Букурещката фондова борса и инвестициите са козовете на властите в период на криза

Антонио Костадинов, Bloomberg TV Bulgaria, 7 май 2026 г.

Резюме

Ето резюме на основните акценти от разговора между Владимир Митев и водещия Антонио Костадинов от Bloomberg TV Bulgaria относно актуалната политическа и икономическа ситуация в Румъния:

Политическа криза и преформатиране

• Падането на правителството: Кабинетът на Илие Боложан падна след вот на недоверие, иницииран от социалдемократите (PSD) в съюз с крайната десница (AUR).
• Преходен период: Очаква се правителството в оставка може да управлява още около 40 дни. Ключова роля ще играе президентът Никушор Дан, който ще посредничи в преговорите за ново прозападно мнозинство.
• Нови политически полюси: Очертава се реформистки център около Боложан, докато в Национално-либералната партия тече вътрешно преструктуриране. Вероятността крайната десница (AUR) да влезе в управлението е малка поради липса на експертиза и риск от негативен сигнал към международните пазари.

Икономическо състояние и реформи

• Финансова стабилност: Въпреки високата инфлация (10% в началото на годината) и бюджетния дефицит, румънската икономика остава атрактивна заради огромните публични (31 млрд. евро) и чуждестранни (8,1 млрд. евро) инвестиции.
• Продължаване на курса: Румъния е силно зависима от Плана за възстановяване и устойчивост, което налага продължаване на реформите, макар и с по-малък фокус върху строгите икономии, които предизвикаха социално напрежение.
• Валутни и дългови рискове: Наблюдава се обезценяване на леята и ръст на лихвите по държавния дълг (над 7%), което е пряко следствие от политическата нестабилност.

Букурещката фондова борса като регионален лидер

• Успешен модел: За разлика от българската, букурещката фондова борса е класифицирана като „развиващ се пазар“ (emerging market), което привлича големи капитали от Ню Йорк и Лондон. Индексът ѝ е близо до рекордни нива.
• Катализатори на растежа:
  • Листването на миноритарни дялове в големи държавни компании (напр. „Хидроелектрика“).
  • Активното участие на гражданите (над 285 000 индивидуални инвеститори).
  • Програмата „Фиделис“ за закупуване на държавни ценни книжа от населението.
• Бъдещо развитие: Предстоят реформи за въвеждане на деривати, къси продажби и създаване на Централен контрагент за обединяване на енергийната и фондовата борси.

Извод: Румъния се намира в труден процес на „напасване“ на политическата система, но икономическият модел, базиран на инвестиции и развит капиталов пазар, остава стабилен фундамент за прозападната ориентация на страната.

Видео

Интервю

Антонио Костадинов: Сега отправяме поглед към северната ни съседка, която отново е в състояние на политическа криза. По-рано тази седмица най-голямата партия в управляващото мнозинство – социалдемократите – се обедини с крайната десница в лицето на Алианса за обединение на румънците, за да свали правителството на премиера Илие Боложан. Така пътят на реформите и строгите финансови мерки за консолидиране на публичните финанси остават под въпрос. Какви са перспективите пред Румъния, чиято политическа система е изградена по начин, по който много трудно може да се стигне до предсрочни парламентарни избори?

Темата ще коментираме с Владимир Митев, журналист и основател на сайта „Мостът на приятелството“. Здравейте, господин Митев! 

Владимир Митев: Здравейте! 

Да започнем накратко с тази хронология, която виждаме. Очаквано правителството на Боложан падна, след като социалдемократите оттеглиха своето доверие и вотът на недоверие в крайна сметка мина. Но оттук нататък какво следва пред Румъния, когато говорим, разбира се, за едно проевропейско мнозинство, което обаче е много фрагментирано?

Да, предстои един период, за който се говори, че ще бъде поне няколко седмици, в който ще продължи да управлява правителството на Боложан. Доколкото писаха медиите, той би могъл да управлява още около 40 дни. В този период президентската институция вероятно ще има по-голяма роля, тъй като ще се водят преговори между политическите сили със съдействието на президента Никушор Дан. Той обяви, че първоначално ще се водят неформални преговори, а след това – формални. Тоест той самият дава знак, че това ще бъде една по-продължителна процедура. Явно в политическата система на Румъния предстои напасване на политическите сили по нов начин и те имат нужда от време.

