Визията на България за по-добра свързаност, споделен просперитет и интеграция в ЕС
Смаранда Шкиопу, Владимир Митев, The Bridge of Friendship’s Substack, 21 юни 2026 г.
Резюме на интервюто с Вяра Минчева (национален координатор за Дунавската стратегия)
- Контекст и роля на председателството: През 2026 г. България поема за втори път председателството на Стратегията на ЕС за Дунавския регион (Дунавската стратегия). За изминалите осем години стратегията е еволюирала в по-влиятелен и стратегически макрорегионален инструмент за прилагане на европейските приоритети.
- Основни приоритети на Българското председателство:
- Намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия в Дунавския регион под мотото „нито един регион не трябва да бъде изоставен“.
- По-силно обвързване и интегриране на Дунавската стратегия в кохезионната политика на ЕС и бъдещата многогодишна финансова рамка (след 2027 г.).
- Подкрепа за европейската интеграция и административния капацитет на 5-те страни кандидатки за членство в ЕС (от общо 14 в стратегията) чрез съвместни инициативи с други макрорегиони (напр. Адриатическо-Йонийския).
- Управление и изпълнение: Структурата на управление е ефективна и функционира на различни нива – национални координатори, експертни ръководни групи и тясно сътрудничество с Европейската комисия (DG Regio). Засилен е и обменът на опит с други макрорегионални стратегии (напр. за Балтийско море).
- Финансиране: Тъй като Дунавската стратегия няма собствен бюджет, проектите разчитат на програмата „Интеррег Дунавски регион“ (с бюджет около 215 млн. евро) и на вграждането (embedding) на макрорегионалните приоритети в националните програми за по-голяма конкурентоспособност.
- Различия между Горния и Долния Дунав: Отчетени са предизвикателства пред свързаността и корабоплаването по Долния Дунав (България и Румъния). Подчертава се, че стратегическата рамка на Дунавската стратегия може да идентифицира проблемите на експертно ниво, но реалните инфраструктурни решения (като проекта „Fast Danube“ за удълбочаване на реката) изискват по-висока политическа и финансова ангажираност от транспортните министерства и ЕС.
- Местно самоуправление и гражданско участие: Българското председателство работи в тясно сътрудничество с Асоциацията на дунавските общини и местните власти. Предвидени са инициативи (включително в Русе около Международния ден на река Дунав – 29 юни), целящи да повишат видимостта на стратегията сред гражданите и да насърчат регионалното сближаване.
Интервю
Смаранда Шкиопу и Владимир Митев реализират свой собствен журналистически проект, чиято цел е да повиши осведомеността относно Стратегията за Дунавския регион и текущото българско председателство на Стратегията, както и относно проблемите, свързани с развитието и инфраструктурата, пред които е изправена Северна България. В рамките на този проект те проведоха интервю с Вяра Минчева. Тя е национален координатор за България на Стратегията на ЕС за Дунавския регион (EUSDR) в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тя ръководи българското председателство на EUSDR през 2026 г., което се провежда под мотото „Свързани региони, повече сближаване: по-силен Дунав за всички“.
Смаранда Шкиопу:
Г-жо Минчева, струва ми се, че България преживява особен момент – в началото на годината се присъедини към еврозоната, спечели Евровизия, а освен това тази година държи и председателството на Стратегията на Европейския съюз за Дунавския регион, доколкото ми е известно, за втори път в рамките на 10 години. По какво това председателство се различава от предишното?
Вяра Минчева:
След осем години нещата изглеждат доста по-различно от гледна точка на председателството на този стратегически инструмент. Различно е, защото според мен стратегията се превърна в инструмент с по-голямо влияние и роля, тъй като всички макрорегионални стратегии играят много важна и целенасочена роля в прилагането на различните европейски приоритети.
Както знаете, стратегията се състои от различни стълбове, които са свързани със свързаността, опазването на околната среда, изграждането на просперитет и укрепването на региона, които включват и обхващат различни приоритети на ЕС като цяло. И така, ролята на макрорегионалните стратегии е да поставят фокус върху конкретен регион в Европа. В нашия случай това е Дунавският регион.
Възможността за сътрудничество в рамките на тези стратегически рамки ни позволява да се фокусираме върху различните предизвикателства, пред които сме изправени в момента. Така че в известен смисъл тя стана по-стратегическа в сравнение с началото на нейното създаване.
