
Щефан Лика, Adevărul, 25 октомври 2026 г.
Съдържание
- Резюме
- Интервю
- Предговор
- Въведение
- Основните кандидати
- Протоколни гафове, инциденти с журналисти и стратегии в социалните мрежи
- Правомощията на президента в България
- Задънената улица на втория тур. Как ще се разпредели електоратът на ГЕРБ и ДПС?
- Румен Радев – проруски лидер или прагматик, хванат между Изтока и Запада?
- България и кризата в Черно море
Резюме
Това интервю с българския журналист Владимир Митев, публикувано от „Адевърул“ на 25 октомври 2026 г., преди края на изборния ден, представя подробно геополитическите залози, динамиката на кампанията и регионалните последици от президентските избори в България.
Ключови кандидати и фаворити:
- Водещата двойка се състои от Илияна Йотова (настоящата президентка, подкрепена от партията „Прогресивна България“ на Румен Радев и от Българската социалистическа партия) и Кирил Вълчев, които водят в проучванията с над 40%.
- Основните им опоненти са бившият временно служебен министър-председател Андрей Гюров и Георги Кандев, които отбелязват 26–27% в проучванията и проведоха силна кампания в социалните мрежи, фокусирана върху борбата с корупцията и гражданското участие.
- Тандемът на суверенистката партия „Възраждане“ (Костадин Костадинов и Петър Волгин) заема трето място с около 10–11%.
Тонът на кампанията и противоречията: Митев отбелязва, че в предизборната надпревара е липсвала съдържателна дискусия относно визиите на кандидатите. Йотова беше критикувана за противоречивите си послания относно международните позиции спрямо Русия и Украйна, докато Гюров се възползва от недоволството на обществеността — включително от негативната реакция, предизвикана от инцидент по време на кампанията, при който охранители блъснаха журналист.
Ограничени президентски правомощия: Вследствие на конституционните реформи правомощията на българския президент бяха значително ограничени (като загуби прякото си влияние върху тайните служби и определени права по отношение на сформирането на временното правителство). Митев подчертава, че българският президент има много по-малко влияние в сравнение с изпълнителната власт, упражнявана от румънския президент.
Втори тур (1 ноември 2026 г.) и раздробяване на електората: Тъй като нито един кандидат не е получил мнозинство, бе насрочен втори тур за 1 ноември 2026 г. Резултатът зависи до голяма степен от това как привържениците на основните партии, които не са представени в парламента (като ГЕРБ на Бойко Борисов и ДПС на Делян Пеевски), както и проруските избиратели ще решат да се присъединят към някого или ще се въздържат.
Политическият профил на Румен Радев: Често погрешно описван в Румъния като строго „промосковски“ политик, Митев описва Радев като прагматичен политик, „про-всички“, който се опитва да балансира връзките със Запада (с уклон към про-Тръмп ориентация) и регионалната динамика. Въпреки че прави сравнения с Виктор Орбан от Унгария, Митев подчертава, че България не разполага с икономическите лостове на Унгария и остава силно зависима от Западна Европа.
Сигурността в Черно море: На фона на морските атаки през октомври 2026 г. срещу търговски кораби Митев твърди, че София и Букурещ признават необходимостта от по-тясно сътрудничество в областта на отбраната.
Интервю
Предговор
Първият тур на президентските избори в България бе белязан от изключително ниска избирателна активност – малко над 22%. Във втория тур, който ще се състои на 1 ноември 2026 г., ще се изправят една срещу друга настоящата президентка Илияна Йотова, подкрепена от „Прогресивна България“ и Българската социалистическа партия, и бившият служебен министър-председател Андрей Гюров, подкрепен от антикорупционните формации „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. След преброяването на 100 % от бюлетините Илияна Йотова и нейният кандидат за вицепрезидент Кирил Вълчев получиха 34,76 %, докато Андрей Гюров и неговият кандидат за вицепрезидент Георги Кандев получиха 31,95 %. Президентският тандем на суверенистката партия „Възраждане“ получи 12,54%, докато 4,43% от избирателите избраха опцията „Не подкрепям никого“.
Интервюто с Владимир Митев, проведено от Щефан Лика, се състоя в деня на изборите, 25 октомври 2026 г., и беше публикувано на сайта на Adevărulпреди края на изборния ден.
