Палтин Нотара: Фанариотските фамилии са се стремили да пуснат корени в модерна Румъния и затова не са имали особени роднински връзки помежду си

Владимир Митев

Резюме

Ето подробен преглед на втората част от интервюто с Палтин Нотара, което изследва съдбата на фанариотските фамилии в Румъния, историческите балкански връзки и културното наследство на неговото семейство:

Отношенията между фанариотските фамилии в модерна Румъния

Палтин Нотара обяснява, че за разлика от византийския период, когато големите фамилии (Нотарас, Палеолог, Кантакузин, Маврокордат) са били тясно свързани чрез бракове, след установяването им в румънските княжества тези кланови връзки са се разпаднали. Стратегията на тези семейства е била „пускането на корени“ (придобиването на местен статут): те са предпочитали матримониални съюзи с местното болярство (като фамилията Градищяну), за да бъдат асимилирани по-лесно и да подсигурят социалното и икономическото си положение. В модерния период и при комунистическия режим тези елити вече не са формирали единна група, като мнозина са избягвали да демонстрират благородническия си произход.

Съвременни взаимодействия и анекдоти

След 1990 г. Палтин Нотара възстановява контактите си с видни фигури като Нягу Джувара и Александру Палеологу. Забележителен спомен е свързан с назначаването на Александру Палеологу за посланик в Париж през 1990 г.; Нотара го придружава при поемането на посолството (Hôtel de Béhague), описвайки хладната атмосфера от страна на персонала от старата гвардия и кратката продължителност на мандата на Палеологу, който е уволнен бързо, след като защитава „хулиганите“ (golanii) от Площада на Университета. Също така, чрез съвместни генеалогични изследвания с Нягу Джувара, Палтин Нотара открива стари роднински връзки с него по линия на фамилията Гръдищяну.

Византийското наследство и формирането на модерната румънска държава

Интервюто засяга сложната тема за миграциите на Балканите и общия произход на населението от двата бряга на Дунав. Нотара споменава ролята на арнаутите и власите от южната страна на Дунав (като тези от Арбанаси или Мосхополе) във формирането на румънските елити. Споменава се и теорията за махаловидното (периодично) движение на населението между севера и юга на Дунав, както и влашкият произход на династията на Асеневци, като се подчертава, че историята на региона е белязана от много по-голяма приемственост и взаимно преплитане, отколкото се признава официално.

Културен принос и историческа роля на фамилията Нотара

Откроени са ключови фигури от семейството:

• Патриарх Доситей Нотарас: Защитник на румънската култура, който пише предговора към Букурещката библия (1688 г.) и подкрепя превода на свещените текстове на народния език, противопоставяйки се на Цариградската патриаршия.
• Йон М. Василеску-Нотара: Юрист от междувоенния период, допринесъл за обединяването на румънския Търговски кодекс.
• Членовете в Гърция: Фамилията плаща „кръвен данък“ в Гръцката война за независимост (Мисолонги) и продължава да играе важна политическа роля в модерната гръцка държава.

Заключения и разочарования от постдекемврийския период

Палтин Нотара заявява, че е последният представител на румънския клон на фамилията. Въпреки че се завръща в Румъния през 90-те години с желанието да допринесе за възстановяването на страната, той признава известно разочарование от политическото развитие през това десетилетие („изгубените години“). Въпреки това остава горд с културното наследство, оставено чрез документални филми (като „Преоткриването на Византия“), написани книги и монографията за Ана Нотара, която предстои да излезе скоро, смятайки, че е успял да запази жива паметта за фамилията Нотара в историческия архив на Югоизточна Европа.

---

Първата част от интервюто с Палтин Нотара

Палтин Нотара: Фамилията Нотара има забележителна история между Леванта, Византия, Венеция и румънските княжества

Интервю

Отношенията между фанариотските фамилии в Румъния

Говорихте подробно за ролята на фамилията Нотара през фанариотския период, споменавайки, че е била близка с фамилии като Палеолог или Маврокордат. Правя скок в настоящето: имаме ли все още наследници на тези фамилии в Румъния? Някои са част от културния или дипломатическия елит (имам предвид фамилията Палеологу). Какви са отношенията между тези семейства днес? Подкрепят ли се взаимно? Имат ли все още роля на елит?

Палтин Нотара: Тук трябва да изясня нещо: промяната в правописа на фамилното име от „Нотарас“ на „Нотара“. В културния дебат от 19-ти век относно правописа на румънския език гръцкото семейство очевидно е избрало варианта с италианско влияние!