Виждаме този различен начин на работа на стратегията и в по-активната роля на председателствата на стратегията на ЕС за Дунавския регион. Всяка година всяко председателство се фокусира върху някои конкретни приоритети, политически и по-практически, върху които смята, че през този период от една календарна година трябва да се концентрират стратегията и дискусиите в нейния рамките.
СШ:
И след като вече споменахте приоритетите, кои са приоритетите за тази година? И как би изглеждал успехът в нейния край?
ВМ:
Бих казала, че тази година решихме да поставим силен акцент върху намаляването на икономическите, социалните и териториалните различия в Дунавския регион. Това е тема, която е много важна за нашия регион. И това, което ние като председателство можем да направим, е да поставим фокуса на дискусиите през тази година върху тази конкретна тема.
Имайки предвид, че в момента сме в средата на преговорите за следващата многогодишна финансова рамка, т.е. бъдещето на кохезионната политика като цяло, смятаме, че този акцент е много важен. Основният ни принцип, който бихме искали да изведем на преден план във всички дискусии, е, че нито един регион не трябва да бъде изоставен.
Ролята на макрорегионалната стратегия е да постави фокус върху различни теми, които след това, разбира се, могат да бъдат доразвити и от различните приоритетни области. И да се даде по-голяма видимост на различните предизвикателства, които имаме в този регион.
Надяваме се, че това ще бъде чуто от създателите на политики и отговорните хора в Брюксел, особено в този период. Тъй като смятаме, че е много важно за нас, и по-конкретно за Дунавската стратегия, да бъдем силно обвързани с кохезионната политика на ЕС. Също така бихме искали да се застъпим за по-добро интегриране на макрорегионалните стратегии в програмите на ЕС и в националните програми, включително в бъдещата многогодишна финансова рамка.
За нас като председателство Дунавската стратегия трябва да бъде платформа за намиране на съвместни решения за по-последователна политика и, разбира се, за обмен на знания. Попитахте какво би се сметнало за успех за нашето председателство. Е, както казах, един от нашите фокуси е по-силното обвързване на макрорегионалните стратегии и Дунавската стратегия с кохезионната политика на ЕС.
Работим с нашите колеги от останалите макрорегионални стратегии за намиране на общи послания, които да бъдат представени на лицата, вземащи решения в ЕС, в този преговорен процес, за да се подчертае значението на тези макрорегионални стратегии при прилагането на политиките и приоритетите на ЕС. Това е нещо, върху което се фокусираме много. Друг тематичен фокус, който имаме, разбира се, е свързан с ролята на Дунавската стратегия в този процес на разширяване.
Това, което имам предвид тук, е, че през предишните години имаше различни заключения на Съвета и министерски декларации, фокусирани върху ролята на макрорегионалните стратегии и Дунавската стратегия в подкрепа на европейската перспектива на страните кандидатки. Така че една от основните роли на Дунавската стратегия е укрепването на това сътрудничество със страните кандидатки.
Както знаете, в Дунавската стратегия имаме 14 страни членки, пет от които са страни кандидатки. Така че чрез всички тези съвместни инициативи и работа в приоритетните области СЕСДР подкрепя развитието на административния капацитет на страните кандидатки, за да ги подпомогне в този процес към интеграция в ЕС. Миналата седмица имахме среща заедно със Стратегията на ЕС за Адриатическо-Йонийския регион в Скопие, където обсъждахме дейностите, които са общи между приоритетните области на Дунавската стратегия и тематичните области на Адриатическо-Йонийската стратегия, и където могат да се извършват съвместни дейности в бъдеще, подкрепящи тази европейска перспектива за страните кандидатки. Това са някои от основните приоритети, по които работим като председателство.
Беше важно да се следва принципът на приемственост, тъй като това са теми и постижения от предишните председателства на СЕСДР; беше важно да се развие това сътрудничество и това стратегическо съгласуване на Дунавската стратегия.
СШ:
Звучи така, сякаш в тази стратегическа рамка се случва голямо сътрудничество, много координация, която трябва да се осъществи с множество регионални, национални и наднационални участници. Колко ефективен според Вас е този процес или кои са основните рискове или ограничения, които сте срещнали в тази координационна роля?
