Владимир Митев
Съдържание
- Въведение
- Обяснението за големия успех на партията „Действие и солидарност“
- Ролята на Влад Плахотнюк в политиката
- Външната политика на Румъния в ерата на Никушор Дан
- Партията „Демокрация у дома” и юнионизмът
- Молдовско-полските отношения
- Ролята на България и Университета в Русе в Тараклия
- Българо-румънските отношения и тяхното влияние в Република Молдова
- Медиите и пътят към ЕС
Резюме
- Михай Исак анализира последиците от електоралния успех на партията „Действие и солидност“ в Молдова, който отразява стремежа към европейска интеграция.
- Влад Плахотнюк, олигарх с множество обвинения, влияе на политическата ситуация в страната и е ключов фактор в борбата срещу корупцията.
- Важността на участието на България в подкрепа на българската общност в Бесарабия, особено с открития филиал на Русенския университет в Тараклия.
- Отношенията между България и Румъния влияят на българо-молдовските отношения, особено след декларацията за стратегическо партньорство.
- Медиите в Молдова се развиват, но разчитат на международни грантове, което създава необходимост от диверсификация на финансирането.
Въведение
Михай Исак е завършил административни науки във Факултета по публична администрация към Националната школа по политически и административни науки (SNSPA), като притежава и диплома по политически науки от Факултета по политически науки на Университета в Букурещ. С почти две десетилетия опит в румънските медии, в момента той е главен редактор в информационната агенция KARADENIZ PRESS и постоянен гост в седмичното предаване за външна политика Impact Global на TVR Moldova (молдовския клон на румънската национална телевизия) в Кишинев, както и в предаването Paralela 47 на Националното радио на Република Молдова. Редовно сътрудничи като политически анализатор на медиите в България, Турция, Румъния, Украйна, Република Молдова, Италия, Сърбия и Испания.
Исак интерпретира големия електорален успех на Партията на действието и солидарността (PAS) не непременно като вот за самата партия, а като стратегическо гласуване за европейската интеграция на Република Молдова. Според анализатора този резултат е пряк отговор на гражданите на процеса на реимпериализация във външната политика на Руската федерация. Подкрепата от страна на президента Мая Санду е действала като изборен локомотив, убеждавайки почти три четвърти от електората да гласува за проевропейската визия, включително чрез полезен вот, насочен към стабилност и продължаване на реформите. Също така, борбата срещу корупцията, потвърдена с арестуването на олигарха Влад Плахотнюк и екстрадицията му от Гърция в Република Молдова, остава приоритет, а правилното управление на този случай е от решаващо значение за доказване на капацитета на молдовската съдебна система.
Румъния счита Република Молдова за приоритет на външната си политика, въпреки че нейната подкрепа не може да бъде изключителна, тъй като са необходими усилията на целия европейски блок. Президентът Никушор Дан се опитва да персонализира двустранните отношения. В същото време се отбелязва лека институционална конкуренция между Румъния и Полша по отношение на влиянието в Молдова. Двете държави, заедно с България, трябва да сътрудничат по-тясно, преодолявайки своето тщеславие, за да ограничат руското влияние. Експертът смята, че България трябва да поеме по-активна роля, особено в южната част на Република Молдова, където българската общност е уязвима на руската пропаганда.
Участието на България е от съществено значение за българската общност в Бесарабия (Молдова и Украйна), която е силно засегната от руската хибридна война. Откриването на филиал на Русенския университет в Тараклия (където ще се преподава на български и румънски, а не на руски) се разглежда като съществена стъпка за създаването на крепост на българската култура и за преоткриването на корените от страна на русифицираните етнически групи. Част от решението е формирането на триъгълник за действие София-Букурещ-Анкара, за да се подкрепят историческите общности (българите, гагаузите) в усилията им да се освободят от информационното влияние на Руската федерация, особено в районите, засегнати от политическата мрежа на олигарха Илан Шор – т.нар. „Шористан“.
