Даниел Томов: Румъния трябва да е интересна по всяко време, а не само когато има някакви инцидентни събития в страната

Владимир Митев

Резюме на разговора с Даниел Томов

Разговорът между Владимир Митев и гл. ас. д-р Даниел Томов (преподавател по румънски език в СУ „Св. Климент Охридски“) разглежда личните впечатления, културните връзки и медийното отражение между България и Румъния.

• Личен опит и пътувания: Д-р Томов започва първото си пътуване през 2011 г. по програма „Еразъм“ в Букурещ. През последните години той редовно пътува самостоятелно (с влак и автобус) из различни румънски региони (Сигишоара, Брашов, Яш) и споделя за гостоприемството на хората и откритията си.
• Култура и общество: И двамата събеседници отбелязват, че румънците се вълнуват повече от изкуство (театър, литература, кино) и са видимо по-религиозни от българите. Забелязват се специфични езикови и регионални особености (напр. употребата на perfect simplu в Олтения).
• Академични и културни връзки: Връзките между университетите са на много добро ниво — чрез студентски обмен, летни школи и гостуващи лектори. В същото време в София липсват достатъчно събития, популяризиращи румънската култура, и има свободна ниша за такива инициативи.
• Медийно отражение: Основният извод е, че българските медии отразяват Румъния главно при сътресения, политически кризи или катастрофи. Събеседниците се обединяват около идеята, че Румъния трябва да бъде представена в медиите с ежедневния и мирния си живот, а не само чрез инцидентни събития.

Интервю

Въведение

Гл. ас. д-р Даниел Томов е преподавател по практически румънски език в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Всяка година през лятото той пътува в Румъния и общува интензивно с румънци. “Мостът на приятелството” разговаря с него относно впечатленията и опита му с хората в северната ни съседка.

Пътуванията в Румъния

Даниеле, поканих те за тази беседа, защото знам, че от години пътуваш в Румъния всяко лято, и ми се струва, че да се пътува там е много удовлетворяващо занимание и хоби. Кога започна тази практика? Какви бяха първите ти пътувания въобще в Румъния? Предполагам, по-скоро образователни или туристически?

Да, да, да. Първото беше образователно пътуване по програма „Еразъм“ през 2011–2012 година в Букурещ. Тогава кандидатствах за „Еразъм“ с цел обучение в рамките на 6 месеца в Букурещкия университет. Това беше първото ми пътуване в Румъния и съответно контактът ми с румънците и с Румъния на практика, защото дотогава познанията ми бяха само от университета. 

По онова време не пътувах много из страната. Отидох до Брашов. Спомням си, че тогава ходих дотам с влак. Също посетих и Синая и Плоещ,където имах приятели българи, които бяха в подготвителна година. По-скоро тогава опознавах повече Букурещ, а не толкова вътрешността на страната. Не съм пътувал навътре в страната тогава, но да – първото ми пътуване беше в Букурещ.

Какви бяха първите неща, които те изненадаха или те впечатлиха, когато пристигна в Букурещ?

Първо, като усещане – тъй като бях единственият студент от България, когато заминах по „Еразъм“ на 26 септември, заваля един страхотен дъжд и като цяло не останах много впечатлен от първата си среща с града. След това поетапно започнах лека-полека да го опознавам. Намерих доста приятели от групата по „Еразъм“, а съответно и българи, които учат в Румъния, така че започнах да се чувствам доста добре. Започнах да се усещам по същия начин, както се чувствах и в София. Имах доста голям приятелски кръг, излизахме много. 

Градът не ми направи някакво конкретно впечатление – приличаше ми доста на София, макар че вече откривах и някакви разлики. Архитектурата е това, което ме впечатли първоначално. Също така центърът – Старият център на Букурещ (Centrul Vechi) е място, което винаги доста ми е харесвало. Когато след това съм се връщал в румънската столица (а аз ходя сравнително често), винаги се разхождам в центъра: из Стария град,  по Каля Викторией (Calea Victoriei), около Атенеума (Ateneul Român) и Триумфалната Арка (Arcul de Triumf) – въобще тези по-известни туристически обекти като цяло доста ми допадат и винаги ги посещавам, макар че съм бил там вече много пъти.

