Иван Белчев: Гражданите трябва да движат развитието на Северна България и реализацията на Дунавската стратегия 

Смаранда Шкиопу, Владимир Митев

Резюме

Това интервю с Иван Белчев, бивш български депутат и граждански активист, разглежда предизвикателствата и потенциала на Северна България, и по-специално на Русенския регион, в контекста на българското председателство на Стратегията на ЕС за Дунавския регион (EUSDR) през 2026 г. Белчев обсъжда как гражданите трябва да дадат тласък на развитието на Северна България и на реализацията на Дунавската стратегия.

1. Стратегията: От бюрокрация към действие

Белчев критикува традиционния, „абстрактен“ подход към реализацията на Дунавската стратегия, което често води до забравени пресконференции и неизползвани бюджети.

• Неговата визия: Той се застъпва за „живи“ проекти — фестивали, младежки срещи и трансгранични културни събития — които създават трайни спомени и обща „дунавска идентичност“. По този начин той предлага алтернативна версия за реализацията на Дунавската стратегия.
• Оптимизация: Въпреки че стратегията не разполага със собствен бюджет и изисква прилагане чрез други рамки на ЕС, Белчев отбелязва, че едно проактивно правителство може значително да ускори тези процеси.

2. Трансгранична свързаност (Русе-Гюргево)

Значителна част от дискусията се фокусира върху физическите и културните връзки между България и Румъния.

• Инфраструктурни бариери: „Мостът на приятелството“ се сблъсква с дълги часове на чакане и липса на електрификация на влаковете. Белчев предлага директен влак Русе–Букурещ и междуградски автобусен транспорт на достъпни цени, за да улесни придвижването до летище Отопени.
• Фериботът и мостовете: Той подчертава политическите пречки, свързани с ферибота Русе–Гюргево, и спешната нужда от втори мост, за да се справи с интензивния трафик.
• Концепцията „Един град”: Белчев си представя Русе и Гюргево да функционират като единен градски организъм, в който жителите говорят езиците един на друг, а училищата си сътрудничат тясно.

3. Граждански активизъм срещу политическа инерция

Белчев обсъжда „демографския колапс“ в Северна България и прави сравнение с румънския регион Молдова.

Граждански натиск: Той твърди, че Северна България остава пренебрегната от „софийско-ориентираното“ правителство поради липсата на ефективен регионален натиск.

Пътят на активиста: Въз основа на опита си в основаването на Ruse GO, той подчертава, че гражданите не трябва да чакат чиновниците; те трябва да се организират, за да подобрят собствената си градска среда (почистване на парковете, боядисване на детските площадки).

Корупция: Той посочва „модела на корупцията“, при който големите инфраструктурни проекти (като магистралата Русе–Велико Търново) се забавят или се изпълняват некачествено, за да се позволи отклоняване на средства.

4. Приоритети в областта на околната среда и икономиката

Промишлено замърсяване: Русе продължава да се сблъсква с проблеми, свързани с качеството на въздуха и „неприятни миризми“, идващи от промишлените фабрики (споменавайки компании като Orgachim и Linamar). Белчев призовава за по-строго законодателство, насочено конкретно към олновото замърсяване.

Кръгова икономика: Той се застъпва за система за връщане на депозити за опаковки (подобна на тази в Румъния), но отбелязва съпротивата от страна на съществуващите монополи в областта на рециклирането.

Екотуризъм: Предлага непрекъсната велосипедна алея по протежението на Дунава, за да привлече европейски туристи, генерирайки приходи чрез „бавни пътувания“, а не само чрез транзит.

5. Заключение

Философията на Иван Белчев е, че Дунав трябва да се разглежда като общ ресурс и свързващ елемент, а не просто като граница. За да просперира Северна България, регионът трябва да премине от пасивно очакване към активно развитие, водено от гражданите.

Интервю

Иван Белчев е български политик от партията „Да, България“. Той е бил народен представител в няколко български парламента, като последният му мандат е в 51-вото Народно събрание – в парламентарната група на коалицията “Промяната продължава-Демократична България”. Иван Белчев е автор и основател на списание „Амбиция“ и основател на „Ruse GO“ – клуб, който има за цел да подобри средата на живот на русенци чрез туризъм, спорт и еко дейности.

