
Владимир Митев
Съдържание
Резюме
В това подробно интервю Бенямин Кьостер, ръководител на отдел „Комуникация и култура“ в германското посолство в София, подчертава стратегическата роля на културната политика, образователния обмен и историческото помирение за насърчаването на устойчива европейска идентичност. Говорейки в Русе през април 2026 г., Кьостер подчертава, че силата на Европейския съюз се основава на личния контакт и гражданската ангажираност на неговите младежи.
Културна ангажираност и гражданска отговорност в Русе
Кьостер откроява седмицата на германското кино и германския театър в Русе като жизненоважна платформа за свързване на немскоговорящи младежи от цяла България.
- Гражданска ангажираност: Театралният фестивал се фокусира върху начина, по който младите хора могат да допринесат за обществото. Кьостер твърди, че тази ангажираност е от съществено значение за европейската устойчивост, тъй като насърчава трансграничното сътрудничество и укрепва социалната тъкан.
- Наследството на Канети: Чрез Дружество „Канети“ се изграждат културни мостове между България, Румъния, Германия и Австрия, в чест на международното наследство на Елиас Канети.
Суверенитет чрез европейско единство
Спирайки се на възхода на „суверенизма“, Кьостер твърди, че националният суверенитет и европейската свързаност не се изключват взаимно. Вместо това той заявява, че:
- Разнообразието е сила: Богатството на Европа се крие в съчетанието от различни култури.
- Колективна сила: В ерата на „политиката на великите сили“ отделните европейски държави могат да запазят реалния си суверенитет само ако останат обединени като политически и икономически блок.
Възможности за образование и научни изследвания
Германия остава основна дестинация за българските студенти и изследователи, предлагайки множество пътища за академично развитие:
DAAD (Германска служба за академичен обмен)
DAAD е основната точка за контакт за стипендии. Тя предлага:
- Езикови курсове: Краткосрочни възможности за подобряване на езиковите умения по немски език.
- Пълни стипендии за магистърска степен: Изключително престижни безвъзмездни средства, които имат значителна тежест в автобиографията (CV), особено при кандидатстване в германски компании.
- Консултации: Заинтересованите лица могат да се свържат на sofia.tu-sofia@daad-lektorat.de или да се присъединят към Фейсбук страницата „DAAD Lektorate Bulgarien“.
Еразъм+ и университетски алианси
Кьостер споменава нова инициатива по програма „Еразъм+“, която позволява много краткосрочен обмен (започващ от една седмица), служещ като „пробен период“ за студентите. Освен това Русенският университет участва в Европейските университетски алианси (включително Техническия университет в Кемниц), което улеснява изграждането на мрежи на високо ниво и съвместните научни изследвания.
Международна парламентарна стипендия (IPS)
За тези, които се интересуват специално от политика, IPS предлага няколкомесечен стаж в германския Бундестаг. Тази програма изисква високо ниво на владеене на немски език и предоставя на участниците възможност да работят директно с депутатите в Берлин.
Пътят към помирението
Опирайки се на детството си, прекарано близо до границата с Франция в Бон, Кьостер обсъжда как историята на помирението на Германия с Франция може да послужи като модел за „периферията“ на Европа.
- Подход отдолу нагоре: Помирението започва с личния контакт и приятелствата.
- Двустранни проекти: В момента Посолството съдейства за проект с участието на Френско-германската служба за младежта (OFAJ), в който участват студенти от Германия, Франция, Северна Македония и България. Целта е поуките от Елисейския договор да се приложат към съвременните спорове между България и Северна Македония.
- Икономическа интеграция: Точно както в ранните етапи на ЕС, съвместните икономически проекти — като тези, фокусирани върху река Дунав — могат да запълнят празнотите там, където политическите елити могат да срещнат трудности.
Трансграничната журналистика и ARTE
Кьостер популяризира трансграничната журналистика като инструмент за взаимно разбирателство. Той посочва телевизионния канал ARTE като „блестящ пример“ за културна интеграция.
- Разширяване: Водят се разговори за разгръщането на ARTE в една наистина паневропейска медия.
- Ролята на медиите: Чрез обясняване на културните особености и насърчаване на общи наративи, трансграничните медии помагат за преодоляване на разделенията. Кьостер подчертава необходимостта от нови модели на финансиране в подкрепа на журналистите в този все по-труден професионален пейзаж.