Това, което може да се види все по-ясно, е, че около Илие Боложан се очертава една тенденция, която може би трябва да наречем реформистка. Има вариант, в който той би могъл да оглави собствена партия, която заедно със Съюза “Спасете Румъния” (друга партия, считана за реформистка) и може би с Унгарската партия да образуват някакво ядро. Но изглежда, че в самата Националнолиберална партия той в момента има достатъчна подкрепа. Затова в момента по-скоро се говори, че е възможно опонентите му вътре в тази партия да бъдат изхвърлени от нея. Тъй като наблюдаваме, че двамата първи заместник-председатели на Националолибералната партия се обявиха за това партията да остане в правителството, т.е. в коалиция със социалдемократите, докато тази част от партията, която е близка до Боложан, гласува да се премине в опозиция. Така че имаме едно преформатиране на пейзажа, което постепенно добива контури, но все още няма завършеност.

Явно ще има реформаторски полюс около Илие Боложан, като премиерът в оставка ще бъде „пръв сред равни“, а няма да бъде абсолютен лидер в него. И явно ще има – поне според мен засега изглежда така – интерес от страна на Никушор Дан по някакъв начин да се запази прозападният курс и прозападната ориентация на бъдещото правителство. Той самият каза, че ще се водят преговори и накрая „бъдете спокойни, това правителство ще бъде с прозападна ориентация“. Но явно формата и силите, които влизат в него, ще се променят. 

Аз лично не вярвам – разбира се, може и да греша, тъй като много неща са непредвидими в румънската политика – но не вярвам партията AUR, която по принцип е нещо като плашило (това е суверенистката партия с най-голямо влияние), да достигне до правителството или поне до влиятелни функции. Първо, мисля, че те нямат експерти. Второ, знаем, че Румъния е зависима от международните пазари, чрез които рефинансира своя дълг. Лихвените нива в момента отново растат. Предполагам, че едно влизане на AUR в правителството ще бъде лош сигнал към инвеститорите.

Румъния разчита много на инвестиции – може да говорим за това и след малко – за да излезе от тази криза. И освен това пазарите на дълг, както казах, ще оценят негативно включването на AUR в политиката. Така че очаквам по-скоро, ако се стигне до разрешение в следващите седмици, то да бъде такова, при което се запазва в някаква форма проевропейската линия на правителството, но просто в друг формат, при който Боложан и неговата тенденция може да останат вън.

Вие загатнахте част от следващия ми въпрос. Говорим тук за състоянието на румънската икономика. Това, което наблюдавахме по време на управлението на Боложан, разбира се, бяха нужните строги икономии, финансови мерки за укрепване и финансова консолидация. Виждаме висока инфлация в страната, висок бюджетен дефицит и задлъжнялост. S&P Global Ratings наскоро остави кредитния рейтинг на страната непроменен, но с негативна перспектива. Какво означава това за страната? Тъй като, както и Вие отбелязахте, падането на Боложан може да означава отказ от тези реформистки политики, включително и от финансовата консолидация.

Не съм съвсем убеден, че отказът ще бъде пълен. Разбира се, казахме, че много неща са непредвидими, но има логика да продължат реформите, доколкото Румъния разчита на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, именно за да осигурява инвестиции. 

Всъщност Румъния работи и икономиката продължава да съществува и да се държи на едно определено, нелошо ниво, независимо от инфлацията и бюджетния дефицит, защото има значителни публични инвестиции – за миналата година те са 31 милиарда евро. Има и значителни чуждестранни инвестиции – 8,1 милиарда евро за миналата година. Тоест румънската икономика е интересна за развиване на бизнес дори в тези условия. 

Държавата подкрепя изграждането на пътища, например, и ударно се строят магистрали, което разбира се води до нужното оживление на някои региони, които преди са били останали встрани. Така че Румъния има своите силни страни дори в момента. Някои икономисти казват, че въпреки че е стряскащо да видим инфлация от 10% за първото тримесечие на годишна база, всъщност по-скоро имаме една корекция. След като дълго време икономиката е растяла, сега се коригира – има и такава теза – и може би ще излезе в някаква степен по-добре, когато преодолее тази криза.