Смаранда Шкиопу: България е председател на Стратегията на ЕС за Дунавския регион през тази година. Знам, че преди година започнахте да задавате въпроси в българския парламент за планирането на стратегията и какъв ще бъде бюджетът. Първият въпрос е: какъв е бюджетът за Европейската стратегия за Дунавския регион и виждате ли някои проекти, разработвани локално в Русе в тази рамк? Каква е същността на въпроса и каква е целта при реализацията на Дунавската стратеги?

Иван Белчев: Първо да започна оттам, че през лятото на 2025 година бях на среща в австрийското посолство, защото две години бях председател на групата за приятелство между българския и австрийския парламент. Имах визити от австрийци, работихме много тясно с Австрия. А в това Народно събрание, през 2025 година, бях поканен като заместник-председател на групата и тогава посланичката постави въпроса какво ще прави България в Дунавската стратегия и как Австрия може да помогне, защото Австрия има опит, знаем много добре, и техният опит би бил незаменим.

Тогава стартирах всъщност тези въпроси към Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), които съответно са отговорни за реализацията на Дунавската стратегия в България. И отговорът не беше никак задоволителен, защото всъщност Австрия очакваше до септември месец да започнат да се говорят конкретни неща, а България просто нямаше никаква идея какво ще се прави. Комуникацията беше за някакви абстрактни неща, напълно излишни според мен. Предвиждаха се основно разговори в рамките на председателството, а не толкова действия, както аз си го представям.

Аз си представям повече да има някаква дейност – нещо, което да остане у българите или в отсрещната страна, в Румъния. Т.е. когато имаме Дунав като граница, но вече и с няколко моста, а също и с липсата на тази граница в Шенген, това е изключително добро време да се направят проекти, които наистина да бъдат споделени. Примерно румънците да бъдат поканени, както и другите държави по Дунав. И тук в България да се направят фестивали – музикални, младежки, защото това най-много привлича хората. Младежите, когато се събират край Дунав – той е толкова прекрасен, могат да се гледат изгреви, залези; може да се свири и класическа музика, може и модерна музика.

Тоест, нещо по-живо и оставащо като спомен години наред, а не просто няколко пресконференции, на които казваме: „Ние сме председатели на Дунавската стратегия“ и плановете ли са такива или инакви. Тоест, нещо, от което може би даже няма да остане спомен у никого. Аз си представям, че наистина трябваше да бъде по-различно, защото това, което разбрахме впоследствие, е, че България не е отделила сериозни средства, за да осъществи подобни проекти. Т.е. дава възможност на общините да предложат разни събития, но аз в календара на Русе не виждам такива.

България беше председател на Дунавската стратегия 9 или 10 години по-рано. Може би не беше възможно всичко, но случи ли се нещо тогава? Или тогава какво беше възможно?

Иван Белчев: Не, не съм запознат толкова с това какво се е случило преди 10 години.

Мисля, че рамката на ЕС, наречена Дунавска стратегия, е полезна за регионите. Но дали тази рамка може да е по-добра? Защото тя няма собствен бюджет. Трябва да се кандидатства за проекти през различни бюджетни рамки. И може би в това е проблемът…

Иван Белчев: Работя с новото правителство, за да се случат нещата. Новият служебен министър е доста деен. Нещата, които сме чакали години, се случват сега за седмици. Така че вярвам, че може да се оптимизира процесът.

Както казах, за мен е важно примерно младежи от цяла Европа, защото Дунав свързва цяла Европа, да се събират тук – в Русе, във Видин, в Лом, в Силистра, в Тутракан. И те да начертават визията за Дунавската стратегия. А не чиновниците да се събират и да обсъждат може би доста по-сериозни неща, но в крайна сметка аз виждам по малко по-различен начин това председателство на България.

В регион като Русе как се възприема Дунав от локалната администрация – ако си депутат или обикновен гражданин? Виждат ли, че Дунав е ресурс, който може да се използва за българите?

Иван Белчев: “Дунав мост” е една много полезна връзка. Но това, което гражданите искат, е да могат да преминават свободно и безплатно през моста. В момента тече ремонт, надявам се скоро да приключи. Това също много спъва нещата, защото да чакаш един час, два часа и повече, за да отидеш просто на една разходка в парка в Гюргево, не е алтернатива за въпроса „къде да отида днес“. Няма да отидеш в Гюргево със сигурност при това чакане.