Мога да ти споделя две неща, които ме изненадаха или ми направиха впечатление, когато имах начални контакти с румънци. Едното е, че там много се говори за театър. Просто попадах в различни компании, в които хората си говореха за театър, включително на купон или събиране. 

И другото, което ми направи впечатление – има култура на свиренето на китара и на такъв тип песни, които наричат фолк, но това не е точно фолклор, а по-скоро нещо като да си „поет с китара“ у нас. Това също някак си ме изненада. Не че и у нас го няма, но у нас ми се струва, че е останало популярно сред по-старите елити от 80-те години. Те правеха известно време фестивали на политическата песен по време на прехода. А в Румъния ми се струва, че това някак си, поне колкото съм го усетил, е малко по-популярно сред младите хора (които тогава бяха млади, а сега са вече на по 40 и нещо години, но това беше преди 10–15 години). Тези две неща ми направиха впечатление: театърът и песните с китара. Имаш ли подобни впечатления и ти? И въобще какви културни особености си установил?

Да, съгласен съм, че румънците се вълнуват повече от изкуство, отколкото българите. Говоря и за по-младите румънци, не толкова за хората на средна възраст над 50 години.

Имам доста приятели и колеги от университета, които ходят може би по 3 или 4 пъти в седмицата на театрални постановки. На мен също първоначално това ми направи впечатление. Ходил съм на няколко постановки с тях, а и аз самият като човек се вълнувам от изкуство. 

С музиката – понеже аз лично не се вълнувам толкова от музика, не знам дали ми е попадал случай например да седнем някъде в заведение в Букурещ (в Стария център най-общо казано) и да има хора, които свирят на китара или правят по-алтернативна музика. Така че да – според мен румънците се вълнуват повече от изкуство, и то не само от театър, а и от кино, от книги. Влязох в много групи, в които се споделя какво се чете, кои са книгите, които се четат на румънски език, и виждам, че има доста активни профили – хора, които пишат, споделят, интересуват се и дават мнение за конкретна книга, която са прочели..

Когато пътуваш, какви бяха първите места, които искаше да посетиш, които ти бяха атрактивни, загадъчни може би? Имаш ли история, свързана с някое от тези първи посещения в Румъния?

От 4 години имам практика да пътувам през лятото за по 2 седмици до места в Румъния, на които не съм бил. Преди 4 години за първи път пътувах така – беше до Сигишоара (Sighișoara), който си остана един от най-любимите ми румънски градове, които съм посещавал. 

Първоначално реших да пътувам сам, защото нямаше с кого – нямаше хора, които да искат да пътуват по този начин, тъй като аз пътувам с автобус или с влак (нямам шофьорска книжка) и съответно са много малко хората, които желаят да пропътуват толкова дълъг път, за да стигнат до конкретната дестинация. Така че Сигишоара беше първото място, до което направих такова самостоятелно пътуване. 

Вече не си спомням точно как го избрах – винаги ми е било интересно, защото бях чел много за града и исках да го посетя. Пътувах прекачвайки се и стигнах до Сигишоара. Влязох в контакт с много румънци, защото при това първо самостоятелно пътуване трябваше постоянно да питам къде да сляза, къде да се прекача, тъй като не пътувах с директен автобус от Букурещ до Сигишоара. Останах много удовлетворен от тези две седмици.

Когато отида в някой от градовете, тъй като пътувам сам и не съм зависим от други хора, винаги си правя екскурзии до близки селища. Тогава посетих Търгу Муреш (Târgu Mureș) и Алба Юлия (Alba Iulia). Като цяло доста ми хареса. Нямах някакви негативни преживявания, просто се запознавах с хората по пътя в автобуса или във влака и говорех с тях. Единственото, което си спомням, е че във влака беше доста по-топло, отколкото навън. Но това е нормално, тъй като беше горещо лятно време.

