От газ до мостове: Румъния и България по стратегическата ос юг–север

Разван Мунтяну, Ziare, 13 юли 2026 г.

Резюме

Румъния и България се превръщат от обикновени транзитни държави в централни стълбове на зараждащата се стратегическа ос Юг–Север в Европа. Тази интеграция съчетава енергийна инфраструктура с пътна, железопътна, речна и военна мобилност за повишаване на регионалната сигурност, икономическата конкурентоспособност и европейската свързаност.

1. Вертикалният газов коридор (ВГК / VGC)

Вертикалният газов коридор е енергиен проект с висок приоритет, предназначен да диверсифицира маршрутите за доставка на природен газ чрез транспортиране на приблизително 10 милиарда кубически метра годишно от алтернативни източници (напр. САЩ, Алжир и Египет) през Гърция, България, Румъния и Унгария.

• Инфраструктурният тласък на България: След като през 2022 г. претърпя критики, че е регионално „тясно място“, през 2024 г. България обяви ВГК за стратегически приоритет. В момента София изгражда три ключови компонента, като приблизително две трети от тръбопроводите вече са инсталирани:
  • Лупинг Кулата–Кресна (лупинг означава, че се изгражда успореден газопровод на вече съществуващ): 48 км газопровод под високо налягане (€67,6 млн.).
  • Газопровод Пиперево–Перник: 53 км газопровод под високо налягане и компресорни станции (€51,4 млн.).
  • Лупинг Рупча–Ветрино: 61 км газопровод под високо налягане (€180,9 млн.).
• Капацитет и времеви график: Тези проекти се планира да бъдат завършени до края на 2026 г., като ще увеличат капацитета за транзит на газ от Гърция към Румъния с 50% до 70%.
• Търговска рамка: В началото на газовата година 2026–2027 г. нова хармонизирана тарифна политика и гъвкава система за резервиране на капацитет ще намалят транзитните разходи, за да привлекат нови доставчици.

2. Разширяване на транспортния коридор Юг–Север

Енергийната сигурност се синхронизира с физическата логистика. На 30 януари 2026 г. регионални представители и Европейската комисия се срещнаха, за да съгласуват планирането на по-широк мултимодален коридор, обхващащ пътна, железопътна, дигитална и военна инфраструктура.

• Третият мост над Дунав (Русе–Гюргево): Този ключов проект ще разреши основно тясно място в транспорта. Планираният 2-километров комбиниран автомобилен и железопътен мост получи финансиране от ЕС в размер на 6,9 милиона евро за предпроектни проучвания. Документацията ще бъде финализирана до края на 2026 г. / началото на 2027 г., като строителството е насочено за периода 2031–2032 г. То ще включва 15 км прилежаща инфраструктура от всяка страна, свързваща се директно с автомагистралата Русе–Велико Търново, която е в процес на изграждане в България.
• Подобрения в трансграничния железопътен и речен транспорт: Непосредствените приоритети включват електрификация на съществуващата жп линия през моста Русе–Гюргево и възобновяване на местните фериботни услуги. Освен това се приоритизира проектът FAST Danube 2 за подобряване на корабоплаването по общия румънско-български сектор на реката.
• Бъдещи регионални центрове: Дългосрочни концептуални проучвания оценяват изграждането на допълнителни мостове при Никопол–Турну Мъгуреле и Силистра–Кълъраш за стимулиране на индустриалния растеж и намаляване на икономическите различия в граничните общности.

Анализ

През последните години Румъния и България еволюираха от транзитни страни в ключови играчи в развитието на новата стратегическа ос Юг–Север в Европа. Вертикалният газов коридор (ВГК) и проектите за пътна, железопътна и речна свързаност не са отделни инициативи, а по-скоро компоненти на една и съща визия за укрепване на регионалната сигурност, мобилност и конкурентоспособност. За Букурещ сътрудничеството със София разкрива значителни възможности за икономическо развитие, оползотворяване на географското му положение и повишаване на стратегическата му значимост в рамките на Европейския съюз.

Несвикнали да гледаме към съседите си, е дошло времето да променим перспективата си.

Вертикалният коридор: от регионален проект до европейски стратегически приоритет

Вертикалният газов коридор е един от най-важните проекти за енергийна инфраструктура, развивани в Централна и Югоизточна Европа, с цел укрепване на регионалната енергийна сигурност чрез диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ. Според настоящите оценки коридорът ще позволи транспортирането на приблизително 10 милиарда кубически метра природен газ годишно, улеснявайки достъпа до ресурси от САЩ, Алжир, Египет и други алтернативни източници.