Ако има междуградски транспорт, с който с автобус да можеш да отидеш от Русе до Гюргево, това ще бъде много голямо преимущество. Има такива планове. Защото, отивайки до Гюргево на цената на един автобусен билет, човек може след това да хване влак и да отиде до Букурещ, или дори до летището. Т.е. транспортът до летището може да се каже, че ще бъде много облекчен и много по-евтин. Ако гражданите в момента плащат около 60-70 евро в посока за такси или 15 евро за автобус, то със сигурност една такава връзка би била много по-удобна, още повече че местата в това автобусче, което пътува няколко пъти на ден, сега са ограничени.

Така че това са много важни връзки, които трябва да станат. Румънската страна спира в момента ферибота. България е готова да има ферибот между Русе и Гюргево, но румънската страна го спира и това е политически проблем, който ние с всякакви контакти не можем да решим. Включително и чрез разговори с депутати от румънска страна, с посолствата – както българското в Румъния, така и румънското в София. Министри също са си говорили. Това е тема, която би била алтернатива, ако нещо се случи с Дунав мост и се наложи да се затвори за известно време.

Чисто граждански – може би хората обичат да се разхождат по кея, когато е хубаво времето, и да виждат румънската страна. Предполагам, в Гюргево е абсолютно същото, макар там техният кей да е по различен начин. Виждаме и много румънски граждани в центъра, виждаме и много румънци, които идват да си купят просто цигари (което е другият абсурд) или пък да заредят гориво. Но липсват тези моменти, в които много русенски таланти, предимно деца, правят концерти. Липсва тази комбинация между русенските деца и децата от Гюргево, защото всъщност ние лека-полека трябва да се стремим към едно общо бъдеще.

Отпадането на границата е първият елемент, след това е създаването на втори мост. Тоест, тази връзка, за която говоря, да може да се осъществява все едно си в един град. И когато си в един град, трябва да умееш да говориш езика на отсрещната страна, трябва да познаваш културата им, музиката им; училищата трябва много повече да си партнират. Защото, в крайна сметка, по-големите ученици говорят английски и те спокойно могат да си комуникират заедно и да има такива разменни начала.

Това, което се случва като съвместни инициативи… Спомням си, през годините имаше съвместни протести за чист въздух, срещу инсинератора, който трябваше да се направи в Гюргево. Слава богу, процесът се забави достатъчно, за да очакваме приемането на законодателство, което да ограничи изграждането на този конкретен инсинератор на това място. Така че там имаше наистина протести от двете страни – както в Румъния, така и в България. Хора отиваха от едната и от другата страна на различните протести.

А пък спортни събития – да, има също. Маратонът между Русе и Гюргево е много добър пример, където всяка година се сменя началото и краят. Тоест, веднъж се стартира в Русе, веднъж в Гюргево. Това също е много добър пример за тази връзка, която съществува между двата града. Естествено, общинските съвети правят заедно заседания – русенският заедно с общинския съвет в Гюргево. Това е добър пример и за политически взаимоотношения. Отскоро имаме и почетен консул на Румъния в Русе, което е пак важна стъпка.

Това е, за което се сещам в момента. Има много неща, които трябва да се подобрят. Трябва наистина да се започне с тази физическа свързаност между отделните граждани. За жалост, по Дунав мост в момента няма възможност… няма електрификация по него, за да могат влаковете просто да продължават между Румъния и България. И затова се налага да се сменят влаковете, което прави пътуването допълнително по-сложно. Иначе аз имах предложение от Русе до Букурещ да има директна връзка с влак, но за жалост технически в момента това не е възможно. Трябва да се направи проект за електрификация на Дунав мост и тогава ще може да се случи. Това също би облекчило много трафика и възможностите за връзка между отделните общности. 

Имате опит в местния активизъм. Как се заинтригувахте от местните възможности? Какво Ви мотивира да се върнете към локалното и какво показва сравнението на този опит с Вашата парламентарна работа?

Иван Белчев: Аз живеех в Мюнхен в последните години, докато пребивавах в Германия. Връщайки се тук, в родния ми град Русе, видях нещо, което не трябваше да бъде така. Видях липса на базова поддръжка. Тоест, нямаше нито чистота, нито поддържана инфраструктура. Множество градски проблеми – детските площадки бяха в лошо състояние, подрязването на дърветата… Въобще, всички тези проблеми, които не само аз, но и всички мои съграждани виждаме. Това ме накара да създам различни онлайн платформи, защото така можеше да се достигне до много повече хора и да има публичност на проблемите.