Храната в румънските ресторанти

Какво може да се каже за храната в Румъния? Мога да ти споделя моите малки впечатления. По принцип има ресторанти, където се сервира стандартна румънска кухня, която доста прилича на българската – може би просто без таратор, иначе всичко е много подобно. Но в същото време в Букурещ през последните 10 години все повече се развива културата на бързото хранене. Много ресторанти предлагат бургери, паста – неща, които се приготвят лесно, не са особено сложни, честно казано не са и особено вкусни, а просто са засищащи.

Тоест junk food / street food.

Да, и това ми се струва много масово в Букурещ. Аз така си обяснявам защо румънците постоянно ходят в Русе в ресторанти с готвена храна. 

Другата особеност е, че в Букурещ и в големите градове има много национални ресторанти (например непалски, турски, ливански – в духа на съответната държава), или бърза храна. Букурещ е град с хора с възможности и не знам защо не се появява в по-голяма степен храна, която е вкусна, богата и истинска.

Има доста ресторанти в Букурещ, които ми допадат и които съм посещавал. Не е задължително да са с типична румънска кухня, а по-скоро с интернационална. Разбира се, има и много бърза храна, особено по моловете и търговските центрове. Опитвал съм и от двете. Сега, когато пътувам, вече не търся конкретна традиционна румънска храна, тъй като съм опитвал повечето ястия. Понякога дори си купувам интернационална храна или вземам нещо от супермаркета и ям на мястото, където съм отседнал. 

Вече мина периодът, в който търсех твърдо традиционна кухня. Но ако отида в град като Брашов (Brașov), където знам, че има ресторанти, специализирани в приготвянето на традиционна румънска кухня, гледам да ги посетя. Например при последното ми посещение през април, отидох в „Урсул Карпатин“ (Ursul Carpatin). Знаех, че там се приготвят традиционни ястия, специално от Трансилвания, и опитах доста от тях – неща, които не бях опитвал в Букурещ. Когато бях в Яш (Iași), не съм ял традиционна румънска кухня – там ядох интернационална храна от мола или си купувах неща от супермаркетите. Иначе да – и аз забелязвам, че румънците хапват доста вредна храна и купуват доста junk food.

Румънските региони и големи градове

Има и нещо друго, което искам да те попитам. Понеже си бил, предполагам, във всички исторически региони на Румъния, сигурно знаеш, че има определени стереотипи. Например, че хората от Трансилвания (арделянците) били бавни, или че тези от Олтения били несериозни.

Да, и че олтенците използват perfect simplu ( регионален вариант на минало свършено време). Аз не съм бил в Олтения – това е единственият исторически регион, в който още не съм стъпвал, но ми предстои, защото планирам екскурзия натам. При последното ми пътуване обаче се срещнах с хора от Крайова (Craiova). Тъй като съм лингвист, забелязах, че те наистина много използват perfect simplu. Това не ме затрудняваше – ние винаги говорим със студентите, че това е глаголно време, което се използва конкретно в Олтения. Така че ето това ми направи впечатление при тях. 

За хората от Ардял нямам някаква конкретна специфична характеристика, която да ми е направила впечатление. Много харесвам тази област – Трансилвания е най-предпочитаната от мен историческа област за пътуване в Румъния. За Яш – понеже ми е най-прясно – пак като езиковед забелязах по-различна употреба на румънския език. Имат думи с по-регионална употреба от тези, които сме свикнали да чуваме в Букурещ. Иначе специфични характерни черти у хората не откривам – за мен всички са си еднакви и си приличат.

Добре, като си бил в Крайова, имал ли си среща с така наречената „башкалия“ – специфичната култура на осмиване на всичко, включително на самия себе си?