Въведение
Бенямин Кьостер е ръководител на отдел „Комуникация и култура“ в германското посолство в София. Преди това е работил в областта на хуманитарната помощ във Федералното министерство на външните работи в Берлин, в международното академично сътрудничество в университети в Будапеща и Лима и в сътрудничеството за развитие в Югоизточна Азия. Преди да започне професионалната си кариера, е учил немска филология, социални науки и испанска филология в Зиген, Германия, както и междукултурни комуникации в Кьолн, Германия, и Саламанка, Испания.
В края на април 2026 г. Кьостер участва в седмица на културни събития, свързани с Германия, организирани в Русе.
Интервю
Владимир Митев: Г-н Кьостер, в момента се намираме в разгара на Седмицата на германското кино и германския театър в Русе. Как тези събития се вписват в по-широката германска културна програма за България?
Бенямин Кьостер: Е, по много начини. Наистина е вълнуващо да видя младежи от цяла България, които говорят немски език, събрани тук, в Русе. На първо място, имаме театрален фестивал за немскоговорящи ученици и студенти от България. Темата тази година е фокусирана върху размисъла за тяхното място в обществото и как могат да допринесат за него — по същество, гражданската ангажираност на младите хора.
Вярвам, че това е тясно свързано с германско-българските отношения, но и с нашето колективно бъдеще в Европа, тъй като гражданската ангажираност играе огромна роля в германското общество. По време на престоя ми тук, в България, видях много активни неправителствени организации (НПО), които допринасят значително за изграждането на бъдещето на българското общество. Вярвам, че трансграничната гражданска ангажираност е това, което ни прави силни като европейци. Ако младите хора започнат да мислят как могат да си сътрудничат с връстниците си в Германия или в по-широк европейски контекст, това ни прави много устойчиви. Това е жизненоважно днес.
Извън театралния фестивал, тук, в Русе, имаме и филмов фестивал, организиран от Дружество „Канети“. Те са активни от много години, свързвайки международни актьори в областта на културата и киното, като се фокусират по-специално върху наследството на Елиас Канети – свързвайки Румъния, България, Германия и Австрия. Дори чух днес, че техният обхват се разпростира по целия свят. Както споменахте, това изгражда мостове между държавите.
Владимир Митев: Германия е известна със своята космополитна култура и общество, но в момента сме свидетели на вълна от нарастващ „суверенизъм“. По какъв начин германската култура и насърчаването на връзките с нея могат да бъдат полезни в по-широкия контекст на ЕС, в който се намира България?
Бенямин Кьостер: Вярвам, че тези концепции не се изключват взаимно — суверенитетът и свързаността в рамките на Европа. Европа е силна благодарение на своите съставни части; нашето разнообразие е нашата сила. Ние сме страхотна комбинация от различни култури и богатството, което те носят.
От политическа гледна точка ние сме суверенни, защото сме сумата от всички наши страни и нашата колективна сила. Европейските държави са успешни, но в тази нова ера на „политика на великите сили“ ще можем да запазим суверенитета си само ако стоим заедно.
Владимир Митев: Германия е образователна дестинация за десетки хиляди български студенти. Бихте ли ни разказали повече за възможностите, които Германия предоставя по отношение на стипендиите, и как младите българи могат да получат достъп до тях?
Бенямин Кьостер: Първата точка за контакт в България трябва да бъдат лекторите на DAAD (Германска служба за академичен обмен). Те предлагат безплатни консултации. Те предлагат различни стипендии: например краткосрочни езикови курсове с продължителност няколко седмици или пълни стипендии за цяла магистърска степен в Германия. (Забележка: Заинтересованите лица могат да се свържат на: sofia.tu-sofia@daad-lektorat.de, а във Фейсбук има група: DAAD Lektorate Bulgarien)
Силно препоръчвам да кандидатствате за тези програми, тъй като те са много престижни. Наличието на стипендия от DAAD в автобиографията е значително постижение при кандидатстване в германски компании. Освен това шансовете за успех са доста добри за квалифицираните кандидати.
Съществува също така и програмата „Еразъм+“. Днес разговарях с ректора на Русенския университет и той спомена за нова инициатива по „Еразъм+“, която позволява обмен с продължителност от едва една седмица — идеално за тези, които искат „пробен“ опит, преди да се ангажират с пълен семестър или период на академични изследвания.
Владимир Митев: Споменахте изследователски програми. Какви конкретни възможностите предоставя Германия за изследователи?
