Михай Исак: София трябва да бъде много по-активна в Република Молдова

Владимир Митев

Резюме

• Срещата на върха НАТО 3.0 и сигурността в Черно море: Срещата в Анкара потвърждава желанието за сътрудничество между Румъния, България и Турция (мисии за разминиране, въздушно наблюдение, защита на инфраструктурата). Въпреки това Конвенцията от Монтрьо предотвратява постоянното присъствие на бойни кораби на НАТО от страните извън региона, а Черно море, по мнението на анализатора Михай Исак, остава недостатъчно оползотворено в стратегическо отношение от западните партньори.
• Румънско-турското сътрудничество в отбраната: Турция е постигнала висока степен на самодостатъчност във военната си промишленост. Румъния иска да се възползва от близките си дипломатически отношения за закупуване и производство на оръжие, въпреки че стратегическите им интереси частично се различават (Букурещ се стреми към постоянно присъствие на НАТО, докато Анкара предпочита запазването на морето затворено за небреговите държави).
• Българо-румънското партньорство: Въпреки че българската и румънската армия си сътрудничат много добре на техническо ниво, на политическо ниво се усеща липса на визия. Двете страни ще бъдат съвместни домакини на Европейския хъб за сигурност в Черно море, но пропускат възможности поради липсата на съвместни промишлени и инфраструктурни проекти (като например разработването на комбиниран речен военен флот на Дунав или съвместни обществени поръчки).
• Вътрешнополитическата нестабилност: Както Румъния (отбелязана от политически съперничества, риск от предсрочни избори и управление на вътрешни кризи), така и България са пострадали от политическа нестабилност. Това състояние спъва дългосрочните проекти и двустранния диалог на високо ниво.
• Инцидентите със сигурността във въздушното пространство: Свалянето на чужди дронoве от румънските военновъздушни сили показва промяна в отношението и увеличена решителност на властите в Букурещ, въпреки че използването на изтребители срещу евтини дронове повдига въпроси относно икономическата устойчивост в дългосрочен план.
• Правителственият преход в Кишинев: Република Молдова преминава през правителствени промени на фона на корупционни скандали и социално недоволство. Новият кабинет Тофан се изправя пред натиска да реформира правосъдието, без да се ползва от класическия толеранс на първите 100 дни.
• Европейският път на Република Молдова: Въпреки че техническата интеграция и дипломацията на Мая Санду бележат напредък, Молдова остава уязвима към външни геополитически блокажи и последиците от изтичането на население. Необходимо е укрепване на преките двустранни отношения с всички европейски столици, включително със София.
• Отношенията на София с българската общност в Бесарабия: България има исторически дълг към етническите българи в Република Молдова и Украйна. Михай Исак твърди, че София трябва да се ангажира много по-активно чрез инвестиции, пряка образователна и културна подкрепа в региона (като университетския проект в Тараклия), за да се предотврати асимилацията или окончателното напускане на района от тяхна страна.

Интервю

Въведение

Михай Исак е румънски журналист, базиран в Кишинев, Молдова. С почти две десетилетия дейност в медиите на Република Молдова и Румъния, той е журналист в TVR Moldova и редовeн гост на седмичното предаване за външна политика „Global Impact“ по този канал. Също така той периодично сътрудничи с медии от България, Турция, Румъния, Украйна, Полша, Република Молдова, Италия, Сърбия и Испания в качеството си на политически анализатор, като обръща специално внимание на постсъветското пространство, разширения регион на Черно море и Близкия изток.

Срещата на върха на НАТО и отношенията в областта на отбраната в Черноморския регион

Г-н Исак, през юли 2026 г., в Анкара се проведе срещата на върха на НАТО, която бе замислена като среща на върха от нов тип – т.нар. НАТО 3.0. Разбира се, това беше много важно събитие и за нашия регион. Как се промени след тази среща ситуацията в Черно море, както и отношенията в отбраната, свързани с Черноморския регион?

Неотдавнашните инциденти с дронове доказаха значението на статута на държава членка на НАТО, от който се ползват Румъния и България. В краткосрочен план все още не можем да видим тези промени, с изключение на много по-ясната политическа воля на държавите членки на НАТО от региона. Разбира се, виждаме разширяване на сътрудничеството между България, Румъния и Турция по отношение на защитата на стратегическата инфраструктура. Практически сме свидетели на официализирането на мерки за сигурност, прилагани по-рано от Съвместната противоминна военноморска група, но и от други военни структури на тези три държави. Защото наистина виждаме дейностите по разминиране на Съвместната военноморска група, но в същото време — по неофициални данни от източници — съществуват много процеси на сътрудничество по отношение на съвместното въздушно наблюдение, действията на военните и цивилните разузнавателни служби, дейности на специалните части и, разбира се, говорим и за определени съвместни стратегии, подготвени от трите държави от НАТО с излаз на Черно море, за да отговорят на заплахите за сигурността. И тук говорим не само за основната заплаха, представена от Руската федерация, но и за дейността на някои недържавни терористични субекти и не само.

В същото време собствената политика на всички държави в региона предотвратява постоянното военноморско присъствие на НАТО в Черно море. Разбира се, Договорът от Монтрьо е меч с две остриета. Той осигурява ореол на сигурност, да кажем, поради факта, че не позволява навлизането в Черно море на военни кораби, които не принадлежат на крайбрежни държави. Но в същото време трябва да разберем, че НАТО като военно-политическа организация има държави членки със силни военноморски традиции, като САЩ, Великобритания, Италия, Испания и не само — страни, които биха могли да компенсират с военноморското си присъствие в Черно море тези липси, които имаме в момента.

