Югоизточна Европа окупира пазара на природен газ в Република Молдова (и Приднестровието)

Владимир Митев

Резюме

Войната в Украйна и газовата криза от 2024–2025 г. доведоха до пълна преструктуриране на енергийния пазар в Молдова и Приднестровието, с което се сложи край на монопола на руския гигант „Газпром“. Както преди, така и след пълната либерализация на пазара през април 2026 г., ключови компании от Югоизточна Европа поеха отговорността за сигурността на доставките и инфраструктурата в региона:

България: Чрез своето дъщерно дружество „Bulgargaz North SRL“ на „Булгаргаз“ е издаден 10-годишен лиценз за търговия в Молдова. „Булгартрансгаз“ е намалил тарифите за пренос и разширява капацитета на междусистемната връзка Негру Вода/Кардам, за да улесни транзита на втечнен природен газ (LNG) през Вертикалния коридор.

Румъния: Утвърди ролята си на ключов партньор. „Енергоком“ сключи споразумение за внос от Черно море (Нептун Дийп) след 2027 г., докато „Ромгаз Трейдинг“ получи лиценз с цел постигане на 30-процентен пазарен дял. Преносът се управлява от „Вестмолдтрансгаз“ (под контрола на „Трансгаз“).

Унгария: Решава геополитическия проблем в Приднестровието след спирането на руския транзит през Украйна. Чрез своето швейцарско дъщерно дружество MET Group и посредници Унгария доставя европейски газ на отцепилата се област по договор, валиден до края на 2026 г.

Гърция: Действа като южен вход за американски втечнен природен газ (LNG) чрез терминалите в Ревитуса и Александруполи, като осигурява пренос на газ към Молдова чрез споразумения между DEPA и „Mediterranean Holding“.

Заключение: Търговските механизми и компаниите на ЕС напълно са заменили схемата „евтин руски газ в замяна на политическа лоялност“, превръщайки енергийния сектор на Молдова в конкурентен и напълно интегриран европейски пазар.

Статия

В периода от 2022 г. насам, и особено след преживяната остра газова криза от 2024–2025 г., енергийният пазар на Молдова претърпя радикална метаморфоза. Той премина от състояние на почти пълен монопол на руския гигант „Газпром“ и неговото дъщерно дружество Moldovagaz към плуралистична и конкурентна среда. В тази нова реалност държавни и частни енергийни компании от различни страни в Югоизточна Европа се борят за пазарен дял, оперират сложни търговски схеми, доставят природен газ за непризнатия сепаратистки приднестровски регион и инвестират в регионална инфраструктура, която днес стои в основата на енергийната сигурност на Кишинев. 

България

България изигра решаваща роля в тази трансформация, като позицията ѝ бързо се разви от подкрепа в извънредни ситуации до официално лицензирано търговско и инфраструктурно присъствие. В края на 2024 г. и началото на 2025 г., когато „Газпром“ започна драстично да съкращава подаваните за страната количества, изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов публично заяви, че София е в пълна готовност да подкрепи Молдова, осигурявайки ѝ гарантиран достъп както до втечнен природен газ (LNG), така и до газовите количества на държавния търговец „Булгаргаз“. Тази извънредна оферта беше официално формализирана през лятото на 2025 г. Българският държавен газов оператор регистрира свое молдовско дъщерно дружество – Bulgargaz North SRL – през юни 2025 г., а само два месеца по-късно, през август 2025 г., молдовският енергиен регулатор ANRE му издаде десетгодишен лиценз за търговия с природен газ.

Авторитетното молдовско финансово издание Bani.md определи това събитие като истински пробив в газовия монопол. Навлизането на „Булгаргаз“ увеличи броя на лицензираните от ANRE търговци на газ в страната в онзи момент на пет, поставяйки го на една нога с компании като Proaltgaz, MET Furnizare, NPGEM и Watt Prime. В началото на 2026 г. конкуренцията на молдовския пазар се изостри допълнително с навлизането на нови регионални играчи, съвпадайки с крайния срок за пълна либерализация на газовия пазар от 1 април 2026 г. От тази дата всички големи небитови потребители в Молдова станаха законово задължени да се снабдяват с газ на свободен конкурентен принцип, а не чрез регулирани доставки от държавната Energocom. 

Значението на България обаче надхвърля рамките на търговските лицензи. Като оператор на Трансбалканския газопровод и ключов възел във Вертикалния газов коридор, „Булгартрансгаз“ предприе последователни стъпки за разширяване на трансграничния капацитет в точките, през които синьото гориво достига до Молдова. Бяха обявени намаления с над 11% на тарифите за капацитет в точките Гърция–България и България–Румъния, както и мащабно разширение на междусистемната връзка Негру Вода/Кардам до близо 297 милиона kWh/ден от сезон 2027/2028 г. С това „Булгартрансгаз“ улеснява преноса на допълнителни количества LNG от сигурни доставчици, включително от САЩ, към България, Молдова и целия регион.

Румъния

Румъния, от своя страна, затвърди позицията си на доминиращ и стратегически партньор на Кишинев. Нейното присъствие в молдовския енергиен сектор има дълбоки исторически корени, започнали още с изграждането на газопровода Яш–Унгени–Кишинев и ролята на румънската борса OPCOM за вноса на електроенергия. По време на острата фаза на енергийната криза от 2024–2025 г. молдовското Министерство на енергетиката договори спешен внос на 100 MW електричество от румънската държавна компания Nuclearelectrica и още 100 MW от газовата централа Brazi, оперирана от OMV Petrom. Истинският качествен скок след 2022 г. обаче се състои в създаването на трайни връзки на най-високо ниво по веригата на газовите доставки.