Така че очаквам по някакъв начин реформите да се запазят на някакво ниво, но може би това, което досега бяха строги икономии, няма да бъде чак толкова строго. Тъй като недоволството е налице и се вижда по протестите, има мнение, че Боложан е ударил по-силно чрез реформите категории хора, които са по-слаби икономически, докато групи от хора, които са по-привилегировани (например в съдебната система), са останали по някакъв начин почти незасегнати от тези реформи. Тоест има усещане за несправедливост. Именно на това усещане вероятно стъпват социалдемократите – хем са участвали в правителството, което е гласувало тези промени, хем сега се дистанцират от Боложан, все едно той е извършил всичко това, а те, разбира се, са били на страната на народа. 

Но както казах, Румъния според мен трябва да продължи с тези политики, които са базирани на инвестиции – растеж вече не толкова на база потребление, както беше допреди две години, а растеж на базата на инвестиции. И за това ще са нужни европейски фондове, както по Плана за възстановяване и устойчивост, така и изобщо стандартните от многогодишната финансова рамка.

Господин Митев, да погледнем към румънския държавен дълг, тъй като той е с доста високи лихвени проценти, което разбира се го прави атрактивен за инвеститорите. Но има ли перспектива за влошаване на ситуацията, ако влезем в хипотеза на по-продължителна политическа криза в страната, макар и да не сме виждали в Румъния реално предсрочни парламентарни избори от 1989 година насам, за разлика например от България?

Ние вече виждаме влошаване на ситуацията с лихвените нива, тъй като през февруари те бяха някъде около 6,4%, а сега са 7,3%, ако не се лъжа, или със сигурност над 7%. Освен това леята се обезценява и има страхове, че може да достигне дори до 6 леи за евро. Нека да припомня, че преди една седмица тя беше на нива от 5,09 леи за евро, а от вчера е някъде на 5,26 леи за евро. Това, разбира се, тревожи обикновените хора, които през последната година и повече нямат значителни или почти никакви увеличения на заплатите, тъй като в публичния сектор те са замразени. Намалява тяхната покупателна способност и така нататък. 

Така че наистина има такива страхове и именно това е предизвикателството – че в момента има две кризи. Едната е, че политическата система традиционно има нужда от време, за да се напасне, когато се развали една „сглобка“, ако мога да използвам този израз, или една формула за управление. Другото е, че финансовите пазари и икономиката чакат и искат да знаят кой подписва решенията, кой ги взема и на кого може да се разчита за стабилността. И в това отношение трябва да видим какво ще стане. Мисля, че има възможност Никушор Дан да заложи на фигура, която е надпартийна, която да номинира за премиер, и има мнение, че това може да бъде фигура с по-скоро технократски профил. Дали обаче и коя ще бъде тази фигура, предстои да видим след преговорите и разговорите през следващия месец.

И въпреки тази макроикономическа картина и финансови условия, когато говорим особено за кредитния рейтинг и румънския държавен дълг, какво виждаме на местния капиталов пазар на Букурещката фондова борса? Видяхме ли реакция след свалянето на правителството и след като мина успешно вотът на недоверие? Видяхме ли реакция на Букурещката фондова борса, която въпреки всичко трябва да кажем, че за изминалата година беше една от най-бързо растящите и най-добре представящите се в Централна и Източна Европа?

Да, Букурещката фондова борса се развива ударно. Имаше кратък спад, когато се стигна до решението за вота на недоверие, но реално индексът на борсата стои много високо – близо до ниво от 29 000 пункта, което са почти рекордни нива. Може би е интересно за нашите слушатели и зрители, че Букурещката фондова борса е от по-висок клас според определени критерии. Тя се счита за развиващ се пазар, т.е. emerging market, за разлика от Българската фондова борса, която е frontier market. Това означава, че Букурещката борса привлича фондове от Ню Йорк, Лондон и Франкфурт в много по-голяма степен от българската, и това разбира се влияе на цените, които вървят силно нагоре вече доста време. Освен това в Румъния по някакъв начин успяха в по-голяма степен, отколкото в България, да създадат култура или базова финансова грамотност у повече граждани, тъй като към март тази година имаме 285 000 индивидуални инвеститори на Букурещката фондова борса.

