Бръндуша Предеску: Войната в Украйна ни тласна дори повече едни към други

Юлиана Корнажева, Владимир Митев, БНР, 16 юли 2026 г.

Резюме на интервюто с Н.Пр. Бръндуша Предеску

Това интервю с посланичката на Румъния в България, Бръндуша Предеску, прави равносметка на нейния мандат, като се фокусира върху българо-румънските отношения, сигурността в Черноморския регион и инфраструктурните проекти в Югоизточна Европа.

Основни акценти:

• Двустранни отношения и сигурност: Войната в Украйна е тласнала България и Румъния към още по-тясно сътрудничество в сферата на сигурността и Черноморския регион. Ключов момент е подписването на Декларацията за стратегическо партньорство (2023 г.), която посланичката описва като изключително динамична рамка. Двете страни успешно са инициирали и създаването на хъб за морска сигурност в Черно море в рамките на стратегически документ на ЕС.
• Енергийна и транспортна свързаност:
  • Вертикалният газов коридор вече е реалност и осигурява енергийна независимост от Русия чрез увеличаване на капацитета на мрежите и изграждане на интерконектори.
  • Дунав мост 3 (Русе-Гюргево): През юни е назначен изпълнител за предпроектното проучване. Мостът ще подобри военната мобилност и търговията в ЕС.
  • Успешно е завършен ремонтът на съществуващия Дунав мост при Русе.
• Финансиране и кохезионна политика: По отношение на бюджетните предизвикателства двете държави споделят идентична позиция — те разчитат изключително на кохезионните фондове на ЕС в следващата финансова рамка за постигане на икономическо изравняване (конвергенция) и конкурентоспособност.
• Регионална отбрана и НАТО: Румъния и България участват активно в координирането на източния фланг на НАТО чрез формати като Букурещката деветка (B9). Обсъжда се и сътрудничеството в отбранителната индустрия, включително системи за ранно предупреждение и защита от дронове, както и подкрепата за Украйна чрез новата Банка за подкрепа и устойчивост, на която Букурещ ще бъде едно от европейските седалища.

Интервю

Юлиана Корнажева:

Изключително ми е приятно, че мога да кажа „добър ден“ на Нейно Превъзходителство посланичката на Румъния в България, госпожа Бръндуша Йоана Предеску, и на хората, които вече са в студиото – Ванина Божикова, която ще ни помага с превода, както и колегата ни от румънската редакция на „Радио България“, Владимир Митев, с когото имаме въпроси и за икономическите, и за политическите взаимоотношения между двете страни, както и за резултатите от срещата на върха на НАТО. Здравейте на всички!

Равносметка за мандата на посланик Предеску

Владимир Митев:

Здравейте и от мен. Случва се така, че мандатът на госпожа Предеску постепенно наближава своя край, а това беше един мандат, в който се случиха доста интересни и значими неща в българо-румънските отношения. Най-напред може да се спомене размразяването на тези отношения на политическо ниво от 2022 година, подписването на декларацията за стратегическо партньорство от 2023 г., а през 2025 г. Гърция, България и Румъния подписаха меморандум за разбирателство за развитие на инфраструктурните коридори помежду им. Госпожа Предеску участва в много други събития и дейности и мисля, че ще е интересно да започнем с един поглед от нейно име към този мандат, който постепенно наближава своя край. Кои неща в този мандат и въобще в българо-румънските отношения считате за най-голям успех във Вашия мандат и съответно за кои бихте искали нещата да се развиват по-добре, като се очаква Вашият наследник да ги продължи?

Н.Пр. Бръндуша Предеску:

Поздрав на Вас и на Вашите слушатели! Много се радвам да бъда тук отново в студиото на БНР, и то в това предаване с едно много подходящо име за тази дискусия, а именно програма „Хоризонт“. Действително, двустранните отношения между нашите страни се развиха изключително силно през последните години. Може би ще поставя под съмнение думата, която използвахте, а именно „размразяване“, тъй като тези отношения никога не са били замръзнали. Ние сме съседи, както ние, румънците, обичаме да казваме – най-добрите съседи, но и вие, българите, обичате да казвате същото нещо. Има много елементи, които подкрепят това възприятие, което е изключително важно – не само на институционално и на държавно равнище, а и на равнището на румънските и българските граждани.