Въведение
Черно море се превърна в зона на интензивно геополитическо напрежение, а България преминава през изключително труден и заплетен изборен момент. С наближаването на края на изборния ден в неделя, 25 октомври 2026 г., секциите южно от Дунава теглят чертата след избирателна активност, следена под лупа от целия регион. По време на кампанията етикетите, лепнати на българските лидери, рискуват да закрият една далеч по-нюансирана реалност. В задълбочен анализ българският журналист Владимир Митев разплита нишките на политическите кулиси в страната си и обяснява в интервю за „Adevărul“ какво всъщност означава ориентацията на Румен Радев, кои са уязвимите места на кандидатите и как тези процеси се отразяват като в огледало в Румъния.
Основните кандидати
Българите отиват днес до урните за първия тур на президентските избори. Кои са основните фаворити в надпреварата за президент на България и как изглежда динамиката в социологическите проучвания преди първия тур?
Главната интрига на тези избори се концентрира около две двойки кандидати за президент и вицепрезидент: от една страна – досегашният вицепрезидент Илиана Йотова и директорът на Българската телеграфна агенция (еквивалент на агенция Agerpres) Кирил Вълчев, а от друга – бившият служебен министър-председател Андрей Гюров и бившият секретар на МВР в неговия кабинет Георги Кандев. Проучванията в навечерието на днешния тур сочеха подкрепа от над 40% за двойката Йотова–Вълчев, докато за Гюров–Кандев тя се движеше около 26–27%.
На трето място социолозите нареждаха кандидатите на суверенистката партия „Възраждане“ – нейния лидер Костадин Костадинov и евродепутата Петър Волгин, на които проучванията присъждаха около 10–11%. Далеч зад тях се нареждаше група от други кандидат-президентски двойки с открито русофилски послания, както и такива, залагащи например на екологичния и антикорупционния вот.
Протоколни гафове, инциденти с журналисти и стратегии в социалните мрежи
Как бихте оценили качеството на тази кампания и как се представиха кандидатите в дебатите и сблъсъка на идеи? С какво се отличиха основните фаворити?
Според мен истинска кампания в пълния смисъл на думата – тоест състезание на визии, стратегии и концепции за управление на страната – всъщност нямаше. Не се проведе нито един дебат между Илиана Йотова и Андрей Гюров. Илиана Йотова, която е бивш евродепутат от Партията на европейските социалисти, влезе в кампанията като ясен фаворит, но поведението ѝ в много отношения бе неубедително. Тя е подкрепена от управляващата партия на Румен Радев – „Прогресивна България“ – и от Българската социалистическа партия. Поради тази причина тя се целеше в суверенисткия електорат – демонстрира близост с Българската академия на науките, а кандидатът ѝ за вицепрезидент Кирил Вълчев е много близък с Българската православна църква. Йотова подкрепя конференции и събития, които изтъкват кирилицата като цивилизационен принос на България към света и т.н.
Тя обаче изглеждаше неубедително, когато от една страна обясняваше как се присъединява към общи документи в подкрепа на Украйна и срещу Русия (например на ниво ООН, както се случи през септември 2026 г.), а в същото време непрекъснато даваше противоречиви обяснения, с които се дистанцираше от линията, поддържана от собствената ѝ държава и институция в международните форуми. Разбира се, Йотова обяви визия за деескалация на конфликта в Черно море още преди ударите по търговските кораби през октомври 2026 г.
От своя страна, Андрей Гюров започна кампанията със значително по-слаба подкрепа от Йотова, но с времето я увеличи с около 10–11%, докато резултатите на Илиана Йотова в социологическите проучвания сякаш леко спаднаха. Той не излезе с много конкретни обещания или визии. Гюров описа ролята си на президент по-скоро като обществен защитник – човек, който изслушва желанията на хората и ги поставя на държавния дневен ред. Въпреки това той води силна кампания в социалните мрежи, включително чрез видеа, показващи го как общува с обикновени хора по пазарите из страната. Не на последно място, Гюров обвини Румен Радев, че не назовава открито Русия като виновник за ескалацията на черноморския конфликт през октомври. Радев започна да споменава по-открито Русия като вероятен или логичен извършител на атаките с дрони в близост до българските и румънските териториални води (или дори в тях самите) едва след втората вълна от нападения на 13 октомври 2026 г., когато общата заплаха за корабоплаването към румънските и българските пристанища принуди София и Букурещ съвместно да потърсят подкрепата на Европейския съвет и в рамките на НАТО.
