им е различна от отношенията през първия мандат, които бяха по-хладни. Как еволюира ролята на Турция в черноморския регион?

Да, Турция е изключително важен играч в Черноморския регион по няколко причини. Турция има най-сериозната военна мощ в региона. Турция разполага със системи за разузнаване и наблюдение, с каквито не разполагат България и Румъния. Турция контролира проливите, които са основният вход и изход на Черно море. Другият вход и изход е Дунав, ако говорим за водни пътища. Освен това Турция е много важен хъб, който свързва Близкия изток, а след това и Азия с Европа.

Тоест Турция се опитва да се позиционира като непреодолим фактор и в сигурността, но също така и в енергетиката, икономиката и транспорта — не само за региона, но и за ЕС. Турция има много важно значение за сигурността на Европа от гледна точка на борбата с незаконната миграция и превенцията на тероризма. От тази гледна точка Турция се опитва да води много комплексна политика, за да реализира своите интереси в близкото си обкръжение, но също така и сред мюсюлманския свят.

Наблюдаваме, че Турция има амбицията да играе много по-широка роля в регионалната и глобалната сигурност. От тази гледна точка тя е доста сложен играч, тъй като поддържа отношения с Русия, но в същото време подкрепя Украйна. Турция блокира преминаването на руски и украински военни кораби през проливите, но също така не позволява навлизането на военни кораби на страни, които не са черноморски членки на НАТО.

Поради тази причина, НАТО остана без възможност да засилва военноморското си присъствие в Черно море, а оттам — и защитата на своите страни членки. Наистина Турция е доста комплексен играч, което в много случаи поставя постигането на решения или компромиси под въпрос. Един от сериозните въпроси е участието на Турция в европейските инициативи.

Турция много ясно заяви, че реализирането на европейския стратегически подход към Черно море не може да се осъществи без нейното участие, а и ние все още не сме намерили модалностите на това участие. Турция продължава да бъде кандидат за членство в Европейския съюз и желае да има роля във формирането на политики. Отношенията между ЕС и Турция са от изключително важно значение за региона. 

Виждаме също и желанието на Турция да затопли отношенията със Съединените щати, което може да повиши значението на страната в широкия черноморски регион и далеч извън него. Показателно е, че САЩ вече изразяват готови да върнат Турция в програмата F-35. 

В какво ще се изрази това затопляне на отношенията — ще видим, тъй като пък другият ключов фактор за Съединените щати е Израел, а ние виждаме, че отношенията между Израел и Турция през последните години доста се изостриха и влошиха. Така или иначе, аз мисля, че Турция има доста механизми и политически интерес да играе все по-голяма роля и в Близкия изток, и сред мюсюлманския свят, но и в Черно море.

Впрочем Турция винаги е изразявала мнението и е защитавала позицията, че това, което става в Черно море, трябва да остане в Черно море. Тоест Турция в продължение на много години блокира по-голямо навлизане на НАТО в Черно море и поставя въпроса, че черноморските държави трябва да сами изградят така наречената “регионална принадлежност”, която да се занимава с въпросите на сигурността в Черноморския регион без съществена роля на други фактори. 

Отношенията на България и Румъния с Турция

Паул Хурмуз: България, Румъния и Турция са на прав път по отношение на сигурността в Черно море

Взаимен интерес: военното сътрудничество между Румъния и Турция набира сила

Румъния — врата за Турция към милиардите от SAFE. Как Анкара може да репликира модела Otokar в ЕС и да се включи в отбраната на Европа?

Този месец в румънските медии се пише много за развиващото се румънско-турско сътрудничество в областта на отбраната и отбранителната промишленост, включително като потенциална възможност турски компании да се доберат до финансиране по програмата SAFE чрез свои предприятия, базирани в Румъния. В този контекст до каква степен България и Румъния имат свои инициативи за сътрудничество с Турция и дали няма някакво своеобразно разделение на труда между тях — в смисъл, че Румъния като че ли традиционно повече акцентира на сигурността в своите външнополитически приоритети, докато България (от това, което се чува за изграждане на нови инфраструктурни проекти или енергийното сътрудничество) като че ли по-скоро преследва икономически интереси? 

Аз мисля, че има две направления на размисъл по този въпрос. Едното е кои са тези въпроси, по които и трите държави сме на сходни позиции — и това са въпросите на сигурността, екологични въпроси, въпросите със свободно плаващите мини, защитата на критичната инфраструктура. Ние виждаме, че има засилено сътрудничество по тях.

