Атаките над търговски кораби в Черно море активизираха България и Румъния на европейско ниво и в НАТО

Българското национално радио, 15 октомври 2026 г.

Резюме

На 15 октомври 2026 г. в предаването „Преди обед“ на програма „Хоризонт“ (БНР) водещата Ирина Недева разговаря с журналиста Владимир Митев относно ескалацията на напрежението в Черно море след поредицата от атаки с дронове срещу търговски кораби край бреговете на България и Румъния.

Основни акценти от разговора:

• Съвместна дипломатическа инициатива: Растящата заплаха за корабоплаването и изключителните икономически зони на двете страни подтикна София и Букурещ към бърза координация. Българските и румънските държавни лидери обсъдиха общи действия и предложение за мораториум върху ударите срещу търговски кораби, което бе поставено на Срещата на върха на ЕС в Брюксел и пред генералния секретар на НАТО Марк Рюте.
• Икономически и регионални рискове: Румъния е пряко засегната от инцидентите поради ключовото значение на пристанище Констанца и дунавските маршрути за транзита на стоки и зърно. Ескалацията застрашава регионалната търговия и застрахователния сектор, което налага предприемането на мерки за деескалация.
• Сближаване в отношенията София – Букурещ: Общата заплаха води до преодоляване на първоначалното охладняване и скептицизъм, свързано с фигурата на премиера Румен Радев. Външнополитическите стъпки на България (включително срещите на високо ниво и публичното посочване на Русия като източник на рискове) се оценяват като признак за по-тясно сътрудничество.
• Вътрешнополитическата ситуация в Румъния: Въпреки че страната преминава през преходен политически период, се очаква предстоящото сформиране на редовно технократско правителство начело с Лука Николеску да направи реакцията на Букурещ по-динамична и категорична.
• Широк регионален контекст: За гарантиране на сигурността в Черно море и източния фланг на НАТО от съществено значение остава и ролята на Турция.

Видео

Въведение (на Моста на приятелството)

На 15 октомври 2026 г. водещата Ирина Недева от програма „Хоризонт“ на Българското национално радио интервюира Владимир Митев относно динамичната регионална и международна обстановка след двете поредни вълни от удари срещу търговски кораби в Черно море на 6 и 13 октомври 2026 г., за които се предполага, че са извършени от Русия. Общата заплаха за корабоплаването в териториалните води и изключителната икономическа зона на България и Румъния провокира спешни действия от страна на управляващите в София и Букурещ. Премиерите на двете страни – Румен Радев и Илие Боложан, както и президентите им – Илияна Йотова и Никушор Дан, проведоха разговори за съвместни инициативи на Срещата на върха на Европейския съвет в Брюксел (15–16 октомври 2026 г.). В белгийската столица Румен Радев и Никушор Дан обсъдиха в този период ситуацията и с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, което доведе до предстоящо свикване на Северноатлантическия съвет.

В този контекст Владимир Митев коментира засилващата се координация на ниво ЕС и НАТО, както и сближаването между България и Румъния в отговор на общата за тях заплаха.

Интервю (на Българското национално радио)

Ирина Недева:

Темата за Черно море също влиза в дневния ред на Срещата на върха. Както чухме в новините, премиерът Радев говори за съвместната инициатива с Румъния за мораториум върху ударите в Черно море. Повод за това са атаките с дронове срещу търговски кораби край България тази нощ, а Румъния осъмна с подобни новини – става дума за танкери. България и Румъния вече обсъждат общи действия на ниво европейски сили в НАТО. Какво обаче означава това на практика и как Букурещ възприема заплахата, докато самият той се намира в политическа криза?

Добър ден казвам на журналиста Владимир Митев. Чуваме ли се? Той е колега от Радио България, създател на блога „Мостът на приятелството“, следящ отношенията между България и Румъния, както и реакциите в Румъния на политическо ниво и тона в медиите.

Първо – накратко: какво знаем за танкерите и какви са настроенията в Румъния в момента?

Владимир Митев:

Снощи румънските власти съобщиха за получен сигнал за пожар на борда на танкера „Яра Джи“ (Yara J), превозващ химикали и петролни продукти. Екипажът е евакуиран и моряците са в безопасност. Днес обаче има друг инцидент с кораб, на който също е избухнал пожар. В този случай на борда е имало 12 души – 8 от тях все още са в неизвестност, а 4 са спасени.

Тези инциденти са част от ескалация, която продължава вече десетина дни и според мен води до промени в нашия регион и във взаимоотношенията ни. Виждаме, че България и Румъния ще сътрудничат по-тясно за мораториум върху ударите срещу търговски кораби в Черно море, за което имаме и европейска подкрепа. Може би ще говорим за това при следващите въпроси.

 Ирина Недева:

Владимир, искам да попитаме: как румънските медии отразяват случаите с тези търговски кораби в непосредствена близост до българските териториални води? Това попадна ли в медийното пространство? Прави ли се връзка между българските и румънските териториални води? И най-вече – как отразяват събитията: като пряка заплаха за националната сигурност на Румъния, като последица от войната в Украйна или като поредния случай, в който войната се приближава до НАТО?