Гюров така и не представи конкретна алтернатива на управлението на Радев и Йотова, но изглежда печели допълнителни симпатии именно от техните грешки. Тук бих искал да обърна внимание на инцидента от 22 октомври 2026 г., при който журналистка, търсеща сензация, се промъкна покрай охраната на председателката на парламента от партия „Прогресивна България“ Михаела Доцова, отвори вратата на автомобила, в който току-що се бе настанила политичката, и веднага след това бе избутана от охранителите, падайки на гръб и получавайки, по нейни думи, наранявания. Реакцията на гардовете от Националната служба за охрана в първите секунди след инцидента беше широко критикувана в социалните мрежи като безчувствена и даде коз на привържениците на Гюров да твърдят, че българите трябва да решат дали искат хора с подобно отношение към народа да управляват страната още един мандат.
Правомощията на президента в България
След последните конституционни реформи какви реални лостове му остават на българския държавен глава и как изглежда това отслабване на институцията в сравнение с профила и влиянието на румънския президент?
Правомощията на българския президент бяха сериозно ограничени след конституционната реформа преди няколко години. Тя му отне възможността за пряко влияние върху тайните служби (с изключение на Националната служба за охрана, за която вече стана дума). Тогава бе ограничено и правото му самостоятелно да съставя служебни правителства, когато парламентът е в невъзможна ситуация да сформира редовен кабинет. Президентът все пак играе роля във формулирането и провеждането на външната политика. Той и най-вече вицепрезидентът имат ангажименти и към българските общности зад граница. Накратко, днес българският президент е без съмнение по-слаба фигура от румънския, който през годините имаше изключително активна роля в политическия живот (още от времето на Траян Бъсеску насам) и дори понастоящем упражнява влияние върху правителствените формирования и държавните процеси на различни нива. България остава парламентарна република.
Задънената улица на втория тур. Как ще се разпредели електоратът на ГЕРБ и ДПС?
Очертава се изключително оспорван балотаж на 1 ноември 2026 г. Как ще се позиционират избирателите на ключови формации като ГЕРБ на Бойко Борисов или ДПС на Делян Пеевски, и накъде ще се насочи суверенисткият и русофилски вот?
Прогнозите сочат, че на първия тур никой от кандидатите няма да събере необходимите над 50%. Това означава, че със сигурност ще има втори тур на президентските избори, насрочен за 1 ноември 2026 г. Тогава от решаващо значение ще бъде как ще гласуват привържениците на ГЕРБ (партията на Бойко Борисов, която не издигна свой кандидат), тези на Движението за права и свободи (ДПС) около Делян Пеевски (които също нямат официален кандидат), както и как ще се разпръсне проруският вот, подкрепил по-слабите кандидати на първия тур.
Членове на ГЕРБ влязоха в инициативните комитети както на Илиана Йотова, така и на Андрей Гюров. В определени ситуации – например по време на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност относно нападенията над търговски кораби в Черно море – ГЕРБ следва линията на „Прогресивна България“ и Илиана Йотова. В други случаи обаче, като например при скорошното гласуване в Европейския парламент относно европейската позиция срещу ескалацията в Черно море, евродепутатите от ГЕРБ подкрепиха резолюцията, която наред с другото критикува Радев за меката му реакция спрямо Русия. Засега поне за мен остава неясно за кого точно ще гласуват привържениците на ГЕРБ и дали няма просто да си останат у дома в изборния ден.
Що се отнася до избирателите на ДПС, част от тях вече преминаха в орбитата на влияние на Румен Радев. Независимо от това се прогнозира, че настоящият конфликт между правителството и влиятелния бизнесмен и партиен лидер Делян Пеевски, наред с арестите на знакови кметове от тази политическа сила, ще накарат голяма част от електората на ДПС да не подкрепи Йотова.
Що се отнася до русофилския вот, основната тенденция е, че партия „Възраждане“ води остра реторика както срещу „Прогресивна България“, така и срещу антикорупционните формации, подкрепящи Гюров. Конкретно спрямо Йотова в социалните мрежи се появиха твърдения от симпатизанти на „Възраждане“, че тя била „свързана със Сорос“, което едва ли се ползва с одобрение в техните среди. Така че и в това отношение сме изправени пред „ребус, увит в загадка и скрит в мистерия“ – ако използвам фразата, приписвана на Чърчил за Русия, която тук пасва идеално на предпочитанията на русофилския електорат.
Румен Радев – проруски лидер или прагматик, хванат между Изтока и Запада?
В Румъния Румен Радев често е заклеймяван като промосkвски лидер. Колко е вярна тази опростена представа и как бихте го описали всъщност – като политик „срещу всички“, прагматик между Изтока и Запада или лидер, изкушен да следва пътя на Виктор Орбан?