През последните години наистина агресивната война срещу нашата съседка Украйна – война, която на практика промени и засегна масивно, с изключително тежки последици, нашите държави и целия регион, както и определената регионална стабилност, която съществуваше – тази война ни тласна още повече в обятията ни, и в преносен, но и в пряк смисъл. На първо място за двете държави се разположи и продължава да се ситуира тясното сътрудничество по отношение на гарантирането и осигуряването на сигурността за нашите държави, нашите територии, но и в Черноморския регион. Този аспект предопредели и продължава да предопределя, но не изключително, двустранните отношения между Румъния и България.

Гарантирането на сигурността съдържа безброй много елементи отвъд чисто военния. Тя произвежда и икономически ефекти, свързани със свързаността, и използвам думата, че ни тласна тази война да погледнем още повече едни към други и да работим по-тясно помежду си. Нещо, което, между другото, правихме и преди, но може би не с такива измерения като днешните. В контекста на тази основа и, разбира се, като едно развитие на всичко, което на практика означава двустранни отношения, държавните глави на двете страни подписаха през март преди три години един стратегически документ, който определя рамките на нашите отношения и ги издига на равнище стратегическо партньорство. Според мен, като посланик, мога да кажа, че това е едно изключително важно постижение на дипломациите на двете държави, тъй като не говорим просто за поредния документ. Тъй като, да, Вашите слушатели може да си кажат: „Подписа се поредният документ“, но винаги в държавните отношения трябва да има рамка, в която двете страни са съгласни да си сътрудничат в определени области.

Вие ми зададохте много по-широк въпрос. Аз исках да подчертая на първо място този аспект. Не само че имаме тази рамка на стратегическото партньорство, но сред многобройните отношения на стратегическо партньорство, които Румъния има с други европейски държави и извън Европа (имам предвид вече традиционното и стратегическо партньорство със САЩ), партньорството с нашата съседна страна България е изключително динамично на първо място. Не говорим за нещо, при което съществува един документ и оттам нататък нищо не се случва. Дори ако понякога, и вие като журналисти следите случващото се в двете страни, изглежда, че има сигнали, че изоставаме от политическа гледна точка по отношение на политическата реалност в двете държави, искам да ви кажа, че има толкова много зони и сфери, в които румънците и българите работят и си сътрудничат. Не само между двете столици, а нещо много важно – в Европейския съюз, в Брюксел (ЕС), и в Брюксел (НАТО). Съществуват инициативи, които са изключително благоприятни за цялото евроатлантическо пространство и които започват именно от българо-румънското сътрудничество.

И тъй като говорим за сфера, която засяга не само сигурността, но и енергийната сигурност, и икономическата – фактът е, че по инициатива на Румъния и България заедно успяхме да убедим страните членки на ЕС, в близко сътрудничество с Европейската комисия, за първи път да имаме стратегически документ на ЕС по отношение на Черноморския регион при тези съществуващи условия. Те, разбира се, откриват и перспективи, и множество възможности. Този документ съответно е един стратегически подход, при който основният проект (но не и единственият) е създаването на хъб за морска сигурност в Черно море, очевидно, който да бъде съвместно домакинстван от Румъния и България. Тази инициатива вече е реалност. Съвсем наскоро имаше дискусии по отношение на етапа на проекта на последната среща на министрите на външните работи в Брюксел. Искам да ви кажа, че понякога, може би за нашите граждани, сме прекалено скромни и не се хвалим с нещата, които наистина съумяваме да правим заедно. Ето един конкретен пример, който е релевантен и отвъд границите на Румъния и България: ние заедно даваме принос за сигурността на целия Европейски съюз.

