Владимир Митев: Румъния успя да създаде по-силна средна класа и да развие силна индустрия. Това са активи в настоящата криза

Йордан Бързаков, Нова Нюз, 15 септември 2025 г.

Въведение

На 15 септември 2025 г. Nova News интервюира Владимир Митев относно румънския социално-икономически модел. Говорихме за това че румънският икономически растеж е базиран на експортен сектор и потребление, като през последните десет години чрез специални ставки на ДДС за храните и чрез вдигане на заплатите е било стимулирано именно потреблението. Стана въпрос, че Румъния има по-силна градска средна класа от България, което намира израз включително в борбата с корупцията отпреди десет години. Но румънската държава спря тази борба по времето на Ливиу Драгну и видяхме, че не само Лаура Кьоевши, но и Калин Джорджеску е румънски феномен. Разговорът се фокусира още върху държавната помощ за чуждестранните инвеститори в Румъния, върху изобилието на енергийни ресурси в страната и върху нейните козове в настоящата криза и политика на икономии.

Йордан Бързаков: Сега в нашето студио, макар и с дистанционна връзка, е Владимир Митев. Той е журналист, който има познания по актуалната обстановка в Румъния. Господин Митев, здравейте и благодаря, че приехте поканата.

Владимир Митев: Здравейте.

Финансовите проблеми на Румъния

Господин Митев, дайте да започнем оттам. Ако гледаме повърхностно медийните публикации по отношение на случващото се в Румъния, ще останем с впечатлението, че страната е почти пред фалит. Вярно ли е, или, както винаги, обичаме малко да преувеличаваме?

Румъния наистина има бюджетни проблеми. Те не са отсега. От 2020 г. тя е в процедура за прекомерен дефицит. Само че това, което се случи през последната година, беше едно значително отклонение от програмата за намаляването на този дефицит.

В Румъния миналата година имаше бюджетен дефицит от над 9% от БВП. Тази година също се очаква да бъде висок, може би над 8%, което също не е съвсем приемливо.

Ситуацията е такава, че като се съчетае с политическата криза, която всички знаем, в края на миналата година, с анулирането на изборите, нивата, на които Румъния финансира своя дълг, т.е. лихвите, които плаща, когато взема нови заеми, за да финансира старите, нараснaха доста, а пък кредитният рейтинг беше заплашен да бъде понижен до ниво боклук (junk bond), което би създало големи проблеми. Вие самият казахте, че държавата може да не може да се финансира и да се озове в нещо като фалит. И това вече изисква тези сериозни мерки, които сега правителството се опитва да приложи, като, разбира се, никой не иска да загуби нито правата, нито привилегиите, които е имал.

Румъния има модел на растеж, основан на потреблението

Господин Митев, дайте да се опитаме да вървим хронологично. Дълго време в Букурещ властваше идеята, че правителствените харчове стимулират потребителското поведение. Интересно е да признаем, че потребителското поведение изведе брутния вътрешен продукт и икономическия растеж на Румъния в много години, от 2015 до 2025 г., пред българския. Така ли беше наистина и как се стигна дотук?

Да, вие сте прав. Между другото, това е тема за сериозни международни икономисти, като Корнел Бан, който е румънски икономист, базиран в Дания, че Румъния залага не само на експортния сектор на икономиката, т.е. на автомобилната индустрия, която в някакви моменти, мисля, че даваше една трета от износа, но залага и на потреблението. Във връзка с това бяха въведени доста мерки.

Още преди десетина години правителството на Виктор Понта въведе специални ставки на ДДС за храните, т.е. понижи нивата на ДДС, което естествено даде възможност на хората с по-малки доходи да потребяват повече. И това с времето беше последвано по времето на Ливиу Драгня, следващия лидер на социалдемократическата партия, от една политика, която се наричаше на английски wage-led growth, т.е. растеж, който се базира на това, че заплатите нарастват, хората имат повече пари за харчене.

И в крайна сметка това, което виждаме, също може би от много време, може би от повече от 10 години, поне тук в нашата част на България, която е по-на север, са румънските туристи. Просто всяка отпуска, всяка по-голяма ваканция, т.е. когато се съберат няколко почивни дни, румънците страшно много обичат да пътуват и предполагам, че поне едно от обясненията е, че имат средства, или са имали средства, така че да потребяват повече.