Влизането в парламента на партията „Демокрация у дома” (ръководена от Василе Костюк) с шест депутатски мандата, макар и да не обещава големи законодателни постижения, бележи утвърждаването на популистко-суверенистко движение, което използва твърд публичен дискурс и разчита на медийната подкрепа от страна на AUR (Румъния). От друга страна, в областта на медиите, дейността на проевропейските журналисти в Молдова сега е по-лесна, макар че остава зависима от международни грантове. Тази зависимост налага необходимостта от диверсификация на източниците на приходи, за да се защити свободата на пресата пред геополитическите и политическите несигурности, като потенциалното прекъсване на външната подкрепа.
Обяснението за големия успех на партията „Действие и солидарност“
Г-н Исак, какви са причините за неочаквания и много добър резултат на PAS в сравнение с другите политически блокове и партии?
Резултатът, постигнат от управляващата партия PAS, се дължи преди всичко на реакцията на гражданите на Република Молдова към процеса на реимпериализация на външната политика на Руската федерация.
Гласът за PAS не е непременно глас за партията, а глас за европейската интеграция на Република Молдова. В момента, ако погледнем резултатите, почти три четвърти от гласовете на избирателите в Република Молдова са насочени към визията за европейска интеграция. Те са отишли както към PAS, която е получила 50% от гласовете, така и към други партии, които подкрепят европейската интеграция, но нямат достъп до парламента.
Разбира се, важна роля е изиграла и подкрепата, оказана от президента Мая Санду, която е двигател на изборите за PAS и за процеса на европейска интеграция. Също така, част от тези гласове представляват полезния глас, с който гражданите на Република Молдова, макар и да не подкрепят непременно партията PAS, подкрепят процеса на европейска интеграция и са разбрали, че само PAS може да осигури стабилност, която да доведе до ускоряване на процеса на реформи.
Ролята на Влад Плахотнюк в политиката
Каква роля в политическия живот на Република Молдова играят завръщането на Влад Плахотнюк в страната под арест и съдебният процес срещу него?
Както добре знаете, г-н Плахотнюк е нарушил законодателството и на други европейски държави, като България или Румъния, чрез използване на фалшиви документи. И тези държави биха могли да поискат екстрадицията на Влад Плахотнюк, но все пак съществува известна степен на доверие в способността на Република Молдова да администрира правосъдието в неговия случай. Също така, както добре знаете, по време на предизборната кампания в Република Молдова беше излъчен сериалът „Плаха“, който се опита да покаже ролята, която този олигарх е играл в политическия живот на Република Молдова допреди няколко години.
Образът на Влад Плахотнюк като беглец олигарх, който е символ на държавната корупция, е образ, който голяма част от населението на Република Молдова започна да забравя. И чрез тези действия можем да кажем, че Влад Плахотнюк беше върнат в публичния дневен ред. Взаимоотношенията му с голяма част от политическата класа в Кишинев са добре известни.
Вероятно е той да продължи да играе роля, поне от сенките. А начинът, по който ще бъде администрирано правосъдието в неговия случай, разбира се, ще покаже на международната общност дали Република Молдова има капацитет да се справя с такива ситуации. Част от гласовете, получени от PAS, се дължат и на желанието да се бори с корупцията, а този аспект трябва да бъде приоритет за правителството в следващия период.
Г-н Влад Плахотнюк би имал много да каже, много глави биха паднали, както в Кишинев, така и в Румъния, както и в други държави, ако говорим за разкритията, които той може да направи. Но в този момент виждаме само началото на една истинска съдебна епопея, в която на преден план е г-н Плахотнюк.
Външната политика на Румъния в ерата на Никушор Дан
От лятото на тази година Румъния има нов президент, Никушор Дан. Какви дейности и стратегическо мислене характеризират външната политика на Румъния спрямо Република Молдова в ерата на Никушор Дан?
Не можем да изолираме измененията във външната политика на Румъния по отношение на Република Молдова. Република Молдова остава приоритет във външната политика на Румъния. Никушор Дан се опитва да персонализира отношенията си с Република Молдова. Видяхме тези официални и неофициални посещения на председателя Никушор Дан в Република Молдова, където той се срещна директно с хората. Благодарение на фактора Джорджеску и ситуацията, която засегна Румъния през последната година, съществува объркване на ниво власти в Букурещ. Но виждаме, че постепенно Република Молдова се връща на преден план в румънската външна политика.
