България взема енергия от Румъния почти безплатно, след което ни я продава 10 пъти по-скъпо. Урокът, даден от съседите

Грета Нягу, Антена 1, 8 юни 2026 г.

Резюме

Ето основните моменти от репортажа на Грета Нягу от Перник и София:

• Основният проблем: Румъния произвежда евтина енергия през деня (от възобновяеми източници), но няма капацитет за съхранение. Поради тази причина тя е принудена да я изнася на безценица и да я внася обратно вечер на цени до 10 пъти по-високи.
• Стратегията на България: Южните съседи инвестираха масово в инфраструктура за съхранение, превръщайки се в „батерията на Балканите“. Те купуват евтината енергия от Румъния и Гърция през деня, съхраняват я в батерии и я препродават на същите страни в пиковите часове.
• Капацитет за съхранение: България влезе в топ 3 на Европа (след Германия и Италия), надхвърляйки капацитет за съхранение от 12 000 MWh. В случай на пълна авария България може да издържи мрежата си в продължение на 2,5 часа само с помощта на батерии и помпено-акумулиращи хидроцентрали (ПАВЕЦ), докато Румъния издържа максимум 15 минути.
• Провалът на инвестициите в Румъния: Въпреки че имаше на разположение около 15 милиарда евро от европейски фондове за енергийния сектор, румънската държава разпредели парите без ясна стратегия, игнорирайки съхранението.
• Ефекти върху пазара: Благодарение на батериите цената на вечерната енергия в България е много по-стабилна и по-ниска от тази в Румъния (разлики, достигащи дори 180 евро/MWh). Така румънците плащат една от най-скъпите енергии в Европа спрямо покупателната си способност.
• Планове за бъдещето: Румъния едва през 2025 г. задели сумата от 750 милиона евро за съхранение, насочена към инсталирането на още 1500 MW до края на годината и до 4000 MW през следващите две години и половина. Големите дългосрочни проекти за съхранение, като помпено-акумулиращата централа „Тарница-Лапущещи“, остават блокирани на етап обсъждане още от комунистическия период.

Видеорепортажът с автоматично генерирани субтитри на български език

Репортаж

Водеща в студиото на Антена 1: Плащаме скъпо за евтино произведен ток, защото няма къде да го съхраняваме. Нашата евтина енергия заминава зад граница. И се връща вечер на цени осем, понякога дори десет пъти по-високи. Това се случва, докато България, наричана още „батерията на Балканите“, ни предава нов урок. Грета Нягу и Габриел Кришан ни го показват в нов епизод от кампанията „Колко струва да си румънец“.

Българските съседи имат за цел да станат „батерията на Балканите“

Отново с една крачка напред. В стратегически сектор: енергетиката. След като подредиха финансите си и преминаха към еврото, българите си поставиха още една цел: да станат „батерията на Балканите“. Южните съседи днес правят нещо повече от това просто да произвеждат енергия. Те я внасят почти безплатно от Румъния или Гърция, съхраняват я и я препродават на нас и на гърците в пиковите часове, когато цените са осем пъти по-високи.

„България, подобно на Румъния, имаше много малък капацитет за съхранение в батерии преди две години, но през последните три години, и по-специално през последните 12 месеца, България успя да добави над 3800 MW капацитет за съхранение в батерии. По този начин тя може да съхранява до 12 000 MWh електрическа енергия в тези батерии. Това постави България миналата година на трето място в Европа след Германия и Италия, а тази година вероятно отново ще бъде в топ 3 на европейско ниво по отношение на инсталирания капацитет“, каза енергийният експерт Никола Газдов.

Какво правим ние?

„Ние продаваме евтино и най-абсурдното е, че продаваме енергия, която в голямата си част е разработена с подкрепата на държавата – чрез отпускане на определени субсидии или европейски фондове – а след това я купуваме в пиковите часове много по-скъпо“, каза икономическият анализатор Разван Николеску.

На какви цени Румъния изнася и внася енергия

Например на 4 юни Румъния е изнесла през деня 1500 мегаватчаса на средна цена от 16,4 евро на мегават и ги е внесла обратно на цена от 125 евро, според данните на OPCOM (Румънския енергиен пазарен оператор). Освен това, поради липсата на инвестиции в съхранение, вечерта е внесла още 7300 мегавата на същата цена – осем пъти по-висока. Нещо, което се случва ежедневно. Искахме да видим с очите си какво е направила България, за да се превърне в регионален хъб в енергийния сектор.

На 20 километра от София, в Перник, се намира един от първите хибридни паркове на българите.

„Системата за съхранение на енергия, която виждате зад мен, контейнерите с батерии, включва 30 контейнера с батерии, 115 инвертора и пет интелигентни трансформаторни станции“, каза представителят на хибридния парк Владислав Маринов.

„Излишната енергия, която се произвежда сега, през деня, включително с помощта на фотоволтаичните панели, които виждате на кадрите, се съхранява в такива батерии и се инжектира впоследствие в мрежата по искане на търговците, когато има пикове в потреблението. В същите тези батерии попада и енергията, която Румъния произвежда през деня и която няма къде да съхранява. Затова я продава евтино на българите и я купува вечер на цени няколко пъти по-високи“, обясни репортерът на „Обсерватор“ Грета Нягу.