В самия град Крайова не съм бил, но се срещнах с хора оттам в автобуса от Яш за Букурещ. Дори трябваше да им помагам с едни резервации, защото автобусът ни имаше закъснение от 5 часа и те изпуснаха връзката си за Крайова. Когато заговорихме и общувахме, установих, че наистина използват изключително много perfect simplu на мястото на perfect compus.

Друго нещо, което много хора забелязват в Румъния – като че ли религиозността е много по-видима. Спомням си едно от първите ми пътувания до Тимишоара (Timișoara), някъде през 2009 г. Рано сутринта, в 5:00 или 5:30 ч., пътувам с такси към гарата, за да хвана сутрешния влак до Букурещ. Таксиметровият шофьор преминава покрай някаква църква и в 5:00 сутринта се прекръства. Много хора го забелязват това. Примерно си бил в района на Яш и въобще в Молдова, където като че ли религиозният елемент е много силно развит. Как възприемаш тези знаци за набожност като българин, имайки предвид, че при нас религията е по-влиятелна в последно време, но като че ли продължава да не е чак толкова важна, колкото е в Румъния?

Смятам, че румънците са по-религиозни от българите. Прави ми впечатление, че в трамвая, когато минават покрай църква или храм, се кръстят, както и когато са пеша на улицата. Когато бях в Яш, имаше някакъв църковен празник. В центъра на града, където се намира една от големите църкви и има манастир до нея, дворът беше пълен с румънци и туристи. Не можеше да се влезе в самата църква, затова литургията се чуваше навън през високоговорители. 

В района на Яш и въобще в историческата област Молдова има много манастири и църкви, така че там религиозността е още по-силно застъпена. Но и като цяло румънците са по-религиозни. За Яш си го обяснявам с историята от времето на Стефан Велики (Ștefan cel Mare), но иначе за цяла Румъния нямам конкретно обяснение.

А в Клуж бил ли си?

Клуж-Напока (Cluj-Napoca) беше един от градовете в списъка ми. Това лято изборът ми на градове беше на принципа на тотото – бях написал на отделни листчета три града: Яш, Клуж и Тимишоара. Трябваше да изтегля едно листче и три пъти се падна Яш, така че затова организирах екскурзията дотам. Клуж е сред градовете, които искам да посетя, но все още не съм бил там.

Мога да ти бъда подкрепа, ако търсиш опит за Клуж-Напока. Мен лично там ме впечатлява как центърът е устроен предимно като пешеходна зона. Въпреки че минават и коли, пространството е направено така, че има големи площи за ходене пеша и много заведения. Градът е обърнат към туристите. Разбира се, това е доста скъп град.

Мисля, че е един от най-скъпите градове за живеене в Румъния, ако не и най-скъпият.

А в Тимишоара бил ли си?

В Тимишоара не съм бил. В Яш центърът също е пешеходна зона – не целият център, но една доста голяма част, която се изминава за 20–25 минути пеша. Човек може да се разхожда по тази пешеходна улица, която води точно до Двореца на културата (Palatul Culturii). В Брашов е по същия начин. Това е характерно за румънските градове. Бил съм и в Питещ (Pitești) – там също си имат пешеходна зона, по която всички се разхождат. В Питещ конкретно хората се разхождаха и ядяха сладолед. В Яш хората просто се разхождат, основно след 19:00 часа вечерта, когато вече не е толкова топло. Така че в доста градове центърът е оформен като пешеходна зона.

Аз също съм бил в Питещ и ми направи впечатление тази дълга централна зона за ходене пеша. Бил съм и в Търговище (Târgoviște).

Да, и аз съм бил в Търговище.

Дълбока Румъния и румънската религиозност

Беше ми интересно, че там религиозният елемент се вижда много ясно – мисля, че имаше дори православни стенописи по сградите. Има една фраза: „Дълбоката Румъния“ – Румъния извън големите градове, където хората са по-консервативни, по-традиционни и по-религиозни. За мен Търговище е град, в който хем усещаш градската среда, хем се докосваш до тази по-дълбока Румъния. Гюргево (Giurgiu) в някаква степен също е такъв град.