Преди повече от 10 години създадох една Фейсбук група, в която освен че насърчавах хората да съобщават за такива проблеми и да ги снимат, аз всеки месец ги изпращах към Община Русе, за да бъдат решавани. Тоест, идеята не беше само „покажи проблема и го остави“, ами „покажи проблема, пък аз ще ги събера и ще ги изпратя към хората, които могат да ги решат“. И така работихме добре няколко години с предишната управа на Община Русе, с предишния кмет.

Но когато се смени управлението на града преди 6-7 години, тогава те спряха и започнаха да ни игнорират съвсем. Те създадоха някаква алтернативна Фейсбук група, която обаче не допуска всички сигнали – само тези, които са удобни. Това е абсурдът. Това не е бъдещето, което искаме. Това е връщане към комунизма, където ти казваш, че имаш демокрация, но всъщност нямаш никаква демокрация.

При моя опит тогава, още преди 10 години с тази група и с проблемите на хората, реших, че мога да ги представям под формата на видеосъдържание, под формата на снимки, текстове в социалните мрежи и медиите. И така станах много активен като гражданин. Хората ме разпознаваха, изпращаха ми сигнали и това беше много преди да бъда народен представител. Но за разлика от много хора, които са активни само в социалните мрежи, аз се старая да организирам хора покрай себе си. Не да върша сам нещата и да ходя сам да почиствам паркове и градинки, а се организирахме доста – по 30-40 човека. Отиваме, боядисваме детска площадка, почистваме, създаваме нови пространства. И въобще се опитвахме да подобряваме градската среда.

Това е моят старт, преди да стана народен представител. Ние сме в тежка политическа криза, в която през последните 6 години има избори постоянно. Всяка година поне по веднъж средно, а в някои години – по три пъти. Аз съм бил в четири народни събрания за по-малко от четири години. Сега, понеже очакваме бебе – очаквам четвъртото си дете – ще ми бъде много трудно да участвам повече. И затова вече помагам само в кампанията, която тече в момента, на другите кандидати, но аз самият не съм толкова активен. Все още обаче съм народен представител до избирането на новите. Това е голямата разлика. Така че определено мога да продължа да върша работата си и за реализацията на Дунавската стратегия, както казах.

Смаранда Шкиопу: Как се съчетава националната стратегия с регионалната стратегия? Като член на парламента, сътрудничите ли лесно с местната администрация, с кметовете? Къде мислите, че е по-доброто място да се гледа регионалната стратегия? Има ли там добро партньорство?

Иван Белчев: Като депутат ми е по-трудно да работя със сегашната администрация на Община Русе. Но това, което като народен представител правя, е да осигурявам средства за конкретни дейности, когато виждам, че има проблеми, по които дълги години нищо не се е случило. Когато, примерно, видим, че Общината има нужда от съдействие – в смисъл, те изпращат някакви въпроси към народните представители – опитвам се да им съдействам, за да могат да решат техния проблем.

Разбира се, и без да се допитвам въобще до Община Русе, просто набелязвам регионални проблеми и ги насочвам директно към министерството, за да може да се реши съответният въпрос. Но естествено, работата на народния представител не е основно това. В крайна сметка ние се опитваме да създаваме законодателство, което да е добро както за русенци, така и за абсолютно всички. Така че това беше основната ми дейност и тя представляваше работата ми в комисиите по околната среда и по туризма, но съм се занимавал и с много теми, свързани с инфраструктурата. Също така и с теми, свързани с доброто партньорство между България и Румъния. Имам инициативи в тази посока, но те все още не са финализирани.

Как ще се реализират?

Иван Белчев: Става въпрос за решаване проблемите на бранша, на конкретни курорти. Писали сме законодателство за новите курортни селища, които трябва да се изградят. Но за жалост и в това Народно събрание не докарахме нищо до финала. Това показва наистина тази политическа криза, защото това Народно събрание имаше мандат малко повече от година. И за това време можеше да се случат много полезни неща. Но заради всякакви проблеми, които имаме… девет партии бяхме в Народното събрание… Много трудно може да се стигне до някакво работещо законодателство, което да не е лобистко, а да е целенасочено и да помага.

Затова аз лично съм разочарован от законодателната част, защото добрите идеи не видяха бял свят. По отношение на туризма ми е много важно да се направи връзката на България с велопътищата. Защото, макар да е инфраструктурна тема, трябва да се изградят такива велоалеи, които да свързват населените места по поречието на Дунав. Доколкото знам, в Румъния има изградени такива. Така и други велокоридори да бъдат изградени, за да могат туристите, които обичат да пътуват с велосипед, да прекосяват цяла България и всяка нощувка да носи допълнителни приходи. Всяко посещение в музей или на фестивал да носи допълнителни средства за хазната. Това не е разработено в България, но и не виждам голямо желание да бъде разработено.