Румъния е индустриално развита страна

Господин Митев, задавам ви този въпрос, защото се оказва следната ситуация: в България индустриалното производство спада за трета поредна година. Нямаме кой знае какъв ръст в услугите, въпреки това отбелязваме икономически растеж. Това означава само едно – че България расте чрез потребителското поведение, но не благодарение на правителствена политика, а благодарение на екзогенни шокове – външни шокове и на начина, по който работи българската икономика.

Нещата обаче са различни в Румъния. Най-малкото нещо е, че Румъния е много по-голяма държава, много повече хора, които могат да харчат. Разкажете ни малко повече, колко хора живеят в Румъния днес, колко е голям Букурещ. Опитвам се да направя сравнение, за да стане ясно на нашите зрители, че нещата са различни.

Нека преди да ви отговоря, да ви кажа още една специфика на Румъния – тя има сериозен индустриален сектор, т.е. привлича много чуждестранни инвестиции. Тя не разчита само на потреблението, макар че то е важно, има и индустриален сектор. Например, на автоиндустрията, за която съм правил някакви интервюта и може би донякъде имам представа. Румънците са горди с автоиндустрията, включително с технологиите, които се развиват. Има развойни центрове в Румъния, не само производствени мощности.

Според някои информации, 4-5 милиона румънци са напуснали страната от началото на прехода, т.е. Румъния има голяма диаспора в чужбина, особено в Западна Европа. И въпреки това населението, доколкото имам представа, е някъде около 18-19 милиона души. Букурещ – има различни данни за него, тъй като самият Букурещ не е само реалната административна зона, а е една агломерация.

Поне 3 милиона души, ако не и повече, са жители на Букурещ. И освен това, има статистики за брутния вътрешен продукт на глава от населението, които са по-високи, отколкото във Варшава или в Мадрид, доколкото ми е известно, т.е. там се концентрира доста богатство. Поне има хора, които имат богатство.

Фискалните мерки на правителството на Боложан

Първо, казахме, че потребителското поведение и потребителските харчове очевидно помогнаха на румънската икономика през последните няколко години. Но сега тя е в обратна ситуация, в която постъпленията от потреблението, най-вече от ДДС, очевидно, не могат да захранят румънската хазна. Какви мерки предприе правителството, за да се справи с бюджетния дефицит догодина и през тази година? Нека да се върнем в Букурещ. Как румънците приемат това, което се случва в момента?

Правителството въвежда мерки, които от една страна донякъде вдигат данъците на всички. Например, втората вълна от мерки, която беше представена в първите дни, повишава данъците върху имотите. Няколко пъти е повишена ставката на данъка върху имотите. Има опити за облагане на транзакциите между различни компании, които са в някаква йерархия, т.е. да не могат да държат едни дружества над другите. Има данък върху оборота на компаниите с оборот от над 50 млн. евро, което не се случва често.

От друга страна има мерки в образованието, които отнемат различни възможности, привилегии и права на служителите. Например, беше увеличена нормата на служителите в образованието, т.е. по-малко хора трябва да вършат повече работа. Имаше опит, който трябва да видим как ще се развие, да се ударят привилегиите на хората в съдебната система. И като тези пенсионираха до момента на много ранна възраст, имаха и високи пенсии, специални пенсии.

Питате как реагират румънците. Хората, които губят своите права, протестират. Има учителски протести, имаше през цялото лято и сега продължават и през септември. И в този момент съдебната система до някаква степен е в застой. Има, разбира се, напрежение в обществото, защото някой трябва да загуби своите права.

Фискалната бедност на Румъния – богата държава с празни джобове

Повратният момент в макроикономическата ситуация на Румъния

В кой момент се объркаха нещата? Тази политика за насърчаване е относително прагматична. В кой момент успехът се превърна в неуспех?

Миналата година румънците имаха всички възможни избори в една година. В такава година правителството на Марчел Чолаку, който няма имидж на особено интелигентен лидер, нямаше стимул да орязва разходите. Това правителство направи някои отчетни харчове за хората, сякаш и да има добри резултати на изборите. Това съвпадна със суверенистката вълна в Румъния. Това е недоволство, което от една страна беше насочено към тези големи партии – Социалдемократическата и Нациноалнилибералната, които бяха нещо като партии-държава през последните години.

