Щефан Попеску: Румъния има нужда от политика за добросъседство

Щефан Лика, „Адевърул“ (Adevărul), 19 април 2026 г.

Резюме

Политическият анализатор Щефан Попеску разглежда контекста на осмия парламентарен вот, организиран в България през последните пет години, насрочен за 19 април 2026 г. Въпреки че социологическите проучвания сочат победа за партията „Прогресивна България“ (ръководена от Румен Радев), следвана от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), експертът предупреждава, че за Румъния самоличността на победителя в София е по-малко релевантна от структурната неспособност на Букурещ да управлява ефективна политика за добросъседство.

1. Липсата на политика за добросъседство в Букурещ

Основната теза на Щефан Попеску е, че българо-румънските отношения остават повърхностни не заради нестабилността в София, а заради „тесногръдието на елитите в Букурещ“.

• Липса на визия: Румъния няма съгласувана стратегия за съседните държави, разчитайки прекомерно на отношенията с големите сили (САЩ, Франция, Германия).
• Украинското изключение: Единственото скорошно сближаване със съсед (Украйна) не беше собствена инициатива, а стъпка, наложена косвено от западните съюзници.
• Човешки ресурс: Въпреки че Румъния разполага с отлични кариерни дипломати (давайки за пример посланик Бръндуша Предеску в София), те не могат да компенсират липсата на стратегическа насока от центъра.

2. Уроци по вътрешна консолидация и икономически суверенитет

Анализаторът подчертава сериозен контраст между начина, по който западните държави защитават интересите си, и подхода на Румъния:

• Енергетиката като стратегически стълб: Докато страни като Франция национализираха своите енергийни компании (EDF), за да гарантират конкурентоспособността на индустрията си, Румъния се стреми към продажба на печеливши държавни компании.
• Инвестиции и конкурентоспособност: Високите цени на енергията в Румъния обезсърчават големите инвеститори. Нещо повече, съществуващите инвестиции често се ограничават до сглобяване на компоненти, без да развиват хоризонтално производство или да създават устойчиви работни места.
• Икономическа дипломация: Румъния е описана като „пасивна“ и „незаинтересована“ от привличането на стратегически капитал, за разлика от западните лидери, които активно търсят глобални търговски партньорства.

3. Регионален прагматизъм и икономически реалности

Попеску призовава към прагматичен подход към съседите, отвъд идеологическите критики:

• Отношенията с Русия: Анализаторът отбелязва, че държави като Унгария или България избират прагматично сътрудничество с Москва – модел, следван дискретно дори от някои западноевропейски държави (Франция, Белгия). Румъния трябва да анализира тези динамики през призмата на собствения си интерес.
• Икономическа взаимозависимост: България и Унгария представляват стратегически експортни пазари за Румъния. Масовият туристически поток (един милион румънци в България през 2025 г.) задължава всяко правителство в София към определена отвореност, но Букурещ не се възползва от това предимство.

4. Решения за излизане от изолацията

За да не бъде повече „никъде“, Румъния трябва да предприеме конкретни мерки за свързаност:

• Инфраструктура и енергетика: Развитие на Вертикалния коридор, на пътната и железопътната свързаност с България.
• Регионални формати: Създаване на силни местни съюзи по модела на Вишеградската група или сътрудничеството на балтийските и скандинавските страни.
• Оста с Турция: Румъния трябва да се приближи до Турция – най-важния регионален актьор, отбелязвайки, че в момента основните търговски потоци преминават през Сърбия, заобикаляйки румънската територия.

Заключение: Независимо от изхода на изборите в България, двустранните отношения ще останат недоразвити, докато елитите в Букурещ не превърнат политиката за добросъседство в национален приоритет, преминавайки от реактивна към проактивна и прагматична позиция.

Статия

Българите избират своето бъдеще в неделя, а залогът е особен, точно както в Унгария. Политическият анализатор Щефан Попеску обяснява пред „Адевърул“ от какво страдат румънско-българските отношения и какво трябва да се направи.

България е тежко засегната от подчертана политическа нестабилност, която доведе до смяната на седем правителства в София само през последните години. В неделя, 19 април, в страната на юг от Дунав ще се проведе осмият вот за половин десетилетие, а залогът е изключителен. Партията „Прогресивна България“ на бившия президент Румен Радев води в проучванията. Основният опонент е ГЕРБ-СДС, на трето място е „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), а ДПС би била четвърта.

Нямаме политика за добросъседство

Румъния, подобно на всички страни съседки на България, не може да остане безразлична към бъдещето на тази държава. Двустранните отношения между двете страни като цяло са били добри, независимо кой е бил на власт в Букурещ и София. Въпреки това те са по-скоро повърхностни и никога не са достигнали истинския си потенциал, смята анализаторът по външна политика Щефан Попеску. В анализ за „Адевърул“ той обяснява причините за това състояние и какво би могло да се направи.