Подкрепата на Никушор Дан за партията PAS също беше важна, както и подкрепата, която Мая Санду и партията PAS оказаха на Никушор Дан във втория тур на президентските избори. Но в същото време трябва да разберем, че подкрепата за Република Молдова не може да се осъществи само от Румъния, особено от финансова гледна точка.
Необходими са усилията на цялата общност, за да може Република Молдова да успее да приложи необходимите реформи и постепенно да се възползва от предимствата на членството в Европейския съюз. За съжаление, видяхме как вътрешната политическа борба в Румъния се отразява и в Република Молдова. И постепенно забелязахме и нарастване на вълната на омраза срещу гражданите на Република Молдова, идваща от така наречените суверенистки среди в Румъния.
Но се надяваме, че тази есенна предизборна кампания ще приключи и водите ще се успокоят и в тези среди. Това, което можем да кажем със сигурност, е, че Румъния и Република Молдова остават свързани една с друга. И ако Република Молдова, която има над един милион румънски граждани, не успее да доведе до край процеса на европейска интеграция, трудно е да си представим как Република Молдова би могла да се окаже в постоянна сива зона.
Партията „Демокрация у дома” и юнионизмът
За първи път в молдовския парламент влезе юнионистка партия – „Демокрация у дома”. Какво е значението на това постижение и какво да очакваме като политически действия от страна на партията „Демокрация у дома” в молдовската политика и по отношение на молдовско-румънските отношения?
На първо място, трудно е да се каже дали партията „Демокрация у дома” е наистина юнионистка партия. Лидерът, г-н Костюк, се обявява за юнионист, известен е и с участието си в много протестни акции. Той не е ново лице в политиката на Република Молдова, макар и да е бил по-скоро маргинална фигура.
В същото време виждаме желанието на този политически лидер да се утвърди. Не очаквам да имаме големи законодателни постижения от негова страна. Все пак става въпрос само за шест депутатски мандата в парламента.
Именно в този период се решава дали мандатите му ще бъдат валидирани. Г-н Костюк има изключително остър публичен дискурс. Очаквам да видим в парламента на Република Молдова серия от негови действия, включително чрез предаване на живо, чрез използване на съвременни комуникационни технологии, за да укрепи своята властова база.
Важно е да разберем, че г-н Костюк използва тази популистка тенденция, за да се наложи на политическата сцена в Република Молдова като представител на суверенизма. Не очаквам големи постижения, когато става въпрос, да речем, за юнионисткото течение, към което г-н Костюк казва, че принадлежи. Но очаквам неговата значимост да нарасне в зависимост от подкрепата, която получава от AUR.
Според някои медийни разследвания, той се е възползвал от специални операции за подкрепа в социалните мрежи от страна на „фауната” на AUR, TikTok и други социални мрежи. Г-н Костюк със сигурност ще остане сила на политическата сцена в Република Молдова, поне в краткосрочен и средносрочен план. Очакваме да видим как ще реагира старата политическа класа в Кишинев на тези промени.
Очаквам, че постепенно партията също ще бъде засегната от различни вътрешни конфликти, от различни спорове, но ще видим как ще се развият нещата. Във всеки случай, г-н Костюк има само шест мандата от 101, така че не очаквам влиянието му да бъде толкова дълбоко. Очаквам част от законодателството, необходимо за процеса на европейска интеграция, да бъде подкрепено и от него, както обеща. Но е твърде рано да говорим за поведението на партия, която все пак не е партия в класическия смисъл на думата.
Молдовско-полските отношения
През септември полякинята Ивона Пиорко беше назначена за европейски посланик в Кишинев, което вероятно подсказва значението на молдовско-полските връзки. Каква роля ще играе Полша в процеса на присъединяване на Република Молдова към Европейския съюз и доколко има общи интереси между Полша и Румъния в Бесарабия? Има ли конкуренция между тях за влияние и позиция в Република Молдова?