От друга страна, Тръмп се издигна в САЩ и това развърза ръката на суверенитетите. Така че в румънското общество напрежението беше достатъчно голямо и може би това донякъде обяснява защо правителството не искаше да въвежда непопулярни мерки, от страх да не загуби изборите. И в крайна сметка, и Социалдемократическата партия, и Национално-либералната партия не се представиха добре. Друг кандидат стана президент. И може би това е един от тези фактори, които доведоха до това, което Вие казвате.

Каталин-Габриел Доне: Румънската държава започва да се възстановява от кризата, причинена от отмяната на президентските избори

Думитру Добрев: За румънските елити е херкулесовски труд да се разберат помежду си. Търсим човека, който може да възстанови доверието в политиката

Румъния и конвергенцията с икономиките на ЕС

Господин Митев, навлизаме във втората част на нашия разговор. Преди десетина-петнайсет години, ние имахме самочувствието, че сме по-добре развитата държава с малко по-силна икономика. Днес Букурещ е на 72% от така наречената конвергенция, т.е. спрямо стандарта на живот в средна ЕС. Какво е вашето обяснение? Кога ни изпревариха? Защо ни изпревариха?

Да, само ако позволите, ако погледнем паритета на покупателната способност, когато се измерва брутният вътрешен продукт на глава от населението, Румъния е дори на по-високо ниво. Последната информация, която видях, е, че страната е достигнала 90% от средноевропейското ниво.

Трябва да се има предвид, че има голямо неравенство в румънското общество, така че не трябва да се мисли, че всички румънци са толкова богати. Просто има много богати хора там. Това е специфично за Румъния, както и много други неща.

Спецификата на Румъния е, че тя привлече много чуждестранни инвестиции. Също по някакъв начин създаде по-силна средна класа. Нещо, за което можем да говорим повече, ако искате във втората част на разговора. Чуждестранните инвестиции, дори през корона кризата, бяха 5-6 милиарда евро годишно. Помня, че към 2022 г. беше вече малко и за старите данни, но мисля, че общо бяха 110 милиарда евро.

Тоест, Румъния, по някакъв начин, се позиционира добре така, че да развие една, както казах, автоиндустрия и други индустрии, свързани със Западна Европа. Има твърдения, че в румънската икономика, всъщност, чуждестранните корпорации доминират, докато местният капитал, националният капитал е по-слаб.

У нас все се говори за някаква мафия, за някакви местни интереси. Докато в Румъния много хора са категорични, че чуждестранният сектор в икономиката е по-силно развит. Това разбира се има и позитиви, и негативи. 

Румъния и борбата с корупцията

Как се привличат чужди индустрии в балкански контекст? Има ли общо тук радикалната съдебна реформа, която беше извършена в Румъния, арестите на политици, създаде ли Румъния оправдано или не образ на една държава, която се намира на Балканите, но е излязла от балканската система? Знаем всички, че за да привлечеш чуждестранни индустрии, е важно да гарантираш на индустриите, че техните активи и собственост ще бъдат защитени.

Има няколко неща, които трябва да кажа. Първо, ако видим индустрията, тя се развива в голяма степен чрез държавна помощ. В България много пъти се казва, че държавната помощ не е приемлива, говори се у нас, че не е приемливо да се дава държавна помощ за чуждестранни индустрии. Ако това става, може би то е в по-малка степен изразено, отколкото е в Румъния. В Румъния години наред, когато чуждестранните предприятия разширяват производство, назначават нови хора, въвеждат нови технологии, те ползват подкрепа от държавата, като се прави определена договорка. Примерно, отварят се определен брой работни места и държавата се съгласява да даде една трета от инвестицията. И тази дейност се ползва с разбирането на Европейската комисия, така че европейците да не кажат, че се нарушават определени правила. Това е едното нещо.

За борбата с корупцията, наистина, аз я виждам по-скоро като следствие на факта, че Румъния има по-силна средна класа, т.е. във вътрешно-румънска борба между различните обществени групи и икономически интереси, тези хора, които бяха, да кажем, по-ориентирани към Западна Европа, имаха доминираща позиция преди 10 години. И тогава действаше Лаура Кьовеши. Но вие виждате, че тази антикорупционна борба сама беше спряна от румънската държава по времето на Ливиу Драгня.

Така че Румъния не е само ориентирана про-Западна Европа, не е съставена само от елитите на градската средна класа. Румъния има и друга тенденция, както видяхме в Калин Джорджеску. Страната съдържа различни реалности. Хората, които живеят в големите градове, може би са облагодетелствани от чуждестранните инвестиции, може би, имат по-добро образование. Но има и хора, които живеят в друга реалност на т.нар. „дълбока Румъния“.

