Инициативата „Три морета“ (И3М) след срещата на върха през 2026 г.: регионална свързаност, енергийна сигурност и геополитическа конкуренция

Д-р Александру-Йонуц Драгулин, Румънски дипломатически институт / Служба за предоставяне на експертиза

Резюме

Ето резюмето на анализа относно Срещата на върха на Инициативата „Три морета“ (И3М), проведена в Загреб и Дубровник през 2026 г., структурирано по основни стратегически направления:

Срещата на върха И3М 2026: От инфраструктура към геополитическо значение

1. Еволюция и институционално укрепване

Срещата през 2026 г. бележи прехода на И3М от техническа платформа, фокусирана върху инфраструктурни проекти, към механизъм за стратегическо сътрудничество от съществено значение за източния фланг на ЕС.

Парламентарно измерение: В Загреб се проведе първата парламентарна среща на върха, която придаде на Инициативата по-голяма политическа легитимност и рамка за законодателна хармонизация.

Икономически и академичен стълб: Бизнес форумът в Дубровник и сътрудничеството между мозъчните тръстове (think-tanks) превърнаха И3М в пространство за формулиране на регионална стратегическа идентичност и геоикономически интереси.

2. Разширяване на формата и партньорствата

Източно закотвяне: Постепенното интегриране на Република Молдова и Украйна в регионалните проекти отразява целта за сигурност и устойчивост пред лицето на руската агресия.

Нови партньори: Наред с традиционните партньори (САЩ, Германия, Япония), 2026 г. донесе значително сближаване с Италия, разширявайки значението на платформата към цялото европейско пространство.

3. Приоритетни теми от дневния ред за 2026 г.

Енергийна сигурност: Акцентът падна върху независимостта от руски ресурси, използването на LNG терминали (напр. Крък) и развитието на коридорите Север-Юг. Новост е насърчаването на гражданската ядрена енергетика (малки модулни реактори – SMR).

Свързаност и транспорт: Модернизация на железопътните и пътните оси с ключов компонент за военна мобилност, отговарящ на нуждите на НАТО.

Дигитализация и ИИ: Приоритизиране на киберсигурността и информационната инфраструктура за намаляване на технологичното изоставане от Западна Европа.

4. Ролята на Съединените щати

Вашингтон остава основният поддръжник, подхождайки към И3М през призмата на националните интереси:

Икономически: Насърчаване на износа на втечнен природен газ (LNG) и американските дигитални технологии.

Стратегически: Укрепване на устойчивостта на критичната инфраструктура на източния фланг като допълваща платформа към НАТО.

Нови рамки: Стартиране на „Trump Peace Pipelines Framework“, стратегическа рамка за разширяване на газовата инфраструктура в региона.

5. Позиционирането на Румъния

Румъния остава стълб на стабилност и активен поддръжник на формата:

Икономически цели: Свързване на пристанище Констанца с европейските мрежи и оползотворяване на енергийните ресурси в Черно море.

Стратегическа визия: Букурещ подкрепя допълващия характер на И3М спрямо ЕС и НАТО, избягвайки превръщането ѝ в алтернативен или антиевропейски проект.

Регионална подкрепа: Румъния е основният адвокат на интеграцията на Република Молдова в европейските енергийни и транспортни мрежи.

6. Документи и политически заключения

Заключителна декларация: Препотвърждава подкрепата за Украйна и осъжда руската агресия. Прави впечатление, че Унгария не подписа документа, което подчертава вътрешните разногласия относно политиката спрямо Москва.

Ключови споразумения: Подписани са ядрени партньорства (САЩ-Хърватия) и споразумения за междусистемна свързаност със Западните Балкани (Хърватия-Босна и Херцеговина).

Заключение: Срещата през 2026 г. потвърждава, че И3М се е превърнала в регионален център (hub) за икономическа и енергийна сигурност, от съществено значение за стабилността на Централна и Източна Европа в новия геополитически контекст. За Румъния успехът на този формат означава както възможности за развитие, така и укрепване на ролята ѝ на регионален лидер и стратегически партньор на САЩ.