В Търговище съм бил, в Гюргево – не. За Търговище съм съгласен, че религиозният момент е доста застъпен. В Куртя де Арджеш (Curtea de Argeș) например също беше така. Макар да не е от най-големите градове, той е исторически изключително важен. Поради манастира там религиозният елемент също е застъпен много силно.

Добре, спомена Куртя де Арджеш. Знаеш, че в двата града (Яш и Куртя де Арджеш) има погребани светици, за които Българската православна църква твърди, че са българки – Света Филотея (Sfânta Filofteia) и Света Петка/Параскева (Sfânta Parascheva). Не съм сигурен до каква степен това е и румънската версия за тях – че са българи – може би някои го признават, но не знам дали всички. Исках да те попитам в този контекст: ти си българин, разбира се владееш румънски, което ти отваря много врати, но как усещаш връзката между българи и румънци? Исторически има много преплитания, включително споменатите светици, обаче не се ли случва така, че все пак има известна дистанция между двата народа? Връзката между българи и румънци не е ли по-малко активна, отколкото например между българи и сърби или българи и гърци?

Аз не съм усетил дистанция. Може би защото в средите, в които общувам – моят приятелски кръг в Румъния – съм се интегрирал и адаптирал добре. По принцип не пътувам с други българи или със странични хора, за да видя как те общуват с румънците, но последно пътувах със студенти до Брашов и те останаха изключително доволни от отношението на румънците към тях. Не смятам, че има дистанция в общуването. Лично аз не съм влизал в конкретни диспути за това кой светец е български и кой румънски, или коя територия на коя държава е принадлежала в миналото. Избягвам такива спорове. 

Предполагам, че тъй като говориш румънски, имаш нагласа да консумираш румънска култура. До каква степен в София има достатъчно румънски събития – концерти, филми или други прояви? Чувстваш ли, че случващото се в София като културни събития, свързани с Румъния, е достатъчно?

Не, не чувствам, че е достатъчно. Струва ми се даже доста малко. От време на време има някакви постановки от румънски драматурзи, които се поставят на сцената на Националния театър или в други театри в София. Последната, на която бях през май, беше „Какво да правим с виолончелото?“ от Матей Вишниек (Matei Vișniec), представена на Камерната сцена на Народния театър “Иван Вазов” в София. На мен много ми хареса, имаше голям интерес към постановката от страна на българската публика и залата беше пълна. Но като цяло се поставят доста малко пиеси от румънски драматурзи. 

За филмите – единствено по време на „София Филм Фест“ има някакви заглавия. Те са по-скоро алтернативно кино на модерни румънски режисьори или дипломни проекти на млади автори. По време на Панаира на книгата има представяния на преведени книги от румънски на български, но това е съвсем малко – по едно събитие в рамките на дни. Последното по-голямо събитие, което предизвика огромен интерес сред българската публика, беше участието в Къщата за превод на Каталина Пую (Cătălina Puiu) от Букурещкия университет. Тя направи ателие за превод и представи книгите, които е превеждала (тя е преводач на Георги Господинов). Не са много събитията, които да популяризират румънската култура, литература и изкуство.

Информиране за Румъния и румънски културни събития в София

Тогава как поддържаш информираността си за румънските актуални теми? Предполагам, че всеки, който се занимава с Румъния по-професионално, се опитва да бъде в час с новите книги, филми, музика и културни продукти. Как успяваш да следиш нещата, така че да не оставаш с версия на Румъния отпреди години?