Коридорът е резултат от регионална инициатива, разработена в рамките на Инициативата за енергийна свързаност в Централна и Югоизточна Европа (CESEC), като Румъния — чрез Transgaz — е един от основните поддръжници на проекта от 2016 г. Заедно с газопреносните оператори в Гърция, България и Унгария, Transgaz помогна за трансформирането на концепцията за междусистемна връзка юг–север в конкретен инфраструктурен проект, предназначен да засили енергийната сигурност, да диверсифицира източниците на доставка и да интегрира регионалните пазари на природен газ в Централна и Югоизточна Европа.

Инвестициите на България променят енергийния баланс в региона

Въпреки че проектът напредваше бавно до 2022 г., избухването на войната в Украйна повиши неговия стратегически залог, като Брюксел настоя за ускоряването му. Това доведе до приемането от българския парламент през март 2024 г. на специален закон, с който проектът се обявява за стратегически приоритет и се одобряват държавни гаранции за неговото финансиране. Така България стана първата страна, която започна строителството на отделните компоненти на ВГК на своя територия, което позволява на „Булгартрансгаз“ ЕАД да транспортира все по-големи обеми природен газ от различни източници до различни крайни потребители в Централна и Източна Европа.

Трите основни компонента на бъдещия газов проект, чиято основна цел е увеличаване на капацитета в точките на междусистемно свързване Сидирокастро/Кулата (Гърция/България) и Кардам/Негру Вода (България/Румъния), са:

• Проект за лупинг Кулата–Кресна;
• Газопровод Пиперево–Перник;
• Проект за лупинг Рупча–Ветрино.

Така първият компонент от проекта за ВГК е т.нар. проект за лупинг Кулата–Кресна, изпълняван в три фази, провеждани едновременно: линейната част — ново трасе на газопровода, компресорна станция в Кулата и компресорна станция в Кресна. Проектът включва изграждането на нов газопровод под високо налягане с диаметър DN 700 и дължина приблизително 48 км. Прогнозната цена на този компонент е 67 628 275 евро без ДДС.

Вторият компонент е газопроводът Пиперево–Перник, който също се изпълнява в три паралелни фази: линейната част — нов преносен газопровод, компресорна станция Пиперево 2 и автоматична газорегулираща и компресорна станция Радомир. Проектът включва изграждането на газопровод под високо налягане с диаметър DN 500 и дължина около 53 км, автоматична газорегулираща и компресорна станция Радомир и съответното отклонение на тръбопровода. Прогнозната стойност на този компонент е 51 425 711 евро без ДДС.

Третият компонент е проектът за лупинг Рупча–Ветрино, изпълняван в две фази, провеждани едновременно: линейната част — нов преносен газопровод — и компресорна станция Ветрино. Проектът включва изграждането на газопровод под високо налягане с диаметър DN 1200 и дължина приблизително 61 км. Прогнозната стойност на този компонент е 180 905 318 евро без ДДС.

Изграждането на тези три компонента и тяхното интегриране в националната газова мрежа на България ще осигури увеличение между 50% и 70% на капацитета за транспортиране на газ от Гърция през България за Румъния.

Така, докато критиките на Брюксел през 2022 г. бяха насочени предимно към България — чиято инфраструктура, свързваща Румъния и Гърция, се разглеждаше като основното „тясно място“ на коридора — усилията на София превърнаха България в един от лидерите на този проект днес.

По отношение на изпълнението, работата по българския сегмент на ВГК отбелязва значителен напредък. В момента приблизително две трети от тръбопроводите вече са монтирани по трасетата на трите текущи проекта. Според настоящия график се очаква тези компоненти да бъдат завършени до края на 2026 г., което ще позволи българският сегмент от коридора да бъде въведен в експлоатация и да започне транспортирането на резервираните за този маршрут обеми природен газ.

В допълнение към развитието на инфраструктурата, участващите страни и операторите на преносни системи работят за създаване на търговска рамка, която да улесни използването на коридора при конкурентни условия. За тази цел на неотдавнашна среща в Атина операторите, участващи в проекта, заедно с Европейската комисия, договориха дългосрочен търговски механизъм, предназначен да осигури стабилност и предвидимост за потоците природен газ към страните, свързани с тази транспортна ос.