Изказване на румънския президент Никушор Дан след срещата на върха на Инициативата „Три морета“ в Дубровник (видео с автоматично генерирани субтитри на български език)

Анализ

Срещата на върха на Инициативата „Три морета“ (И3М / Three Seas Initiative – 3SI), проведена през март-април 2026 г. в Загреб и Дубровник под председателството на Хърватия, потвърди постепенната трансформация на формата от регионална платформа, фокусирана предимно върху инфраструктурата, в механизъм за сътрудничество с все по-голямо стратегическо значение за сигурността, икономиката и свързаността на Централна и Източна Европа. В контекста на войната в Украйна, на геополитическата конкуренция между големите сили и на процеса на предефиниране на европейската стратегическа автономия, Инициативата започва да бъде възприемана не само като техническа рамка за регионално сътрудничество, но и като пространство за артикулиране на интересите на държавите от източния и централния фланг на Европейския съюз.

Институционално укрепване на Инициативата след 2025 г.

След юбилейната среща на върха през 2025 г., организирана в Полша, И3М навлезе в етап на институционално укрепване и разширяване на своите функционални измерения. Ако в първите години Инициативата беше дефинирана основно чрез президентски срещи на върха и чрез насърчаване на проекти за енергийна и транспортна инфраструктура, периодът 2025–2026 г. показва тенденция към постепенна институционализация.

Едно от най-важните развития е появата на парламентарно измерение. Официалната парламентарна среща в Загреб от март 2026 г. представляваше първата среща на върха от този тип за Инициативата и имаше ролята да създаде допълнителен механизъм за политическа координация между участващите държави. Чрез това разширяване И3М се опитва да надхвърли лимитите на един строго междуправителствен форум и да получи по-широка политическа легитимност, включително по отношение на законодателната хармонизация, необходима за внедряването на трансгранични проекти.

В паралел, Бизнес форумът (Business Forum), асоцииран със срещата на върха в Дубровник, се разви в важна регионална платформа за бизнес средите и за стратегическите инвестиции. Участието на стотици компании и финансови институции подчерта факта, че И3М се опитва да изгради и геоикономическа компонента, не само геополитическа.

Наблюдава се също така консолидиране на академичното измерение и на сътрудничеството между мозъчните тръстове (think-tanks), което подсказва, че Инициативата се опитва да развие по-кохерентна регионална стратегическа идентичност. В този смисъл И3М вече не е само механизъм за насърчаване на инфраструктурата, а започва да функционира като пространство за политическа и стратегическа координация между държавите от Централна и Източна Европа.

Разширяване на формата и нови партньори

И3М е формат, предназначен за икономическа интеграция и намаляване на неравенствата между централноевропейските и западните държави. На Срещата на върха във Варшава през 2025 г. страните участнички потвърдиха отново, че форматът на сътрудничество „е с политически произход, но ръководен от икономически принципи, а фундаментът на рамката на функциониране е икономическото сътрудничество“. Ядрото на целите на И3М е европейската интеграция (Joint Declaration of the 10th Summit of the Three Seas Initiative, 2025). Тази еволюция има важно геополитическо значение. Постепенното интегриране на Република Молдова и Украйна в регионалните проекти отразява намерението на държавите членки да допринесат за евроатлантическото и европейското закотвяне на пространството между Балтийско море, Черно море и Адриатическо море. В контекста на руско-украинската война, И3М придобива и все по-акцентирано измерение на регионална сигурност.

По отношение на стратегическите партньори, наред със Съединените щати, Германия и Япония, 2026 г. донесе сближаването на Италия към формата на Инициативата. Това разширяване подсказва, че И3М се опитва да надхвърли възприятието за „централно- и източноевропейски блок“ и да се представи като платформа за свързаност и устойчивост, релевантна за цялото европейско пространство.

