Има ли място българският език в Банат?

Светлана Караджова

Резюме

Текстът на Светлана Караджова разглежда дейността и значението на лектората по български език в Западния университет в Тимишоара (Румъния) през академичната 2025/2026 година, поставяйки я в контекста на вековното присъствие на банатските българи в региона.

Основни акценти в доклада:

• Исторически контекст и мисия: Банатските българи традиционно използват своя специфична езикова норма, изписана на латиница. Мисията на лектората, възстановен активно след внезапната смърт на предишния преподавател д-р Григор Григоров през юни 2026 г., е да съхрани езика, да популяризира кирилицата, да издигне статута на българския език на академично ниво и да свърже капсулираната диаспора с модерна България.
• Образователна дейност: През учебната година авторката разширява обхвата на обучението чрез безплатни вечерни курсове. Сформирани са плаващи групи за начинаещи и напреднали, като в края на годината остават 11 отдадени курсисти от общността, а през втория семестър езикът влиза и в редовната програма на университета за четирима студенти.
• Научна и културна интеграция: В обучението успешно се прилага христоматия с текстове на българи католици, издадена в рамките на проект на БАН (2023–2025 г.). Провеждат се иновативни университетски инициативи, като рецитиране на българска поезия (Вазов, Дебелянов) в градския транспорт в Тимишоара и гостуване на българския посланик Радко Влайков.
• Общностни дискусии в Стар Бешенов: Между ноември 2025 г. и март 2026 г. в Културния център в Стар Бешенов се провеждат 11 съботни срещи-дискусии. На тях местни интелектуалци и изследователи обсъждат историята, архивите, езиковите парадигми, литературата и традициите на общността.
• Бъдещо развитие: Благодарение на подкрепата на университета и стипендиите от българското МОН (с които трима души заминават на летни семинари в България), лекторатът се утвърждава като работещ център за културен обмен и езиково възраждане в Банат.

Статия

Банат е място, в което българското присъствие датира от векове. Свързва се с банатските българи и специфичния им език – вариант на българския книжовен език, който пази старинни черти и има своите особености. Това определя особеното място на лектората по български език в Тимишоара, който да бъде не само мост между българите от диаспората и родината, но и мост между румънците и българите като цяло. 

Банатските българи приемат да пишат на латиница и имат своя книжовна норма, създадена от Йосиф Рил и Винганското книжовно дружество между 1862 и 1865 г. Липсата на книги от България в края на XIX и първите десетилетия на XX век затруднява познаването на кирилицата. Условията се променят след 1948 г., когато в училището в най-голямото българско село в Банат Стар Бешенов за пръв път е въведен българският език в преподаването за няколко години. В началото не минава без конфликти поради напрежението с местната власт и румънските учители, а и поради малкото учители, изпратени от България, които не са подготвени за особеностите на средата, в която отиват. Постепенно всички се убеждават, че ученето на кирилица и възприемането на българския език е не само възможно, но и дава отлични резултати.

Продължаващата връзка с кирилицата и варианта на българския език от родината винаги минава през личните истории, контакти с България, приятелства, пътувания и споделени разкази. Затова и присъствието на лекторат по български език в Западния университет в Тимишоара цели да подпомогне опазването на езика в българската общност, като създаде условия за по-активна комуникация с България, и в същото време да издигне статута на българския език на академично ниво в Банат. 

История на лектората по български език в Западния университет в Тимишоара

Историята на преподаването в Западния университет в Тимишоара започва през 2019 г., благодарение на упоритите усилия на г-н Георги Наков, тогавашен кмет на Стар Бешенов и настоящ депутат на българското малцинство в румънския парламент. Първият опит да се интегрира преподавател по български език през 2019 г. не е успешен. Доц. д-р Милена Велева от Софийския университет е първият лектор, който остава само три месеца и поради липса на студенти се прибира в България. До 2024 г. лекторатът не намира своя преподавател, докато през академичната 2024/2025 г. не се появява интерес от страна на д-р Григор Григоров от Югозападния университет в Благоевград и той поема поста. Професионалният му път включва дългогодишна преподавателска дейност в лекторати към университети в Молдова, Беларус, Румъния и Унгария. В Тимишоара житейският му път внезапно прекъсва на 1 юни 2026 г. През академичната година има четирима студенти, като нито един от тях не е от българската общност. Етнически румънци от Войводина или сърби от Тимишоара проявяват интерес към езика най-вече заради кирилицата и близостта до сръбския език.