Разбира се, видяхме тази среща на върха и като външнополитически триумф за президента Реджеп Таип Ердоган. За Румъния това беше препотвърждаване на статута на привилегирован съюзник, който Турция има в черноморската архитектура за сигурност на Румъния. Наскоро Румъния закупи военен кораб от Турция, за да компенсира липсата на модерен военен флот. В този момент, за съжаление, румънските военноморски сили остават „Пепеляшка“ на военните структури поради факта, че в продължение на десетилетия не бяха отпуснати необходимите средства. Имаше и редица проблеми с процедурите за закупуване на нови кораби, като най-пресният пример е скандалът с фрегатите.

Но това е и повторно потвърждение на факта, че тази военна дипломация може да бъде много по-напреднала по отношение на сътрудничеството между Анкара, София и Букурещ, отколкото в други области. За да говорим за тази среща на върха и нейните реални резултати, ще трябва да проведем още един разговор след няколко месеца, защото, въпреки че бяха обявени поредица от решения, все пак предстои да видим дали те ще могат да бъдат приложени — като например достъпът на турски компании до програмите SAFE въпреки противопоставянето на Гърция, или промените в политиката на определени държави, включително последните политически развития в София. Във всеки случай това е стъпка напред. Виждаме, че срещата на върха в Анкара е практически продължение на миналогодишната среща и чакаме след няколко месеца да видим какви са конкретните резултати.

За черноморската зона тази среща все пак, по мое мнение, нямаше очаквания резултат, защото Черно море трябваше да бъде много по-важна тема. Ние вече не сме периферия, ние сме важен регион от стратегическа гледна точка, но все още няма ясно разбиране за това от страна на западните държави. Също така има и определени проблеми, като например финансирането на военната дейност на НАТО в региона и на Европейския съюз, защото защитата, предоставяна от Румъния, България и Турция в тази зона, защитава и икономическите интереси на други държави, като Италия, Испания или Гърция. И би било добро явление тези разходи да бъдат до известна степен поемани и от други държави, за да се осигури по-добра защита, което се превежда, разбира се, в много по-ниски икономически разходи, които могат да бъдат причинени от бързото развитие на ситуацията със сигурността.

Румънско-турското сътрудничество в областта на отбраната

Този месец забелязахме и в румънските медии увеличение на броя на статиите, свързани с румънско-турското сътрудничество по отношение на отбраната на Румъния и развитието на отбранителната промишленост. Вие също споменахте, че сякаш Турция се надява да може да получи достъп чрез подобни сътрудничества и до средствата по SAFE. Каква е динамиката на това румънско-турско сътрудничество в момента? 

Турция в този момент е достигнала ниво на самодостатъчност, според определени проучвания, от 70-80%, но все още има проблеми с прилагането на някои напреднали програми, например за изтребителите от пето поколение. Турция се открои с бързото си развитие на системи за дронове — помним известните Bayraktar, които изиграха важна роля за спирането на руските бронетанкови офанзиви през 2022–2023 г. Виждаме също така бързата еволюция на турското военно присъствие по света: говорим за масирано военно присъствие в Сомалия, Либия, Катар и други региони. Знаем, че Турция има привилегирована роля във външната политика на балканските държави.

Румъния в момента сътрудничи с Турция в различни области, включително в производството на различни оръжейни системи. Това сътрудничество би могло да бъде много по-напреднало, ако се предприемат определени мерки за разрешаване на достъпа на Турция до програмите SAFE. Въпросът за интеграцията на Турция в стратегията за отбрана на Европейския съюз е повече политически, отколкото технически. Ясно е, че Европейският съюз и държавите от него биха имали само полза, но в същото време трябва да избегнем и това сътрудничеството с Турция да се превърне в зависимост от турската отбранителна промишленост, за която знаем, че може лесно да бъде повлияна от политическите решения на президента Ердоган или на онези, които ще го последват на този пост.

Европейският съюз има, както добре знаете, по-особени отношения с Турция. Говорим за важни политически досиета, като се започне от Севернокипърската турска република и се стигне до проблема с мигрантите и други геополитически аспекти. Но Румъния има интерес да сътрудничи с Турция. За съжаление виждаме, че няма много голяма отвореност или няма много голям интерес за започване на военно сътрудничество с българската страна, като се абстрахираме от факта, че българската отбранителна промишленост е много по-силна от тази в Румъния, като осигурява работа, по официални данни, на около 65–70 хиляди души и е един от източниците на оръжие за украинската страна, помагайки по този начин и на българския национален бюджет, който е получил няколко милиарда всяка година от 2022 г. насам. Знам, че звучи много цинично, когато говорим в цифри, но трябва да разберем, че необходимостта от преконсолидиране на отбраната е първостепенна. Вече не можем да бъдем изнудвани от руската страна със започване на война и принуждавани да правим политически отстъпки, които могат в бъдеще да поставят в опасност собствената ни демокрация. В този момент инвестираме в собствената си демокрация, докато не виждаме никакъв лъч надежда, че Руската федерация ще се демократизира. Ясно е, че трябва да се подготвим за най-лошото.