Основни теми, дискутирани на срещата на върха през 2026 г.

Енергийна сигурност

Доминиращата тема на срещата беше енергийната сигурност. Държавите участнички дискутираха за намаляването на зависимостта от руски енергийни ресурси и за развитието на регионалната инфраструктура за природен газ, LNG и електрическа енергия.

Енергийните коридори Север–Юг останаха приоритетни, а LNG терминалите в региона – включително този в Крък (Хърватия) – бяха представени като съществени елементи за диверсификация на източниците на снабдяване. В същото време се дискутира за разширяването на регионалните интерконектори и за интегрирането на енергийната инфраструктура на Украйна и Република Молдова в европейските мрежи.

Все по-видима става и гражданската ядрена компонента, като някои страни участнички насърчават сътрудничеството в областта на малките модулни реактори и инвестициите в ядрена енергия като решение за енергийна сигурност в дългосрочен план.

Инфраструктура и регионална свързаност

И3М продължава да насърчава идеята, че инфраструктурата на Централна и Източна Европа е останала исторически ориентирана по оста Изток–Запад, докато връзките Север–Юг са недостатъчно развити. В този контекст Инициативата преследва развитието на транспортни и логистични коридори между Балтийско море, Адриатическо море и Черно море.

Дискусиите включваха: регионални магистрали и железопътни линии; интегриране в мрежите TEN-T; военна мобилност; пристанищна и логистична инфраструктура; свързаност, необходима за реконструкцията на Украйна. Индиректно тази компонента отразява и адаптирането на регионалната инфраструктура към стратегическите нужди на НАТО на източния фланг.

Дигитализация и изкуствен интелект

Един относително нов елемент от дневния ред на И3М е акцентът върху дигиталната инфраструктура и върху изкуствения интелект. Срещата през 2026 г. включваше дискусии относно: регионални центрове за данни; киберсигурност; стратегическа дигитална инфраструктура; технологично сътрудничество; ИИ и икономическа конкурентоспособност.

Това тематично разширяване показва, че Инициативата се опитва да се адаптира към глобалните икономически трансформации и да намали технологичните пропасти между Западна Европа и Централна и Източна Европа.

Позицията на Съединените щати на Америка спрямо И3М в „ерата Тръмп“

Съединените щати остават основният външен поддръжник на Инициативата. Вашингтон вижда И3М като стратегически инструмент за консолидиране на евроатлантическия източен фланг и за намаляване на енергийното и геополитическо влияние на Русия в региона. Една съществена промяна обаче е много по-очевидният подход от гледна точка на „националните интереси“.

Американското участие има няколко измерения.

Първото е енергийното. САЩ подкрепят развитието на LNG инфраструктурата и интегрирането на регионалните пазари на природен газ. Очевидно съществува и икономическа компонента, тъй като американските компании са заинтересовани от регионалния енергиен пазар.

Второто измерение е стратегическото и геополитическото. В контекста на войната в Украйна, Вашингтон възприема И3М като платформа, допълваща НАТО, полезна за повишаване на устойчивостта на критичната инфраструктура и за консолидиране на свързаността на източния фланг.

Третото измерение е технологичното и дигиталното. САЩ се опитват да запазят влиянието си в области като дигитална инфраструктура, центрове за данни и изкуствен интелект в контекст на все по-акцентирана глобална технологична конкуренция.

Все пак американската подкрепа за И3М е внимателно калибрирана. Вашингтон подкрепя Инициативата дотолкова, доколкото тя остава допълваща към евроатлантическите структури и не еволюира към автономна платформа, която би могла да генерира вътрешни напрежения в рамките на ЕС.

Позицията и целите на Румъния

Румъния продължава да бъде един от най-активните и последователни актьори в рамките на И3М. За Букурещ Инициативата има едновременно икономическо, стратегическо и геополитическо измерение.