Имам чувството, че се очаква някакъв голям европроект, за да се дадат едни пари наготово. Както често в България става – 60% да бъдат усвоени под формата на рушвет или подкуп, а с другата част да се сложи малко асфалт някъде, който след 5 години ще бъде вече нацепен. Това е реалността в България и това е нещо, с което не можем да се справим, защото това е голямата политическа корупция, която видях с очите си. Хубавото е, че тя не е в моята партия, разбира се, а в други. И затова имаше големи протести, за които може би се е чуло през декември месец. Те бяха насочени точно към този корупционен модел.

Другата част от въпросите беше свързана с комисията по околната среда. В Русе имаме големи проблеми с чистотата на въздуха и най-вече замърсяването от промишлеността. Русе има и своята история. През 80-те години румънският завод за хлор „Верахим“ обгазяваше града с хлор. Тоест, това е доказано и е много вредно за здравето. Голяма част от русенци, най-вече семейства с деца, напуснаха града в този период. След като беше затворен този завод през 1991 г., проблемите с хлорните обгазявания приключиха. Но споменът е останал и хората тук в града са много чувствителни.

Днес отново имаме предприятия, които често са глобявани за това, че изпускат във въздуха неприятни миризми от тяхното производство. Две от тях са чужди компании. Едното е „Оргахим“, което е румънска фирма. Другото е „Линамар“, които са френско-канадска фирма. Аз мога да ги назовавам по име, защото наистина има глоби, потвърдени в съда, които са платени и които са доказали, че е имало такова изпускане на неприятни миризми. И хората ги усещат много често; отивайки към предприятията, те се усещат много по-осезаемо. Но и тук липсва законодателство, което да е свързано конкретно с миризмите.

Продължаваме работата с новия министър в тази посока. Надявам се той вече да я финализира, защото сме поставили основа, която той само трябва да надгради. Надявам се следващото Народно събрание вече да приключи с тази тема. Миризмите са едната тема, замърсяването на въздуха е другата. Третата тема е депозитната система, която в Румъния вече работи успешно. Въпреки че в началото не стартира толкова добре, това е съвсем нормално. Давам я като пример. Работя както с министерството, така и в комисията по околната среда и водите, а също и със заинтересованите страни.

Провеждам срещи с различните страни – както с екоорганизациите, така и с производителите на напитки, защото те пускат опаковките на пазара; също и с представители на големите супермаркети, които трябва да поставят такива машини за събиране. За жалост, тези, които са рециклатори, не желаят да разговаряме. Там е големият проблем – рециклаторите ще бъдат най-големите губещи и те много не искат да пуснат тази депозитна система в действие. Причината е, че по този начин ще им намалее отпадъкът, който събират по принцип, а те за всеки тон отпадък получават допълнителни средства, които много добре влизат в касата им. Трябва да дойдат нови фирми, които да рециклират бутилките и да ги правят годни отново за производство. Така че това са вече нов вид организации, които, надявам се, след като се въведе тази депозитна система, вече да са се появили и наложили на пазара. Това са темите, които мога набързо да спомена и са важни за мен.

Владимир Митев: Разговорът започна с това, че на централно ниво, на ниво правителство, когато се планира Дунавската стратегия, като че ли проявява някаква безидейност, доколкото разбирам, или неангажираност. Въпросът ми е защо като българи не оставаме с усещането, че Дунав е припознат в голяма степен като българска река? 

Например в България има само един университет, който е член на Дунавската стратегия, доколкото знам, и може да се ангажира с дунавски въпроси (Русенският), а в Румъния са няколко тези университета и дори университетът в Клуж-Напока, който е далеч физически от Дунав, е включен в нея. Т.е. някак си, поне като гледам румънския опит, ми се струва, че там много повече се осъзнава, че Дунав е ресурс. Включително години наред Румъния призоваваше реката да бъде плавателна през цялото време, докато се създаде впечатление, че България някак си се съпротивлява на тази идея – поне така изглеждаше в някои преговори.

Така че поставям философски въпрос: защо не припознаваме Дунав като българска река? А по-конкретният е: трябва ли София да е на Дунав, за да го признаем като дунавска река?