Благодарение на социалните мрежи. Това е голямо улеснение за нас – хората, които се интересуваме от езика и не живеем в страната. Гледам видеа, следя страници във Facebook и Instagram, проверявам списъците с публикувани книги в разни книжарници в Букурещ или извън него. Информирам се най-вече чрез Facebook, Instagram и бюлетините (newsletters) на някои книжарници. Генерално до България и София не достига много информация – не само за култура, но и за икономика, политика или събития в Румъния. На телевизора си в София хващам само един румънски канал – TVR Internațional. Пускам си го понякога за новинарските емисии, там казват важните събития. Това са каналите.

Т.е. има ниша за хора, които искат да организират румънски събития в София и на други места?

Да, има. Трябва да са добре обмислени събития, които да съберат интереса на публиката – както събитието за превода в Къщата за превод. Има интерес не само към румънската култура, а по-скоро към по-малко познати култури за софиянци и българи като цяло. Тъй като американската или английската култура са навсякъде, за по-непопулярно изкуство определено има ниша.

Спомена ми, че се интересуваш от румънски подкасти. Кои са ти любимите подкасти и какви теми те вълнуват, когато консумираш видео и съдържание в социалните мрежи на румънски?

Гледам подкасти, главно свързани с известни личности от шоубизнеса – певци, актьори или хора от риалити предавания, тъй като ги следя в социалните мрежи. Един от любимите ми подкасти е този на Хорхе (Jorge / George Papagheorghe) – той е изпълнител и прави интервюта с румънски певци. Също така следя подкаста на Хория Бренчу (Horia Brenciu). И в Румъния, както и в България, това стана много популярно занимание.

Имаш ли някой интелектуалец – например университетски преподавател, писател или журналист – когото следиш с интерес, защото ти дава духовна или професионална храна?

Да, като университетски преподавател и автор – Йоана Първулеску (Ioana Pârvulescu). Тя ми е любимият съвременен румънски писател и се интересувам много от това, което издава. В списанието „Дилeма веке“ (Dilema Veche) чета доста от статиите. Също така има един лингвист – Родика Зафиу (Rodica Zafiu), която пише за историята на думите, и то за по-непопулярни думи и тяхната етимология. Но Йоана Първулеску за мен е най-любимият писател и представител на академичните среди.

А познаваш ли се с Йоана Първулеску? Общувал ли си с нея?

Не, за съжаление не. Когато бях в Букурещ, нямах тази възможност – тя не водеше курс, на който аз да присъствам. Не знам дали е идвала в България, може и да е гостувала, но да съм пропуснал такова събитие.

Не си ли мислил, че като неин колега от София имаш пълно право да ѝ пишеш, да се запознаеш с нея или дори да поискаш среща?

Не съм се замислял, защото нямам практика да пиша на хората във Facebook или да ги моля за срещи. Не ми е в характера. Ако имаме възможност да се запознаем на някой симпозиум или семинар, бих бил много щастлив, но инициативата да тръгне от мен в социалните мрежи – не.

Общуването с румънци

Разбирам. Тук искам да споделя нещо от моите впечатления. 

Много румънци са изключително отворени към онлайн общуване с хора, с които не се познават предварително (разбира се, когато се пише учтиво и на румънски). Моите наблюдения са, че ако пиша на някого, представя се и кажа какво ме интересува от неговата работа, реакцията почти винаги е много позитивна. Дори често ми казват: „Когато идваш в Букурещ или Клуж, обади се!“. 

Другото е, че понякога самите румънци са много инициативни. Наскоро имах такъв случай с един по-възрастен от мен човек, авторитетна фигура, оглавяваща асоциация. Изпратих му просто покана за приятелство във Facebook. Той видял от профила ми, че говоря румънски, прие поканата и сам ми написа съобщение, поемайки инициатива за разговор. 