Що се касае до военно-техническото сътрудничество с Турция на двустранно ниво, ще отбележа, че Турция има изключително добре изграден военнопромишлен комплекс. Турция от много години се опитва да предложи на България и Румъния свои продукти. България невинаги е била отворена към такова сътрудничество и като че ли е гледала повече към купуване на системи въоръжение от западни страни — основно Германия, Франция или Съединените щати. България наистина досега няма достатъчно военно сътрудничество с Турция във военно-икономическата област и това според мен е една перспективна област на сътрудничество. Румъния проявява по-голям интерес и по-голяма инициативност от нас за развитие на търговските и производствените отношения с Турция. 

Питате за SAFE. Аз не мисля, че Турция ще стане пълноправен участник в тази инициатива в скоро време. Има политически въпроси, които са свързани основно с отношенията между Турция, от една страна,  и Гърция и Кипър, от друга. Големите европейски страни-производители на въоръжение и техника също имат резерви като се отчита мащаба на турския военно-промишлен комплекс. Но това не означава, че не могат да се намерят форми на сътрудничество. Например, SAFE дава възможност за участие на трети държави извън Европейския съюз, но при положение че това участие не е повече от 35% от общия финансов резултат на военните проекти. При всички положения, Турция има интерес да продава своите оръжия на страни членки на НАТО и ЕС и това се видя на промишления форум, който съпътстваше срещата на върха на НАТО в Анкара.  

Отново ще отбележа, че България, Румъния и Турция развиват своето тристранно сътрудничество в положителна насока, и дотам, докъдето виждат общи интереси. На този етап ние имаме само една военноморска операция, която е за борба със свободно плаващите мини и за защита на критичната инфраструктура.

Друга регионална инициатива е изграждането на натовски тръбопровод, който ще транспортира гориво от Турция и Гърция към България и Румъния. Но това е нещо, което тепърва предстои да видим как ще се развие. Извън тези неща ние не виждаме сериозно регионално сътрудничество и за мен това е проблем. Защо казвам, че е проблем?

Ние виждаме как се трансформира НАТО. Ние виждаме, че Съединените щати намаляват своя ангажимент към европейската отбрана. Това означаева, че намаляват възможностите САЩ да се включат в отбраната на засегнати европейски държави още в първите моменти на атака срещу тях. Американската армия е най-подготвена, най-добре въоръжена и най-бързо може да се задейства при кризисна ситуация. Ако се намалява американското влияние, как страните изграждат своята сигурност? Отговорът е, като засилват регионалното сътрудничество.

И тук визирам най-вече северните страни: балтийските държави, Полша, Германия, Финландия, Швеция, Дания, Норвегия — по механизъм, който ще им позволи, ако някоя от тях бъде атакувана, другите много бързо да се придвижат и окажат помощ. Те са близо, имат изградени структури и механизмите за вземане на решения ще бъдат бързи. Хайде сега да минем малко по-на юг, към нашия Черноморски регион. Ние там не виждаме такова сътрудничество.

Представяме военноморската противоминна операция като военноморско сътрудничество — че имаме изградени структури, формати, механизми и така нататък, но това е абсолютно недостатъчно при една по-сериозна криза в Черно море. Ето това е сериозният проблем. 

Аз не виждам в скоро време вариант България, Румъния и Турция много силно да променят сътрудничеството си в Черно море така, че то да бъде годно да отговори на по-голяма заплаха — каквато би била заплаха от Русия с военни средства или пък с тези нови средства като морските дронове, за които най-трудното нещо е да се разбере откъде идват, кой ги командва, какво целят и така нататък.

Така че от тази гледна точка, за да приключим: да, трите страни — България, Румъния и Турция — развиваме военноморско сътрудничество, но то е недостатъчно и под необходимостта за гарантиране на сигурността в Черно море. От друга страна, сътрудничеството във военно-икономическата област също остава на сравнително ниско ниво.

Как България, Румъния и Турция гледат на заплахата за сигурността им от Русия?

Паул Хурмуз: Идва времето Румъния и България да се превърнат в по-важни играчи в Югоизточна Европа

Споменавате, че сътрудничеството между трите държави в отбраната не е в особено големи размери. Една от причините за това вероятно е, че трите страни виждат заплахите за сигурността си по различен начин, или поне тази основна заплаха, за която се представя Русия, е виждана по различен начин. Споменавам това, защото в момента в София имаме правителство на Румен Радев, който е обвиняван, чи разбирането му за конфликта в Украйна и неговото разрешение се различават от западноевропейското. 