Но що се отнася до военното сътрудничество между Румъния и Турция, има много преговори, има много срещи, повече или по-малко официални, и Румъния се опитва по някакъв начин да се възползва от привилегированите си политически и икономически отношения с Турция, за да ги превърне и в отношения с военен характер. Турската държава участва пряко в защитата на румънското въздушно пространство чрез мисии за еър полисинг (охрана на въздушното пространство). Съществува добро сътрудничество между румънската и турската армия и можем да очакваме занапред турската страна да продаде още определени оръжейни системи на румънската страна.

Трябва да разберем, че интересите на Турция и интересите на Румъния по отношение на формата за осигуряване на сигурността в Черно море са, по мое мнение, малко различни. Докато Румъния би искала постоянно военно присъствие на НАТО, виждаме, че турската страна продължава да използва разпоредбите на Конвенцията от Монтрьо от 1936 г., за да поддържа това море затворено за некрайбрежните държави. Също така строителството на новия свързващ канал между Мраморно и Черно море ще даде ново стратегическо предимство на турската страна, която разполага с внушителен военен флот и ще може много по-лесно да прехвърля военни единици между Егейско, Мраморно и Черно море.

Но отново, би било грешка отбраната на НАТО да бъде зависима само от една държава, от две държави (б.р. Румъния, България) или от три държави с Турция в региона, и е необходимо Черно море да се превърне във второ Балтийско море по отношение на гаранциите за сигурност и военните и цивилни инструменти, предоставени за осигуряване на сигурността. Турция, разбира се, има интерес да продава колкото се може повече оръжейни системи, включително по финансови причини и поради политическо влияние. В краткосрочен план можем да покрием тези нужди чрез покупки на оръжие, но без консолидирането на румънска отбранителна промишленост, която да бъде част от целия този европейски военен екосистема, за Румъния ще бъде много трудно да остане важен лидер на пазара или политически лидер, защото разбираме факта, че мащабът на отбранителната промишленост дава на една държава важна политическа роля.

И примерът на Турция или България е важен. България има важна роля в подкрепата за Украйна и това дава на София известно поле за маневра по отношение на отношенията с Брюксел. Видяхме неотдавна развилите се събития между София и Брюксел, когато ставаше дума за включването на името на руския патриарх Кирил в списъка със санкции, и не само неговото. Така че имаме сигнал в този смисъл и с риска да дискутираме по-дълго от предвиденото, трябва да споменем, че е жалко, че Румъния и България нямат досега ясни военни проекти, имайки предвид, че например Дунав е важна зона и за двете държави. Румъния има най-силния речен военен флот в блока на НАТО, но и опитът на България в тази област не е за пренебрегване и, например, бихме могли да говорим за евентуална програма за укрепване на отбраната на двете държави и на НАТО в тази зона, може би съвместни военноморски проекти, но, разбира се, тези неща могат да бъдат развити по-добре от специалисти.

Европейският хъб за сигурност в Черно море, съвместно базиран в Румъния и България

Вероятно българо-румънското сътрудничество в отбранителната промишленост няма мащаба, който това между Румъния и Турция би могло да има, защото България и Румъния трябва да модернизират отбранителната си промишленост или да надградят наличните си системи и в този смисъл може би не могат да дадат същото на своя съсед, който се изправя пред подобно предизвикателство. Но виждате ли, че българо-румънското сътрудничество някак върви по отношение на, например, тази съвместна операция по разминиране на Черно море. От друга страна, наскоро бе решено България и Румъния да бъдат съвместни домакини на хъб за сигурност в Черно море. Какво може да се каже за този хъб и какви реакции или медийни отзвуци се появяват от румънска страна по отношение на тези вече съществуващи сътрудничества между българи и румънци?

Българската и румънската страна водиха истинска война зад кулисите за този хъб за сигурност в Черно море. Европейският съюз се опита да удовлетвори и двете страни, като предостави ресурси и на двете държави за прилагане на тази програма. Засега не виждаме ясни резултати, но и не можем да очакваме бързи резултати, като се има предвид, че говорим за амбициозна програма, която се нуждае от по-дълъг период от време за реализация.

Мисля, че ситуацията в отбранителната промишленост на България и Румъния е проблем, който би могъл да бъде решен и чрез достъп до европейски или други фондове за стартиране на съвместни проекти. Защото, трябва да разберем, че с политическа воля може да се направи всичко, а ние сега плащаме сметката, след три десетилетия, за липсата на ясен интерес от страна на политическите фактори от двата бряга на Дунав в този смисъл, въпреки че в определен момент може да е имало някакви дискусии. Например, България и Румъния биха могли да имат съвместни военноморски единици на Дунав, и тук можем да говорим за морска пехота, можем да говорим за единици за защита и наблюдение на стратегическата дунавска инфраструктура, защото се говори толкова много за мостове, тръбопроводи и други видове критична инфраструктура. Така че, ако имаше политическа воля, щеше да бъде възможно.

Българската и румънската армия си сътрудничат много по-добре от политиците, и това важи особено от 2007 г. насам. Много български и румънски войници бяха част от международни мироопазващи мисии. Български и румънски военни подразделения участват съвместно в много упражнения, както в двете държави, така и на други места. Това другарство между войниците би могло да се пренесе и в политиката, ако имаше воля. Но, разбира се, говорим за определени икономически интереси.