Иван Белчев: Разбирам напълно, какво казвате. 

Северна България е изоставаща в сравнение със София и Южна България. Разликата се вижда точно навръх Шипка. Пътят, като стигнеш до Шипка от северната страна, е неподдържан. Тръгвайки надолу към южната страна, е съвсем различно. Това е големият проблем. Ако реката беше на юг и минаваше през юга, със сигурност щеше да бъде много по-забелязвана от софиянци – така да се каже, без да обиждам никого – от министерствата и от правителството.

Това, което ние тук виждаме, е един голям демографски срив в северната част на България. Поради липсата на интерес към всичко, което е свързано и близко до Дунав, в един момент Дунав се оказва една бедна част на България. Хората искат да избягат от Дунав, защото имаме сериозни проблеми във Видин, в Русе, в Силистра, в Тутракан, за Лом да не говорим. Какво става с тези градове? Всички те обезлюдяват с огромни темпове. Това показва, че Дунав не се използва както трябва, защото той може да бъде място, през което всички товари да минават и оттук да се насочват към съответните предприятия, които да внасят и изнасят стоката си към крайния потребител. Това не се прави.

Споменахте за това Дунав да бъде направен плавателен. Това е проектът Fast Danube 2, мисля че беше последното, което се разглеждаше. Едва преди няколко месеца го приехме в Народното събрание. Аз знам какви са тревогите на хората, защото Дунав, оставен така, изяжда част от територията на България. Тук съвсем наблизо до Русе имаме територия, която, понеже нищо не се случва, е оставена и Дунав изяжда огромна част от нея; скоро ще стигне много близо до дворовете на къщите. А в района на Дунав мост 2 имаше отново промяна на коритото на реката, така че тя има потенциал да изяжда сега още повече от българската територия. И това са места, за които гражданите имаха много против.

Но аз съм убеден, че ще се вземат мерки, защото освен че коритото може да се променя, то може и да се регулира по някакъв начин. Чрез изграждане на кейови стени се спира този процес; чрез изграждане на диги или нещо подобно в самия Дунав се променят и водовъртежите, които се образуват. Така че има решения и ние трябва да гледаме към това Дунав да не е само едно красиво място, на което да се възхищаваме колко е голям и колко живот има в него, а да надградим. Т.е. без да засягаме природата, да го направим наистина плавателен и да можем да се възползваме както ние, така и румънската страна. Но Румъния инвестира много повече, отколкото ние.

Нашите пристанища по Дунав не са пипани от десетилетия. Всичко, което е направено по време на комунизма, всъщност е останало такова – не говоря само за инфраструктура и транспортна свързаност, но и за кейове и градски проекти. Много от нашата промишленост, свързана с Дунав, като корабостроителницата тук в Русе, не работи. И ние наистина сякаш нямаме никакъв интерес. Но всъщност Дунав е бъдещето на тези градове. И ако ние се захванем много по-сериозно с това да развиваме абсолютно всичко, за което можем да се сетим, свързано с Дунав – и спорта включително, и транспорта, и тази свързаност между двете държави – то това определено ще донесе дивиденти и за двете страни, и за България.

Владимир Митев: Има още нещо тук. Вземам пример от румънския регион Молдова. Той е известен като регион, подобен на Северна България – изостанал, населението си тръгва оттам. И се води голяма битка да се изгради магистрала до този регион от Букурещ, тъй като се смята, че покрай магистралата ще има развитие. Години наред в Румъния имаше протести на хора от този регион, които искаха развитие и привличаха внимание към него. Има дори НПО-та, като например Движението за развитие на Молдова.

Тоест, имаше един граждански натиск, който ми напомня донякъде на този, който се случва в Русе, тъй като ние тук също се оплакваме, че магистралата до Търново се бави. Спомням си, че миналата година през май имаше протести, които дори затваряха моста и искаха не само чист въздух, но и магистралата да се развива. Но ми се струва, че нивото на гражданска активност, осъзнатост, постоянство и борбеност е по-ниско в сравнение с това, което виждам в Молдова. И се чудя дали тази вина, че е игнорирана Северна България, не е донякъде и на самите нас – жителите на региона. Дали някак си не сме инертни тези, които сме останали тук да живеем, или дали ни липсва някакво вдъхновение или лидер. 

Виждам в румънската Молдова как в един момент тези съюзи и сдружения стават дори политически фактори. Примерно политическите партии започват да ги ухажват и търсят тяхното одобрение, за да покажат, че са патриоти или регионални патриоти за Молдова.

