Mediapool, H-Alert.org, Hot News, H-Alert.org, El Confidencial, 11 ноември 2025
Резюме
- Гражданските движения в Европа често започват като неформални инициативи, но някои прерастват в политически проекти, които влияят на местно и национално ниво.
- Президентът на Румъния Никушор Дан и кметът на Загреб Томислав Томашевич са примери за политическо влияние на активисти.
- В България, движението ‘Спаси София’ показва прехода от гражданска инициатива към политическа партия и успехи в местната политика.
- В Хърватия активизмът доведе до приемането на нов Общ устройствен план, който защитава зелените площи и историческите ценности.
- Испания наблюдава спад в участието на гражданите в активизъм, макар че гражданските инициативи продължават да играят важна роля.
Въведение
Какво е общото между президента на Румъния Никушор Дан, кмета на Загреб Томислав Томашевич и столичният общински съветник и лидер на партията „Спаси София“ Борис Бонев. Пътят и на тримата в политиката започва от гражданския активизъм.
Настоящият румънски президент е бивш лидер на организацията „Спаси Букурещ“, която години наред се бори срещу спорни строителни проекти, застрашаващи зелени площи или архитектурно наследство в румънската столица. Томислав Томашевич е бивш лидер на инициатива, бореща се срещу изграждането на подземен паркинг в центъра на хърватската столица.
„Спаси София“ на Борис Бонев тръгна от гражданска инициатива, фокусирана върху развитието на метрото в София, за да се превърне в организация със сериозен принос за промяната на политическото статукво в българската столица.
Гражданските инициативи в Европа често започват като малки, неформални групи, обединени около конкретен проблем. Част от тях обаче прерастват в политически проекти, които имат влияние на местно, но и на национално ниво.
Хърватия: от „Не даваме Варшавска“ до кметския кабинет
В Хърватия гражданските сдружения отдавна са фактор. Често са неформални. Хората се обединяват около теми, свързани с градоустройството, комуналните и екологичните въпроси – например управлението на отпадъците.
Но в Загреб гражданският активизъм донесе реална политическа промяна. Вече втори мандат кмет на града е Томислав Томашевич. Той спечели местните избори през юни тази година с подкрепата на Социалдемократическата партия и „Можем!“. Двете формации имат и мнозинство в местния парламент.
Преди да стане кмет на Загреб Томашевич беше един от двамата лидери на най-голямата гражданска инициатива през последните 30 години – „Не даваме Варшавска“. Между 2006 и 2011 г. организацията се бореше срещу строежа на частен подземен гараж в центъра на града. Макар проектът да беше реализиран, организацията на Томашевич постави на дневен ред управлението на публичните пространства и корупцията в общината.
С времето движението се превърна в символ на борбата за запазване на старата част на Загреб, както и за опазването на обществения интерес. От него израснаха редица политици, сред които и Теодор Целакоски, сега член на Градския съвет на Загреб. И той, и Томашевич, който беше и председател на най-голямата хърватска екологична организация – „Зелено действие“ (Zelena akcija), са сред основателите на партията „Можем!“. Формацията вече има представители и в хърватския парламент.
Най-сериозният резултат от борбата за публичните пространства, започнала като гражданска инициатива, е приемането на новия Общ устройствен план на Загреб през септември 2025 г. Документът защитава зелените площи и историческите ценности, премахва много зони за застрояване на неподходящи места, създава нови зелени пространства.
Гражданските инициативи в Хърватия се финансират различно – от малки дарения, през проектно финансиране, до европейски средства. Когато са неформални, оцеляват благодарение на доброволен труд и обществена подкрепа.
България: между социалните мрежи и политиката
В София е трудно да се преброят всички граждански инициативи – повечето възникват спонтанно, около конкретен проблем. Някои изчезват заедно с каузата си, други се институционализират, а трети прерастват в политически проекти.
Най-знаковият пример е „Спаси София“ – движение, започнало преди повече от десетилетие под името „Спаси метрото“. От организация, фокусирана върху градския транспорт, формацията се превърна в активен критик на градското управление. За популярността ѝ помогнаха и социалните мрежи. Активистите на „Спаси София“ снимаха некачествени ремонти и недомислени проекти, публикуваха активно постове и видеа в социалните мрежи.
Най-емблематичен беше ремонтът на централната улица „Граф Игнатиев“, започнал и завършил по времето на втория мандат на Йорданка Фандъкова като кмет на София. „Спаси София“ бяха сред най-активните критици на разкривените плочки, ограничителите под формата на „перки“, проблемите с подмяната на трамвайните релси.
През 2019 г. Лидерът на „Спаси София“ реши да прекрачи от гражданския активизъм в политиката и се яви на местните избори като кандидат за независим общински съветник. Събра рекордните 40 000 гласа. А „Спаси София“ официално стана партия.
„Имахме сериозни притеснения да направим крачката към политическа партия, но от гледна точка на времето го оценявам като правилното решение. Единственият начин да постигаш трайни резултати е ако си от страната на управлението. Имаше, разбира се, и негативни мнения, но те бяха много ограничени. За нас беше важно, обаче, да запазим гражданското ни начало и затова същността на „Спаси София“ не се промени, след като станахме партия, а просто се надградихме“, коментира Борис Бонев пред Mediapool. И добави, че основната цел на партията е да предлага „смели реформи, без да ни интересува дали след 4 години ще бъдем преизбрани“.