И на първо място, когато говорим за отбранителната промишленост, е вярно, че трябва да има тласък и от страна на бизнес общността. Защото в крайна сметка част от оръжейната промишленост в България или в Румъния се представлява от компании с частен капитал. Така че не трябва да бъдем прекалено снизходителни към нашата политическа класа в това отношение, защото е ясно, че повечето политици нямат необходимата подготовка да разберат това значение, и тогава трябва да се даде тласък.

Но нещата винаги могат да се направят по-добре. В този момент сме свидетели на подновяване на намеренията за сътрудничество от страна на други държави: виждаме изявления от Германия относно сътрудничеството с Румъния, изявления от други държави, които биха искали да стартират военни проекти с Румъния, разбира се в рамките на SAFE, но трябва да гледаме много внимателно на подобни намерения, за да не стане регионът зависим от внос на отбранителна техника от други държави.

И точно сега, разговаряйки с Вас, си давам сметка колко средства са изгубени от България и Румъния, защото не е имало политическа воля. Дори отбранителната промишленост в двете страни да не е модернизирана, все пак чрез достъп до фондове или чрез определени съвместни инициативи можеха да бъдат развити определени сектори от отбранителната промишленост. Можем да говорим за изкуствен интелект, можем да говорим за дронове, можем да говорим за роботизирани бойни системи или можем да говорим за разработване на леки оръжейни системи, за строителство на военни, речни или морски кораби, като се има предвид, че и двете държави имат опит в това отношение. Например в Румъния бяха построени кораби за военноморския флот на Ислямска република Пакистан. Така че съществува такъв опит, който би могъл да бъде използван.

Видяхме миналата седмица посещението на президента на Индия в Република Молдова, Република Северна Македония и Румъния. Знаем, че Индия е важен лидер на Глобалния юг, държава със значителни ядрени способности, държава, която има интереси в отбранителната промишленост. Може би щеше да бъде добре това посещение да не беше осъществено на етапи Кишинев, Скопие, Букурещ, а може би щеше да е добре президентът на Индия да беше посрещнат съвместно от колегите си от България и Румъния. Но, за съжаление, все още няма ясно разбиране колко много може да означава България за Румъния и колко много може да означава Румъния за България.

Имаме, разбира се, определени исторически връзки, които в момента се пренебрегват. Повече се концентрираме върху проблемите, отколкото върху решенията, и повече върху точките, които ни разделят, отколкото върху тези, които ни обединяват. И е въпрос на време други държави, с много по-умело политическо ръководство, да се възползват от това.

Но съществуват много инициативи, особено частни, които могат да приближат двата бряга на Дунав. За съжаление обаче, още много вода ще изтече по Дунав, докато видим определени резултати, които да имат наистина въздействие.

Политическата криза в Румъния

Вероятно е много важно, преди всичко, за да сътрудничим, да имаме и стабилни правителства, и тази периодична политическа криза, която се появява в нашите страни, да не се появява толкова често. Тук искам да попитам за еволюцията на политическата криза в Румъния, която започна през пролетта и все още продължава — и изглежда, че ще продължи още повече, някои казват дори до септември и така нататък. Как ще приключи тази политическа криза? Колко е вероятно да има предсрочни избори в Румъния — нещо, което мисля, че никога не се е случвало преди? Защо им е толкова трудно на различните партии, които са сътрудничили толкова много заедно, да се разберат?

На шега или на сериозно, по-рано виждахме често изявления в медиите за „румънизация“ на политическия живот в българската държава и „българизация“ на политическия живот в румънската държава. В Румъния политическата криза бе отпушена от лични интереси, от амбициите на определени политически лидери. За съжаление виждаме, че тези кризи продължават и поради двусмислеността на политическите амбиции на лидерите в Букурещ. Виждаме, че се прави опит да се прехвърли отговорността за тази криза върху плещите на останалите. В същото време виждаме и тревожните развития около проевропейския политически полюс.

Не мисля, че скоро ще бъдем свидетели на стабилизиране на политическата ситуация. Може би ще бъде намерено решение за кризисно правителство, което да управлява икономическата и политическата съдба на Румъния за няколко месеца. Мисля, че предсрочните избори са все по-близо. Шоковете, които ще последват тази есен и тази зима, ще се платят електорално. Много е вероятно тази стратегия за формиране на санитарен кордон, който да държи далеч популистките сили, вече да няма очаквания резултат.

В същото време виждаме как амбициите на дребни хора, защото не можем да ги наречем другояче, на политически лидери, водят до отслабване на капацитета за функциониране на румънската държава, а в даден момент и на българската държава. Мисля, че в този момент България до известна степен се е измъкнала от заплахата от перманентна политическа криза. Правителството на Радев изглежда е разбрало определени червени линии, които бяха чертани за правителството на Орбан, и играе между тези линии, за да запази добрите си отношения с Брюксел и достъпа до европейските фондове.

В Румъния засега политическите лидери се крият зад гръмки думи, зад много помпозни декларации, но в този момент нямат мисъл за приключване на тази криза, като единствената им цел е да подкопаят политическата опозиция, партиите, които смятат за мишена, и, разбира се, има пълно бягство от отговорност за създадената ситуация. Не съм видял нито един политически лидер, който да си признае определени допуснати грешки, и практически сме свидетели на война на изтощение, в очакване нещо да се случи, без да сме готови за отстъпки. Но както казах, говорим за лични амбиции на бившия премиер Боложан, на лидерите на Социалдемократическата партия, на президента Никушор Дан. Така че е ясно, че ще имаме още няколко седмици на привидно затишие, но пълни с преговори зад затворени врати.

