Румънското борсово чудо

Владимир Митев, Economic.bg, 7 юни 2026 г.

Резюме

Тази статията разглежда неотдавнашният растеж на румънския капиталов пазар и еволюцията на Букурещката фондова борса. ТЕкстът е написана през април 2026 г., преди падането на правителството на Илие Боложан.

• Мащаб на пазара и регионално господство: Въпреки техническата рецесия и строгите мерки за фискална дисциплина, Букурещката фондова борса (BVB) е постигнала пазарна капитализация, надхвърляща 114,5 млрд. евро (над 570 млрд. леи). През първото тримесечие на 2026 г. БФБ е реализирала търговски оборот от 1,145 млрд. евро — почти шест пъти повече от този на Българската фондова борса (195,8 млн. евро), като общата ѝ пазарна капитализация е над 10 пъти по-голяма от тази на българския ѝ аналог.
• Стратегически стълбове на растежа: Повишаването на статуса на БФБ до „развиващ се пазар“ от FTSE Russell през 2020 г. отвори врати за глобални фондове. Ръководството поддържаше тази динамика чрез пет основни приоритета:
  1. Разширяване на кръга на дребните инвеститори: Увеличаване на броя на индивидуалните сметки от 54 000 през 2019 г. до над 285 500 през март 2026 г. чрез кампании за финансова грамотност.
  2. Дигитализация: Въвеждане на модерни платформи за привличане на по-младите поколения.
  3. Устойчивост: Въвеждане на нов Кодекс за корпоративно управление и независими ESG оценки.
  4. Инкубатори за МСП: Използване на „BVB Arena“ за наставничество на по-малките предприятия, подкрепено от правителствени стимули като 50% данъчен кредит върху разходите за листване.
  5. Пазарна интеграция: Създаване на централен контрагент за свързване на фондовия и енергийния пазар, което проправя пътя за възобновяване на пазара на деривати.
• Приватизация и държавни гиганти: Огромна движеща сила за ликвидността беше листването на големи държавно контролирани предприятия, включително „Хидроелектрика“, „Ромгаз“, „Нуклеалектрика“ и „ОМВ Петром“. Тези стабилни листвания с високи дивиденти допринесоха за ръст от 55% на индекса BET-TR през 2025 г.
• Правителствена политика и фискални реформи: Под ръководството на министър-председателя Илие Боложан (преди политическата криза през пролетта на 2026 г.) румънското правителство активно използваше фондовата борса, за да професионализира корпоративното управление, да се приведе в съответствие с критериите на ОИСР и да намали бюджетния дефицит. Плановете за привличане на капитал за 2026 г. включват първични публични предлагания (IPO) на стратегическа инфраструктура като летището в Букурещ и пристанищната администрация в Констанца, както и повишаване на данъка върху дивидентите от 10% на 16% с цел поддържане на макроикономическата стабилност.
• Дългосрочно въздействие: В рамките на петгодишен период Бурсата на Букурещ (BVB) успешно осъществи над 280 листвания на обща стойност близо 19,5 млрд. евро. Докато съседните пазари като този в България отбелязват по-бавен напредък, Румъния е изградила зряла, високоликвидна финансова екосистема, която служи като основен финансов център на Източна Европа.

Статия

Букурещката фондова борса се утвърждава като регионалния шампион, който пренаписа правилата на успеха, докато други европейски капиталови пазари често страдат от ниска ликвидност и консервативни инвестиционни нагласи. Румънската икономика има фискални проблеми и през 2025 г. бяха въведени строги икономии, които продължават и в момента, но на този фон в страната се случва своеобразно борсово чудо.

С пазарна капитализация, надхвърляща 114.5 милиарда евро, което се равнява на над 570 милиарда леи, Букурещката фондова борса демонстрира как ясна държавна визия и пазарна смелост могат да дадат динамика дори на икономика в техническа рецесия.

Разликата в мащаба между българския и румънския пазар през първото тримесечие на 2026 г. е красноречива, въпреки че и у нас трендът за развитие на капиталовия пазар е възходящ. Докато Българската фондова борса преживява положителен импулс от присъединяването към еврозоната с общ оборот от 195.8 милиона евро за първото тримесечие, за същия период румънският капиталов пазар генерира оборот от 1,145 милиарда евро, което е близо шест пъти повече.

Дори статистиката за особено успешния за Българската фондова борс март 2026 г. дава предимство на румънския й аналог. Тогава обемът на търговията в Букурещ достигна 192,1 милиона евро, срещу 110,3 милиона евро за София. В същото време пазарната капитализация на румънския пазар е над 10 пъти по-голяма от тази на българския.