Има полска общност, която се е възползвала от подкрепата на полската държава. Няма обща полско-румънска стратегия по отношение на Република Молдова. Виждаме, че Румъния се опитва да се представи публично като основен поддръжник на Република Молдова.
Полша има по-голяма дипломатическа и икономическа способност, когато става въпрос за държавите от Европейския съюз на източния фланг, но и на фланга на НАТО. В момента между Република Молдова и Полша има място за подобряване на отношенията. Разбира се, зависи и от Полша дали има способността да направи тази стъпка, като се има предвид, че основните й интереси са насочени към Украйна.
Смятам, че между Полша и Румъния съществува малко институционално съперничество, ако говорим за отношенията с Република Молдова на ниво определени европейски институции, но това не е ситуация, която би могла да застраши подкрепата за Република Молдова. В момента е ясно, че Румъния и Полша трябва да намерят нови начини да подкрепят заедно Република Молдова, може би дори съвместна инициатива или съвместна инициатива за подкрепа на Украйна и Република Молдова, като остави настрана някои особености на историческите отношения. Необходимо е да се преодолеят някои институционални суети и да се възстановят отношенията между Варшава и Букурещ. Дори и в момента, да речем, в Букурещ и Варшава има президенти, които през последните месеци са се намирали в противоположни лагери на предизборната кампания… Нека не забравяме, че Джордже Симион се представя като близък на новия полски президент.
Това, което мога да разбера, е, че в Полша нито една сериозна политическа партия или национален политически лидер няма проруски възгледи. Както добре знаете, у нас в Румъния Джордже Симион се счита за политически фактор, близък до интересите на Руската федерация. И тази подкрепа на г-н Костюк може да се обясни с желанието на Руската федерация да създаде безредици в Република Молдова. Нека не забравяме, че за Руската федерация всяка форма на политическа криза в Република Молдова е благоприятна. Съвместните усилия на Полша и Румъния, а също и на други държави, могат да подкрепят Република Молдова. Тези съвместни полско-румънски или отделни усилия трябва да се разглеждат и през призмата на усилията на всички държави-членки на Европейския съюз в контекста на подкрепата за Република Молдова.
Ролята на България и Университета в Русе в Тараклия
Изглежда, че Република Молдова разчита на България за по-силна подкрепа на българите в южната част на Молдова във връзка с присъединяването към Европейския съюз. Една стъпка в тази посока беше откриването през тази година на филиал на Университета в Русе в Тараклия, който ще преподава на български и румънски език, но не и на руски. Как оценявате шансовете на Университета в Русе да се утвърди като образователен център за българите в Молдова и Украйна и да допринесе за привличането на местните жители към Европейския съюз?
Важно е и България да осъзнае важната си роля в икономическия, политическия и социалния живот на гражданите, на българите в Република Молдова и Украйна, особено в контекста на развитието през последните 30 години. Както добре знаете, стотици хиляди българи от региона на Бесарабия могат да се възползват от различни форми на подкрепа от страна на българската държава, включително стипендии и стажове. За съжаление, виждаме, че това участие не е било подкрепено и от икономическо участие на важни фирми от България. Разбира се, същото можеше да се каже и за Румъния допреди няколко години.
Университетът в Тараклия е избегнал процеса на сливане на университетите в Молдова и е станал, благодарение на предоставената възможност да стане филиал на Университета „Ангел Кънчев“ в Русе, център, който получава шанс да стане част от европейската образователна система. В този регион, както и в други райони на юга на Република Молдова, може да се говори за дълбока икономическа, институционална и системна криза, предизвикана от масовата миграция и липсата на ясна политика на Република Молдова през последните 30 години.
Виждаме как регионът е засегнат от бедност, въпреки че, разбира се, има някои признаци за подобрение. Незаконната военна инвазия, започната от Руската федерация срещу Украйна, имаше ефект на таран срещу българската общност в Украйна. Виждаме хиляди етнически българи от Украйна да се сражават в украинската армия. Също така виждаме как българската общност в Бесарабия, както от Република Молдова, така и от Украйна, се използва като пропаганден инструмент от Руската федерация. Същото виждаме и когато говорим за българските общности в регионите под руска военна окупация в Украйна, като Крим.