Румънските ВВС свалиха дронове над румънска територия

Седмицата, в която разговаряме, се отбеляза и с факта, че за първи път ВВС на Румъния свалиха чужди дронове. Какво следва след този инцидент? Как виждате реакциите на румънските власти, които преди бяха много по-въздържани при подобни действия? Ще очакваме ли подобна решителност и занапред по отношение на защитата на румънската граница?

Ясно е, че след срещата на върха НАТО 3.0 и развитията на пропагандния фронт, които видяхме след случаите в Галац и Констанца, властите са оптимизирали начина, по който се координират тези ситуации. Практически виждаме промяна в начина, по който се управляват кризисните ситуации. В събота сутринта беше свален втори дрон в рамките на два дни. Впоследствие румънската страна свали още един дрон, а руският посланик в Букурещ беше повикан в MВнР на Румъния. Властите в Букурещ решиха да отзоват за консултации румънския посланик в Москва, както и да експулсират руски дипломат. На свой ред руската страна заплаши с прилагането на подобни мерки.

Тази решителност може да се разбере и от намеренията на президента Никушор Дан (б.р. който е главнокомандващ на въоръжените сили на румънската държава според Конституцията), но и на настоящото правителство, да демонстрират пред румънската публика, пред румънския електорат, че тези дронове се прихващат. След случая в Галац, когато имахме инцидент с двама ранени, и случая в пристанище Констанца, вече има общо недоволство от страна на обществеността. На фона на все по-големите разходи за отбрана, които, разбира се, трябва да бъдат разбирани и обяснявани по-добре на обществеността, чрез подобни твърди gesturi (жестове) и чрез отговорите, предоставени от румънската страна, се прави опит да се приложи възможно най-твърда стратегия спрямо действията на Руската федерация, но за съжаление в дългосрочен план това не е жизнеспособна стратегия. Един такъв дрон може да струва няколко десетки хиляди евро или долара, но оперативните разходи за един изтребител F-16 или разходите за ракетите, използвани за свалянето на тези дронове, са много по-големи от стойността на един дрон. От икономическа гледна точка това не е жизнеспособна стратегия.

Не за първи път румънски пилот на F-16 сваля дрон. Това се случи и на балтийския фронт, когато румънски пилот от авиационна част, която беше част от мисията за охрана на въздушното пространство в региона за защита на балтийските държави, членки на НАТО, свали руски дрон. Така че беше въпрос на време това да започне да се случва по-често и в Черно море. Това е черноморско пространство, което Руската федерация третираше като собствен двор по отношение на навлизането на дронове. Трябва да разберем, че тези дронове не се изпращат случайно. Те се изпращат нарочно във въздушното пространство на определени целеви държави, защото, ако погледнем и района, където беше свален този дрон, на няколкостотин километра от фронтовата линия, си даваме сметка за факта, че тези дронове са практически разширение на процеса на реимпериализация на външната политика на Руската федерация.

Падането на кабинета Мунтяну и формирането на правителството Тофан в Република Молдова

Румъния не е единствената страна в процес на преход между правителство, което е подало оставка, и ново правителство: Република Молдова има ново правителство. Интересно е, че почти не се дискутира в румънските медии или по принцип в региона за причините за падането на правителството на Мунтяну, които бяха свързани с корупционни скандали и с назначаването на близки до управляващата партия PAS на добре платени позиции. И така, какво да очакваме от новата правителствената формула, водена от г-н Тофан? По какъв начин той ще донесе нещо ново спрямо правителството на Мунтяну, като се има предвид, че присъединяването към Европейския съюз беше приоритет и за Мунтяну? И не на последно място, как ще се гарантира, че корупционните скандали отпреди няма да се повторят? Можем ли да очакваме качествена промяна и в този смисъл?

Не, със сигурност не можем да очакваме промяна в краткосрочен план. Със сигурност ще бъдат направени още разкрития в този смисъл. Трябва да разберем много ясно, че проблемът с корупцията в Република Молдова не се появи с PAS. Това е системен проблем. Плащаме сметката за три десетилетия, през които практически не е направено почти нищо в това отношение.

PAS дойде на власт с силна програма, насочена срещу корупцията, и със сигурност обществеността имаше по-големи очаквания. Особено намесата на представители на разширеното семейство на г-жа президента направи този случай още по-гръмък. Случаят в Moldatsa, където важен пост беше зает от лице без необходимото образование, и други подобни случаи през времето направиха така, че тези теми да станат все по-чувствителни и експлоатирани от проруската пропаганда. Но говорим за реално недоволство на хората от тази ситуация, напълно основателно недоволство. Трябва да разберем, че говорим за заплати, които се подиграват със здравия разум, не само в Република Молдова, но и в европейските страни.

Но в краткосрочен план не можем да очакваме съществени промени. Правителството на Мунтяну си отиде след конфликт между премиера Мунтяну и редица лидери на PAS. Ясно е, че и тази борба с корупцията е една от причините той да си тръгне, защото има редица политически фигури, които изглеждат недосегаеми, а премиерът Мунтяну се опита да предприеме редица мерки. Не казвам, че голямото мнозинство от партията PAS не се бори срещу корупцията, но има много сигнали за групови интереси, за не съвсем законни интереси, които могат да имат определени бизнесмени с връзки с PAS или определени висши чиновници.