Ако във Византийската империя фамилиите Нотарас, Палеолог, Кантакузин или Маврокордат са били тясно свързани чрез бракове (двама от синовете на Лука Нотарас са били женени съответно за представителки на Кантакузин и Палеолог), след падането на Константинопол тези връзки се разпадат. Когато Димитрос Нотарас идва през 1719 г., той се задомява във фамилията Грdдищяну – една от най-богатите по онова време. Фамилиите Кантакузин или Палеолог не са изглеждали толкова важни в онзи момент в Румъния; те се появяват по-късно. Генеалогично погледнато, присъствието на Палеолозите на Балканите след 1453 г. е тема, която трябва да се изследва повече; те се появяват отново късно в Румъния. Аз вярвам, че първите присъстващи са били Кантакузините и Нотарас.

В Румъния не са съществували кланови връзки между тези фамилии, каквито е имало по времето на Византия. Не мисля, че някой от фамилията Палеолог се е женил за представителка на Кантакузин тук. Въпреки това, когато се завърнах през 90-те години, се свързах с г-н Александру Палеологу и с друго семейство – Джувара (което е от Константинопол, но с арумънски произход). Работейки с г-н Нягу Джувара, открихме, че сме роднини по линия на фамилията Градищяну; събрахме архивите и направихме документирано родословие. Много уважавах Нягу Джувара – изтънчен човек, с хумор и оригинални идеи.

С г-н Александру Палеологу имам спомен от периода, когато беше назначен за посланик в Париж (1990 г.). Обади ми се и ми предложи да посетим посолството заедно. Заминахме заедно за Париж, поканихме и Стелиян Тънасе, директор на списание „22“, и се представихме в сградата на посолството, разположено в един от най-красивите парижки дворци – Hôtel de Béhague. Персоналът там, назначен от комунистическия режим и все още непроменен, ни прие с уважителна, но хладна дистанция. Разгледахме сградата, седнахме в малкия театър там и г-н Палеологу ни попита: „И сега какво правим?“. Той нямаше много време на разположение, защото беше уволнен бързо, след като взе страната на „хулиганите“ (golanii) от Площада на Университета (през 1990 г. протестите на либералните студенти от Площада на Университета са разпръснати от миньори от долината на река Жиу, извикани от властите – бел.прев.).

Така че тези фамилии вече нямаха същите близки отношения в Румъния. При комунизма всички се притесняваха да казват, че имат благороден произход. Падането на Византия промени не само лицето на Европа, но и социалния живот на елита. Трябва също да спомена, че по време на Гръцката война за независимост (1821–1831 г.) фамилията Нотарас в Гърция участва активно, плащайки кръвен данък при Мисолонги. След появата на модерната гръцка държава членовете на фамилията отново стават министри и депутати, възвръщайки значението си.

В Румъния фамилията Нотара се стреми да „пусне корени“, предпочитайки брачни съюзи с местното болярство, за да бъде асимилирана по-лесно. Николае Гане или Октав-Джордже Лека, които са изследвали тези отношения, потвърждават, че няма много връзки между установените тук гръцки фамилии и останалата част от местния фанариотски елит.

Византийските елити и тяхната роля във формирането на модерната румънска държава

Бих искал да останем още малко в зоната на византийското наследство. Споменахте Неагу Джувара, който беше арумънин. Арумъните са население, което има връзка с това наследство. Четейти за Арбанаси, туристическо село близо до Велико Търново (средновековната българска столица), научих, че е било населено с вид власи или население, останало от византийско време като стража за района. След руско-турските войни от началото на XIX век тези хора се преселват във Влашко и бързо се интегрират в елитите. До каква степен тези византийски, арумънски, влашки или арнаутски връзки (арбанаси е вариант на наименованието на арнаутите) са изиграли роля във формирането на модерната румънска държава?

Палтин Нотара: Въпросът е много интересен и препраща към незавършен исторически дебат за държавното устройство от двете страни на Дунав. Съществува памет за общия произход, която е преминала през вековете. Наистина, арнаутите са били част от гвардията на румънските войводи. Този въпрос за еволюцията на населението на Балканите има отзвук. Движенията на население от Македония или Албания на север са били чести. Македонската фамилия Гожду от Мосхополе става важна дори в Унгария, в Будапеща. В Румъния имаме фигурата на Македонски, който е с ясен арумънски произход.