Така че ролята на България е много по-голяма, отколкото се разбира, доколкото мога да преценя, в София. И говорим за необходимостта от участие на българската държава в историческата, етническата, културната и икономическата реконструкция на общините в южната част на Бесарабия. Тараклия може да се превърне в голям културен център и за общностите на бесарабските българи в цяла Украйна, както в Одеска област, така и в други градове и райони на Украйна.
Законодателството в Република Молдова е доста либерално по отношение на използването на езиците на националните малцинства, било то български или гагаузки. Ролята, която този университет може да играе, е да бъде авангард и крепост на българската култура и образование, както това е било и с българската гимназия в Болград от средата на XIX век. Гимназията в Болград, градът, известен като столица на бесарабските българи на територията на Украйна, е образовала голяма част от първите елити на съвременната българска държава, които са получили собствена държава след 1878 г., а по-късно и независимост.
Университетът в Тараклия може да стане и пример за това как българската държава може да управлява отношенията си с други български общности, които не се намират в непосредствена близост до границата. Тя може да бъде и средство, чрез което етническите българи, които са били русифицирани и денационализирани с течение на времето, да се свържат отново с българските си корени чрез програмите, предлагани в този филиал в Тараклия.
Българската държава може също така да подготвя специалисти не само за българската икономика, но и за местната. Разбира се, би било добре да се създадат и други системи на образование, и тук имам предвид технологичното или дуалното образование или други форми на образование, които да подкрепят процеса на завръщане у дома на членовете на българската общност от други региони на Република Молдова, от Европейския съюз или, още по-добре, от територията на Руската федерация.
Не е известно точно колко етнически българи живеят в момента в Руската федерация. Знаем, че Руската федерация провежда политика на денационализация на общностите, които живеят на нейна територия. Също така, на фона на руската война срещу Украйна, не можем да знаем точно колко етнически българи има в Украйна. Но Университетът в Тараклия може да им помогне, независимо от това как ще се развият събитията. И е необходимо българската държава да се опита да получи от Република Молдова облекчения, когато става въпрос за студенти, които идват от Украйна или други страни.
Ще ви дам един пример: в Република Молдова имаме няколко хиляди граждани от държавите от Югоизточна Азия или от Индийския субконтинент, които учат в Република Молдова и са важен източник на приходи за националния бюджет, но и за бюджета на тези университети, като например Медицинския университет. Ако постепенно Университетът в Тараклия може да внедри серия от програми, които да разширят образователното предложение и за такива граждани извън пространството на Общността, това би могло да бъде добър знак. Но, разбира се, основната му роля трябва да бъде да обслужва българската общност в Бесарабия, както в Република Молдова, така и в Украйна.
Българо-румънските отношения и тяхното влияние в Република Молдова
След началото на войната в Украйна през 2022 г. България и Румъния размразиха политическите си отношения, като през 2023 г. подписаха декларация за стратегическо партньорство. Как се отразява това сближаване на държавно ниво между Румъния и България в Република Молдова?
На първо място, аз съм малко скептичен по отношение на начина, по който Румъния управлява стратегическите си отношения. Ако погледнем към Южен Кавказ, Румъния е подписала споразумения за стратегическо партньорство с Република Грузия и Азербайджан, но това не се отразява в самата външна политика.
Когато става въпрос за България, икономическата и политическата ситуация принуждава политическите елити в Букурещ и София да работят много по-добре заедно. Има известен напредък, но мисля, че има място за много по-добри резултати. Често виждаме, че отношенията между двете държави, естественият процес на сближаване между две държави членки на Европейския съюз, се ръководи повече от гражданското общество, медиите, бизнесмените, а не непременно на политическо равнище.
Всяка форма на подкрепа на Република Молдова на ниво Европейски парламент трябва автоматично да включва и България. Това се дължи както на историческите и етническите връзки между част от населението на Република Молдова и България, така и на стратегически съображения за България. В момента българската държава разполага с неизползвани административни и дипломатически възможности за подкрепа на Република Молдова.