Румънско-полски отношения

Когато говорим за суверенистки движения, за про-западни и анти-западни крила в румънската политика, нека да уточним нещо. Новата супер звезда на европейската сцена е Полша. Доколкото знам, Полша има сериозно малцинство от поляци, които живеят в северозападна Румъния. Как те влияят на ситуацията в страната? Помага ли Полша? Има ли полски чужди инвестиции? Трябва да разбера дали съседите в региона могат да бъдат пълноценен мотор, който да избута нагоре по икономическата стълбица. Например може ли Румъния да избута България?

Аз не съм забелязал да се говори за особено значимо полско малцинство в Румъния. Но наистина, Вие сте прав, че в последно време полско-румънските отношения се развиват. Тази много близка връзка става по линия на суверенизма.

Разбира се, Никушор Дан, веднага след като беше избран за президент, говори на митинг на полските либерали, където бе и техният кандидат за президент. Това бе жест на Никушор Дан към тях. От друга страна, Джордже Симион – лидерът на суверенистката партия AUR, постоянно е на икономически и други форуми в Полша, по линия на полските суверенисти. В Румъния сред суверенитетите има едно мнение, че полският президент е много солиден и истински държавник, за разлика от украинския президент, на когото те гледат донякъде с насмешка.

В икономически план, в който питате, в Румъния например се отвориха магазини „Жабка“, което е полска верига магазини. От друга страна, Румъния има една верига за нещо като бързи закуски. Нещо като гевреци, но по-развити от обикновените гевреци. Това е т.нар. „Luca“. „Luca“ също отвори обекти и продава продукти в Полша.

Т.е. има едно оживление, откакто Матеуш Моравецки, бившият премиер на Полша, през 2023 година, посети Румъния. То съвпадна с влошаването на отношенията между Полша и Унгария. Така Румъния по някакъв начин излезе на преден план, тъй като Унгария по отношение на Украйна заема една по-различна позиция от Полша. Полша тогава беше твърдо за подкрепа на Украйна. Унгария създаде впечатление, че има някакви резерви към европейската политика спрямо Украйна. Така Румъния излезе на преден план за Полша.

Енергийните ресурси на Румъния

Вървим към края на разговора. Има нещо, което няма как да не засегнем. Част от румънския успех е свързана с румънското изобилие на енергоносители, намиращи се на румънска територия и в нейните териториални води. Румъния е най-големият производител на природен газ в ЕС. Норвегия е извън ЕС. Как се стигна дотук и до каква степен помага Румъния да следва свои собствени интереси?

Доколкото ми е известно, Румъния има високи показатели по един индикатор, който се нарича енергийна суверенност. Т.е. има много природни ресурси. Дори в момента тя произвежда нефт, например. Разбира се, тези компании, които действат в енергийния сектор, в голяма степен са чуждестранни. Страната има амбиция. Има ресурси. Но все пак от тези интервюта, които съм правил с бившия румънски енергиен министър Бурдужа и с някои експерти, става ясно, че румънските елити по-скоро изпитват неудовлетворение, тъй като имат много амбиции, но все още бавно напредват различните проекти и политики, които Румъния иска да реализира. Явно трябва време. Но вие сте прав, че в енергийната област Румъния е амбициозна.

Оста Полша-Румъния, уроци за Черноморския басейн

Отсега нататък: Поляк и румънец, двама най-добри приятели?

Прогноза за това, което предстои

Ще успее ли Румъния да се завърне към нормалния ход въпреки сегашната криза, въпреки историята на бюджетния дефицит, въпреки замразяването на заплатите?

Мисля, че Румъния запазва много от силните си характеристики. Например, индустриалното производство в Румъния остава в страната, независимо от това, че в този сектор също има някои проблеми. Румъния доста се е развила, има експерти, така че по-скоро не мога да приема, че е дошъл краят на света за Румъния. Тя има своите силни страни. Трябва да видим, разбира се, каква ще е международната обстановка.

Много ви благодаря. Владимир Митев е журналист, който има изключителни познания по отношение на Румъния. Опитахме се да ви представим един портрет на северната ни съседка, такава каквато е в момента и такава каквато позволихме да ни изпревари през последните 15 години. Румъния е много пред нас, въпреки че в момента има трудности.

Снимка: Триумфалната арка в Букурещ (източник: Pixabay, CC0)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author