До каква степен кабинетът Радев продължава досегашната линия по отношение на сигурността и отбраната в черноморския регион и спрямо Украйна, и до каква степен опитва нещо ново? Какво е това ново, ако има такова?

Категорично трите държави имат различна оценка на риска в Черноморския регион. Румъния има много по-изострено чувство за това, че Русия представлява реална непосредствена заплаха. Ето защо Румъния цели да привлече и други страни към гарантирането на сигурността в Черноморието, включително Франция и Съединените щати. Знаете, че Румъния, приемайки американски самолети, цистерни и други средства на своя територия, постави въпроса Америка да не напуска територията ѝ именно като гарант на сигурността. 

В България виждаме доста по-колеблива позиция по отношение на оценките на риска. Ние все още нямаме ясни документи, които да са приети от правителството и които да оценят ситуацията със сигурността в Черноморието. Нямаме българска национална стратегия за Черноморието, нямаме актуална стратегия за национална сигурност. Тоест това са неща, които според мен трябва да бъдат направени. Но виждайки първите декларации от правителството, аз мисля, че нашата позиция ще се отличава съществено от румънската.

Турската позиция си е съвсем различна. Тя заявява, че Украйна е жертва на агресия, призовава да се спре войната, но в същото време оставя отворена врата към Русия — и за възможни преговори в бъдеще за мир, но също така Турция има интерес да търгува с Руския, да бъде точно този мост за търговия и икономика между различни региони и да бъде своеобразен хъб.

Така че от тази гледна точка страните имат различни виждания и различни интереси, а това наистина е сериозен проблем пред по-задълбоченото сътрудничество. Тоест търси се най-малкият общ знаменател. Виждаме, че на този етап обединяващите фактори не са много.

Визията на Румен Радев за черноморския регион

Защо държавите от Черноморския регион си сътрудничат по-малко от тези от Балтийско море

А каква е визията на Румен Радев за отбраната и сигурността в черноморския регион? До каква степен тя е нещо ново и до каква степен е продължение на досегашната българска и европейска политика?

Това, което виждаме, е че премиерът Радев се опитва да прави политики, които са продължение на заявленията, когато беше президент, а и в рамките на предизборната кампания. Той призоваваше за спиране на военната помощ за Украйна. Призовава за мир, но без да се посочва как ще се седне на масата на преговорите при продължаващата агресия на Русия срещу Украйна. 

Ние виждаме, че въпросът за сядане на масата на преговорите,  за това как, кога и по какъв начин да се ангажира с разговори с Русия, се поставя и от Украйна, но и от различни европейски лидери и ръководители в ЕС. Въпросът е как се постига условието за това. Мисля, че на този етап има консенсус само по по това, Европа да бъде част от преговорите между Русия и Украйна. Отделен въпрос е за гаранциите, които Европа може да даде за бъдещия мир.

Аз съм на позицията, че Европа трябва твърдо да стои на страната на Украйна и да продължава подкрепата и с финансови средства и с въоръжение. От друга страна, да продължава натиска спрямо Русия и се надявам, че България ще бъде част от общоевропейския консенсус. 

Отношението на Румен Радев към Румъния и Турция

Черно море в ерата на Тръмп: епизодът с Мюнхен 2025

Александру Драгулин: Външната политика на Румъния е прагматична

Споменахте, че Турция като че ли акцентира на икономическите си интереси, които я водят към отворена врата с Русия. Дали няма и български интерес в този смисъл? Припомням ситуацията от 2016 година, когато румънският президент Клаус Йоханис не успя да подпише в София споразумение, с което да се създаде нещо като флотилия на НАТО в Черноморския регион. Тогава Бойко Борисов стана известен с фразата си, че иска да вижда платноходки в Черноморския регион, иска да вижда туризъм, иска да вижда икономическо развитие, а не движение на военни кораби.

Какво е отношението на Румен Радев към черноморските съюзници в НАТО? Като президент веднага след румънските президентски избори от май 2025 г. Радев покани румънския си колега Никушор Дан да посети София, но до момента тази визита не се е реализирала…

Да, аз неслучайно казах, че България все още няма черноморска стратегия, която ясно да дефинира какви са нашите интереси, как ги постигаме и какви са отношенията със съюзниците — за разлика от позициите на Румъния и Турция, които явно почиват на дългосрочни политики. Отношенията на България с Румъния според мен трябва да бъдат приоритет. Не само защото сме черноморски страни, не само защото сме членове на НАТО и на Европейския съюз, но ние споделяме според мен общи рискове, а също така и общи интереси.

