Олег Косих: България действа като мост в Южна Молдова

Владимир Митев

Резюме

Интервюто с Олег Косих, ръководител на фондация „Български дух“ и общественик от българската общност в Република Молдова, обхваща динамиката на отношенията между бесарабските българи и България, както и усилията за европейска интеграция на Молдова.

Основни акценти:

• Исторически връзки: До края на 80-те години на XX век връзките с България са били спорадични и епизодични (например, изпращане на деца да учат). Истинското „откриване“ на България за новото поколение става в края на 80-те, когато групи бесарабски българи започват да работят в България (Нови пазар).
• Образование и култура: След 90-те години процесът става интензивен. България осигурява места в университети по Постановление №103. Дисциплината „Български език“ става задължителна в училищата (1990–1991), като България предоставя методологическа помощ, курсове за квалификация и командировани специалисти, които помагат на учителите и подпомагат преминаването от диалект към литературна форма на езика.
• Културен обмен: Поддържат се „хоризонтални връзки“ между кметства и колективи. Театрални, танцови и певчески състави редовно пътуват за фестивали и събори в България, което е ключово за съхраняване на българския дух и езиковото общуване.
• Нови средища и „мека сила“: Откриването на филиала на Русенския университет в Тараклия и българския езиков и културен център в Комрат е определено като историческо постижение на българската дипломация. Тези средища се разглеждат като инструменти на „меката сила“ и дългосрочно планиране за подпомагане на българската интелигенция и европейската интеграция на Молдова, като България действа като мост.
• Политически контекст: Официалните отношения между България и Молдова са прекрасни. България става ключов партньор по отношение на транзита на газ и електричество. В Молдова няма натиск върху българската общност, като проблемът е по-скоро в непознаването на държавния език, което води до трудности в комуникацията с властта.
• Дейност на фондация „Български дух“: Фондацията реализира проекти с подкрепата на българската държава (чрез програми като „Българска помощ за развитие“), включващи ремонт на инфраструктура и оборудване на училища. Най-голямата гордост на фондацията е литературният алманах „Бесарабски гердан“, който се издава от 8 години с лични дарения и събира творчеството на бесарабските българи.

Въведение

Олег Косих е общественик, политик и журналист от българската общност в Република Молдова. Той е и ръководител на фондация “Български дух”, която реализира проекти сред молдовските българи с финансовата подкрепа на тяхната общност и на българската държава. “Мостът на приятелството” разговаря с Олег Косих относно динамиката на отношенията между молдовските българи и България, както и усилията по европейска интеграция на Република Молдова.

Историческите връзки между бесарабските българи и България в модерната епоха

Господин Косих, от края на Втората световна война до днес Бесарабия и Буджак са били част от различни държави. Как се разви динамиката на отношенията между българите в Бесарабия и прародината България в модерната епоха?

Не съм историк по професия и това, което знам, е по-скоро субективно. Но това е изключително интересен въпрос, който не е достатъчно проучен.

Докато работех по паметника в град Твърдица на бесарабските българи, загинали през Първата световна война, една баба от село Кортен ми разказа история, която не знам дали е напълно истинна или е плод на колективната памет. През 1915 или 1916 г. през селото преминавали военнопленници, водени от руски войници. Те били измъчени и изнурени. В един момент и пленниците, и хората от селото, събрали се да ги видят, разбрали, че говорят на един и същ език. Пленниците не вярвали, че чуват българска реч, а селяните не си представяли, че тези хора са българи. Оказало се, че това са български войници, пленени на фронта и попаднали в Руската империя, без изобщо да знаят, че там има български селища. Жените от селото веднага събрали каквото имат – пити, храна – и ги дали на тези измъчени хора. Тази история показва, че връзките ни винаги са съществували по различни, понякога неподозирани пътища.

В началото на века нашето общество е било предимно земеделско. По-заможните пращали децата си да учат, а по-късно, през 20-те и 30-те години под румънска власт, част от тази интелигенция се е местила в Румъния или България. Това са били спорадични, епизодични връзки. Истинското „откриване“ на България за моето поколение стана в края на 80-те години. Тогава изведнъж разбрахме, че има държава България. Това съвпадна с Възродителния процес, когато много хора се изселиха от България в Турция и се появи недостиг на работна ръка. Групи бесарабски българи заминаха да работят за по три месеца в Нови пазар. Един от тях беше моят баща. Спомням си как тези хора се върнаха, а после дойдоха и гости от Нови пазар у нас – баща ми се беше приятелил с тях. Така за нас се отвори държавата България. Беше ни много интересно да чуваме говора им, да откриваме разликите, но същевременно да виждаме, че всичко е взаиморазбираемо. Те се учудваха на нашите стари думи, но си говорехме свободно, без преводач.

Културното и образователното присъствие на България в молдовската част от Бесарабия днес

Как се разви този процес след това и какво е присъствието на България в Бесарабия днес в областите на културата и образованието?

След това процесът стана много интензивен. България прие Постановление №103, с което осигури места в университетите за младежи от Молдова и Украйна. Младите хора масово започнаха да учат в България. Започнаха да идват преподаватели по български език и история, специалисти по хореография, които да помагат на нашите танцови и певчески състави. Помощта по тази линия беше огромна и засегна практически всяко българско селище в Молдова, не само големите центрове като Твърдица или Валя Пержей.