През май 2025 г. молдовската държавна компания Energocom подписа исторически договор с OMV Petrom за изкупуване на природен газ от офшорното находище Neptun Deep в Черно море – най-големият газов ресурс в процес на разработка на територията на ЕС, оценяван на над 4 милиарда евро. Доставките от Neptun Deep са предвидени да започнат веднага след пускането на находището в експлоатация след 2027 г. Втора ключова стъпка направи Romgaz – най-големият румънски производител и оператор на газохранилища. В края на октомври 2025 г. компанията регистрира дъщерното си дружество Romgaz Trading SRL в Кишинев, а през януари 2026 г. получи десетгодишен търговски лиценз от ANRE. Според румънското бизнес издание Profit.ro, Romgaz си поставя за цел завладяването на близо 30% от молдовския газов пазар, а стъпването ѝ на пазара съвпадна с рекордни обеми румънски износ за Молдова по време на зимните студове. На ниво преносна мрежа, Vestmoldtransgaz – молдовски оператор, контролиран от румънския държавен гигант Transgaz – осигурява физическия транзит на газа, купен от български, унгарски и други търговци.

Показателен за глобалния мащаб на румънската стратегия бе 7 август 2026 г., когато Transgaz подписа меморандум за разбирателство с американската компания Argent LNG за проучване на капиталово участие в нейния проект. Сделката цели да осигури транзита на американски втечнен газ през Румъния към Молдова, Украйна, Унгария, Австрия и Германия. В електроенергийния сектор новата 400-киловолтова линия Сучава–Бълци на Transelectrica засилва двупосочната интеграция – процес, при който дори по време на енергийната криза в Румъния от това лято, ток от Украйна беше пренасян към румънския пазар тъкмо през молдовската мрежа.

Унгария

Унгарската намеса на молдовския пазар се оказва най-сложна и геополитически чувствителна, тъй като основен бенефициент от нея стана сепаратисткият регион Приднестровие. Когато транзитът на руски газ през Украйна спря напълно на 1 януари 2025 г. и Приднестровието остана без отопление и гориво в разгара на зимата, Кишинев договори извънредна схема. Регистрираната в Швейцария, но притежавана от унгарски капитали MET Group – чрез дъщерното си дружество MET Gas and Energy Marketing AG – започна да доставя газ до молдовската граница през февруари 2025 г. Суровината се пренасяше по мрежата на Moldovagaz и Tiraspoltransgaz към сепаратистката територия, а финансовите разплащания преминаваха през дубайския посредник JNX General Trading, захранван с руски кредит. Молдовският премиер Дорин Речан лично защити схемата пред обществеността, потвърждавайки, че компаниите са проверени за спазване на законите и че Кишинев специално е променил газовото си законодателство, за да разреши тези алтернативни доставки.

Унгарското правителство не скри, че става дума за директна дипломатическа акция. Тогавашният унгарски външен министър Петер Сиярто обяви, че руският вицепремиер Александър Новак лично го е потърсил с предупреждение за задаваща се хуманитарна катастрофа в Приднестровието. След спешни консултации с Кишинев и MET, Унгария се съгласи да посредничи. Реакцията на Тираспол бе фокусирана изцяло върху Москва – приднестровският лидер Вадим Красноселски благодари публично на Русия за финансовата и практическа подкрепа, пренебрегвайки факта, че газът бе закупен на свободния европейски пазар. Впоследствие унгарската MET Group получи собствен 10-годишен търговски лиценз от ANRE, а договорът ѝ за доставки бе удължен до края на 2026 г. Както отбелязват разследващите медии NewsMaker и „Новая газета Европа“, оцеляването на Приднестровието вече е изцяло зависимо от европейски търговски механизми и посредници, въпреки политическата реторика на сепаратистите.

Гърция

Междувременно Гърция се утвърди като южната входна врата за американския LNG към целия регион. Гръцкият газопреносен оператор DESFA, заедно с операторите на България, Румъния, Молдова и Украйна, внесе в края на 2025 г. искане за одобрение на нови капацитетни продукти – Маршрут 2 и Маршрут 3. Те са специално проектирани да пренасят газ от терминалите „Ревитуса“ и Александруполис на север. 

Изпълнителният директор на DESFA Мария Рита Гали посочи, че това разкрива пълния капацитет на гръцката инфраструктура, надхвърлящ 12 милиарда кубически метра годишно. Основите на това сътрудничество бяха поставени още през април 2023 г., когато молдовската Energocom подписа рамков договор с гръцката DEPA, превръщайки се според прессъобщение на властите в Кишинев в първата компания в света, използвала практически целия Вертикален коридор. Допълнително споразумение от май 2024 г. между Moldovagaz и Mediterranean Holding договори вноса на до 1 милиард кубически метра втечнен газ годишно за Молдова.

Промяната продължава

Всички тези процеси очертават една цялостна пренастройка на енергийната карта. Енергийният сектор на Република Молдова скъса с пълната си зависимост от монопола на „Газпром“. Днес страната и нейните региони се снабдяват чрез конкурентен, плуралистичен пазар с водещи участници от София, Букурещ, Будапеща и Атина. Точно както приднестровският износ на стоки с течение на времето се пренасочи към пазарите на Европейския съюз, така и вносът на енергия за цяла Молдова вече се администрира и управлява от европейски дружества. Тази търговска пренастройка сложи окончателен край на историческия лост за натиск – евтин руски газ срещу политическа лоялност – който определяше геополитическото положение в триъгълника Кишинев–Тираспол–Москва в продължение на повече от три десетилетия.

Снимка: (източник: Pixabay, CC0)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има профил в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.

About Author