ВМ:
Имаме тази координация на различни нива. Както знаете, първо имаме тази координация в рамките на нашата макрорегионална стратегия, в рамките на Дунавския регион, и мога да кажа, че имаме доста добре работеща структура на управление. Не бих казала, че се сблъскваме с някакви предизвикателства тук. Винаги сме в процес на обсъждане как могат да се подобрят различните нива на комуникация и координация.
Имаме национални координатори, имаме също така координатори на приоритетните области, имаме и ръководни групи, което е може би най-важното експертно ниво – тези, които изпълняват различните проекти. Защото това е, което виждаме от Дунавската стратегия – резултатът от различното сътрудничество и проекти, разработени от различните участници. И това, което е важно да се каже, е, че сътрудничеството по Дунавската стратегия влиза в действие, така да се каже, когато имаме предизвикателство или проблем, който не може да бъде разрешен само от една държава, от една страна.
Това е мястото, където влиза в сила това транснационално сътрудничество, и когато обединим усилията си, можем да намерим по-добро решение на проблема. След това, разбира се, имаме координация между различните макрорегионални стратегии, което е нещо, върху което ние, като председателство, работим. Съществува механизъм за срещи на 4-те трио председателства на макрорегионалните стратегии, който беше иницииран за първи път от Хърватия.
Това е координационна структура, която работи много добре, и тази година България ще ръководи този механизъм като представител на председателството на Дунавската стратегия. Работим много тясно с Европейската комисия и конкретно с ГД „Регионална и селищна политика“ (DG Regio) при обсъждането на всички различни възможности и предизвикателства в рамките на нашата стратегия.
Така че това не е работа за един човек. Имаме различни нива и основният принцип на работа е сътрудничеството и съвместните усилия.
СШ:
Споменахте ръководните групи, които отговарят за изпълнението на различните проекти. Известни ли са Ви проекти, които през годините са оказали влияние върху приоритетите на националната политика конкретно в България? Остават ли те регионални или имат влияние и върху националните политики?
ВМ:
Имаме различни проекти.
Например, в съзнанието ми изниква приоритетна област 11, която се занимава със сигурността. Има много съвместни дейности в рамките на тази приоритетна област по темата за сигурността, сътрудничеството между полицейските органи, миграцията и трансграничните въпроси, които са проблематични не само за една държава, но и за целия регион.
Имаме проекти, свързани с екологични въпроси, например има проекти, които са свързани с опазването на есетрата, която е много специфична риба в река Дунав; също така проекти, които са свързани с дейности за предотвратяване на наводнения и много други.
Има огромен брой проекти, които имат важно макрорегионално въздействие.
СШ:
В това отношение звучи така, сякаш Дунавската стратегия е доста важна и в работата на Вашата институция. Всяка страна има представители на Дунавската стратегия в различни министерства, а в България това е Министерството на регионалното развитие, където се намирате и Вие. Изглежда, че България приема сериозно факта, че Дунавската стратегия е полезна за регионалното развитие.
ВМ:
Разбира се. И всеки член, всяка държава, участваща в Дунавската стратегия, възприема тази стратегия като много важен инструмент. В България Министерството на регионалното развитие и благоустройството е отговорно за координацията на Дунавската стратегия в рамките на страната. В различните страни ситуацията е различна. В някои страни това е Министерството на външните работи. В други е министерството, отговорно за регионалното развитие, за кохезионните политики. В някои страни има две отговорни министерства.
Имайки предвид фокуса, който имаме за нашето председателство, свързан с темата за намаляване на различията – социални, демографски, икономически, по време на Годишния форум на Дунавската стратегия, който е основното събитие за всяко председателство всяка година, планираме да домакинстваме среща на министрите, отговорни за регионалното развитие. Вярваме, че можем да внесем специфичен и важен акцент в Министерската декларация, която ще бъде съгласувана от министрите тази година. Тази година този фокус ще бъде регионалното развитие.
2026 година е наистина решаваща за Европа, както и за Дунавската стратегия и региона, като се има предвид подготовката за следващата финансова рамка.
СШ:
Знам, че Дунавската стратегия не е финансов механизъм и няма собствен такъв, така че всички предложени проекти разчитат на други рамки за финансиране от ЕС. Виждате ли това изобщо като ограничаващ фактор? Трудно ли е да се съгласуват приоритетите, които Дунавската стратегия има, с действителните механизми за финансиране в ЕС? Как виждате развитието на тези взаимоотношения?