От тази гледна точка аз много бих искал да видя едно задълбочаващо се сътрудничество. То да бъде и в областта на черноморската сигурност, но също така и в икономическите отношения и съвместното производство. Аз много често пътувам до Румъния и виждам желание от румънска страна за по-тясно сътрудничество.

Но тепърва ще видим какви ще бъдат регионалните приоритети на правителството.

Ерата Радев и новата геополитическа тежест на България

Дали Турция няма да е ключовата държава в региона за Румен Радев? Много от неговите избиратели бяха български турци. Има и депутати, които са български турци.

Така е, но ние също нямаме ясна артикулация на това каква би трябвало да бъде позицията на България по отношение на Турция. Две думи за позиционирането на България в черноморската сигурност и за 2016 година, която споменахте. България в миналото е заемала доста внимателна — някои може би ще кажат колеблива — позиция: от една страна да не се нагнетява допълнително напрежение с Русия, но в същото време да има и повече присъствие на НАТО. България и Румъния години наред са настоявали НАТО да изгради подход за Черно море, което впрочем беше блокирано от Турция заради онази политика на регионална принадлежност, за която ви казах. Затова Турция изгради проекта „Черноморска хармония“ (Black Sea Harmony) — военноморска операция, която трябваше да замени потенциални натовски действия в Черно море.

Казвайки за колебливата позиция: да, наистина, през 2016 година България беше провела разговори с Румъния за създаване на тази черноморска флотилия. Украйна вече беше изразила интерес за включване към нея. Мога да кажа, че в България имаше хора, които подкрепяха участието ни в инициативата, каквато беше позицията на президента Плевнелиев. 

При срещата си при посещението на румънския президент Йоханис, Бойко Борисов обаче категорично отказа участие на България в инициатива и изрече онези думи, че иска да вижда лодки и платноходки в Черно море, а не военни кораби. Какъв е според мен проблемът тук или какви са мотивите на Бойко Борисов? Първо, аз мисля, че той наистина виждаше флотилията като антируска проява. На следващо място обаче, няколко дни преди тази среща с Йоханис, беше излязло арбитражното решение, че България трябва да плати огромни пари на „Росатом“ за произведеното оборудване за ядрената електроцентрала. Премиерът не искаше да разрушава отношенията между България и Русия, тъй като единственият вариант да се реализира проектът, за който беше произведено това оборудване от Русия, беше само с руско участие. Той виждаше, че ако Русия не участва в изграждането, ние оставаме с едни железа за 600 милиона евро.

От друга страна тогава се водиха вече и преговори за „Балкански поток“, „Турски поток“ или както и да се нарече — нещо, което трябваше да мине от Турция през България към Сърбия и други страни в Централна Европа. Така че той гледаше на отношенията с Русия именно и през тези икономически проекти, затова според мен беше такава и неговата реакция. Това са мои разсъждения, но е добре да знаем мотивите. И отново ще подчертая: ние нямаме явно изразена и приета всеобхватна позиция на България за Черно море.

Срещата на върха на НАТО за 2026 г. в Анкара

На 8 юни 2026 г. в Анкара се проведе среща на върха на НАТО — на т. нар. НАТО 3.0, и тя също вероятно има своето отражение върху регионалните баланси и Черноморския регион. Как темата за черноморското сътрудничество в отбраната и сигурността еволюира след срещата в Анкара?

Срещата на върха в Анкара маркира нещо, което вече е започнало — и то от доста време. Има три, може би, ключови неща. 

Първото е как изглежда архитектурата на сигурност в Европа от гледна точка на това, че имаме реална война и много агресивна Русия. Кой е механизмът, който ще бъде в основата на нашата сигурност в рамките на тази архитектура за сигурност? Ние казваме: това е НАТО. Да, но в същото време Съединените щати, които са ключов съюзник в НАТО, намаляват своя ангажимент към сигурността на Европа. Тоест европейските страни трябва да поемат повече финансови ангажименти, да имат повече военнослужещи в структурите на НАТО, да произвеждат повече въоръжение и така нататък. Тоест това е нещо, което ние все още не знаем как ще изглежда, но такa или иначе тенденцията е Европа да има по-голяма роля в НАТО.