Не на последно място – нещо, за което се говори и у нас в очакване на новото правителство – е, че държавни компании биха могли да бъдат листвани чрез продажба на миноритарни дялове на фондовата борса. Това беше направено в Румъния през последните години, в резултат на което именно тя успя да повдигне своя клас до по-високо ниво, тъй като оборотите нараснаха. Наблюдава се друг вид борса, бих казал, тъй като знаем, че на Българската фондова борса спредовете между „продава“ и „купува“ са сравнително големи, докато на Букурещката не е така. Там има лесна възможност да влезеш и да излезеш от позиция, има по-голяма ликвидност. И не на последно място – има планове тя да се развива още повече в посока на това например да се предлагат деривати. Това, доколкото чета в медиите, би трябвало да бъде завършено съвсем скоро. Също така се очаква да има и къси продажби чрез завършването на една реформа на борсата, свързана с основаването и функционирането на т.нар. Централен контрагент – едно обединение, което ще свърже енергийната борса и фондовата борса.

В това отношение също ми се струва, че Букурещката фондова борса може да бъде от интерес за нашата публика, за финансовите среди и за обикновените граждани. Тук само бих вметнал, че ако някой търси да инвестира на Букурещката фондова борса – тъй като е логично като съседна държава да имаме интерес – към този момент, по моя лична проверка, това става доста трудно. Бих казал, че е почти невъзможно за индивидуален инвеститор, тъй като нашите големи инвестиционни посредници просто не предлагат такава възможност. Опитът ми да дискутирам с някои румънски инвестиционни посредници също показва, че не е толкова лесно за българин да отвори сметка. Но така или иначе, мисля, че Букурещката фондова борса може да бъде вдъхновение за много действия, за които и у нас се говори, че трябва да се случат.

Аз бих добавил към Вашите думи, разбира се, че въпреки че няма директни инвестиционни посредници, които да предлагат такава опция, съществуват фондовете на „Експат Капитал“ – господин Николай Василев беше преди няколко седмици при нас. Те имат експозиция към румънската фондова борса чрез борсово търгувани фондове (ETF). Но това, което Вие отбелязахте, беше ключово според мен, включително и ролята на приватизацията на миноритарни дялове. Според Вас това ли е основният катализатор за укрепването на местния капиталов пазар на Букурещката фондова борса, за да може тя да надмине българската и по ликвидност, и по пазарна капитализация, тъй като преди няколко десетилетия те тръгнаха на горе-долу еднакви нива?

Може би тук трябва да добавя, че румънската фондова борса е доминирана в голяма степен от енергийни компании. Например най-големият доставчик на електроенергия – Hidroelectrica, която всъщност е държавна компания, произвеждаща ток от ВЕЦ, има (ако не се лъжа по последни информации) около един милион клиенти. Тази компания е огромна като капитализация. Нейното листване доведе до това капитализацията да нарасне още повече и даде възможности на много хора – обикновени граждани и индивидуални инвеститори. Не говоря само за тази компания; генерално листването на тези компании (тя е просто един пример) позволи на хората да закупят акции, а дивидендите, които се дават от тях, изглеждат доста добри. Държавата има политика, особено в тези условия на криза, да прибира дивидентите от държавните компании, тъй като има нужда от средствата, които те генерират. Така че дивиденти има и това мисля, че стимулира търговията на борсата.

Друг аспект, друга дейност, която стимулира търговията на борсата, беше пускането на възможност за закупуване на държавни ценни книжа – така наречените Fidelis. Виждам, че това се дискутира и у нас; имаше законодателни промени и предложения в този дух. В Румъния това съществува от известно време и всъщност голяма част от индивидуалните инвеститори достигат до Букурещката фондова борса, правейки първо именно такива покупки на държавни ценни книжа. Може би е прозорливо като политика държавните ценни книжа да се държат от самото население на страната.

Много благодаря, господин Митев, за този разговор. Наш гост беше Владимир Митев, журналист и основател на сайта „Мостът на приятелството“, с поглед към политическата криза в Румъния и перспективите пред северната ни съседка.

Снимка: Букурещката фондова борса (източник: Букурещката фондова борса)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А каналът му във Viber е тук.

About Author