През 2023 г. „Спаси София“, вече официално партия, стана част от коалицията, спечелила изборите в столицата. Името на Борис Бонев беше сред обсъжданите за кандидат за кмет, но в крайна сметка обединение от няколко формации, в което влезе и „Спаси София“, подкрепи за поста настоящия кмет Васил Терзиев. През април тази година „Спаси София“ напусна управлението заради разногласия с кмета.
Към днешна дата Борис Бонев е убеден, че кметът умишлено е затруднявал участието на партията в управлението, за да я принуди да го напусне. „И причината за това също е ясна – кметът не желае да му се търси сметка и да дава отчет, особено от политическите партии. ПП и ДБ са фокусирани изцяло в националната политика и са оставили София на самотек. Само ние се опитвахме да фокусираме вниманието върху града, върху проблемите му и върху необходимостта от смели и реформаторски стъпки и ревизия на управлението на ГЕРБ“, заяви Борис Бонев. И припомни, че дори и след напускането на управляващата коалиция партията е продължила с опитите да доведе до край обещаните преди изборите реформи.
От местна към национална политика
Към момента „Спаси София“ е локална партия. Няма представители в управлението на други градове, а и основните проблеми, върху които се фокусира, са предимно софийски. Въпреки това все по-често „Спаси София“ излиза със становища и за национални проблеми и политики. Но плановете са формацията да прерасне от локална в национална.
„Спаси София“ рано или късно ще се трансформира в „Спаси България“. Имаме контакти с изключително смислени и можещи хора по места, а нашата експертност по темата за местните политики може да бъде полезен инструмент тези хора да постигат резултати за гражданите на техните общини“, каза лидерът на „Спаси София“ Борис Бонев.
Според него местните политики и фокусът върху тях са „ключ към изграждане на модерна, икономически жива държава“.
„Разбира се в този процес не може без партньори, затова сме готови да протегнем ръка към всички, които искат повече конкретни резултати и по-малко политически противоборства“, коментира Борис Бонев.
Неформални граждански активисти
Иначе в София действат десетки, а вероятно и стотици други граждански организации. Повечето са неформални обединения на граждани, провокирани от конкретен проблем. В последните седмици голяма активност проявяват от местната инициатива „Да спасим Боянското блато“, която се бори за запазването на водния обект в полите на Витоша. Гражданският натиск – отново основно през социалните мрежи, към момента поне кара местните власти да се правят, че търсят решение на казуса със застрояването на Боянското блато.
Преди това гражданско сдружение в „Лагера“ успя чрез натиск в социалните мрежи и протести на място да издейства промяна на спорния проект за ново строителство на мястото на сградата на „Балкантон“ в кв. „Лагера“.
Румъния: когато гражданите си връщат града
Румъния е пример за това как гражданското общество може да промени самата политическа структура. Новоизбраният президент на страната Никушор Дан идва именно от този сектор – той е бивш лидер на организацията „Спаси Букурещ“. Преди да стане президент, той мина през местната власт като последно беше кмет на румънската столица.
Политическата кариера на Никушор Дан подчертава нарастващата роля на гражданските инициативи и мобилизираните граждани – не само за осъществяване на местни промени, но и за преобразяване на политическия пейзаж.
Ендемичната корупция в местните администрации на шестте сектора на Букурещ превърна институциите, създадени да служат на гражданите, в неефективни структури, загрижени повече за интересите на строителните предприемачи, отколкото за нуждите на общността. През годините властите позволиха хаотично застрояване, което задушава града, води до проблеми с паркирането и трафика за сметка на изчезващи зелени площи. Гражданите започнаха да чувстват, че градът вече не им принадлежи.
В този контекст гражданските групи започнаха да се множат, опитвайки се да си върнат контрола над града и да дадат глас на местните проблеми. Почти всеки квартал на Букурещ вече има своя гражданска организация – а понякога и няколко. Всички те се борят за защита на градската среда, опазване на историческото наследство и насърчаване на устойчивото развитие.
Сред тях е Инициативата IOR-Titan, която организира мащабни протести след незаконната сеч на 12 хектара гора; Prelungirea Ghencea, която подобри инфраструктурата и парковете в квартала си; и Favorit, благодарение на която кино „Фаворит“ беше възродено като културен център.
Испания: традиция на активизъм, но намаляващо участие
В Испания гражданските инициативи имат дълга история – още от 60-те години, когато Законът за сдруженията от 1964 г. позволява ограничена форма на обществена организация. През 70-те, в разгара на социалните промени, гражданските движения се превръщат в глас за по-добро качество на живот.
Днес те продължават да са ключов фактор за промяна – от екологични организации до движения за жилищна справедливост и равенство между половете. В Мадрид платформата Madrid Central обединява квартални и екологични групи, настояващи за по-чист въздух и устойчив транспорт.
Особено активни през последната година са асоциациите на наемателите, които организират национални протести за ограничаване на наемните цени и срещу платформите за краткосрочни наеми. Те не само протестират, но и предоставят правна помощ на граждани, изправени пред принудително изгонване.
Въпреки това социологически проучвания показват спад в участието – само двама от десет испанци членуват в някаква асоциация, а младите хора проявяват все по-малък интерес. Това се обяснява с липса на интерес, но и на информация за съществуването и дейността на такива организации.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Зорница Латева, Mediapool (България), Gruia Dragomir, Hot News (Румъния), Ana Somavilla, El Confidencial (Испания), Marina Kaleva – H-Alert.org (Хърватия).
Снимка: Избирателите в Букурещ ликуват след победата на Никушор Дан на президентските избори през май 2025 г. (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