Румъния и регионалната инфраструктура

Румъния насърчава постоянно развитието на инфраструктурата Север–Юг и свързването на региона на Черно море към централните европейски мрежи. От гледна точка на Букурещ, И3М може да допринесе за намаляване на историческите инфраструктурни пропасти между Западна Европа и Централна и Източна Европа.

За Румъния развитието на регионалната инфраструктура е свързано и с нарастването на стратегическата релевантност на пристанище Констанца и на коридора на Черно море в контекста на войната в Украйна и на регионалните логистични трансформации.

Румъния и енергийната сигурност

Букурещ подкрепя развитието на регионалните интерконектори и диверсификацията на енергийните източници. В контекста на експлоатацията на ресурсите в Черно море и на инвестициите в ядрена енергия, Румъния се опитва да консолидира своя профил на релевантен регионален актьор в енергийната област. В същото време Румъния насърчава интегрирането на Република Молдова в европейските енергийни мрежи и намаляването на зависимостта на Кишинев от инфраструктурата, останала от съветския период.

Румъния и стратегическото измерение на И3М

Официалната позиция на Букурещ настоява върху допълващия характер на Инициативата спрямо ЕС и НАТО. Румъния избягва да представя И3М като алтернативен проект спрямо европейската интеграция или спрямо евроатлантическите структури.

От румънска перспектива И3М е: инструмент за регионално развитие; механизъм за консолидиране на източния фланг; платформа за задълбочаване на трансатлантическата връзка; рамка за подкрепа на Република Молдова и Украйна.

В допълнение Румъния се опитва да насърчава балансирана визия върху Инициативата, избягвайки трансформирането ѝ в изключително антируски формат или в платформа за вътрешна конкуренция в рамките на Европейския съюз.

Заключения

Срещата на върха И3М от 2026 г. показва факта, че Инициативата „Три морета“ преминава през процес на стратегическа трансформация. Форматът надхвърля постепенно строго инфраструктурното измерение и започва да функционира като регионален механизъм за геополитическа, икономическа и енергийна координация.

В контекста на войната в Украйна и на глобалната конкуренция за инфраструктура, енергия и технология, Инициативата придобива все по-голяма релевантност за държавите от Централна и Източна Европа. Същевременно разширяването на парламентарното и икономическо измерение подсказва опит за изграждане на по-кохерентна и по-влиятелна регионална структура.

За Румъния И3М представлява както възможност за икономическо и инфраструктурно развитие, така и стратегически инструмент за консолидиране на нейната регионална позиция, на връзката със Съединените щати и на ролята ѝ в подкрепата на Република Молдова и Украйна.

Документи, приети в рамките на Срещата на върха

На срещата на върха на Инициативата „Три морета“ (И3М) от 2026 г. бяха приети както общи политически документи на ниво участващи държави, така и поредица от споразумения и секторни декларации, особено в областта на енергетиката и инфраструктурата. Въпреки че някои пълни официални текстове не са публикувани изцяло в настоящия момент, от наличната информация изпъкват няколко важни елемента.

1. Обща заключителна декларация на Срещата на върха

Както при всяка годишна среща на И3М, страните участнички приеха обща политическа декларация.

Основните елементи, включени в заключителната декларация от 2026 г., бяха: препотвърждаване на целите на Инициативата относно свързаността Север–Юг; акцент върху енергийната инфраструктура, транспорта и дигитализацията; подкрепа за регионалната икономическа и стратегическа устойчивост; подкрепа за Украйна; осъждане на руската агресия срещу Украйна като „unprovoked, unjustified and illegal“.

Важен политически аспект е фактът, че Унгария не подписа заключителната декларация поради формулировките, отнасящи се до войната в Украйна и Русия. Това потвърждава съществуването на стратегически различия в интериора на формата, особено между преобладаващо проатлантическата и антируска позиция на мнозинството участници и по-амбивалентната външна политика на унгарското правителство.

2. Енергийни документи и споразумения

Срещата от 2026 г. имаше много по-силно изразено енергийно измерение в сравнение с предходните издания. В кулоарите на срещата бяха подписани няколко споразумения и меморандуми.