Второто направление, което се засегна в Анкара, това е активизирането на военното производство. Ако нямаме достатъчно военно производство по нови технологии, ние не можем да изградим отбрана за война от този тип, каквато се води в Украйна. В същото време, трябва да преформатираме армиите, производството и готовността на държавите и населението. И това също беше отбелязано в Анкара.

Трето е подпомагането на Украйна. Ние като натовски страни приемаме, че сигурността на Украйна допринася за сигурността на Европа. От тази гледна точка Европа трябва да подпомага Украйна.

Ето това е този триъгълник от въпроси, които се разгледаха на срещата на НАТО и по които се прие и съвместно комюнике. Позициите, които и ние сме приели в Анкара би трябвало по някакъв начин да се отчетат и нашата политика и действията на правителството. Разбрахме, че е приет план за повишаване на националните разходи за отбрана до 5% към 2035 година, но тепърва ще видим как това ще се реализира  в конкретни военни проекти.

Ако трябва да сравните действията на делегациите на Румъния и за България като участници на срещата на върха в Анкара, какво прави впечатление? 

Прави впечатление много по-голямата инициативност на Румъния, когато се касае за Черно море. Румъния през последните години инвестира много във военни способности и в своето собствено военно производство. Особено изоставаме в България по отношение на развитието на отбранително-производствената база. За разлика от нас, Румъния успя да привлече много сериозни инвестиции и големи предприятия за съвместно производство на военни продукти на румънска територия. Ние все още нямаме производство на нови системи по натовски стандарти. Забуксува проектът, който трябваше да се получи от сътрудничеството между България и „Райнметал“ (Rheinmetall) за производство на 155 мм снаряди. По-скоро това няма да стане и моето притеснение е, че ако България не успее да модернизира военното си производство и ако не успее да изгради производство на нови системи — като дронове, роботи, системи, базирани на изкуствен интелект, — ние доста ще изостанем от тенденциите и ще бъдем основно купувач на военна продукция от други страни, а не производител.

България и инвестицията на германската компания “Райнметал” в нейната отбранителна промишленост

Преди около два месеца Румъния подписа своя договор с „Райнметал“ за 5,7 милиарда евро по програмата SAFE. Какво бихте искали да кажете на този етап за българските преговори, проблеми и дискусии, които се появиха във връзка с проекта на „Райнметал“ в България?

Румъния заяви по SAFE почти 17 млрд. Евро, които да се разходват за военни способности, за изграждане на инфраструктура като елемент на военната мобилност и за повишаване на вътрешната сигурност и защита на критичната инфраструктура. И там имаше проблеми. Спомням си, че „Берета“ излезе с критика, че Румъния фаворизира „Райнметал“, който пък  давал прекалено високи цени. 

В България е по-различно. Ние договорихме 3,26 милиарда евро, които ще бъдат разпределени основно за закупуване на продукция отвън, тоест почти няма българско участие. Сред проектите има придобиване на ракети, закупуване на системи за ПВО и гаубици, за изграждане способности за производство на дронове и т.н. Един от проектите по SAFE наистина беше за изграждане на съвместен завод с „Райнметал“. За съжаление хората в България, които са мислили как да бъде финансиран заводът, не са отчели особенoстите на програмата SAFE.

По SAFE не са чисто заемни средства, които ги вземаш от Европейската комисия и ги вкарваш в каквото си решиш. От тази гледна точка съвместно предприятие между България и „Райнметал“ по SAFE не може да бъде реализирано, а пък в бюджета на България не са предвидени средства за изграждане на такова производство. Ето защо, въпреки политическото желание да имаме съвместно предприятие, на този етап финансовата схема не е ясна и поне тази година аз не считам, че то може да се реализира.

Бъдещето на Украйна в черноморския регион

Каква ще е бъдещата роля на Украйна в черноморския регион, като имаме предвид, че тя се утвърди изключително като сила в областта на военните технологии и във военен план? 

Да, украинската армия е може би най-боеспособната армия в Европа. Нещо повече, Украйна развива изключително модерен военнопромишлен комплекс, който произвежда най-нови системи въоръжения, които ще бъдат в основата на бъдещите армии. Виждаме, че включително САЩ искат да се сътрудничат с Украйна за производство на нови системи.