Но в този момент PAS си плаща за това, че в продължение на десетилетия не са предприемани мерки в тази посока. Премиерът Тофан вече беше засегнат от първи политически скандал. Министърът на земеделието подаде оставка, след като укри част от политическото си минало, бидейки член на Демократичната партия — бившата партия на олигарха Плахотнюк. Разбира се, този скандал не е добър знак за премиера Тофан. Но ще мине още малко време, докато разберем какви червени линии си е договолил г-н Тофан в това отношение и какво можем да очакваме.

Важно е да разберем факта, че в този момент премиерът Тофан няма да има 100 дни толеранс, както обикновено се дава, и трябва да очакваме и поредица от протести на фона на очакваното поскъпване на живота през следващия период. Изключително важно е правителството на Тофан да отдаде особено значение на борбата срещу корупцията, като това е и предупреждение, дошло като приятелски съвет, но споменавано многократно от Брюксел. Борбата с корупцията ще трябва да даде резултати през следващия период, но, разбира се, е трудно да се говори за това в момент, когато имаме корумпирана съдебна система и когато виждаме, че реформата все още няма очаквания резултат.

Европеизацията на Република Молдова

Вие прекарвате много време в Кишинев. Как се усеща или колко се усеща европеизацията в тази държава, която прави бързи стъпки в посока към Европейския съюз, но все пак предполагам, че да се трансформираш в европейска държава отнема време и са необходими промени не само законодателен план, но и в обществото, в различните отношения на властта, дори може би и в икономическата структура и така нататък? Колко напредва и колко се вижда европеизацията в Република Молдова и колко е реалистично тя да се присъедини към Европейския съюз именно през следващите години?

Правят се усилия за реформа, но и населението е недоволно, имайки предвид високите разходи. Също така можем да кажем, че от гледна точка на населението на Република Молдова, Кишинев, повече или по-малко, е интегриран в Европейския съюз, като голямото мнозинство от населението има паспорти на държави членки на ЕС. И не говорим само за румънската държава, но и за българската, португалската, италианската, германската, испанската, гръцката, кипърската държава. Практически няма държава членка на Европейския съюз, където да няма малка общност от граждани на Република Молдова.

Тази масирана миграция има невъобразима социална, политическа и икономическа цена. Република България и Румъния могат да разберат това, но мащабът е много по-голям в Република Молдова. От гледна точка на външната политика Република Молдова стои доста добре. Дипломацията „между равни“ (peer-to-peer), прилагана от президента Мая Санду и от други висши политически фактори от Кишинев, изглежда има очаквания успех. Мая Санду изглежда отваря повече врати от много политически лидери в региона, включително премиера Радев или президента Никушор Дан.

Но е трудно да се каже дали правителството на Тофан и президентът Мая Санду ще успеят да спазят графика, който сами си поставиха и с който спечелиха изборите последния път. Трябва да разберем, че изборите през 2024 и 2025 г. в Република Молдова не бяха спечелени от Мая Санду или от PAS, а бяха спечелени от Европа, от мечтата да се живее в демократична страна, в европейска страна, на голямото мнозинство от населението на бившата съветска република. Аз живея в Кишинев от много време и мога да видя промените. Има промени в манталитета, но ни предстои още много работа в тази посока.

Както казах, Република Молдова става доста уязвима и от определени отношения между някои държави. Виждаме отношенията между Будапеща и Киев и как Република Молдова чакаше разрешаването на тази криза за официалното, от политическа гледна точка, отваряне на преговорите. От техническа гледна точка Република Молдова е доста напреднала и част от главите ще бъдат затворени доста бързо. Същото не важи за Украйна. Говори се много за отделяне (decoupling) в Кишинев и в други европейски столици. Видяхме как Унгария блокира отварянето на още две глави. Със сигурност Република Молдова трябва да развие система за двустранна дипломация, за да не допуска повече появата на подобни случаи, когато зависим от кризите на другите. Важно е проблемите на Република Молдова да бъдат известни и в други европейски столици, точно за да се отговаря възможно най-бързо на проблемите, които могат да бъдат причинени от политическите развития в определени държави.

Включително със София Република Молдова трябва да има много по-добри връзки. Очаквах до този момент да има поне едно официално посещение на висш представител от Кишинев в София. Не знаем какви са намеренията на правителството на Радев спрямо Република Молдова. Знаем, че има определени досиета, които трябва да бъдат обсъдени, включително ситуацията на българската общност в Република Молдова. В контекста на толкова важната административна реформа в Република Молдова район Тараклия ще запази своя особен статут, но в същото време е необходимо изясняване на определени намерения и идентифициране на подновяването на определени дискусии, включително относно икономическото сътрудничество. Както България, така и Република Молдова се познават твърде малко и, за съжаление, българската общност в район Тараклия продължава да е заложник на руската пропаганда.

Има определени развития, но времето не ни чака и е необходимо рекалибриране на тези отношения, независимо от политическите предпочитания на премиера Радев, защото Република Молдова не може да си позволи да превърне София във враг, а в София трябва да разберат по-добре проблемите на Република Молдова. Също така Република Молдова трябва да положи всички усилия, за да може обтегнатите отношения, които могат да възникнат между София и Киев, да не засегнат европейския път на Република Молдова.