Изминалата академична година

През академичната 2025-2026 г., когато Министерството на образованието и науката на Република България ме изпрати на овакантеното място, започнахме с двама студенти от предишната година. За да разшири обхвата на хората, които изучават езика, Западният университет отвори вечерни безплатни курсове за представители на общността в града и региона. Така от над 40 души, които се записаха чрез електронно подавани заявления, на първата среща дойдоха половината. Разделени бяха на две групи – начинаещи и напреднали, поради факта, че една част са представители на банатската българска общност, които в Стар Бешенов са изучавали 12 години български език, а други са банатски българи от други населени места без достъп до обучение на майчин език или етнически румънци, които за пръв път се срещат с кирилицата. Групите са плаващи, тъй като една част от хората отпаднаха поради невъзможност да съчетават работните си графици с дните и часовете за обучение. Останаха 12 души общо, като до края на годината се редуцираха до 11 души, редовно и отдадено посещаващи часовете.

През втория семестър българският език вече е в редовната програма и това позволи четирима студенти на Западния университет да имат факултативно избран предмет – двама напреднали от предишната година и двама начинаещи, които идват от вечерния курс. Във вечерните групи първоначално се разпределят по равно – четирима начинаещи и четирима напреднали.

По-важният успех през тази академична година е присъствието на езика в университета и създаването на малка общност, която да се формира при изучаването му. Индивидуалният подход при всяка една от групите не губи постигането на основната цел – повече осъзнато българско културно присъствие въз основа на езика и на контакти с българския културен живот, но и приобщаване на банатските българи към общобългарските процеси. 

Изследователски проекти на БАН

Един от пътищата за отваряне на капсулираната общност, която в стремежа си да се опази от асимилация губи и връзката с Родината, са научните проекти на Българската академия на науките, свързани с банатските българи. Проектът „Културната идентичност на банатските българи и българската католическа книжнина“, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ съгласно договор № КП-06-Н70/1 с ръководител гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева е осъществен в периода 2023 – 2025 г. Екипът на проекта включва проф. д.ф.н. Марияна Цибранска-Костова, проф. д-р Лучия Антонова-Василева, доц. д-р Калина Мичева-Пейчева, гл. ас. д-р Магдалена Абаджиева, гл. ас. д-р Явор Иванов и д-р Светлана Караджова. Проектът се отнася към приоритетното направление на Института за български език „Езиково културноисторическо наследство на българите“ и отчита като резултат от научноизследователска работа 43 научни публикации, сред които две монографии, два сборника със студии и статии, христоматия с текстове и проект за читанка за децата в Банат.

Именно тази христоматия „Текстове от книжнината на българите католици и банатската книжнина“, която е публикувана на сайта на Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“, е първата христоматия, представяща книжнината на българите католици. Изданието съдържа 38 текста от ръкописни, старопечатни книги, както и съвременни образци на банатската книжнина. Всеки текст е придружен от научен коментар, обяснителни бележки и се предава на съвременен български език. 

В работата на лектората в Тимишоара се осъществи първата среща на текстовете от сборника с курсистите, представители на общността. Сборникът е използван най-вече като включване на познание за връзката между банатските българи и българите католици в България. Адаптираните текстове от банатски български автори се приемат най-радушно, тъй като в тях виждат историята на общността, разказана на друга форма на българския език. Симбиозата между език, култура и история е работеща в средите на банатските българи поради специфичното място, което отдават на езика като пазител на памет.

Срещите-дискусии в Стар Бешенов

Друг аспект на работата на лектората е създаването на цикъл от срещи, на които да се коментират теми от историята, културата и традициите. Като естествен център на тази поредица е Културният център „Карол Телбизов“ в Стар Бешенов, където от ноември 2025 г. до март 2026 г. в  съботните дни се проведоха единадесет  срещи-дискусии. Първата среща се проведе на 22 ноември 2025 г. с идеята да се възстанови интелектуалния кръг „PG 33”. Фондацията с това име е създадена през 1990 г. в Стар Бешенов. Учредена е с единното съгласие на членовете й, които първоначално били тридесет и трима. Името идва от словосъчетанието „палкенска група”. Предназначението й е да развива културни връзки с всички европейски култури в областта на литературата, философията, визуалните изкуства, спорта, музиката. Основната цел е опазване, обогатяване и представяне на духовността на палкенете (банатските българи). Председател при създаването й е историкът Константин (Гюра) Калчов, а зам.-председател е лекарят д-р Петър Августинов. Издават само три броя на едноименното списание и поставят бюст-паметници на Карол Телбизов в Стар Бешенов и на Карол Телбиз в Тимишоара.