Европа също проявява много голяма активност за бъдещо сътрудничество с Украйна. Аз бих казал, че Украйна ще бъде ключов фактор в Черно море. Виждаме че руските военни кораби бяха изтеглени от Кримските пристанища, тъй като украинските морски и въздушни дронове и ракети много лесно започнаха да ги поразяват. Виждаме обаче, че Украйна поразява и кораби от „сенчестия флот“, които превозват руски петрол. Така или иначе в бъдещата архитектура на черноморската сигурност Украйна ще бъде много важен фактор. Как ще се изградят отношенията между Украйна и България — това е наистина много сериозен въпрос, имайки предвид позицията на България за подпомагане на страната и за това, как да се стигне до мир.

От гледна точка на развитието на военния конфликт за съжаление не виждам в скоро време да бъде постигнат траен мир, който да регулира отношенията между Украйна и Русия. По-скоро се върви към някаква форма на замразяване, но това също е риск, тъй като ако нямаме решаване на основните въпроси между двете воюващи страни, всяко едно замразяване може много бързо да бъде размразено и да започнат нови действия или нова конфронтация. От друга страна ние не можем да решим такъв проблем като свободно плаващите мини и прочистване на Черно море от вече поставените морски мини, докато не бъде постигнат мир. Тоест ако имаме само замразяване на бойните действия, тези мини ще продължат да бъдат дългосрочен риск. От тази гледна точка за мен регионът на Черно море ще остане конфликтен още много, много години напред. Естествено, всичко това носи негативи и за транспорта, и за туризма, и за отношенията между държавите, но това са реалностите.

Полша и черноморския регион

Мисля, че имате добър поглед и към ролята на Полша в областта на отбраната и сигурността, включително полския интерес спрямо нашия регион. Какво е от значение за Полша, когато става въпрос за отбрана и сигурност в черноморския регион?

Полша е изключително активна не само в намеренията си и действията да изгради много силна армия. Бюджетът на Полша за отбрана вече е почти 5% от брутния вътрешен продукт. Тя много активно купува въоръжение и изгражда военнопромишлена база на своя територия, защото оценява рисковете от Русия кактo много високи. Но Полша се опитва и да обедини около себе си държавите от Централна и Източна Европа.

Полша е инициатор и активен участник в редица регионални инициативи — инициативата „Три морета“, инициативата „Б-9“, но също така Полша участва и в тристранен формат с Румъния и Турция за черноморската сигурност. Виждате, аз не споменавам България, тъй като България остана извън този формат още през 2017–2018 година. Така че от тази гледна точка Полша е важен регионален играч. Другото е, че Полша има сериозен глас в НАТО и в Европейския съюз, включително и по въпросите на черноморската сигурност.

България и споразуменията за сигурността със съюзниците й

Паул Хурмуз: Румъно-британското споразумение за сътрудничество в областта на отбраната ще засили отбранителната дейност на НАТО в Черно море

След 2022 година много страни в региона сключиха споразумения в областта на сигурността със западноевропейски държави. Например Румъния сключи такова споразумение с Великобритания през 2024 г. Полша сключи първоначално с Франция, но неотдавна — също и с Великобритания. Докато в нашия регион се изгражда мрежа от такива споразумения за сигурност, България че ли не е подписала с нито една западноевропейска държава подобно споразумение. Как се обяснява това? По-сигурна ли е страната без подобни договореност?

Аз по-скоро бих го отдал на проблемите, които имахме във вътрешнополитически план — честата смяна на правителства, до голяма степен неизяснената позиция на България по отношение на сигурността в региона. Както казах, ние нямаме актуализирана стратегия за национална сигурност.

От тази гледна точка ние не знаем как се оценяват рисковете и заплахите, по какъв начин тези рискове и заплахи се неутрализират, какво правим ние в национален план и какво правим в регионален, как привличаме нашите съюзници, НАТО и Европейския съюз. Ето това са неща, които тепърва трябва да изясняваме. Моята твърда позиция е, че България задължително трябва да засили регионалната си роля и сътрудничеството. Много положително е подписването на 10-годишния договор между България и Украйна за сътрудничество в различни области, включително във военната и в сигурността. Бих искал да видя и други инициативи на двустранно и регионално ниво. Интересът на България е да виждаме повече НАТО и повече Европейски съюз в региона, но това нещо зависи от България и от другите държави в Черно море.

Предишни интервюта с Йордан Божилов

Йордан Божилов: Документът за стратегическо партньорство  с Румъния трябва да бъде последван от реални и мащабни действия

Йордан Божилов: България не е загубила интерес към инициативата “Триморие”

Йордан Божилов: Споразумението между Турция, Румъния и България за борба с мините в Черно море е съвсем различно от идеята за натовска флотилия

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има профил в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.

About Author