Безгранично отмъщение

Александру Йонашку

Юбилей в Крайова и гостуване на „Медея“ от София

Националният театър „Марин Сореску“ в Крайова отбеляза своя 175-годишен юбилей. Като част от тържествата, във фоайето на театъра литературният секретар Николае Коанде представи своята обобщаваща монография, озаглавена „Панорама на Националния театър „Марин Сореску“ в Крайова 2000–2025“. На събитието се изказаха кметът на Крайова, Лия Олгуца Василеску, и Негово Превъзходителство Радко Влайков, посланик на Република България в Румъния. Кулминацията на вечерта бе представлението на трагедията „Медея“, режисирано от Деклан Донелан, с участието на актьори от гостуващия Народен театър „Иван Вазов“ от София.

Мотивът за отмъщението в „Медея“: Когато любовта прерасне в ярост

Какво остава, когато си рискувал всичко, бягайки от родината си заради любимия човек? Единствената утеха е да търсиш убежище в неговата страна. Но какво се случва, когато този, за когото си изоставил целия си познат свят, те изостави заради друга жена? Доведена до краен предел, без родина и предадена от съпруга си, Медея вижда единствено пътя към отмъщението. Гениалната пиеса „Медея“ потапя публиката в трагична атмосфера, способна да преобърне сетивата с тежестта на изоставянето и кипящата ярост. Медея е в основата на успеха на Язон: тя му помага да получи прочутото Златно руно и да избяга от Колхида с аргонавтите, жертвайки баща си и убивайки собствения си брат – всичко това в името на Язон. Впоследствие, в Арголида, тя замисля убийството на чичо му Пелиас. А Язон? Той си взима друга жена. Изоставена, Медея търси възмездие.

Радина Кърджилова: стихияна сцената

Актрисата Радина Кърджилова, в ролята на Медея, е истинска стихия на сцената. Тя е способна да фиксира с остър поглед, да извиси ръце към тавана, сякаш призовава спомена за отминалата нежност, уверено да предизвика несправедливостта на Креон и да се противопостави на безразличието на Язон. Със своята необуздана ярост, Кърджилова предава колебанието на героинята си – между лъчезарната надежда, че Егист може да я спаси от безкрайното скиталчество без самоличност и деца, и натрупания гняв към съпруга, който я е отхвърлил.

Сценография и език: Размиване на границите

Представлението, играно на български език, беше силно интерактивно. Актьорите играеха в непосредствена близост до публиката и дори се движеха сред зрителите, които следяха превода на екрани, разположени над тях. По този начин публиката формираше кръг около актьорите в центъра на сцената, докато екраните с превода очертаваха втори кръг над зрителите. Наблюдавайки едновременно израженията и субтитрите, зрителят се чувства като част от някакъв човешки паноптикум. Умението на Радина Кърджилова да предвижда фино реакциите на другите актьори, но и да оставя място за уязвимост, беше впечатляващо. Тя почти създаваше усещането, че е възможно да се откаже от решението си да убие децата си, въпреки че всички знаят, че трагедията на Еврипид не допуска подобен обрат.

Емоционални пикове и древна ирационалност

Медея преследва Язон, преминавайки енергично през публиката, а болката и радостта, изписани на лицето ѝ, разкриват скрита човечност, която избликва в този кризисен момент на изоставяне и изкореняване. В древногръцките митове Медея е магьосница, служителка на богинята Хеката. Радина Кърджилова пресъздава този образ в моменти на напрежение – като символ на първична, ирационална ярост, извън всички социални конвенции. Във визията на екипа на Народния театър, Медея е и протест срещу безразличието, скрито зад фасадата на конвенционалното семейство. Сцени, които изглеждат като извадени от коледни снимки на идеално семейство, показват двете деца на двойката да прегръщат майка си и да си играят.

Мъжките образи: рационалност и безразличие

Мъжките герои са представени контрастно. Креон е въплъщение на студената сериозност, почти като кралска статуя, непоколебим в осъждането на Медея да напусне Арголида. Присъствието на Валентин Ганев е сдържано, но силно, представяйки студена, макар и несправедлива, рационалност. В ролята на Язон, Велислав Павлов е почти дразнещ с демонстрираното си безразличие към Медея, опитвайки се да окаже психическа съпротива на упреците на отхвърлената си съпруга, но в крайна сметка пропада във фрустрация. В емоционален момент светлините угасват, а Язон преминава енергично през публиката. Този Язон не намира изход; той не може да проумее убийството на децата си, а отчаяният поглед на лицето му е кулминацията на трагедия, която не е очаквал.

Шокиращ финал и равносметка

Спектакълът започва смущаващо, с първите реплики на български, изречени от критски жени, които се чуват сред публиката, размивайки границата между актьори и зрители. Краят е силно въздействащ: Радина Кърджилова, облечена в бяло, покрива децата си, лежащи до нея, с две плащаници и ги поръсва с рози. Непоколебимостта на Велислав Павлов като Язон – чиято мъжественост се разколебава едва в последния момент, когато се сблъсква с убийството – пренася зрителя в древна Гърция, свят на герои, обзети от арогантност. „Медея“, режисирана от Деклан Донелан, е мощно и шокиращо представление, което си заслужава да бъде видяно многократно. Това е завладяващ спектакъл с непредсказуеми моменти и невероятна главна героиня – плашеща, но и неочаквано нежна, когато разкрива преживяната несправедливост. Аз, от своя страна, възнамерявам да гледам „Медея“ на Донелан и в София.

Заключение и културни паралели:

На 9 юли 1850 г. се ражда българският поет Иван Вазов, патриарх на българската литература, през същата година, когато се ражда и Михай Еминеску – паралели, които насърчават изграждането на динамична културна идентичност между двете съседни страни. Както артистичният директор на театъра в Крайова, Влад Драгулеску, веднъж каза, нека се надяваме, че след два века Националният театър „Марин Сореску“ ще отпразнува своя тристагодишен юбилей.

За пиесата „МЕДЕЯ“ от Еврипид

РЕЖИСЬОР:

Деклан Донелан

СЦЕНОГРАФ:

Ник Ормерод

АКТЬОРИ:

Радина Карджилова, Велислав Павлов, Валентин Ганев, Асен Данков, Явор Вълканов, Стелиан Радев, Вяра Табакова, Радена Вълканова, Жорета Николова, Стефания Колева, Елена Иванова, Надя Керанова, Ана Пападопулу и децата Никола Сарзев и Петър Сарзев (дубльори Борис Петришки и Боян Челебиев)

ПРЕВОД ОТ ГРЪЦКИ НА АНГЛИЙСКИ:

Лусинда Доукинс

ПРЕВОД ОТ ГРЪЦКИ НА БЪЛГАРСКИ:

Доротея Табакова

ДРАМАТУРГИЧЕСКИ КОНСУЛТАНТ И РЕДАКТОР НА ПРОГРАМАТА:

Мира Тодорова

РЕЖИСЬОР ПО ДВИЖЕНИЕТО:

Росен Михайлов

КОМПОЗИТОР:

Юлиан Стоичков

ОСВЕТИТЕЛ:

Иля Пашнин

АССИСТЕНТ-РЕЖИСЬОР:

Рафаел Бижев

Снимка: Националният театър в Крайова отбеляза 175 години от началото на своето съществуване (източник: Александру Йонашку)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author