Днес лингвистът Дан Алексе поддържа една теория (която не е нова) за създаването на румънския народ чрез махаловидно движение между юга и севера на Дунав през VII–XII век. Корените на езика и на населението се намират и на юг от Дунав.

Като че ли има един малко известен аспект на българо-румънските отношения за широката публика, било то румънска или българска. Съществува историческа близост между двата народа, но много хора не осъзнават тези факти.

Палтин Нотара: Фактът, че римляните се оттеглят през 271 г., не означава, че цялото население е напуснало Дакия. Оттеглянето е било по-скоро административно. Въпросът за завръщането на тези от юг на север остава енигма без ясен отговор. Румънски историци от XIX век лансират идеята, че династията на Асеневци (Второто българско царство) е била с влашки, а не със славянски произход. Вярно е, че Балканите са били регион с постоянни миграции във всички посоки.

Идването на славяните през VI век създава диференциация, като тяхното присъствие е по-масивно на юг (България, Гърция). Под натиска на комунистическата историография (Ролер) се твърдеше, че славянското присъствие на север от Дунав е било масивно и мирно, което не е напълно вярно. На север вече са съществували аварите, дошли от Централна Азия. Славяните не са дошли съвсем мирно, а Византия е имала повече сигурност да се справя с аварите. Документите са редки и понякога неточни. Енигма е как изведнъж тези населения са се организирали държавно толкова ефективно, че са затруднили Византийската империя, която губи територията на България за известно време.

Фамилията Нотара в съвременността

Мислех си за връзките на едно такова интернационализирано семейство (Гърция, Франция, Румъния). Каква роля е играла фамилията Нотара в съвременната история (след малкото обединеие, когато княжествата Влашко и Молдова образуват румънската държваа,  или в междувоенния период)?

Палтин Нотара: Освен Константин Йон Нотара и неговия син, братовчед на първия е бил адвокат, писател, автор на един много интересен роман „Уморени души“ (Suflete obosite), публикуван през 1898 г. и считан от част от съвременната критика за първия модерен румънски романист. Друг активен член на фамилията е Йон М. Василеску-Нотара, депутат и член на междувоенния Законодателен съвет, чието име е свързано с изготвянето на единния румънски Търговски кодекс. Но искам да се върна към йерусалимските патриарси Доситей и Хрисант Нотарас. Доситей е този, който подкрепя превода на Библията на румънски език. Букурещката библия (1688 г.) има предговор, написан от него. Доситей се противопоставя на Константинополския патриарх, който не е искал Библията да се превежда на румънски. Въпреки че се нарича „Библията на Шербан Кантакузин“, предговорът принадлежи на Доситей Нотарас. Той винаги се е борил за доближаването на религиозните текстове до националния език на народа.

Двата патриарси са пътували изключително много в целия православен свят. Хрисант прекосява Средиземно море десетки пъти между Гърция и Турция, за да защитава общностите. Те са били мирни защитници на православието в Османската империя – империя, която, трябва да се каже, не е принуждавала подданниците си да приемат исляма. Потурчванията са били по-скоро лични решения за избягване на данъци.

От гледна точка на наследството в Румъния, аз съм последният. Моят син вече не е сред нас. Опитах се да направя каквото мога през 90-те години, но усилията ми не бяха увенчани с успех. Румъния загуби тези десет години (1990–2000 г.) и бях много разочарован от дейността на политическите партии. Румъния започна да отбелязва напредък едва след 2000 г.

Нека не звучим толкова тъжно в края на интервюто! Вярвам, че има и нещо положително в многото аспекти на вашия живот…

Палтин Нотара: Да, в личен план. Не съм недоволен, дори се гордея с усилията, положени като последен представител на фамилията Нотара тук. Не съжалявам, че се завърнах в Румъния за тези седем-осем години. Просто ми беше тъжно, че тогава тези усилия не дадоха очакваните плодове. Гордея се с документалните филми, които направих (като „Преоткриването на Византия“), с написаните книги и с монографията за Ана Нотара, която ще се появи скоро. Оставих нещо след себе си, което да покаже, че фамилията Нотара в Югоизточна Европа остава в историческия архив. Надявам се тези, които ценят историята на Румъния, да не останат разочаровани.

Видео (гледайте в YouTube филм от германско-френския канал Arte за Палтин Нотара с автоматично генерирани субтитри на български език)

Снимка: Църквата на улица „Ставрополеос“ в Стария град в Букурещ (източник: Обществено достояние)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А каналът му във Viber е тук.

About Author