Ефектите от сътрудничеството между София и Кишинев през последните години

През последните две години се проведоха по-интензивни дипломатически срещи между властите в София и Кишинев, които доведоха до ситуация, в която има и български университет с филиал в Тараклия, има идеи за създаване на български медии, базирани в района, населен с българи в Южна Молдова. Има много намерения, но и вече определени постижения по отношение на това интензифициране на отношенията между Република България и Молдова или, ако желаете, на връзките с региона от Република Молдова, който е българоезичен или има връзки с българското пространство. Дали можем вече да говорим за определени ефекти от тези по-интензивни взаимодействия, от тази инфраструктура от връзки, която беше създадена, включително на академично ниво? Или вероятно трябва да чакаме повече, за да видим първите ефекти и трансформациите, които вярвам, че бяха търсени, включително от властите в Кишинев, когато разрешиха тези сътрудничества?

Ангажирането на Русенския университет „Ангел Кънчев“ в развитието на образованието в българската общност в Южна Република Молдова е изключително важно. Тараклия може да се превърне в опорна точка и за голямата българска общност в Украйна. Могат да се направят повече неща, но, за съжаление, и броят на българското население в Република Молдова намалява постоянно поради емиграцията. Част от тези хора, разбира се, заминават за България, част за Руската федерация, и имаме нужда от по-добро разбиране на тези явления, за да можем да прилагаме политики, насочени към намаляване на това изтичане.

Районът се нуждае от инвестиции, ясно е, но не очаквам икономическите инвестиции да бъдат толкова големи, имайки предвид малкия брой на населението. За да инвестираш в един регион, ти трябва демографска база, която да осигури, разбира се, работна сила и пазар за реализация. Но определени инвестиции могат да подкрепят региона да запази поне настоящото си ниво на развитие и да формират база за бъдещо развитие.

Мисля, че България би могла да сътрудничи повече с Република Молдова и в областта на високите технологии, но тук, разбира се, е необходима и частна инициатива. Не можем да очакваме българската държава да направи всичко или молдовската държава да направи всичко. Би било добро явление и по-добро сътрудничество между Румъния и България в този смисъл, но тук има разлики в мненията и определени бюрократични съперничества.

В Република Молдова България има много добър имидж, и то не само от гледна точка на общите исторически връзки, но и от човешка гледна точка. Много граждани на Република Молдова познават България през призмата на пътуванията си през летния период. Би било добро явление развитието на имиджа на Република Молдова като туристическа дестинация за българските граждани. Това е проблем, който и Румъния се опитва да реши. Румъния е твърде малко позната като туристическа дестинация за голямото мнозинство от българските граждани. Укрепването на пътната инфраструктура към Република Молдова през Румъния ще подкрепи много това нещо. Виждаме и инвестициите в определени области, идващи от България.

Също така трябва да погледнем и тази геополитика на газа, за която сме разговаряли с Вас, и ролята, изиграна от България в осигуряването на енергийната сигурност на Република Молдова. Имаме нужда от повече дискусии относно начина, по който Република България може да се ангажира в процеса на реинтеграция на Приднестровския регион, вероятно и в разрешаването на определени конкретни проблеми в отношенията между Кишинев и българската общност в Южна Бесарабия.

България има интерес от подкрепа за Република Молдова, със сигурност. Гарантирането на сигурността на Република Молдова носи ползи за българската държава. Република Молдова е много по-лесен за управление казус за София спрямо украинския казус, имайки предвид по-малкия брой на населението и двустранните проблеми с много по-малък мащаб. Но в същото време можем да разберем защо Република Молдова заемаше периферна роля в българската външна политика. Тук има вина и молдовската страна, която трябваше да положи по-големи усилия в тази посока. 

Разбира се, молдовските дипломати в София полагат всички усилия според възможностите си, но не можем да очакваме чудеса. Би било добре и молдовските власти да бъдат по-активни в инициирането на дискусии със София, включително чрез покана към премиера Радев в Кишинев и Тараклия. Знаем, че г-н Радев е ангажиран в подкрепата за българите навсякъде, видяхме това и по време на президентските му мандати. Така че би била добра стъпка отправянето на покана към премиера Радев в този смисъл. Мисля, че Република Молдова не трябва да влиза в сянка в София, защото занапред може да възникнат проблеми в процеса на европейска интеграция. Република Молдова не може да си позволи да няма отлични отношения със София.

Румен Радев и българо-румънските отношения

Да завършим и с българо-румънското измерение на техните отношения, включително по отношение на Република Молдова, но и не само. Беше подписано стратегическо партньорство през 2023 г. между Румъния и България, включително от самия Румен Радев. Също така през 2025 г. беше подписан меморандум за разбирателство между Гърция, Румъния и България, който засяга развитието на инфраструктурните коридори между трите страни. А сега споменахте и така наречения Вертикален газов коридор, който е инициатива, подкрепена от Румен Радев. Той имаше любезността да покани Никушор Дан в София веднага след като Никушор Дан беше избран за президент преди една година. Но виждаме, че това посещение на Никушор Дан не се осъществи и поканата към момена не е уважена.

