От Лучан Цион
Резюме
Статията, озаглавена „Отоплението като културен симптом: критичен анализ на румънското енергийно разхищение“, изследва контраста между ефективността на енергийната инфраструктура, наследена от комунистическия период, и енергийното разхищение в Румъния след 1989 г.
Ключови точки:
- Наследство и възприятие: Румъния е наследила високопроизводителна енергийна инфраструктура (Petrom, Electrica, Hidroelectrica), но негативното обществено възприятие за комунистическия режим е подхранило идеология на „ускорен прогрес“ след промените.
- „Термично отмъщение“: Желанието да се противодейства на студа в социалистическите жилища е довело до „ирационална надпревара в прегряването“ на обществените пространства (кафенета, училища, транспорт). Това е вид „термично отмъщение“ и парадиране с предполагаемо „богатство“, при което животът на 30°C се бърка със западния лукс.
- Контраст със Запада: В развитите северни страни (Великобритания, Нидерландия, САЩ, Канада) максималната температура в обществените пространства през зимата не надвишава 17–18°C – строга политика, основана на икономически съображения и моралния натиск на глобалното затопляне. Тази практика кара Румъния да изглежда нелепо.
- Екологично въздействие: Енергийното разхищение се влошава от факта, че 70% от енергията все още идва от изкопаеми горива, което допринася за създаването на „смогова завеса“, разделяща постсоциалистическия Изток от Западна Европа.
- Предложено решение: Лучан Цион предлага информационна кампания за осведоменост, която да приведе Румъния в съответствие с европейските стандарти. Тя би преборила традиционалистичните теории за студа, който „влиза в костите“, и би обяснила научния факт, че вирусите се разпространяват по-бързо в прегрети и непроветрени помещения (над 18°C).
- Заключение: Прекомерното потребление на енергия се е превърнало в „механизъм за свръхкомпенсация на исторически фрустрации“ и патологична черта. Годишно се пилеят огромни количества енергия, като се бърка прогресът с разхищението, а достойнството – с комфорта.
Статия
Наследихме от периода на комунистическия режим една от най-ефективните енергийни инфраструктури. Компании като Petrom, Electrica или Transgaz, за да споменем само някои от тях, бяха изградени върху скелета на тази инфраструктура, а след листването им на Букурещката фондова борса се превърнаха в „звезди“ на регионалните капиталови пазари, генерирайки постоянно печалби над средните за европейските борси. Друг енергиен мамут, Hidroelectrica, беше наречен „звездата на румънската борса“ при листването си през 2023 г., превръщайки се за малко време в най-ценната румънска компания с капитализация от 12,6 милиарда евро – сума, съпоставима с тази на значима средна по размер европейска компания.
Общественото възприятие за режима, управлявал до 1989 г., обаче остава дълбоко негативно. Поради недостатъчно критичен анализ, който продължава да третира миналото без нюанси – тоест без да претегля „доброто“ и „злото“ – социалистическият режим се превърна в изкупителна жертва, на която се приписват икономическите, социалните и политическите дефекти, сполетели Румъния през цялата модерна епоха. Ето защо всички правителства след 1989 г., независимо от политическия им цвят, насърчаваха идеологията на ускорения прогрес, понякога до обсесивност.
Поради тази идеология Румъния след 1989 г. се вижда постоянно въвлечена в надпревара, в която иска да докаже на себе си и на всеки, склонен да я слуша, че е в авангарда на бившите социалистически страни чрез въвеждането в експлоатация на най-модерните жилища, закупуването на най-мощните автомобили (обикновено с германски произход) и адаптирането, понякога импровизирано, на най-съвременните технологии. Ако по време на социализма градският транспорт страдаше от ендемични липси, сега средните по размер градове в Румъния се хвалят с едни от най-новите автопаркове в Европа. Ако някои храни бяха дефицитни, сега имаме една от най-ефективните (и най-скъпи) индустрии в сектора на услугите. И накрая, ако в социалистическите апартаменти често се трепереше от студ, демократична Румъния изглежда се е впуснала в ирационална надпревара в прегряването: кафенета, банки, училища, университети, хотели, влакове и автобуси се превърнаха в пространства, където стайната температура през студения сезон е с много градуси над нормалните стандарти на развитите държави в същата климатична зона.
Всеки, който е пътувал в Северното полукълбо, вероятно е забелязал, че в страни като Великобритания, Нидерландия, САЩ или Канада максималната температура в обществените пространства през зимата не надвишава 17–18°C. Това, разбира се, се основава на икономически съображения, което води до едно меко казано изненадващо сравнение: политиката за икономия на енергия в Глобалния север се прилага толкова строго, колкото и тази на комунистическата партия някога. През последните две десетилетия към тези финансови аргументи се добави и моралният натиск, свързан с глобалното затопляне. Западът интернализира този натиск по най-сериозен начин, стигайки до заключението, че въпреки че през зимата малко зъзнеш от студ, никой не оспорва необходимостта от тези политики.
В Румъния обаче 35-те години демокрация означаваха, метафорично казано, 35 години „термично отмъщение“. За да отпразнуваме факта, че вече не треперим от студ, превърнахме затворените пространства в малки тропически оранжерии, които станаха форма на пропаганда за успеха на демократичните режими. Не само че можем да се (свръх)отопляваме, но и искаме да покажем на всеки, който проявява интерес да ни опознае, че можем да си го „позволим“, че сме „богат“ народ. За съжаление, това отношение, при което бъркаме живота на 30 градуса с пословичния западен лукс, предизвиква сериозен дисбаланс, който ни кара да изглеждаме нелепо в очите на онези, които искаме да впечатлим с нашите западни (или по-скоро западничарски) стандарти.
Нещо повече, докато 30% от националната енергия вече идва от зелени източници, останалите 70% все още се произвеждат от изкопаеми горива. Градовете са все по-задушени от емисии, произтичащи от изгарянето на въглища и метан, към които се добавя и замърсяването от автомобилите. Всичко това доведе до формирането на нова „смогова завеса“, която сега разделя целия постсоциалистически Изток от Западна Европа.
Ако климатичните предупреждения не успяват да събудят и у нас чувство за отговорност, може би е дошло времето държавата да осъзнае енергийното пилеене, което се случва в Румъния всяка година от септември, когато при най-малкия полъх на студен вятър страната „пуска парното“, въпреки че навън може да е все още 20°C. Една малка информационна кампания не само би привела Румъния в съответствие с европейските стандарти, но и би преборила атавистичните традиционалистични теории, които смятат, че студът може да ни „влезе в костите“ и да ни разболее. Тя би обяснила на населението и научно доказания факт, че вирусите и микробите действат по-бързо в непроветрени и прегрети помещения, отколкото в такива, отоплени до оптимални температури (т.е. до 18°C).
В заключение, ако вината, която трябва да изпитваме за приноса си към глобалното затопляне, не ни безпокои, може би нарастващото разхищение на енергия в крайна сметка ще убеди законодателните органи да сложат край на тези вредни практики, поне в обществените пространства. Колкото и да е полезно енергийното потребление за икономиката, в момента, в който то се превърне в механизъм за свръхкомпенсация на исторически фрустрации, то придобива патологични черти. И това е така, защото годишно се губят огромни количества, за да се отоплява една страна, която все още страда от объркана носталгия по едно травмиращо минало, към което се отнася патологично, бъркайки прогреса с разхищението и достойнството с комфорта.
Снимка: Букурещ (източник: Pixabay, CC0)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