Идеята за събуждане към дейност на тази организация не даде резултат, но навикът да се събираме в събота в Културния център се загнезди в душите на малцината интелектуалци, жадни за споделени размисли. Поредицата от теми представя широкия диапазон на интересите и диренията. Началото бе положено символично с най-младия представител на групата Гюри Будур (George Budur), завършил бакалавърска степен във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, а след това и магистърска степен в СУ „СВ. Климент Охридски“. На 22 ноември представи текст на тема „Етнонимите на палкените/банатските българи: предложение за една нова научна парадигма“, като опит да се даде академична насока за  обогатяване на знанията за общността и активизиране на изследванията от страна на представителите на общността. 

На втората среща, проведена на 13.12.2025 г., д-р Николае Марков (Miki Markov) представи проучванията си за личността и делото на Имре Берец. Унгарец по произход, който говори езика на банатските българи, свещеник в Стар Бешенов за около пет месеца, той се превръща в човека, който поставя началото на банатската българска книжнина през 1851 г. с публикуването на „Малкия катехизис““ („Manachija Kathekismus za katholicsanskite paulichane, pisal Imre Berecz, misnik. Dalj stampati Peter Uzun, breshchenski birov. Stampal ij Josu Bejchel u Temisvar). Интересните факти за това как банатските българи присъстват в цялостното му творчество на унгарски език са добра отправна точка за изследователите българисти в Унгария и целят привличане на учени от университета в Сегед към създаване на връзки с университета в Тимишоара.

На 10 януари 2026 г. двама от членовете-основатели на фондация „PG 33“ д-р Петър Августинов и историкът Константин Калчов разказват за началото, инициативите и мечтите на първата група от 33-ма членове, които през 1990 г. в Стар Бешенов поставят началото на организацията. Тази среща предизвиква Николае Марков да опише по-късно спомените си  (Spisánjitu „PG 33” – Nekolkus spomene i sládći, i gurčivi (I)) за времето след революцията и появата на Съюза на българите в Банат, Румъния, които са публикувани и са началото на един процес по записване на свидетелски истории за съвременните процеси в общността.

Поетът Тони Узун (Пелва) е символичният домакин на третата среща, проведена на 17 януари 2026 г. През 90-те години на XX в. публикува на страниците на вестник „Naša glas“ с активната редакторска помощ на Гюка Гергулов, а стихосбирката му, издадена през декември 1997 г., по стечение на обстоятелствата е първата самостоятелна стихосбирка на банатски български поет.

Следващите две срещи на 24 и 31 януари 2026 г. са опит да разширим познанието за общността с две мои лекции. Първата е на тема „Банатските българи – процеси и памет“ и представя основните моменти в трансформация на самосъзнанието при българите католици, намерили своя нов дом в Банат, разрояване на домовете, нестихващ стремеж към постигане на единство и разкъсващи противоречия под повърхността му. Търсенето на диалог е в основата на следващата лекция на тема „Поезията, писана от жени, в банатската българска литература“. Участието на поетесата Мария Мунтян разгъна полето на комуникация към съвременността. 

На 21 февруари 2026 г. ветераните от фондация „PG 33“ отново опитаха да привлекат последователи като представиха своите виждания за участието на гражданските инициативи в развитието на село Стар Бешенов.

Завръщането към темата за езика се осъществи чрез представяне на художника Иван Василчин, който е част от групата „PG 33“, но с най-добри познания по български език от всички участници. На 28 февруари 2026 г. той представи пътя си към езика и България, който преминава през изкуството. За пръв път като резултат от тези срещи се появи текст (Завръщане към корените), написан от автора на книжовен български език и публикуван на сайта на Дружеството на банатските българи в България – Фалмис“.