„Ние нямаме политика за добросъседство, така че в България може да се случи всичко. Всеки може да дойде на власт там, но нищо няма да се промени за нас, докато нямаме адекватна политика. Проблемът не е толкова в това кой е в София или Будапеща, а в това кой е в Букурещ, кой се занимава с нашата външна политика. Това е големият ни проблем, а не дали ще спечели X или Y в България. От друга страна, и във Външно министерство имаме добри хора, но те не могат сами да решат определени дефицити. Имаме хора, имаме дори много добри посланици. В България един от най-добрите посланици на Румъния е една възхитителна дама, г-жа Бръндуша Предеску, която се надявам да продължи, защото направи много добри неща там и е уважавана, с изключителна, за пример кариера. Така че имаме хора в определени зони, тоест случват се и чудеса да имаме правилните хора на правилното място. Проблемът е, че във външната политика на Румъния от много години липсва това, което се нарича политика за добросъседство: напразно бихме искали едни или други да спечелят при българите, ако ние останем същите и продължим да нямаме съседски отношения с тях“, казва Щефан Попеску.

Румънските елити не знаят как да общуват със съседите

Единствената страна, с която Румъния се опита да развие политика за добросъседство, но и тук не по собствена инициатива, беше Украйна. В този случай Румъния беше принудена индиректно от съюзниците си да затегне отношенията с Киев и да се ангажира повече.

„Изваждам Украйна от политиката за добросъседство, защото ние я третираме като „нещо друго“, тя не е част, не бих я включил в политиката за добросъседство. Така че затова ви казвам: който и да е в София, едно ново правителство има много, много малко значение“, казва още Попеску.

Проблемът с липсата на политика за добросъседство е причинен от тесногръдието на елитите в Букурещ, смята експертът. Поради тази причина Румъния не успя да оползотвори потенциала на отношенията със своите съседи. Румъния постоянно се опира на отношенията със Съединените американски щати, Франция и Германия. Реалността от последните години обаче показва, че паралелно с това е трябвало да развива по-солидни отношения и съюзи и със съседите.

„Нивото на общуване на нашите елити, особено в период на криза, трябва да бъде с елитите от съседството, от съседните държави. Защото виждате много добре, че съществува голяма степен на несигурност в капацитета на големите сили да проектират влиянието си в определени зони. Те вече не могат да ги покриват. Нито САЩ – те са пренаситени от кризи. Франция също има свои собствени проблеми, както и Америка, а Германия също не е в по-добро състояние и трябва да прави определени йерархизации. И тогава, в период на пренареждане и трудности за големите сили да поемат посоката си и ангажимента към определени пространства, тогава политиката за добросъседство трябва да стане основна точка, наред с вътрешната консолидация“, обяснява Щефан Попеску.

Какво правят големите сили, а ние не искаме

Засега обаче нито едно от правителствата, които са управлявали Румъния, включително и сегашното, не е направило тези неща.

„Ние не правим нито едното, нито другото. Вътрешна консолидация не правим, защото забелязвам желание за отслабване на големите печеливши държавни компании, които имат текущи стратегически проекти за милиарди долари. И политика за добросъседство не правим. Опитахме се само да имаме добри отношения със САЩ, Франция и Германия. И е много добре, че се опитахме, но паралелно с това трябваше да внимаваме да развиваме политика за добросъседство. Нещо, което не направихме изобщо“, добавя Попеску.

Вътрешната консолидация е друго понятие, лишено от съдържание по отношение на Румъния. Щефан Попеску дава примера с Франция, която е осъзнала големите предизвикателства на времето и е решила, подобно на Германия, САЩ и други западни държави, да се концентрира върху основните елементи, залегнали в стратегията на една уважаваща себе си държава, която гарантира собствената си сигурност, включително енергийна.

„В Румъния искаме да продадем държавните компании, които произвеждат енергия и са на печалба. Във Франция видяхме, че EDF, напротив, от 80% я национализираха, направиха така, че да бъде 100% собственост на френската държава, защото енергията е първият елемент на конкурентоспособността. Докато в Румъния се обсъждат гигафабрики, големи заводи, центрове за съхранение на данни, които са големи консуматори на енергия, включително рестартиране на отбранителната индустрия. Искам да кажа, че всички тези проекти са нереализуеми и е достатъчно да погледнем само цените на енергията. Защо един инвеститор би дошъл в Румъния, при условие че цените на енергията са по-високи от тези във всички съседни страни? Ако погледнем картата на инвестициите, не виждам особено големи инвестиции да идват в Румъния“, твърди анализаторът.