У нас в Русе това все още не се случва някак си – сякаш има една статичност, независимо от протестите. Та се чудя какъв е пътят напред за Русе, а може би и за Севера. Явно отнякъде трябва да има натиск в някаква посока, но той трябва да е ефективен.

Иван Белчев: Определено гражданите трябва да диктуват какво да се случва в техния регион. Те не са пасивни в никакъв случай, просто са изморени. Защото толкова много години протестират, пишат писма, искания, участват в дискусии… и накрая процесът е толкова бавен и тромав, че за всеки метър реално от магистралата – кажи-речи – чакаме по един месец. Ако така се изгражда, не знам кога ще стане. Тази магистрала имаше сериозни проблеми. В началото тръгна добре, след това изведнъж спряха, искаха още пари. Самите строителни фирми там „намериха“ льосови почви – за първи път виждали такова нещо, за първи път се строял път в този регион, което е абсурд.

Сега нещата са потръгнали отново. Като минавам, виждам машини, които работят. А преди виждах машини, които „почиват“ – просто поставени там и нищо не правят. Така че има някаква надежда да започне наистина ефективна работа, защото пари има осигурени. И това е голямата тема. Ние осигуряваме парите. С бюджета аз казвам: „Вижте колко стотици милиони ще бъдат за тази магистрала“ – това беше преди две години, да кажем. И цяла година нищо не се случва. И това е абсурдът, с който дори аз като народен представител се сблъсквам: че ние си вършим работата, осигуряваме тези средства, но в един момент строителите казват: „Ами, малко ще забавим темпото“. Тоест, този контрол, който държавата трябва да прилага чрез министерствата, липсва. Това искаме да се промени и това искат и гражданите.

Но и гражданите в този момент, както и аз ви казвам, попадат в един такъв абсурд: ние виждаме, че отсрещната страна има реакция и одобрение, но в същото време няма реални действия. И когато не видиш реалните действия многократно, в един момент „им теглиш една майна“, както се казва на български. И гражданинът напуска града, отива на друго място да живее, напуска държавата, защото там поне няма да хаби толкова нерви, колкото събира тук в родния си град, където иска да живее. Това се случва със страшно много хора. Страшно много активни хора просто заминават от този град и никога не се връщат.

Но аз се върнах и показах, че мога да обединявам около себе си хора, които да ме подкрепят. В крайна сметка оттук нататък виждам себе си отново и като градски/граждански активист, но познавайки вече много по-добре системата от другата страна – да знам какви методи да използвам аз и гражданите, за да може наистина гласът ни да бъде чут. Но това ще стане след бащинството ми, може би от лятото на тази година.

Владимир Митев: Исках да попитам още за дейността Ви в посока Румъния. Знам, че полагате усилия да се преподава румънски език в русенските училища, но ми се струва, че това е само част от по-мащабна Ваша амбиция за отваряне на Русе към Букурещ и въобще към Румъния. Може би в тази посока ще е по-лесно да се помръдне нещо, отколкото в България по български въпроси, и може би когато се помръдне нещо, хората биха били по-големи ентусиасти, защото виждат ефекта. Какво вършите в тази генерална посока между Русе и Румъния? Какво се е реализирало до момента? Каква е реакцията и обратната връзка, която получавате?

Иван Белчев: Относно румънския език – смятам, че трябва да се преподава в русенските училища, както го казах и по-рано. За мен бъдещето е две държави, но като един общ регион – както в Русе, така и във Видин, в Силистра и в другите градове, където има връзки между България и Румъния. Трябва да се преподава румънски език на децата. След разговори с директорите на три училища в Русе стана ясно, че най-лесният вариант е изучаването на румънски да се включи като свободно избираем предмет (СИП). Тоест, два часа седмично преподавател да преподава в съответното училище. Можем да намерим един учител, който по график да ходи в различните училища и да преподава на желаещите.

Това няма да е задължителен предмет. Вярвам, че децата ще имат желание, защото например тук имаме Училище по туризъм. Знаете, най-големият дял туристи или преминаващи през България са румънците. Владейки техния език, ние ще можем много по-добре да представяме България и да покажем по-добро обслужване. Имаме езикови гимназии, където изучаването на чужди езици по принцип се толерира, така че още един език би бил добре за децата. Имаме и Икономически университет, където има специалност „Електронна търговия“. А за електронната търговия румънският пазар е изключително добра възможност за българските фирми да продават стоката си към огромния румънски пазар.