Централният елемент на новата рамка е хармонизирането на условията за достъп до преносен капацитет и въвеждането на тарифна политика, съобразена с изискванията на пазара. От газовата година 2026–2027, потребителите ще могат да резервират капацитет за дневни, месечни, тримесечни или годишни интервали, което ще осигури по-голяма търговска гъвкавост и ще улесни както краткосрочното, така и дългосрочното планиране.

Тези мерки допълват усилията, положени през последните години за повишаване на икономическата привлекателност на коридора. По маршрута транзитните тарифи бяха намалени на две последователни фази, а новият търговски пакет засилва този процес, като предлага по-благоприятни условия за достъп до инфраструктурата. Изчислено е, че тези промени ще помогнат за разширяване на потребителската база и ще стимулират интереса на нови доставчици на природен газ към използването на Вертикалния коридор.

Повече от просто газ: Вертикалният коридор и новата ос Юг–Север

Значението на проекта обаче надхвърля рамките на енергийния сектор, тъй като той е част от по-широка визия за развитие на свързаността юг–север в Европа. От тази гледна точка Гърция, Румъния и България заемат стратегическо географско положение.

Следователно инвестициите, направени в България, допринасят както за укрепване на регионалната енергийна сигурност, така и за развитието на транспортната и логистичната инфраструктура.

За координиране на тези инвестиции в София на 30 януари 2026 г. се проведе първата официална работна среща между представители на Гърция, България, Румъния и Европейската комисия, посветена на развитието на транспортния коридор Юг–Север. Срещата имаше за цел да синхронизира фазите на планиране, проектиране и разрешителни за съвместни проекти, така че тяхното изпълнение да протича координирано и да се избегнат закъснения, причинени от административни процедури.

Така внедряването на Вертикалния газов коридор трябва да се разглежда в контекста на развитието на по-широк коридор за свързаност Юг–Север, като енергийната сигурност и физическата свързаност представляват два допълващи се компонента на икономическата и стратегическата устойчивост на региона. Докато вертикалният газов коридор осигурява транспортирането на енергийни ресурси между Средиземно море и Централна Европа, развитието на пътната и железопътната транспортна инфраструктура улеснява движението на стоки, услуги и инвестиции по същата географска ос.

Мостовете над Дунав и новата логика на взаимосвързаност

В този контекст изграждането на третия мост над Дунав между Русе и Гюргево представлява една из ключовите инвестиции за засилване на свързаността между България и Румъния. Новият мост ще премахне едно от основните тесни места по оста Юг–Север и ще допълни енергийната инфраструктура чрез изграждане на модерна транспортна инфраструктура, способна да поддържа засиления търговски обмен и регионалната мобилност.

Стратегическите коридори на Европейския съюз вече не са проектирани само за един тип инфраструктура. Визията е енергийната, пътната, железопътната, дигиталната инфраструктура и военната мобилност да се подкрепят взаимно. Така, ако една страна инвестира едновременно в газопроводи, мостове, железници и магистрали по един и същ географски коридор, резултатът е много по-стабилен логистичен и енергиен коридор, който е по-привлекателен за инвеститорите.

Съществува и икономическа логика. Високопроизводителната енергийна инфраструктура привлича индустриални инвестиции, а тези инвестиции изискват ефективни пътни и железопътни връзки за снабдяване и дистрибуция. Обратно, развитието на индустриални и логистични зони генерира по-голямо търсене на енергия. По този начин мостовете, магистралите и тръбопроводите не са конкуриращи се проекти, а допълващи се инвестиции, които се подкрепят взаимно.

Бъдещият мост е от жизненоважно значение за целия коридор и играе стратегическа роля в свързаността между Южна и Северна Европа, като същевременно помага за намаляване на тежкотоварния трафик по съществуващата инфраструктура за преминаване на Дунав. Мостът е и сред проектите, одобрени за финансиране по компонента „Военна мобилност“ на Механизма за свързване на Европа.

Междувременно проектът за изграждане на нов мост над Дунав между Русе и Гюргево продължава да напредва в подготвителната си фаза, тъй като се счита за една от стратегическите инвестиции, които ще укрепят свързаността по оста юг-север. В момента проектът е във фаза на предварителни проучвания и планиране, като Европейската комисия е одобрила финансиране за предпроектното проучване чрез Европейската изпълнителна агенция за климата, инфраструктурата и околната среда (CINEA) с принос от 6,9 милиона евро. Общата стойност на подготвителната фаза се оценява на 13,7 милиона евро, като Румъния и България покриват по половината от останалата сума.