ВМ:
Когато говорим за бюджет, това винаги е предизвикателен и деликатен въпрос. От приемането на Дунавската стратегия основният принцип, на който тя беше приета, е, че за нея няма да бъде създавано допълнително финансиране. Така че това, което използваме – както държавите членки, така и страните кандидатки – е транснационалното сътрудничество чрез Програмата за транснационално сътрудничество „Интеррег Дунавски регион“.
Това е един от механизмите за финансиране, с които разполагаме за изпълнение на проекти, които имат въздействие върху Дунавския регион и които прилагат принципите на Дунавската стратегия. Това е програма, в която и 14-те страни членки могат да участват в различни проекти, а приоритетите на програмата следват приоритетите на Дунавската стратегия. Бюджетът за този програмен период е около 215 милиона евро. Това е рамката, с която разполагаме, където дейностите в приоритетните области се финансират от тази програма. Също така Секретариатът на Дунавската стратегия също е част от тази програма за финансиране.
Програмата обявява покани за различни проекти и от различните партньори зависи да разработят проекти и да ги представят, за да получат финансиране.
Другата възможност за прилагане на приоритетите на Дунавската стратегия и за постигане на по-добри резултати е вграждането на макрорегионалните приоритети в националните програми. Сътрудничеството и на това ниво е много важно.
Какво означава това? Това означава, че ако един проект може да докаже, че изпълнява някои от приоритетите на Дунавската стратегия, което може да доведе до определени резултати в полза на Дунавския регион, този проект би могъл да получи, например, бонус точки за това, доказвайки това въздействие за Дунавския регион; това би могло да им даде възможност да бъдат по-конкурентоспособни в сравнение с други проекти и да им бъдат предоставени средства за изпълнение.
Това е нещо, по което работим в рамките на Дунавската стратегия. Повечето от председателствата подготвят документи за вграждане (embedding papers), като ги представят на различните управляващи органи на национално ниво. От отделните държави членки зависи да решат как да вградят и дали да вградят тези макрорегионални приоритети в своите национални програми. Важно е макрорегионалните стратегии да бъдат признати и вградени на по-високо ниво.
Това е едно от предизвикателствата, пред които сме изправени, и ние, като председателство, бихме искали да насърчим по-силно съгласуване между Дунавската стратегия и кохезионната политика на ЕС. Това имах предвид, когато казах, че бихме искали да бъдем чути и признати повече на ниво ЕС, тъй като това ще помогне за вграждането на национално ниво и ще даде повече възможности за достъп до повече средства, а не да се разчита само на Дунавската програма.
СШ:
Има ли в момента някаква координация или сътрудничество с други подобни стратегически инструменти? Например Стратегията на ЕС за региона на Балтийско море. Срещали ли сте се с тях или работили ли сте с тях? Има ли възможности за споделяне на опит?
ВМ:
Да, разбира се. Винаги има обмен и съществува един много интересен формат, чийто домакин е Европейската комисия в Брюксел всяка година – „Дни на макрорегионалните стратегии и морските басейни“ (Macro-Regional Strategies and Sea Basins Days).
Това е мястото за обмен на знания и опит между различните макрорегионални стратегии. Имаме по-близки отношения със Стратегията на ЕС за Адриатическо-Йонийския регион. А и с останалите макрорегионални стратегии обсъждаме някои съвместни послания, свързани със следващата многогодишна финансова рамка.
Имаме този съвместен формат на трио председателствата на 4-те макрорегионални стратегии, които се срещат всяка година в Брюксел, където обсъждаме общи съвместни действия или предизвикателства, пред които можем да се изправим. Така че съществуват различни механизми, чрез които можем да обсъждаме нашите приоритети, нашите предизвикателства и някои бъдещи инициативи.
СС:
Къде виждате развитието на Дунавската стратегия през следващите пет до десет години или какви са Вашите собствени надежди за нея?
ВМ:
Надявам се, че нашият регион, с помощта на тази стратегия, ще се развие повече. Надявам се, че дейностите по Дунавската стратегия ще имат по-голямо и по-положително въздействие и че тя ще донесе по-голяма видимост на нашите региони и на предизвикателствата, пред които сме изправени.