Много от компаниите, които все пак достигат до Румъния, се ориентират към сглобяване на компоненти и по-малко към производството им тук.

„Зависи дали се отнасяме до сглобяването на продукти или до ефективното изграждане, до самото производство. Ако внасяме компоненти от другаде, не развиваме нищо хоризонтално. Румъния има нужда да се развива хоризонтално. Това означава да създава работни места. И без това се обявяват съкращения навсякъде. Мисли ли някой за тези хора, къде ще отидат?“, добавя той.

Защо Румъния остава слабо развита

Западните държави избраха различен път от Румъния и пред икономическата и енергийната криза търсят решения, докато Румъния остана неподвижна и бавно потъва. А лошата новина е, че на Румъния ѝ липсва и икономическа дипломация, освен неспособността да развива тесни отношения със съседите.

„Във всички държави, и не само, в целия западен свят виждаме много добре, че държавата е планировчик. Държавата насочва капитала към определени стратегически посоки. Тича се след капитал, защото неслучайно през последните 3-4 месеца премиерът на Канада, премиерът на Финландия, президентът на Франция, министър-председателят на Испания поеха към Пекин. Защото отиват в търсене на инвестиции. Румъния дори икономическа дипломация не прави. Тя е дезинтересирана и от това“, твърди експертът.

Ако партията на Румен Радев тръгва с най-големи шансове в България, Щефан Попеску е предпазлив в подхода си. Според него Румъния трябва да бъде много по-прагматична, проактивна по отношение на двустранните отношения със съседите и по-малко реактивна. Всъщност, независимо дали в България ще победи Радев или опозицията, групирана около Асен Василев от партията „Продължаваме промяната“, ще надделее, Румъния ще продължи само да губи поради неспособността си да развие по-дълбоки отношения със София. Също така, отговорът относно бъдещето на двустранните отношения се намира на първо място в Букурещ, заключава експертът.

„В качеството си на президент Радев имаше, бих казал, конструктивно отношение към Румъния. Но избягвам да се отнасям с добро или лошо, включително спрямо Унгария в скорошния случай. Още повече, че виждаме, че напоследък премиерът на Белгия и дори Франция са склонни да правят определени стъпки към Русия, така че не знам дали трябва да критикуваме изключително Унгария или България, защото избират да имат прагматично сътрудничество с Русия. Те избират това, независимо кой е на управление там, а сега видяхме изявленията на Петер Мадяр, който каза, че Унгария ще поддържа прагматични отношения с Москва. Затова вярвам, че Румъния в отношенията със съседите си има определени структурни дадености, върху които можем да градим. И не можем да не вземем предвид, че Унгария е вторият експортен пазар за Румъния, Румъния е стратегически пазар за Унгария, и обратното с България. Трябва да погледнем структурата на обмена. Около милион румънци през 2025 г. са посетили България. Така че всяко правителство, което ще бъде в София, ще се съобрази с това и ще има определена отвореност. Но това не е достатъчно, докато ние продължаваме да сме пасивни“, подчертава Попеску.

Решения за развитие на отношенията с България

Спрямо потенциала на двустранните отношения с България, Румъния в момента е „повтаряч“. Щефан Попеску посочва посоките, които трябва да се следват.

„Има толкова много неща за правене, и тук визирам специално Вертикалния коридор, енергийното сътрудничество, развитието на пътната и железопътната свързаност. Има много, много неща за вършене заедно с България. И, разбира се, Румъния трябва да създаде, заедно с България, регионален формат. Защото ние сме никъде“, са само част от решенията, предложени от Попеску.

През цялото това време балтийските страни, скандинавските държави и Полша развиват различни формати и си сътрудничат за пример. При липса на оригинални идеи, Румъния трябва да вземе тези примери, смята Щефан Попеску.

„Съществува Вишеград, съществуват всякакви съюзи. За страните от Северна Европа да не говорим, те са развили поредица от структури и си сътрудничат възхитително. Забелязваме, че Полша търси да пренесе тежестта към Балтийската зона чрез интеграция и разширяване към страните от Северна Европа. Румъния трябва да създаде регионални формати в региона, в който тя може да утвърди тежестта си, тъй като е най-голямата държава в Югоизточна Европа. Вместо това, нищо не се вижда. Несъмнено трябва да се насочим и към Турция, защото и двете страни имат много добри отношения с Турция. И Унгария, и България. И, за съжаление, потоците минават през Сърбия, а не през Румъния. Българите си сътрудничат много повече с Турция, с нас – по-малко, за съжаление“, казва в заключение Щефан Попеску.

Снимка: Букурещ (източник: Pixabay, CC0)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А каналът му във Viber е тук.

About Author