Вероятно си струва да се запитаме как тази нова динамика, или не знам, тази сложност, ако желаете, на българската външна политика, която е свързана с президента Радев, за когото има различни мнения: някои казват, че промяната не е толкова голяма, други говорят за противоречиви мнения или противоречиви позиции, някои твърдят, че той реализира многопластова външна политика и така нататък… Така че има различни термини, но във всеки случай е очевидно, че Радев има може би собствен стил на водене на външна политика. И така, как фактът, че Радев е вече силно лице в София, променя динамиката на българо-румънските отношения, както по отношение на отношенията между Букурещ и София, така и по отношение на отношенията, свързани с Република Молдова?

България играе важна роля в Западните Балкани. Виждаме този опит на премиера Радев да поддържа открити отношения с Белград, с Анкара. България играе дипломатическа игра, разбира се, характеризираща се и от географското ѝ положение, от историческата линия. Трябва много да контекстуализираме начина, по който г-н Радев води тази политика. Премиерът Радев има и този ясен политически мандат чрез парламентарното мнозинство, което има. той трябва да предостави външнополитически резултати. Той научи ясни уроци от президента Ердоган, но и от президента Тръмп и от други лидери с по-популистка политика, и знае, че външнополитическите резултати могат да се превърнат във вътрешна електорална подкрепа.

Спрямо Румъния, България да, със сигурност има определени резерви. Тези резерви не мисля, че имат място в този момент, трябва да има отвореност. Добре, премиерът Радев може да направи и една стара шега в смисъл: ако премиерът Радев се обади в Букурещ, кой му отговаря? Така че тази политическа нестабилност в Румъния има оказва влияние върху двустранните отношения. В същото време виждаме и известно въздържане, предизвикано вероятно и от определени дефицити в комуникацията от страна на двете държави.

Мисля, че в бъдеще, поне в средносрочен план, ще бъдем свидетели на подновяване на дискусиите, но посещение на високо ниво е повече от необходимо – било на президента Никушор Дан в София, било на премиера Радев в Букурещ, може бири дори съвместно правителствено заседание. Но да, тази политическа криза в Румъния оказва влияние върху двустранните отношения, както по-рано политическите кризи в България имаха такова влияние. Защото, да, сега с хумористичен тон можем да завършим, казвайки: премиерът Радев се обажда в Румъния. Кой отговаря в Двореца „Виктория“? Кой е човекът, с когото премиерът Радев може да води диалог? Така че е ясно, че имаме нужда от повече стабилност и в Румъния, преди да говорим за подновяване на тези дискусии.

Определени съвместни българо-румънски проекти могат да бъдат приложени в Република Молдова за осигуряване на по-активна европеизация на Република Молдова. Това не би трябвало да струва много на бюджета на двете държави и в същото време трябва да разберем, че отношенията между така наречените суверенисти в Румъния и така наречените суверенисти в България могат в дългосрочен план да навредят на отношенията между двете държави или с Република Молдова. Знаем, че определени партии в България, но и в Румъния, има териториални претенции в определени зони на Изток. Това противоречи на всички действащи международни договори и в този смисъл трябва да бъдем изключително внимателни, когато засягаме определени исторически въпроси.

Мисля, че става дума за липса на политическа воля в този момент, за да се осигури по-ясно възраждане на отношенията между двете държави, Румъния и България. Трите държави могат да сътрудничат много добре в разработването на определени туристически, културни, икономически и от друг характер проекти, но в този момент виждаме определени вътрешнополитически проблеми, които, разбира се, имат по-голямо въздействие.

Българската общност в Република Молдова може да бъде спасена чрез ясно ангажиранена София. Не се нуждаем само от покани към трупи или групи български певци и танцьори от Република Молдова в София, за да танцуват, да играят и да казват, че всичко е наред, че се пазят българските традиции. Българската общност в настоящата територия на Република Молдова и в Южна Бесарабия е общността, изиграла важна роля във формирането на модерната българска държава. Без този исторически принос на бесарабските българи модерната българска държава нямаше да съществува. А историческите жертви на тази общност изглеждат забравени от София. Не говорим само за материални жертви, а за факта, че България има исторически дълг към общността на бесарабските българи. И колкото и да се прави опит да се помете под килима този дълг, чрез отпуснати стипендии или чрез определени материални помощи, все пак историята ни показва, че този дълг остава неплатен и расте.

Фактът, че се предлагат стипендии на българските студенти, е много хубав, но фактът, че те остават в България след това, е добър знак само за българската държава. Нужни са политики, които да стимулират тяхното завръщане. Българската общност в Република Молдова и в Украйна вехне и, за съжаление, най-вероятно и през призмата на руския натиск, след няколко десетилетия тази общност би могла да прекрати съществуването си. Реимпериализацията на външната политика на Руската федерация има огромна цена за българската общност. Практически младите българи от Република Молдова се превръщат в войници на „Русский мир“ още от училище. Това не се случва от вчера, а се случва от десетилетия.

София трябва да бъде много по-ангажирана в региона точно за да спаси своята чест, за да спаси своята история. И това не е националистическа реч, това е просто извод, който правя и в резултат на взаимодействието, което румънската държава има с етническите румънци на изток от Прут, с етническите румънци в Република Молдова и Украйна. Време е България да си възвърне тази история. Време е модерната българска държава да си плати историческите си дългове, дълговете на честта, които има към българите в Бесарабия.

Снимка: На 10 юни 2026 г. българският премиер Румен Радев разговаря със своя тогавашен молдовски колега Александру Мунтяну в София (източник: Министерски съвет)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има профил в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.

About Author