Румъния, разбира се, трябва да се обърне, секторно и в зависимост от интересите на българската държава, към подкрепата на българските евродепутати, към подкрепата на някои български фирми, когато става въпрос за икономическо развитие. Би било уместно и силен сигнал да има съвместни български и румънски инвестиции в южната част на Република Молдова.
Също така, връщайки се към предишния ни въпрос, би било добре филиалът на Университета „Ангел Кънчев“ в Тараклия да има съвместни проекти с университети в Румъния. Както добре знаете, съществува и Трансграничен факултет на Университета в Галац в град Кахул. Най-вероятно и включително много ефективно от финансова гледна точка би било стартирането на съвместни българо-румънски програми в подкрепа на висшето образование в Република Молдова. Може да има редица пилотни проекти.
В същото време виждаме, че макар Румъния да не очаква или да не изисква публично по-голямо участие на Република България в Молдова, все пак виждаме, че само румънското участие от страна на Европейския съюз в региона на Тараклия не е достатъчно. Необходимо е и участието на София, и ние говорим тук не само от културна или етническа гледна точка, но и от гледна точка на единния образ пред хибридната война, която води Руската федерация в рамките на това общество.
Нека не забравяме, че и град Тараклия, за съжаление, е въвлечен в тази паралелна мрежа на олигарха Илан Шор – т.нар. „Шористан“. Кметът на Тараклия, доколкото ми е известно, има забрана за влизане в Румъния. Разбира се, той може да пътува в България въз основа на българското си гражданство, но г-н Лупов е известен с действията си срещу Румъния, за което е санкциониран, както е санкциониран и Йон Чебан, кметът на Кишинев. Също така част от активистите на Шор в южния регион са етнически българи. Така че е ясно, че е необходима и намеса от страна на българската държава, за да се подобри имиджът на Европейския съюз в региона, да се подкрепи нормализирането на живота в региона и да не се допуска повече използването на етническата българска общност в южната част като геополитически таран срещу властите в Кишинев.
България също може да играе роля в декриминализирането на гагаузския регион, защото там има голям проблем, както добре знаете. Разбира се, заедно с Турция. Близките отношения между София и Анкара, между Румъния и София, Румъния и Анкара, могат да образуват триъгълник за действие, който да се опита да ограничи влиянието на Руската федерация в региона. Изключително важно е такива важни исторически общности като тази на бесарабските българи и гагаузите да получат подкрепата на европейските държави в усилията си да се освободят от информационното иго на Руската федерация.
Медиите и пътят към ЕС
Вие реализирате множество журналистически проекти и медийни дейности. Как се отразява в журналистическата Ви дейност и медийното предприемачество постепенното приближаване на Република Молдова към Европейския съюз?
На първо място, сега е много по-лесно да се извършва журналистическа дейност в Република Молдова. В някои райони, разбира се, има определени особености, като например в гагаузкия регион, където проевропейските медии са критикувани и тормозени. Примерът с г-н Сиркели (гагаузки журналист, който критикува проруската ориентация на гагаузката общност – бел.ред.), мисля, говори много. Необходими са подобрения в законодателството, но в момента можем да кажем, че е по-лесно.
Очаква се увеличение на инвестициите в Република Молдова от страна на държавите от Европейския съюз, както като общност, така и на двустранно равнище. Но в същото време това остава област, в която е трудно да се работи без икономическа подкрепа. Голяма част от медиите в Република Молдова разчитат на международни грантове или на подкрепата на определени държави, което, разбира се, води до ситуации, които застрашават осъществяването на дейността им. Такъв беше януари 2025 г., когато например Доналд Тръмп реши да преустанови подкрепата на САЩ за гражданското общество в региона. Разбира се, това е едностранно решение на американската държава, решение, което се взима от избрани лица, от избирателите в Съединените щати, и показва необходимостта от диверсификация на източниците на приходи за медиите в Република Молдова.
Снимка: Михай Исак (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