Техническата, финансовата, правната и екологичната документация е планирано да бъде финализирана до края на 2026 г. или най-късно през първата половина на 2027 г. Проектът има за цел да изгради комбиниран автомобилен и железопътен мост с прогнозна дължина около 2 км, както и да развие 15 км прилежаща инфраструктура на територията на всяка държава. От българска страна новото съоръжение ще се свърже директно с автомагистралата Русе–Велико Търново, която в момента се строи, допринасяйки за интеграцията ѝ в транспортния коридор Юг–Север. При спазване на настоящия график за изпълнение, изграждането на моста може да приключи между 2031 г. и 2032 г.

Румъния и възможността за нова стратегическа ос

Поради това е необходимо да се разработят мащабни инвестиционни проекти, насочени към засилване на свързаността между Румъния и България. Сред приоритетните проекти е електрификацията на железопътната линия, пресичаща съществуващия мост на Дунав Русе–Гюргево — инвестиция, която ще премахне едно от основните оперативни ограничения пред трансграничния железопътен транспорт и ще позволи непрекъснат поток от влакове между двете страни. В същото време властите на двете държави обмислят възобновяване на фериботната връзка между Русе и Гюргево — мярка, която би могла да осигури допълнителен капацитет за преминаване на Дунав и по-голяма гъвкавост в потока от товари и пътници.

В средносрочен и дългосрочен план стратегията за развитие на румънско-българската свързаност има за цел да разшири инфраструктурата за преминаване на река Дунав чрез изграждане на нови автомобилни и железопътни връзки. За тази цел се анализират проекти за изграждане на мостове при Никопол–Турну Мъгуреле и Силистра–Кълъраш, които в момента са във фаза на концептуално проучване и оценка на осъществимостта.

Увеличаването на броя на пунктовете за преминаване на Дунав, съчетано с модернизацията на съществуващата пътна и железопътна инфраструктура, би помогнало за укрепването на транспортния коридор Север–Юг и за развитието на по-ефективна логистична мрежа в региона. В дългосрочен план тези инвестиции имат потенциала да стимулират развитието на нови индустриални и логистични центрове в Дунавския регион, да привлекат инвестиции и да подкрепят икономическото развитие на крайречните общности в Румъния и България.

Така за Румъния развитието на транспортния коридор Север–Юг представлява стратегическа възможност за засилване на свързаността с България и страните от Югоизточна Европа, както и за по-ефективно интегриране на националната инфраструктура в европейската транспортна мрежа. В този контекст модернизирането на съществуващата инфраструктура и създаването на нови пунктове за преминаване на Дунав са от съществено значение за премахване на тесните места по оста юг–север и за увеличаване на капацитета за превоз на товари и пътници.

Разбира се, от гледна точка на Букурещ, развитието на регионалната инфраструктура трябва да бъде съобразено с инвестиционните приоритети и наличните финансови ресурси, в съответствие с целите, поставени на национално и европейско ниво. На този етап се поставя особен акцент върху изпълнението на проекта FAST Danube 2, считан за приоритетна инвестиция за подобряване на корабоплаването в общия румънско-български участък на Дунав и за повишаване на ефективността на коридора Рейн–Дунав. Въпреки че в този контекст насърчаването на нови проекти за пътна и железопътна свързаност трябва да се анализира спрямо графика на вече поетите инвестиции, Румъния не трябва да пропуска други възможности.

Това е така, защото разширяването на транспортната инфраструктура по поречието на Дунав вероятно ще стимулира развитието на нови логистични и индустриални центрове, ще улесни търговията и ще намали различията в развитието на граничните региони. В същото време подобрената свързаност ще засили ролята на Румъния в европейските транспортни коридори и ще подкрепи целите на Европейския съюз по отношение на мобилността, териториалното сближаване и устойчивостта на логистичните вериги.

Разван Мунтяну е директор на мозъчния тръст Chamber for Excellence in International Affairs (Камара за високи постижения в международните отношения) и автор на няколко специализирани статии и книги; той е също така сътрудник в международни и национални медии.

Снимка: (източник: Pixabay, CC0)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има профил в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.

About Author