Бенямин Кьостер: Съществуват редица различни стипендии за изследователски престои в германски университети. Не мога да се впускам във всички подробности, тъй като те са съобразени със специфични области на експертиза, но лекторите на DAAD могат да предоставят подробни съвети въз основа на конкретния профил на всеки човек.
Бих искал също така да подчертая Европейските университетски алианси. Например Русенският университет е член на алианс заедно с Техническия университет в Кемниц, румънски университет и няколко други в цяла Европа. Това е чудесен потенциален ресурс за изграждане на мрежи и сътрудничество.
Владимир Митев: Съществува и трети вид стипендия, свързана с германския Бундестаг. Кой би се заинтересувал от нея и какво предлага тя?
Бенямин Кьостер: Международната парламентарна стипендия (IPS) е отлична. Много успешни млади българи са участвали в нея. Тя е предназначена специално за хора с интерес към политиката, които вече имат завършено висше образование и много високо ниво на владеене на немски език.
Сипендията ви позволява да прекарате няколко месеца в германския парламент (Бундестага), като работите директно с депутати и придобивате дълбока представа за германската политика. Тя дава възможност на участниците да създадат страхотни контакти и винаги е фантастично преживяване в Берлин. Тези, които не се интересуват от политика, трябва да проверят предложенията на DAAD, но тези, които се интересуват, са добре дошли да се свържат с нас в Посолството. Един от колегите в моя екип е завършил тази стипендия и може да предложи съвети от първа ръка.
Владимир Митев: Германия е известна с дългогодишната си политика на помирение с Франция и, вероятно, с Полша и страните на изток. Разговаряме в Русе, който е част от граничен район. Как германският опит в помирението би могъл да бъде полезен за този регион, като се има предвид че Германия често се възприема като „центъра“ на ЕС, докато този регион все още се разглежда като „периферия“?
Бенямин Кьостер: Имам много мисли по този въпрос. Лично аз съм от Бон, който е доста близо до Франция, така че видях от първа ръка колко лесно е да се пътува до там сега. На младини направих много пътувания с велосипед до Северна Франция и бях поразен от приятелското отношение на хората, въпреки че този регион е мястото, където две световни войни отнеха толкова много човешки животи. Това е трудна задача, но в крайна сметка хората си подават ръка.
Този опит може да бъде приложен от хората в Русе чрез приятелства отвъд Дунава с румънците. Личният контакт винаги е началото. По отношение на трансфера на опит, в момента Посолството има проект с участието на Френско-германската служба за младежта (OFAJ), която беше основна част от концепцията на Елисейския договор за помирение. Събираме студенти от германски, френски, северномакедонски и български университети, за да помислят за начини за преодоляване на политическите разделения — по-конкретно за справяне със спорните въпроси между България и Северна Македония — за да развият идеи за бъдещето.
Владимир Митев: Споменахте, че хората трябва да бъдат двигателите на промяната. Това е чудесна идея, но хората в тази част на ЕС често имат по-малко ресурси. Как се променя тази перспектива, ако елитите са добре информирани, но обикновените хора и организации имат по-малък достъп до традиционните „лостове на властта“?
Бенямин Кьостер: Има няколко подхода. Първият, както казах, е личният контакт. Веднъж щом съберете хората заедно, те осъзнават, че не са толкова различни. Друг подход са съвместните икономически проекти. Тук споделяте една река с Румъния и се намирате в сходна икономическа ситуация, така че защо да не намерите общи проекти, които да ви свързват? В края на краищата, това беше отправната точка на Европейския съюз — икономическата интеграция.
Владимир Митев: Германия и Франция са известни и с трансграничната си журналистика (Grenzüberschreitender Journalismus), като например в регионите на Страсбург и Саарланд, както и с канала ARTE. До каква степен трансграничните медии продължават да процъфтяват в Германия днес?
Бенямин Кьостер: ARTE е блестящ пример. Той дори ме свързва с френските ми колеги тук, в България; работим в тясно сътрудничество с Френското посолство по проекти, като например прожектиране на продукции на ARTE. Водят се дискусии за превръщането на ARTE в наистина паневропейска медия, което бих се радвал да видя.
Тези проекти допринасят изключително много за разбирателството. ARTE дори има предавания, които нежно се шегуват или обясняват различните културни особености на Германия и Франция. Нуждаем се от този вид трансгранична журналистика, защото професията става все по-трудна; имаме нужда от нови модели на финансиране и взаимна подкрепа. Това е перспектива, която наистина би могла да помогне.
Снимка: Бенямин Кьостер (източник: Бенямин Кьостер)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А каналът му във Viber е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.