Александру Драгич: Между българите и румънците има дистанция, но векове наред културите ни са били много свързани

Владимир Митев

Резюме

Румънският филолог и народен музикант Александру Драгич, който говори отлично български език, споделя за своя път към откриването на балканската култура и изграждането на „мост на приятелството“ между българи и румънци. Той обръща внимание и на факта, че между българите и румънците има дистанция.

Основни моменти от интервюто:

• Образование и музика: Завършва гръцка и румънска филология в Букурещ, но основната му дейност е музиката. Започва с румънска народна музика и открива много връзки между селските култури на Балканите, което му помага да разбере по-добре балканската култура.
• Сътрудничество с „Дивертис“: Той сътрудничи на култовата румънска трупа „Дивертис“ като музикант, като помага с песни и пародии.
• Интерес към България: Започва сериозно да учи български преди около две години. Открива връзка между румънската и българската музика, най-вече в акордеонната техника, и посочва, че възхищението към българската музика в Румъния датира от годините на социализма, когато българската телевизия е била гледана там. Има записи на български народни песни, особено от Родопския регион, които подхождат на гласа му.
• Българо-румънски отношения: Признава, че между българите и румънците има дистанция. Има липса на интерес между двете култури, като основните пречки са езикът (българският е с различен произход от румънския) и скорошното минало. Въпреки това, той подчертава, че през вековете културите са имали много силни мостове.
• Планове за бъдещето: Мечтае за мащабен музикален проект, подобен на тези на Брегович, който да съчетае румънска (от Влашко и Молдова) и българска музика, за да докаже техните силни връзки и прилики.

Въведение

Александру Драгич е румънски филолог и музикант, с дълбок интерес към балканската народна музика, който го кара да развива свой мост към българите и другите народи в Югоизточна Европа. “Мостът на приятелството” разговаря с него за неговия личен и професионален път, който го извежда на една сцена с култовата трупа Divertis и го кара да запише народни песни, които пее на български език.

Български народни песни в изпълнение на Александру Драгич

Интервю

Александру, гостуваш на „Моста на приятелството“, защото имаш интересни занимания – говориш български отлично, познаваш българската народна музика, пътуваш в България често и въобще си много активен в българо-румънското пространство. Но ми се иска първо да започнем с един такъв въпрос: да се представиш с дейността си, с която си се занимавал в началото. Виждам, че първо си бил изпълнител на народна музика, и то румънска, а си учил нещо друго, не български език. Ако може да ни разкажеш, преди да започнеш да се занимаваш с България, каква беше дейността ти?

Да, благодаря за поканата. Първата ми дейност беше музиката още от първите ми години в училище. Учих в едно музикално училище в моя град, който се казва Питещ и се намира точно в средата на Влашко. Започнах с румънската народна музика, но между другото, „на хартия“ съм филолог – завърших висшето си образование в Букурещ, специалност „Гръцка и румънска филология“. Това ми помогна да видя, че има много мостове между нашите култури. 

Роден съм в Питещ, но голяма част от детството ми премина в едно село, което е малко по-на юг от града. Когато открих българските обичаи и изрази, за мен беше голяма изненада да открия връзките, които съществуват между нашите селски култури. За мен тази дейност означава, че мога да разбера по-добре балканската култура, а не само румънската.

Нещо друго интересно при теб е, че на външен вид приличаш много на една култова фигура – личност, един актьор, който беше част от известната трупа „Дивертис“ (Divertis), еквивалент на българската комедийна трупа “Клуб НЛО” от 90-те години. Интересното е, че ти сътрудничиш с „Дивертис“ след неговото напускане и смърт. Говоря за Йоан Гюри Паску (Ioan Gyuri Pascu). Какво можеш да ни кажеш за тези отношения с „Дивертис“ и до каква степен хората виждат в теб и те припознават като човек, който и на външен вид прилича на него?

Да, вярно е, че сътруднича с група „Дивертис“, но има едно много важно уточнение – аз, за съжаление, не съм актьор, а само музикант. Не мога да правя нещата, които правеше Йоан Гюри Паску, и помагам на „Дивертис“ само като музикант – ако имат пародии или песни, които аз да пея на сцената или в телевизията.

Добре, и в един момент – може би покрай това село, което спомена, или по друга линия – откриваш българския фолклор и развиваш интерес към България. Можеш ли да ни разкажеш за този етап от живота ти? Какво откри, какво те привлече най-напред и какво разви след това?