Владимир Митев:

Мисля, че Румъния е силно заинтересована от поддържането на търговското корабоплаване в Черно море и в устието на Дунав, така че тези инциденти са доста тревожни и привличат вниманието. Дори и на фона на други събития да изглеждат на по-заден план, това е заради политическата криза, която обаче очакваме скоро да се разреши.

Всъщност Румъния се гордее с това, че Констанца е голямо пристанище на Черно море и че Украйна е изнесла около 60% от зърнената си реколта през румънски пристанища – както Констанца, така и дунавските. Румъния също така активно използва корабоплаването по Дунав. Всички тези причини показват, че тя е много по-заинтересована от други страни в района тук да има мир и да се спазва международното право по отношение на търговското корабоплаване.

 Ирина Недева:

А има ли промяна в политическия тон в Букурещ спрямо сигналите, които излъчва България? Сякаш имаше разлика в реакцията при заплаха от дронове между северната ни съседка и нашата страна до последния случай. За първи път Радев започна да споменава името на Русия след 13 октомври – тоест преди два дни.

Владимир Митев:

Да, мисля, че има такава промяна. През първите месеци от управлението на Радев в румънските медии се усещаше известна хладност – личеше си, че той се интересува повече от отношенията с Турция в региона, отколкото с Румъния. Етикетите, които му се лепяха, също не предизвикваха особена симпатия в Букурещ.

 Ирина Недева:

Кои етикети имате предвид?

Владимир Митев:

Че има източна ориентация – не само към Русия, но и че прави опити да развива отношения с Китай. Според мен обаче и тук има промяна. Новото ниво на ескалация, предизвикано от конфликта в Черно море, води до ситуация, в която заплахата е обща – и за България, и за Румъния, и за страните, от които се извършва корабоплаване. Това налага преоценка на отношенията.

Не на последно място виждаме, че както Франция, така и Германия подкрепят идеята за мораториум върху атаките срещу търговски кораби. Външният ни министър се срещна с германския си колега тази седмица и получи такава подкрепа. Разбира се, той добави, че подаръците само окуражават Путин и трябва твърдост, но очевидно освен твърдост трябва и начин за намаляване на напрежението. Тъй като икономическите интереси са силно засегнати, съществува опасност корабоплаването напълно да спре, което от своя страна ще породи и ръст в цените на застраховките.

 Ирина Недева:

Да, разбира се – и хранителните вериги да бъдат нарушени. Казвате, че има промяна в отношението към България и към българския премиер Радев след 13 октомври, след като България…

Владимир Митев:

Да, бих дал още един пример, ако има време. Посещението на висшия украински представител Кирило Буданов в София също предизвика интересни реакции сред външнополитически експерти в Румъния, с които съм в контакт. Попитах ги как изглежда това от Букурещ – коментарът им беше, че със София се извършват консултации. Тоест гледаше се позитивно на ролята, която Радев сякаш играе и чиято същност вероятно ще се изясни занапред.

 Ирина Недева:

Да, защото всъщност нямаме много информация за срещата между Кирило Буданов и българските власти. В заключение: Румъния се намира в доста сложна политическа конфигурация – има изпълняващ длъжността министър-председател, с когото Радев разговаря, а следващият ще встъпи в длъжност буквално тези дни, нали така? Има ли опасност тази политическа криза в Румъния да отслаби реакцията и най-вече общата позиция на България и Румъния, която ще бъде представена в Брюксел?

Владимир Митев:

Лично аз очаквам сформирането на редовно правителство в Румъния да направи реакцията на Букурещ по-динамична и дори по-категорична. През последните месеци се създаде усещане за известно междуцарствие и разминаване във версиите за посоката, в която трябва да тръгне страната. Очакваме номинираният за премиер Лука Николеску да получи мнозинство в парламента, тъй като си осигури подкрепата както на СДП (която ще има 11 министри в кабинета му), така и на НЛП и ОП, които заявиха, че ще го подкрепят, без да участват в правителството.

Това ще бъде технократско правителство – ключовите министерства няма да бъдат партийни назначения. Изглежда се търси формула, която да устройва различните центрове на властта в Румъния, включително президентството. Според мен Румъния няма накъде повече да протака, тъй като именно тази ескалация показва, че безвремието свършва.

И пак да кажа – сътрудничеството не се изчерпва само с разговорите между България и Румъния. Изключително важна е и ролята на Турция в това, което предстои, тъй като тя също е член на НАТО.

 Ирина Недева:

Нека оставим място да разберем каква ще бъде и нейната роля. Благодаря на Владимир Митев. Търговските кораби в Черно море са важна част не само от икономиката на региона, но и от сигурността му – едно истинско изпитание пред източния фланг на НАТО.

Снимка: (източник: Мостът на приятелството, чрез Gemini)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има нюзлетър в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.

About Author