а) Съвместна декларация относно ядреното сътрудничество САЩ–Хърватия

Съединените щати и Хърватия подписаха съвместна декларация относно гражданското ядрено сътрудничество. Документът преследва задълбочаване на сътрудничеството в областта на гражданската ядрена енергия; подкрепя въвеждането на американска технология за малки модулни реактори (SMR); разширява американско-хърватското индустриално сътрудничество; вписва се в стратегията на САЩ за консолидиране на енергийното влияние в Централна и Източна Европа. Това е един от най-важните конкретни резултати от срещата на върха.

б) Съвместна декларация относно Южното междусистемно свързване („Southern Interconnection“)

Беше подписана и съвместна декларация за подкрепа на газовия интерконектор между Хърватия и Босна и Херцеговина („Southern Interconnection Gas Pipeline“). Целите на проекта са: свързване на Босна към хърватската енергийна инфраструктура; достъп до LNG терминала Крък; намаляване на зависимостта от руски газ; по-дълбока интеграция на Западните Балкани в европейския енергиен пазар. Този документ показва, че И3М започва да надхвърля строго пространството на държавите членки на ЕС и да функционира като регионален инструмент за енергийна интеграция.

в) „Trump Peace Pipelines Framework“

Друг важен документ, обявен от американската страна, беше лансирането на така наречения „Trump Peace Pipelines Framework“. Това не е формален многостранен договор, а по-скоро стратегическа регионална рамка с американски доктринален фундамент, предназначена за разширяване на инфраструктурата за природен газ и LNG в Централна и Югоизточна Европа. Ориентирана е към нарастване на американския износ на втечнен природен газ.

Политическото значение на документа обаче е много голямо, тъй като показва намерението на американската администрация да използва И3М като регионална енергийна платформа, консолидиране на икономическото и стратегическо присъствие на САЩ в региона и акцентиране върху геоикономическото измерение на Инициативата.

3. Икономически и технологични споразумения

Според наличната информация, в рамките на срещата на върха и на Business Forum бяха подписани: споразумения в областта на енергетиката; меморандуми относно инфраструктурата; проекти, свързани с ИИ и центрове за данни; финансови и инвестиционни споразумения. Тези документи имаха преди всичко двустранен, секторен и инвестиционен характер. Те все още не представляват регионална икономическа интеграция в класическия смисъл, но показват, че И3М еволюира към платформа за геоикономическа координация, регионален хъб за инфраструктура и енергия, пространство за привличане на западен стратегически капитал.

4. Политическо значение на приетите документи

От стратегическа гледна точка, приетите документи и споразумения на срещата през 2026 г. показват няколко важни тенденции.

Акцент върху енергийната сигурност. Енергетиката се превърна в основната област на конкретно сътрудничество в рамките на И3М. Мнозинството от подписаните документи визираха: LNG, инфраструктура за природен газ, междусистемна свързаност, ядрена енергия, енергийна устойчивост.

Нарастване на ролята на САЩ. Приетите документи потвърждават факта, че САЩ вече не са само външен партньор, а централен актьор в еволюцията на Инициативата. Вашингтон финансира, улеснява и тласка напред енергийните и дигиталните проекти; опитва се да трансформира И3М в регионална платформа за стратегическо евроатлантическо сътрудничество.

Регионализация на икономическата сигурност. И3М започва да функционира и като механизъм за регионална икономическа устойчивост, платформа за критична инфраструктура, но и инструмент за намаляване на стратегическите уязвимости спрямо Русия.

Разширяване към Западните Балкани и Украйна. Документите относно енергийната инфраструктура и участието на асоциираните държави показват, че Инициативата разширява постепенно своята релевантност към Западните Балкани, Република Молдова и Украйна. Този процес е съвместим с целите на ЕС и НАТО за регионална интеграция и стратегическа стабилизация на източното и югоизточното съседство.

Снимка: (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А каналът му във Viber е тук.

About Author