Ако разговаряме за това, разговорът може да стане малко по-музикален. Най-очевидната връзка между румънската и българската музика според мен е техниката на акордеона – орнаментиката, която може би води произхода си от техниката на гайдата. Не знам точно, защото и в Румъния има гайда близо до границата, например в областта, където се намира град Крайова. Това е най-очевидната връзка. Между другото, познавам много акордеонисти от Румъния, които изпитват голямо възхищение към българската музика и българската техника на акордеона. Не знам откъде знаят за нея – може би от радиостанциите, които се хващат в Букурещ. Аз всеки ден в колата си слушам новините от България на живо. Но може би не е само това – тези акордеонисти вероятно познават българската музика още от годините на социализма. Не знам дали българската публика знае, че в Румъния през социализма, по времето на Чаушеску, имаше само по два часа телевизия и хората с едни стари антени хващаха българската телевизия. Там имаше филми, имаше музика и оттогава съществува това голямо възхищение, защото техниките на акордеона в Румъния и България малко си приличат. Не знам дали и обратното е вярно.

Добре, но в крайна сметка ти се научаваш да свириш български фолклор и дори да пееш – имаш песни, които ще добавя към интервюто. Същевременно очевидно научаваш езика доста добре. Как стана това?

Както казах, учих гръцки в университета. Да, гръцкият е много по-различен от българския, но започнах да уча български сериозно преди около две години. С книги, филми, граматика и така нататък. Много ми харесва граматиката като цяло, не ми беше толкова трудно. А що се отнася до пеенето – струва ми се, че има част от българския фолклор, която подхожда на гласа ми. Например песните от Родопския регион. Вече направих записи на две песни, които мисля, че знаете.

Запознахме се с теб в Русе, когато беше дошъл на един концерт на румънската денс група K not K. Като разговаряхме след това, разбрах, че си бил на много места в България и с времето си развил една много интересна страст и любопитство към българското. В какво се изразява тази дейност, свързана с България? Какви са откритията ти за българите?

За мен има значение не само да разбера румънската музика и култура. Например, когато бях в училище и реших да продължа висшето си образование в Букурещ с гръцки език, го направих, защото имах голям интерес към балканската музика. Мислех си, че гръцкият език е в основата. А сега уча български, след това може би албански – не знам. За мен балканският свят е от голямо значение и е изключително интересен. Според мен Влашко е част от балканските области.

След концерта: K not K в Блок 14 (Русе), трансграничен рейв в зала със сапунени балони

Българите и румънците – как виждаш отношенията между тях? Не ти ли се струва, че в Румъния много малко хора се интересуват дълбоко от България по начина, по който ти го правиш? Може би и в България няма чак толкова много хора, които да са трайно свързани с Румъния и да се интересуват от нея. Не мислиш ли, че има някаква дистанция между българи и румънци? Или пък греша? Може би ти всъщност показваш, че не е така и че дори се случват много интересни неща на чисто човешко ниво, които просто не виждаме в медиите?

Да, точно така. Струва ми се, че има между българите и румънците има дистанция, голяма дистанция и липса на интерес между нашите култури, които, както казах, си приличат доста. Мисля, че основната пречка е езикът. Трудно е, трябва да имаш търпение, много търпение, за да научиш език, който, изключвайки многото общи думи, има различен произход от румънския. Мисля, че това спира румънците да учат български – за обратното не знам точно. Разделя ни и това скорошно минало – годините на социализма, войните и всичко останало. Но честно казано, и днес се усеща, че в продължение на много векове тези две култури са имали много мостове.

Как ще развиваш твоя мост между българи и румънци? Имаш ли някакви планове – за концерти или за повече пътувания? Просто импровизирам. Какви са плановете ти за развитието на твоя личен мост към българите?

Да, мечтая. За момента мога само да мечтая. Това трябваше да е тайна, но щом ми задаваш този въпрос… Мечтая за един музикален проект, в който да се свири и румънска, и българска музика с много инструменти. Нещо голямо, нещо огромно – като проектите на Брегович например. Но в него да има българска и румънска музика – румънска от Влашко и от Молдова. Така ще мога да покажа и да докажа, че те много си приличат и че тези връзки са много силни.

Снимка: Александру Драгич (източник: Александру Драгич)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А каналът му във Viber е тук.

About Author