От мониторинговата зала нещата изглеждат още по-ясни.

„Около 12 часа цените вече са много ниски, така че батерията започва да се зарежда. И се зарежда през по-голямата част от деня. В един момент, към късния следобед, тя започва постепенно да продава енергията обратно в мрежата. Този процес започва някъде около 8 часа вечерта, когато слънцето вече залязва. Тогава цените започват да се покачват и практически това е моментът, в който батерията започва да доставя енергия. […] България внася повече от Румъния. […] Грета Нягу: Така че това е нашата евтина енергия.. “Може да бъде“, каза енергийният експерт Никола Газдов.

„Това, което е впечатляващо от моя гледна точка, е скоростта, с която България успя да израсне както в сектора на производството, така че и в сектора на съхранението“, добави Дору Драгомир.

Парите от европейски програми, разпределени без никаква стратегия

„Ние имахме милиарди евро. Около 15 милиарда евро чрез различни европейски програми, 15 милиарда, предназначени за енергийния сектор“, обясни анализаторът Разван Николеску.

Но те бяха разпределени от държавата без стратегия. Така се стигна дотам да се хвалим със „зеленото“ производство от фотоволтаици и вятърни паркове, но да не можем да се възползваме от него.

„Помислете си, че днес в един часа има много слънце в цялата страна. Излиза, че тези мощности произвеждат много повече, отколкото е нашето потребление днес в един часа. […] Имате две възможности: или я губите, или я съхранявате“, каза още Разван Николеску.

Румънците я губят.

Какво е различното в подхода на българите

„Българите, от друга страна, имаха различен подход. Те финансираха тези програми и съхранението в батерии от самото начало. […] Резултатите се видяха с времето, тъй като в първоначалния момент това си беше рисковано решение – те наистина бяха по-скъпи – но в момента имат много по-голям инсталиран капацитет за съхранение“, обясни Силвия Власчану, директор на Асоциацията на производителите на електроенергия.

По-конкретно, от едва 200 MWh през 2024 г. те скочиха до капацитет от близо 2500 MWh в края на миналата година. Ръст от над 1100% само за една година. България ще добави още около 7000 MW към съхранението в батерии до края на тази година.

„По-стабилна енергийна система – което е много важно в настоящия геополитически контекст, живеем в много интересни времена. […] На второ място, вярвам, че батериите ще допринесат значително за стабилизирането и намаляването на цените на енергията за индустрията“, каза специалистът по решения за съхранение на енергия Владимир Владимиров.

„Съхранението на енергия стана толкова важно, колкото и нейното производство. За да придобием представа, ако България спре сега всичките си електроцентрали, тя би могла да захрани цялата страна само с помощта на батериите и помпено-акумулиращите хидроцентрали за около два часа и половина. […] За сравнение, Румъния може да направи това за максимум 15 минути, с малко над 600 мегавата, активни в съхранението“, добави репортерът на „Обсерватор“ Грета Нягу.

„Това ще се случва, докато няма достатъчно вътрешно производствено доплащане. Когато има достатъчно хидро- и газ, тази разлика ще изчезне и няма да има възможност да се продава скъпа енергия“, каза енергийният анализатор Боян Рашев.

„През последните седмици забелязахме, че цените в България, включително в вечерните часове, са значително по-ниски от тези в Румъния. В определени дни разликата достигаше дори до 180 евро/MWh в полза на България. Средно електрическата енергия, използвана вечер в България, е с около 50 евро/MWh, понякога и повече, по-евтина, отколкото в Румъния“, каза още Никола Газдов.

„Ще стигнем дотам да гледаме съседите как се развиват, а ние просто да стоим, да гледаме и да казваме: „Ама защо не го направихме и ние, когато трябваше“, подчертава Силвия Власчану.

След години с нула заделени средства, бившият министър на енергетиката казва, че през 2025 г. е прехвърлил 750 милиона евро за разработване на проекти за съхранение.

„До края на тази година, съгласно проектите, които са в ход и които започнаха миналата година, трябва да бъдат инсталирани още 1500 мегавата самостоятелно съхранение (stand-alone), а през следващите две години и половина – до 4000 мегавата“, каза бившият министър на енергетиката Богдан Иван.

Какви други решения трябва да обмисли румънската държава

Батериите не са единственото решение, към което държавата трябва да погледне. Акумулирането на енергия в езера, например, би могло да бъде „буфер“ за цялата енергийна система и да помогне за нейното балансиране. За „Тарница-Лапущещи“, най-голямата „естествена батерия“ на Румъния, се говори още от комунистическия период.

„Говореше се за проекта в Тарница още откакто бях във Факултета по енергетика. Имаше различни пречки. Сложността на инвестицията, разходите. […] Все за едно и също нещо си говорим. Децата ни пораснаха“, допълни Разван Николеску.

Дотогава продължаваме да плащаме за най-скъпата енергия в Европа спрямо покупателната способност. Толкова струва да си румънец.

Снимка: Централа за съхранение на електроенергия край Перник (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият профил в Substack.

About Author