И разбира се, общата линия, която имаме, е свързана с намаляването на различията в регионите, защото, както знаете, в Дунавския регион имаме най-богатите страни, и за съжаление, също така и тези с най-големи предизвикателства в Европа. Ако успеем да намалим тези различия – не казвам, че те ще изчезнат, но да работим за тяхното изчезване – това би било наистина добре за региона и за хората. Сигурна съм, че Дунавската стратегия е един от инструментите, които могат и трябва да бъдат използвани от ЕС и от държавите, за да се работи в тази посока.
Владимир Митев:
Споменахте, че най-богатите страни в ЕС и тези с предизвикателства са в Дунавския регион. И това се вижда може би и в начина, по който отношението към Дунав изглежда различно, защото в горния регион на Дунав има повече неща, свързани с реката. Тя е някак по-припозната от страните и от хората там.
В случая с България и Румъния, по Долния Дунав, традиционно има много по-слаба връзка с реката. Знаете, че удълбочаването на Дунав беше проблематично в продължение на няколко години.
Доколкото ми е известно, в България няма речен транспорт. Имаше в социалистическите времена, но не и през последните години. Не съм чувал за никакъв дунавски пътнически транспорт, имам предвид между български градове. Какви биха могли да бъдат конкретните проекти или действия, които могат да преодолеят това несъответствие между Горния и Долния Дунав по отношение на припознаването и усвояването на реката?
ВМ:
Наистина. Този въпрос със свързаността е едно от основните предизвикателства, пред които сме изправени тук, в нашата част на Дунавския регион. Това е въпрос, който се задава много – какво може да направи Дунавската стратегия за корабоплаването, например.
Както казах, Дунавската стратегия е стратегически инструмент, стратегическа рамка, ние нямаме собствен бюджет, а знаете, че тези предизвикателства пред свързаността могат да бъдат преодолени чрез много хубави проекти с достатъчно финансиране. Това, което може да се направи от Дунавската стратегия, е работата на експертите по идентифициране на проблемите и предлагане на решения. Това са мерките, които могат да бъдат финансирани чрез Дунавската програма.
Това са проекти и проблеми, които могат да бъдат разрешени с по-висока политическа подкрепа от страна на съответните министерства на транспорта и, разбира се, с участието на институциите на ЕС, тъй като плавателността на цялата река Дунав е въпрос от значение за ЕС. Що се отнася до българското председателство и по-специално до механизмите на Дунавската стратегия, този въпрос може да бъде поставен на фокус, може да бъде обсъден на експертно ниво, но решението за този тип проблеми и предизвикателства трябва да дойде на различно ниво. Не Дунавската стратегия е тази, която би могла да реши този проблем.
В. Митев:
Добре, важно е да надградим малко над това. Ако Долният Дунав трябва да увеличи ролята си в Дунавската стратегия или страните в него да се сближат, преодолявайки различията, до каква степен нивото на сътрудничество с Румъния е достатъчно за това в този момент?
Има ли достатъчно доверие? Има ли достатъчно общност между българските експерти и политици и румънските такива?
ВМ:
В рамките на нашето министерство работим с Румъния по програмата Интеррег България-Румъния, където се разработват различни проекти. Има и проект, разработен от нашето Министерство на транспорта, свързан с удълбочаването на река Дунав, наречен „Fast Danube“.
Но е вярно, че има разлики между регионите на Долен и Горен Дунав.
В. Митев:
Да, мога да си представя, че нивото на доверие между страните от Горния Дунав също е по-добро. Знаете, че България е страна, много фокусирана върху своята столица и управлявана от нея, но Дунав преминава през други райони, а не там, където е София.
До каква степен плановете за това българско председателство са обогатени и от принос, идващ от общини или регионални власти, или други структури, които се намират по поречието на Дунав или в региона между България и Румъния?
ВМ:
На уебсайта на Дунавската стратегия има календар с различни инициативи, включително в Русе. Една от целите на всяко председателство е да направи Дунавската стратегия по-видима за гражданите.
Също така работим много добре с Асоциацията на дунавските общини, тъй като те също участват в различни проекти и планират различни инициативи. В края на юни отбелязваме Международния ден на река Дунав. Официалната дата е 29 юни 2026 и по този повод ще има различни инициативи, организирани от местните власти – събития в Русе, както и някои, планирани от Асоциацията на общините, целящи да отбележат сътрудничеството, единството, съвместната общност. Всичко това – свързването на хората заедно, също е една от целите на Дунавската стратегия.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