Смятам, че Радев е част от тенденцията сред висшите български политици да бъдат „про-всички“. Друг ярък представител на тази линия е Борисов, за когото известният политолог Иван Крастев (който тази седмица получи приза „Европеец на годината“) казваше още преди години, че е едновременно „по-проамерикански, по-проевропейски и по-проруски“ от всеки друг. Разбира се, в случая с Радев става дума за политик, утвърдил се в контекста на първия мандат на Доналд Тръмп, а днес – по време на втория му мандат – той сякаш въплъщава доминиращото политическо течение в страната.
Както Борисов, така и Радев бяха похвалени от Виктор Орбан по време на визитата му в София през декември 2024 г. (в навечерието на пълноправното присъединяване на България и Румъния към Шенгенското пространство) като лидери, които защитават Унгария от нейните врагове – както вътрешни, така и външни.
Въпреки това, не само аз, но и анализатори, които разбират унгарската политика много по-добре от мен – като Стефано Ботони и Серджу Мишкою – са на мнение, че появата на нов Орбан в региона е невъзможна, тъй като никой друг разполага с ресурс, подобен на унгарския и на самия Виктор Орбан, за да води неговия тип политика. Това, което прави Радев, обаче донякъде прилича на линията на Орбан, доколкото България напоследък се отваря по-активно към американски и китайски капитали. Освен това Радев е завършил с отличие американска военна академия и оставя впечатлението, че гради протръmpsкa ориентация, която личи и в конкретни действия – например в сферата на енергетиката или технологиите. Подкрепата му за сделката с горива между Тръмп и Путин предизвика сериозни дебати в Брюксел, а дори политици със суверенистки уклон като чешкия премиер Андрей Бабиш заговориха в този контекст за „предаване на Европа“, извършено от Тръмп.
В същото време обаче Румен Радев бе единственият лидер от ЕС, изрично споменат от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в годишната ѝ реч за състоянието на Съюза – в контекста на насрочената за началото на 2027 г. в София съвместна среща на върха за инфраструктурна свързаност между Европа и Азия. Тоест Радев може да бъде сравняван с Орбан не само в негативен, но и в „позитивен“ план: както отбелязва Стефано Ботони, Орбан е бил „бунтовник с разрешение от властите“. Радев обаче все още е твърде далеч от бунта и може никога да не стигне до него, тъй като България няма зад гърба си мащабните американски и китайски инвестиции на Унгария, които да ѝ осигуряват икономическа независимост. България остава дълбоко зависима от икономическите си връзки със Западна Европа. Вероятно това обяснява и защо Радев се сблъсква с толкова силна вътрешна съпротива.
Не искам да играя ролята на адвокат на Радев, нито пък се чувствам такъв. Не споделям неговата политика в полза на едрия бизнес и срещу синдикатите или за сметка на социалните права на българите. Няма категорични доказателства, че той е разгромил олигархията, както твърди; напротив – виждаме как бизнесмени от същата тази олигархия и поддръжници на „Прогресивна България“ стават мишена на убийства, включително в деня преди изборите.
България и кризата в Черно море
На фона на скорошната ескалация на конфликта в Черно море и напрежението около атаките срещу търговски плавателни съдове, как виждате необходимостта от по-тясна координация между София, Букурещ и Турция, и каква роля играе Радев в това уравнение на сигурността?
В условията на новото разпалване на войната в Черно море през октомври 2026 г. забелязвам осъзнаване както в София, така и в Букурещ, че общите заплахи пред икономическите ни интереси и сигурност налагат тясно сътрудничество помежду ни, включително с Турция. В това отношение смятам, че Радев играе положителна роля.
Освен това, съдейки по публичните сигнали, нашите съюзници в НАТО също не желаят ескалация на конфликта с Русия, а по-скоро възпиране на разширяването му. Партньорите ни не горят от желание да активират Член 4 от Северноатлантическия договор след всеки следващ инцидент, защото ако това ставаше при всяка атака, членът би трябвало да се задейства всяка седмица, а резултатът едва ли би бил по-различен от сегашния.
С други думи, Радев се опитва да бъде лоялен, следвайки собствената си линия. В конкретния случай Русия търси ескалация и вероятно е разумно да не ѝ бъде дадено това, което иска. Предвид различията между центъра и периферията на ЕС, както и между Вашингтон (при Тръмп) и Западна Европа, балансирането на Радев между всички страни е изключително трудно, среща непонимание, трудно се обяснява пред обществеността, а времето ще покаже доколко този политически залог е бил оправдан както за самите български избиратели, така и за страната.
Снимка: Двамата кандидати за президентските избори в България – Илияна Йотова и Андрей Гюров – в момента, в който тя му връчи мандата за сформиране на временно правителство, на 12 февруари 2026 г. (източник: government.bg)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има нюзлетър в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.