Така че владеенето на румънски език и разбирането най-малкото как точно да се предложи нещо е важно – то не е само езикът, трябва да разбереш и самата култура. Една маркетингова стратегия ще работи добре за България, но по друг начин ще работи за Румъния. Така че едно такова изучаване на румънски в гимназията би било голям плюс за децата. Вече съм разговарял с преподавателка, която е преподавала в румънската гимназия в София, и се надявам да направим така, че от следващата учебна година да имаме прием в поне едно училище за такъв свободно избираем предмет. Надявам се тя да приеме поканата ми да дойде в Русе; водили сме предварителни разговори, макар нещата да се случват стъпка по стъпка.

Владимир Митев: Представете си, че имаш всички нужни ресурси и трябва да развиете визия за председателството на България на Дунавската стратегия. Трябва да реализирате Вашето разбиране за това какво трябва да прави България – сама или в сътрудничество с други държави. Как би изглеждало твоето председателство като философия и дейности?

Иван Белчев: Първо, всичко трябва да се случва около Дунав, понеже България е председател – т.е. на българска територия. Бих направил разговори, дори малко по-сухи, във всички по-големи населени места по Дунав на българска територия. Бих засегнал темите за туризма, инфраструктурата и транспорта по Дунав. Това ще са разговорите и някаква стратегия ще бъде началото.

Но повече бих обърнал внимание на това хората – жителите на тези населени места и гостите на градовете и селата – да усетят „духа на Дунав“, ако мога така да се изразя. Той не е само български, той е международен, така че международните фестивали определено биха били основна тема. И тук не говорим само за музика, говорим и за изкуство – за пленери по рисуване и фотография. Тоест, активности, свързани с Дунав – наблюдение на птици, разходки с лодки. Малки инициативи, които обаче да достигнат до всички. Благодарение на тази стратегия трябва да можем да рекламираме всички тези събития пред цяла Европа. Да отправим покана: „Това са събитията, които ще се случат по Дунав в България, елате да ги видите“.

Представям си един немски турист, който хваща самолета до Букурещ, идва в Русе, включва се в един поход покрай село Мечка, защото там има уникална гледка към Дунав. След това отива и хапва вкусна храна в някой от хотелите наблизо. Вечерта или на следващия ден посещава музикален фестивал на кея в Русе, където се среща с русенци, с други туристи и с румънци. Говорят на английски, създават нови приятелства. Този човек ще си тръгне с много хубаво впечатление от региона дори само за един уикенд. И всъщност заради Дунавската стратегия и тези по-малки събития той ще занесе в страната си това добро впечатление и следващата година ще дойде с още приятели, защото му е харесала България и му е харесала Румъния (тъй като е използвал летището там).

Владимир Митев: Това е „дунавска идентичност“, ако правилно разбирам, която Дунавската стратегия би трябвало да развива и утвърждава, и която ние в България малко трудно припознаваме като съществуваща или като наша.

Иван Белчев: Ами, аз съм по-пестелив човек и се опитвам да мисля как може с малко средства да направим масови събития. И това наистина може да се случи, защото имам такъв предишен опит и знам, че е напълно възможно. Съжалявам, когато виждам изключително силно финансирани събития, които в крайна сметка – макар и организирани качествено – събират например само 10 човека. Да дадеш 30 хиляди евро и да имаш 10 човека – това е абсурдът, в който попадаме. Много често такива големи грантове дават средства за неефективни дейности.

Описах го толкова детайлно, за да можете да си представите духа, който искам да пресъздам. Това трябва да се случва на всяко едно място, много по-широко от това, което описвам – повече малки събития, за да привличаме туризъм и хора. А стратегията трябва да бъде написана на форуми, където хората да мислят малко по-сериозно. Но тези форуми може би трябва да се случват след събитията, за да има обратна връзка и всеки да може да каже: „Аз искам регионът да се развива по този начин“. Точно оттам идва гражданската инициатива чрез анкетите. Реално гражданите трябва да насочват как да се развива регионът, а не чиновниците да казват: „Смятаме, че това ще е добре, пък ако се провалим – няма проблем, защото ние сме чиновници на заплата“. Гражданите са тези, за които всичко това остава.

Снимка: Иван Белчев (източник: Иван Белчев)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А каналът му във Viber е тук.

About Author