Деветата среща се състоя на 7 март 2026 г., когато в Културния център „Карол Телбизов“  в атмосферата на споделени разкази групата се завърна към книгите, които формират самосъзнанието на общността. Преди 288 години е записано първото кръщение в енорийския регистър на Стар Бешенов и тази ден се приема за точката, от която започва летоброенето на новото място. Дълго време тази начална датата, изписана от ръката на свещеника тогава, е била разчитана като 3 март, не без подсъзнателен стремеж да се слее с датата, на която България празнува Освобождението си. Задълбочените дирения на историка Константин Калчов в архивите на епископията отместиха събитието с няколко дни по-късно – на 7 март 1738 г. е кръстено първото дете в Стар Бешенов. На срещата говоренето по темата за историята и присъствието на общността в Банат премина през писма от времето на Втората световна война, спомени, протоколи на пожарната команда, изложба на архивни снимки. Групата постепенно възприе разширяването на диапазона на говоренето за общността, като все повече се насочва към личните истории и архивите на други институции и отделни семейства, а не само на църквата.

Единственият участник от Винга е Габриел Кочуба, който на 14 март представи есето си „Plènnik na hubusta (lzobrazevanj na vatrèšnata starna  na vingànskata čarkva)“. Художник, който цял живот работи на противоположния край на Румъния, но след пенсионирането си се завръща в родното село и започва да пише книги, за да опази езика, който е научил от баба си.

Последната засега среща е единадесетата, която се провежда на 21 март 2026 г. и връща разговора отново при носията и народните обичаи чрез презентация и разказ на Ели Бобойчов, една от жените, активно ангажирани към кулинарната група „Prikazćite ud prusta“ към читалище „Яко Ронков“ в Стар Бешенов.

Проекти към Западния университет в Тимишоара

От страна на Западния университет дейността на лектора по български език е подкрепяна изцяло и българският език постепенно намира своето подобаващо място. Проектът “Ambasadori în dialog@UVT” представя посланиците на държавите, чиито езици се изучават в университета. Така във връзка с честването на 24 май, който е признат за Ден на българския език в Румъния, на 22 май посланик Радко Влайков бе на посещение по покана на декана на Факултета по литература, история, философия и теология (FLIFT) към Западния университет в Тимишоара. Изучаването на български език в Банат събра заедно Георги Наков, депутат в Румънския парламент от името на българските общности в страната, Боно Кукалан, кмет на Стар Бешенов, Петър Топчов, директор на училището в Стар Бешенов, представители на общността и студенти. Лекцията на посланик Радко Влайков започна с минута мълчание в памет на д-р Григор Григоров, предишния лектор по български език в Тимишоара.

На 27 май в първото издание на проекта „Poetry Ride: Май в трамвая“ и българският език намери своето място със стихотворения на Иван Вазов и Димчо Дебелянов. Студентите от Филологическия факултет правят първите си опити в превода, а най-добрият студент в лектората по български език Дориан Ерина имаше смелостта да опита да превежда българска поезия без да е поет. Целта е студентите да погледнат от друг ъгъл на чуждия език, който изучават, но и да видят в поезията възможност да се доближат до общността чрез рецитали на няколко езика в градския транспорт. Събитието е част от „Маратон на културата“ – поредица от инициативи, с които FLIFT отбелязва своята 70-годишнина и пренася литературата в живите пространства на града.

Стратегията процесът на обучение да не остава само в класната стая е типична за Западния университет в Тимишоара, която прилагам в дейността на лектората. Организиране на срещи с гостуващи личности от България, вътрешен турнир по шах, изнесени смесени занятия в градския парк за опознаване на двете групи и привличане на нови членове – целта е разрушаване на рутината при ученето на езика и доближаване до използването му в реален контекст. Стипендиите, които отпуска Министерството на образованието и науката, са стимул, който е от особена важност за мотивацията както на студентите, така и на курсистите от общността. Това лято трима души заминават за участие в летните семинари в София и Велико Търново с надежда за следващата година да имаме още и по-добре подготвени участници.

Лекторатът по български език в Тимишоара е интересно място за работа, което има своите предимства. Със сигурност обещава условия за наситена и ползотворна работа през годините. Присъствието на българската култура в живота на региона, опазването на банатския български чрез доближаване до българския книжовен език и по-добрата комуникация с България са част от целите, които стоят в основата на процесите.

Да си пожелаем една още по-богата на хора, събития и успехи нова академична година!

Снимка: Светлана Караджова с нейните ученици по български език (източник: Светлана Караджова)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А каналът му във Viber е тук.

About Author