
Мартина Ганчева, БТА, 19 март 2026 г.
Сдружение
Резюме
В интервю за БТА на 19 март 2026 г. Светослав Кьосев, вицепрезидент на Румънско-българската двустранна търговска камара и съучредител на инициативата, разясни значението на новосъздаденото Европейската група за териториално сътрудничество (ЕСТС) „Източна врата“ в Букурещ. Той определи структурата като директно решение на административните и правните бариери, които понастоящем възпрепятстват сътрудничеството между Румъния, България, Молдова и Украйна.
Основна цел и правен характер
Кьосев подчертава, че Европейската група за териториално сътрудничество „East Gate“ не е неформална мрежа, а правно лице от обществен интерес, основано на правни инструменти на ЕС. То притежава собствена правосубектност, което му позволява да:
- Преодолява границите, за да насърчава общи интереси в областта на транспорта, инвестициите и развитието.
- Подготвя, управлява и изпълнява ефективно съвместни трансгранични проекти.
- Действа в рамките на постоянен институционален механизъм, а не на временни партньорства „по отделни проекти“, като по този начин осигурява дългосрочна устойчивост.
Управление и структура
Групирането е проектирано както за представителство, така и за оперативна ефективност. Нивата на управление включват:
- Общо събрание: Работи по принципа „един член, един глас“, за да се гарантира баланс между четирите държави.
- Управителен съвет: Отговаря за вземането на стратегически решения.
- Изпълнителен съвет и директор: Отговаря за ежедневното оперативно управление.
- Национални комитети и секретариати: Създадени във всяка участваща държава, за да осигуряват координация и надзор на местно ниво.
Стратегическата роля и ползите за България
България участва като пълноправен член, като участието ѝ е интегрирано директно в модела на управление чрез специален национален колегиум „България“ и национален секретариат. Кьосев подчертава двойна полза за страната:
- Стратегическо позициониране: България получава място в платформа, свързваща ЕС с Молдова и Украйна по отношение на енергетиката, дигитализацията и публичните услуги.
- Практически достъп: Българските общини и публични институции получават по-лесен достъп до подготовка на проекти, техническа помощ, обучение и представителство пред европейските институции.
Фокус на проекта и финансиране
Европейската група за териториална сътрудничество „East Gate“ ще се фокусира върху мащабни инфраструктурни проекти, както и върху проекти в областта на здравеопазването, образованието и околната среда. От решаващо значение е, че групата е оправомощена да кандидатства за и да управлява значителни потоци от финансиране от ЕС, включително:
- Interreg, „Хоризонт Европа“ и LIFE.
- „Еразъм+“, „Творческа Европа“ и „Цифрова Европа“.
- Механизма за свързване на Европа.
Кьосев заключава, че инициативата запълва критична празнина, като осигурява „оперативното ниво“ и техническата експертиза, които преди това липсваха в региона, превръщайки политическите рамки в реален капацитет за колективни действия.
Статия
Eвропейската група за териториално сътрудничество „Еast Gate”, която бе учредена днес в Букурещ е отговор на един реален проблем: границите между Румъния, България, Молдова и Украйна създават административни и правни бариери точно там, където има общи интереси – транспорт, свързаност, услуги, инвестиции и развитие. Това каза в интервю за БТА Светослав Кьосев – партньор по учредяването от българска страна и заместник-председател на Двустранната българо-румънска търговска камара.
Той определя групата като правен инструмент на ЕС, чрез който публични институции от различни държави създават обща структура със собствена правосубектност. По думите му целта ѝ е не само да координира, но и реално да подготвя, управлява и изпълнява съвместни проекти и инициативи отвъд границите.
„East Gate“ не е неформална мрежа, а юридическо лице в обществен интерес, със седалище в Румъния, което ще работи по правилата на европейския регламент за Европейскат група за териториално сътрудничество, собствена конвенция и устав, както и по румънското право като право на държавата по седалище“, отбелязва Светослав Кьосев.
Той обяснява, че управлението е разписано на няколко нива: Общо събрание, в което всеки член има по един глас, Управителен съвет за стратегически решения, Изпълнително бюро и директор за оперативното ръководство, плюс национални колегии и национални секретариати във всяка държава. По думите му структурата е замислена не просто за представителност, а за ежедневна работа по проекти, координация и контрол.
Според Светослав Кьосев структурата дава постоянен институционален механизъм, а не еднократни партньорства „проект по проект“ и така сътрудничеството ще бъде по-устойчиво.
Що се отнася до българското участие, страната е заложена като пълноправна част от четиристранната конструкция.
„Конвенцията предвижда участие на български общини и други допустими публичноправни субекти, а в устава е предвидена отделна Национална колегия „България“ и национален секретариат. Това означава, че българското участие не е периферно, а е вградено в самия модел на управление. Участието на българските членове минава през решение на съответния общински съвет и през националната процедура по одобрение“, обяснява Светослав Кьосев.
Според него предимството за България ни е двойно.
„От една страна България получава място в платформа, която свързва ЕС с Молдова и Украйна по теми като транспорт, енергия, дигитализация и публични услуги. От друга, българските участници получават по-лесен достъп до проектна подготовка, партньорства и техническа помощ. Уставът предвижда за редовните членове достъп до проектно включване, техническа помощ от секретариатите, обучения, обмен на опит и представителство пред европейски институции. Това е пряк практически плюс за българските общини и публични институции“, аргументира се той.
Основният фокус ще бъде върху мащабни трансгранични и транснационални проекти с реален ефект, свързани с инфраструктура, местни услуги, образование, здравеопазване, култура, туризъм, околна среда, енергетика, дигитализация и добро управление.
„Конвенцията изрично посочва, че Европейската група за териториално сътрудничество може да кандидатства или да участва по (програмите) Interreg, NDICI/ENI, IPA, Horizon Europe, LIFE, Erasmus+, Creative Europe, Digital Europe и Механизма за свързване на Европа, както и да бъде не само партньор, а и водещ партньор или дори единствен бенефициент“, обяснява Светослав Кьосев.
Балансът между четирите държави ще се осигурява от принципа „един член – един глас“ в Общото събрание, националните колегии и секретариатите във всяка държава.
„Регионът има нужда не просто от политическа рамка, а от реален капацитет за действие. „East Gate“ създава именно това – обща структура с технически екип, експертиза и постоянни контакти между партньорите, която може ежедневно да подготвя, координира и управлява съвместни инициативи. Точно този „оперативен слой“ досега липсваше“, казва в заключение Светослав Кьосев.
Снимка: Светослав Кьосев (източник: Facebook/Svetoslav Kyosev)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А каналът му във Viber е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.