Енергийните и инфраструктурни проекти в Югоизточна Европа

Юлиана Корнажева:

Един такъв – само да се вмъкна, Владо, извинявай – един такъв проект е и проектът за Вертикалния газов коридор. Инфраструктурните проекти между двете държави също са изключително важни. Там понякога има страни, които отправят и критики, но вие ще кажете кой от тях на какво ниво е. Но това го оставям на Вас, а коментарът може да бъде по-широк (Dar o lăsăm la aprecierea voastră, iar comentariul mai larg).

Н.Пр. Бръндуша Предеску:

Искам да ви кажа, че никъде в Европа големите инфраструктурни проекти, които имат регионално измерение и означават, че трябва да бъдат осъществени на територията на няколко държави, не стават за един ден. Казвайки това, искам да подчертая, че за нас в този регион това е един процес, в който се учим как да напредваме по-бързо при осъществяването на неща, които заедно сме решили. Работим по тези проекти, които вие споменахте. Вертикалният газов коридор сам по себе си е реалност. Вече има своето име, но в рамките на тръбопроводите по територията на Гърция, Румъния и България е важно да се знае, че това също е реалност, която вашите слушатели ще чуят. Увеличаването на капацитетите на преносните мрежи, изграждането на интерконектори, които също съществуват, но трябва да се увеличи капацитетът им – това са неща, които отнемат повече време. Но те се случват. Говорим за реалност, която напредва. Не говорим за нещо, създадено от нулата. Конкретно за Вертикалния газов коридор – той вече ни осигурява енергийна независимост спрямо бившата зона, от която бяхме прекомерно зависими.

Разбира се, има я Руската федерация, разбира се, и пакетът от санкции, който Румъния подкрепя безусловно. Също така е важна свързаността от гледна точка на транспорта между нашите държави. Знам, че в пресата се следи много внимателно – говоря и за двете държави – начинът, по който напредват тези проекти. Казвам ви, че има забавяния, които се случват и поради обективни причини, но има и добри вести. Фактът, че през месец юни, съвсем наскоро, успяхме да назначим изпълнителя на предпроектното проучване за дългоочаквания трети мост на Дунав – това е нещо, което трябва да знаем и всички да поздравим. Знаете, един мост не се строи за три месеца, освен ако не дойде някой с вълшебна пръчица.

От друга страна, трябва да видим и съществуващите работещи неща. Всички румънци се радват, че след две години ремонтът на Дунав мост най-сетне беше завършен. И на практика, един ден преди първи юли, аз лично пресякох моста в момента, в който отново можеше да се пътува в двете посоки, и ви казвам, че бях абсолютно очарована. Не, румънците и българите трябва да виждаме и красотата на този мост, който наистина е недостатъчен, но има история, красота и собствен чар. Аз лично съм голям оптимист, че румънците и българите, но и европейците, и всички, които ще пресичат териториите на нашите държави, след не много години ще преминават по един нов мост при Русе-Гюргево. Той ще разшири приноса на двете държави към коридорите за сигурност, за военна мобилност, но и за търговия – не само на наша територия, но и на територията на целия Европейски съюз.

Икономическата криза в Румъния и нейното значение за съвместните проекти

Юлиана Корнажева:

Това, което виждаме обаче като проблем в момента, е финансовото състояние – и публичните финанси в Румъния, и тези в България. Всичко това би ли забавило до известна степен всички тези проекти, за които говорим?

Бръндуша Предеску:

За България не мога да говоря, но принципно бюджетни средства за такива мащабни проекти се предвиждат доста по-рано и са планирани. От друга страна, разчитаме изключително много на кохезионните фондове, които предстои да договорим за бъдещата многогодишна финансова рамка на ЕС. Тоест европейският бюджет, преговорите за който започват сега. Двете държави се разполагат на абсолютно идентични позиции по отношение на нуждата да се запази структурата на кохезионните фондове, които представляват за нашите държави (и не само за тях, а и за по-голямата част от страните членки) средство за постигане на конвергенция със средното равнище на развитие в европейските държави. Говорим за конкурентоспособност като двигател на развитието на ЕС, но как можем да имаме конкурентоспособност, ако нямаме уравновесено развитие от икономическа гледна точка на цялата територия на ЕС?