До 1990–1991 г. в училищата нямахме дисциплина „Български език“. Оттогава тя стана част от задължителната програма. В началото на преподавателите беше много сложно без методологическа помощ и учебници. България организира курсове за квалификация, приемаше учителите в своите университети и им помагаше да изградят своя педагогически капитал. Тази помощ беше ключова и успешна – само за няколко години във всяко училище вече имаше подготвен учител. Това помогна на много хора да преминат от диалект към литературната форма на езика, което беше жизненоважно за тези, които искаха да следват в България. И до днес България праща командировани специалисти, които координират обучението по език, литература и история на българската култура в Тараклийския район и Гагаузия. Тази помощ е системна – тези хора работят тук ежедневно в продължение на години, което носи реални резултати.

А какви са конкретните измерения в културен план – фестивали, събори, сътрудничество между колективи?

Най-важното са хоризонталните връзки между кметствата и колективите. Театърът на бесарабските българи „Смешен петък“ всяка година от десетилетия ходи в Тополовград на театрален фестивал и редовно печели награди. За нашите актьори това е единствената възможност да общуват с колеги на български език. Имаме уникални състави, като ученическия хор във Валя Пержей, който е на много високо професионално ниво благодарение на командирован преподавател.

Нашите танцови и певчески групи редовно пътуват за събори в България. Можем да разказваме на децата 10 години колко е красива България, но е съвсем различно те физически да попаднат на събор в Пернишко например, да почувстват атмосферата и българския дух, да общуват с хората там. Този културен обмен не спира и се развива постоянно.

Значението на филиала на Русенския университет в Тараклия и на българския езиков и културен център в Комрат за молдовската европеизация

Неотдавна Русенският университет откри филиал в Тараклия, а в Комрат беше открит български езиков и културен център. Какво е значението на тези средища?

Това беше огромен труд в продължение на много години. Откриването на Тараклийския филиал на Русенския университет е историческо събитие. Очакванията са големи – той трябва да се превърне в огнище за българската интелигенция тук и да подготвя кадри с национално самосъзнание. Не може да се живее само с миналото, трябва да гледаме напред, а без сериозно образование няма развитие. Надявам се университетът да дава не само професия, но и да пали искрата на „българщината“ в този глобализиран свят.

По отношение на европеизацията – университетът и центърът в Комрат са инструменти на „меката сила“. Това е дългосрочно планиране, където ефектът настъпва след време, но е траен. Макар в региона понякога да има противопоставяне на геополитическа основа, аз вярвам в общочовешките ценности като свобода на словото и право на мнение, които важат навсякъде. България тук действа като мост. Радвам се, че българската политика спрямо Молдова не е агресивна, а се фокусира върху образованието и подпомагането на гражданското общество. България ни дава „крила“, помага на нашата малка общност да повярва в собствените си сили, за да не чакаме някой друг да ни свърши работата.

Партията PAS и българите в Република Молдова

Как се вписват тези добри българо-молдовски отношения в контекста на вътрешната политика на Молдова и управляващата партия PAS. Изглежда, че има политическа дистанция между общността на молдовските българи и тази партия…

Трябва да сме точни – управляващата партия не се дистанцира конкретно от българите, а от всички национални малцинства. PAS е специфична партия, която използва социални лозунги, но ядрото ѝ е от десни избиратели. Ако тя направи стъпки към малцинствата, нейното ядро може да не я разбере. Затова към всички малцинства – гагаузи, българи, руснаци – се гледа с известно недоверие.

От друга страна, отношенията между България и Молдова на официално ниво са прекрасни. Филиалът на Русенския университет е уникално постижение на българската дипломация. В Молдова по принцип не е позволено откриването на пълноценни филиали на чужди университети – румънските например работят по меморандуми и не са пълноценни филиали. Това, което се случи в Тараклия, е изключителен прецедент. В контекста на променените енергийни маршрути България става ключов партньор за Молдова по отношение на транзита на газ и електричество. Тези политически връзки рано или късно ще доведат до икономическа взаимозависимост и общи интереси за милиарди евро.

Важно е да се каже, че ситуацията на българите тук не е като в Северна Македония. Няма натиск върху общността ни, няма страх да кажеш, че си българин. Напротив, ние се гордеем с това. Проблемът е по-скоро в непознаването на държавния език, което води до трудности в комуникацията с властта и затова нашите хора често гласуват за леви сили, които са по-толерантни към езиковите ни нужди. Но Молдова е много толерантна държава – ако си плащаш данъците и всичко ти е наред, никой не те пита каква е националността ти.

Дейността на фондация „Български дух“

Като ръководител на фондация „Български дух“, какви проекти реализирате и как виждате подкрепата от българската държава?

Подкрепата от България нараства всяка година чрез програми като „Българска помощ за развитие“. Те са прозрачни – всеки може да кандидатства с идеи за ремонт на инфраструктура, оборудване на училища или зали. Аз лично съм участвал в проекти за музикално оборудване в Паркани и Валя Пержей, за спортно оборудване в Тараклия. Тези проекти може да не са за огромни суми, но за децата, които получават нови носии или техника, са изключително важни.

Нашата фондация „Български дух“ наскоро приключи голям проект за ремонт на покрива на училището в село Чумай на стойност 60 000 евро. Този покрив не беше пипан 50 години. Такива инициативи създават симбиоза между нашата активност и подкрепата на България, а властите в Кишинев виждат, че в Тараклийския район нещо се случва и обръщат повече внимание.

Най-голямата ми гордост обаче е литературният алманах „Бесарабски гердан“. Издаваме го вече 8 години благодарение на лични дарители, без да участваме в държавни програми. В него събираме творчеството на бесарабските българи – поезия, спомени за семействата. Това е нашият начин да запазим „снимка“ на епохата, в която живеем, и да покажем как усещаме живота.

Снимка: Олег Косих (източник: Олег Косих)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author