Ключовият фактор за успеха на румънския пазар е амбицията и последователната политика за развитие на Букурещката фондова борса. След дългогодишни усилия на нейните мениджъри, през 2020 г. FTSE Russel я квалифицира с по-висок статус от Българската фондова борса – „развиващ се пазар“, което отвори вратите за глобални инвестиционни фондове. Под ръководството на Раду Ханга борсата се фокусира върху стратегически стълбове за развитие, като първият е масовото участие на дребните инвеститори, чийто брой нарасна от 54 000 през 2019 г. до над 285 582 през март 2026 г.

Това бе постигнато чрез кампании по финансова грамотност и утвърждаване на стратегията за периодични малки инвестиции от гражданите. Вторият стълб е дигитализацията и модерните платформи, които улесниха достъпа до пазара за младото поколение. Третият приоритет е устойчивостта, като през 2026 г. компаниите вече докладват по новия Кодекс за корпоративно управление и ползват независими ESG оценки чрез BVB Research Hub.

Четвъртият механизъм за растеж е BVB Arena, бившата програма Made in Romania, която действа като инкубатор за малки и средни предприятия чрез менторство, достъп до консултанти и значителни държавни стимули като 50% данъчно облекчение за разходите по листване. Петият решаващ елемент е развитието на т.нар. Централен контрагент – структура, която ще обедини фондовия с енергийния пазар, като ще позволи в близко бъдеще рестартиране на пазара на деривати и ще добави нов слой дълбочина на пазара.

Важно за развитието на борсата е и мащабното листване на държавни гиганти

което привлече огромен международен ресурс. В момента портфолиото на румънската борса включва мастодонти като най-големия хидроенергиен производител Hidroelectrica, основния доставчик на природен газ Romgaz, оператора на атомната централа Nuclearelectrica, най-голямата енергийна компания OMV Petrom, както и Electrica и фармацевтичната компания Antibiotice Iași. Тези компании осигуряват значителна ликвидност и привличат международни фондове, търсещи стабилност и дивиденти, като индексът BET-TR отбеляза ръст от над 55% през 2025 г.

Политиката за листване на държавни компании продължава и през 2026 г. под мандата на правителството на премиера Илие Боложан, който бе назначен на поста си през юни 2025 г. Политиката на Боложан се съсредоточава приоритетно върху намаляването на бюджетния дефицит и повишаването на ефективността на управлението чрез възможностите на капиталовия пазар. В рамките на плановете за 2026 г. и стратегията за листване правителството възнамерява да ускори предлагането на пакети от акции в стратегически сектори, като основните цели за IPO-та включват големи компании от енергетиката и транспорта, сред които Летище Букурещ и Администрацията на пристанище Констанца. Наред с тях се предвижда предлагането на допълнителни пакети в дружества, които вече са листвани, или в големи производители като Hidroelectrica, Romgaz и Transelectrica, като основната цел е използването на борсата като механизъм за привличане на инвестиционни средства и увеличаване на пазарната ликвидност.

В своята политическа визия Боложан подчертава, че листването е ключово решение за професионализация на мениджмънта, заявявайки категорично, че съществува „транссистемна съпротива“ срещу реформите, която правителството е решено да преодолее на всяка цена. Румънското правителство твърди, че мерките, приети през 2025 г., са изцяло съобразени с критериите на ОИСР и ключовите етапи по Плана за възстановяване и устойчивост, за да се гарантира модернизацията на корпоративното управление. Паралелно с процесите по листване, кабинетът внедри и строги фискални мерки за поддържане на макроикономическата стабилност, включително повишаване на данъка върху дивидентите от 10% на 16%, считано от 1 януари 2026 г.

Амбициите

на румънската държава за бъдещето са свързани с превръщането на Букурещката фондова борса в основен инструмент за финансиране на реалната икономика, като през последните пет години бяха реализирани над 280 листвания на стойност близо 19.5 милиарда евро.

Докато България се опитва да пребори хроничната стагнация чрез импулса на еврото, Румъния вече е изградила работеща екосистема, която е устойчива на политически и икономически сътресения. С рекордни нива на индексите и непрекъснат поток от нови компании, Букурещката фондова борса уверено претендира за ролята на финансово сърце на Източна Европа и доказателство, че фондовият пазар е огледало на националната икономическа амбиция.

Текстът е част от бр. 132 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.

Прочетете за представянето на Букурещката фондова борса на фона на мерките за икономии, въведени от правителството на Илие Боложан (2025-2026 г.)

Букурещката фондова борса и инвестициите са козовете на властите в период на криза

Прочетете за амбициите на ръководството на Букурещката фондова борса от 2016 г.

Букурещката фондова борса мечтае да е сред големите

Снимка: На 11 май 2026 г. индексът BET на Букурещката фондова борса премина прага от 30 000. В началото на юли 2026 г. индексът се движеше около 34 000 (източник: Букурещката фондова борса)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има профил в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.

About Author