Участието на Румъния в променящата се концепция за НАТО и в европейските политики за развитие на отбранителната индустрия

Владимир Митев:

Вчера в Киев се проведе срещата на върха между Украйна и Югоизточна Европа, на която присъстваше и президентът, а миналата седмица в Анкара беше срещата на върха на НАТО и беше обявено от някои хора т.нар. „НАТО 3.0“, при което европейските държави започват да имат по-голяма роля в политиките, финансирането и дейностите на Алианса. Как Румъния се включва в тези промени, точно по отношение на отбраната и сигурността, като се има предвид, че има достъп до значителни фондове (като фонда SAFE – над 16 милиарда евро), има сътрудничество вече с „Райнметал“ (Rheinmetall), говори се за сътрудничество в системи за защита от дронове, а също така в последните дни се пише много и в румънските медии за сътрудничество с турски компании в областта на отбраната?

Юлиана Корнажева:

Само да допълня, Владо, че сред темите на разговора между румънския и украинския президент е било и ранното предупреждение в случая на инциденти с дронове.

Н.Пр. Бръндуша Предеску:

В действителност Румъния е част от практически всички формули и формати за сътрудничество, които бяха започнати в рамките на НАТО или ЕС в контекста на агресивната война, водена срещу Украйна. Позицията на Румъния по отношение на случващото се по нашите граници от самото начало беше твърда, ясна и с многообхватна подкрепа за Украйна – финансова, военна и хуманитарна. Това, което подписахме, е отвъд разширяването на развитието на двустранните отношения с нашия съсед, но и разширяване на кооперацията и сътрудничеството с европейските ни партньори и с НАТО. От самото начало Румъния беше част от инициативата „Коалиция на желаещите“ под егидата на Великобритания и Франция, както и от много други формати, които вие също вече споменахте.

Също така Румъния продължава да участва и да управлява заедно с Полша един изключително полезен формат (сега и за в бъдеще) за координация на страните по източния фланг преди срещите на върха на НАТО. Имам предвид формата B9 (Букурещката деветка), който се проведе в Букурещ с домакинството на Румъния преди един месец. Форматът и съставът му се разшириха по желание на скандинавските държави, тъй като Румъния, но и България, която стои редом с нас в повечето от тези формати, пледирахме и продължаваме да го правим пред нашите партньори. Източноевропейските, но и американските ни партньори трябва да осъзнават, че източният фланг от север през изтока до юга има продължителност, континуитет на този фланг, който е изложен на война в настоящия момент.

Тоест за нас, за Румъния, срещата на върха в Анкара на НАТО представляваше успех, както и за всички съюзници. Общата оценка беше позитивна, тъй като беше потвърден интересът и вниманието, обръщано към източния фланг, а именно сигурността в Черноморския регион и подкрепата за Украйна, която беше препотвърдена не само на хартия, от гледна точка на фондовете, но и чрез други инициативи. Румъния е сред основателите на една нова банка, за която беше казано и тук – Банката за подкрепа и устойчивост, която е канадска инициатива. Едно от европейските седалища ще бъде в Букурещ. Тоест напълно ангажирани сме и за бъдеще не само в тези програми, от които се възползваме всички, за да модернизираме армиите си и да подсилим отбраната си, но и да изграждаме и за бъдеще отношения с нашия украински съсед.

Юлиана Корнажева:

Много ви благодаря за този разговор. Благодаря на Нейно Превъзходителство посланичката на Румъния в България, госпожа Бръндуша Йоана Предеску. Помагаше ни в превода Ванина Божикова. В студиото беше колегата ни от румънската редакция Владимир Митев.

Снимка: Н.Пр. Бръндуша Предеску (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има профил в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.

About Author