Изводът ми е, че румънците са много общителни на фона на други народи. В Румъния има развита култура на неформалното бъбрене.. Аз гледам позитивно на това. Ти също отбеляза, че в България може би не сме толкова настъпателни и повече спазваме дистанция. Румънците също спазват граници, но имат голяма отвореност да подходиш към тях. Веднъж при запознанството ми с една колежка – румънска унгарка, университетски преподавател от Клуж – говорихме 4 часа и половина без прекъсване. Разговорът вървеше абсолютно спокойно, без борба за надмощие, общуване на хора, които са любопитни за света и имат какво да си споделят. Как ти се струват те като степен на дружелюбност, ако ги сравниш с българите?

Съгласен съм, че румънците са дружелюбни и обичат да разговарят. Когато се запозная с колеги лице в лице, разговорът тръгва без проблем – наистина има такава култура и отвореност за контакт. Просто аз лично не обичам да пиша на непознати хора в социалните мрежи. Иначе не смятам, че са по-дружелюбни от българите – според мен и българите са достатъчно дружелюбни. Хората от двата народа можем да седнем и да си говорим с часове, ако имаме общи теми.

А как преценяваш връзките на академично ниво? Достатъчни ли са контактите между университетите и в какво се изразяват те?

Смятам, че са на добро ниво. Разбира се, никога не може да се каже, че нещо е на 100% и че е напълно достатъчно – винаги може и повече. Изразяват се в това, че нашите студенти, които изучават румънски език, имат възможност да се обучават по договори с Букурещкия университет, университетите в Клуж, Търгу Муреш, Тимишоара и др. Летните школи също са голям плюс за контакта между студенти и преподаватели. Лектори от Института за румънски език, които идват при нас и водят практически упражнения с българските студенти. Това е много полезно, защото така те общуват на румънски ежедневно и преодоляват езиковата бариера. Съответно български лектори преподават в румънските университети. Имаме и гостуващи преподаватели от Букурещ, които изнасят публични лекции за литература, език и култура. Така че на академично ниво имаме доста сериозни връзки. Преподаватели от двете страни превеждат взаимно българска и румънска литература.

Как преценяваш медийните връзки? Достатъчно ли се пише за Румъния в българските медии и има ли важни теми, които се пропускат?

Категоричното ми мнение е, че в медиите не се знае и не се говори достатъчно за Румъния. Информация се появява единствено ако се случи нещо грандиозно, което разтърсва цялата страна – тогава започват коментари колко е напред Румъния спрямо България или обратното в икономическо и финансово отношение. 

Например, когато се коментираше приемането на еврото, румънските ми приятели пишеха: „Браво, вие приемате еврото, а ние кога?“, а българите се питаха защо Румъния изостава с това. Но за по-малки текущи събития в Румъния не се съобщава нищо. За политическата криза в Румъния например – за вота на недоверие или съставянето на правителство – почти нищо не се споменава в българските медии. Смятам, че в румънските медии за България положението е аналогично.

Да, аз съм един от хората, които румънските медии търсят за коментар за България, а българските за Румъния. Традиционно липсваше голям интерес и в двете посоки, може би чак до 2022 г. Войната в Украйна накара двете държави да се интересуват малко по-интензивно една от друга. Когато България напредна с еврозоната, много румънски телевизии дойдоха да правят репортажи в Русе и София. По същия начин сега и българските медии питат малко повече. Но според мен темите трябва да са много по-богати и по-дълбоки, а не да се търсят само кризисни информационни поводи – например спирането на реактор в АЕЦ „Черна вода“ (Cernavodă) поради ниското ниво на Дунав, или страха от политици като Калин Джорджеску (Călin Georgescu) и Джордже Симион (George Simion). Мирната и нормална Румъния трябва да бъде също толкова интересна.

Абсолютно. Вчера например гледах българското предаване „Големите улици на света“. Очаквах да споменат Каля Викторией в Букурещ – все пак ни е северна съседка. A те говореха за улици в Китай и Америка. В подобни информационни и туристически предавания Румъния често изобщо не присъства, освен ако няма някакъв голям трус.

Снимка: Даниел Томов (източник: LinkedIn)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има профил в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.

About Author