Щефан Попеску
Резюме
Речта, произнесена от Щефан Попеску на 15 септември 2026 г., подчертава необходимостта от преминаване на отношенията между Румъния и България от обикновено секторно сътрудничество към истинска интегрирана стратегическа координация.
- Геополитическо значение на България: Съседната страна представлява ключов инфраструктурен, балкански и морски възел, както и решаващ енергиен възел за регионалната сигурност на Румъния.
- Европейски контекст и регионализация: На фона на политическата непредвидимост в евроатлантическото пространство и тенденцията към стратегическа регионализация на Европа, Румъния и България са изправени пред риска да се превърнат в периферия, ако не изградят собствен регионален капацитет.
- Преход към стратегическа координация: Предлага се създаването на българо-румънска стратегическа общност (платформа от типа „Вишеград“, разширена впоследствие към Гърция и Италия), фокусирана върху няколко приоритетни направления:
- Сигурност и отбрана: Запазване на функционалността на Черно море и Дунав, разширяване на споразуменията за разминиране и наблюдение на критичната инфраструктура (съвместно с Турция), както и интегрирани проекти в отбранителната индустрия.
- Инфраструктура и енергетика: Свързване на пристанищата Констанца, Варна и Бургас, развитие на трансевропейските коридори и оползотворяване на местните енергийни източници паралелно с Вертикалния коридор.
- Външна политика: Общ и координиран подход в отношенията с Турция, Гърция, Италия и Западните Балкани.
Регионалната интеграция и стратегическата координация представляват единственото решение двете държави да преодолеят демографските и икономическите предизвикателства, избягвайки по този начин политическата маргинализация в новата европейска архитектура.
Изказване
Важно е да осъзнаем значението на България за Румъния. България не е просто съсед на Румъния, тя е крайбрежна държава на Черно море, балканска държава, врата между Балканите и Анатолия, възел между Дунав, Черно море и Източното Средиземноморие. Изхождайки от това положение, нашите съседи в момента формулират своята политика за сигурност, поставяйки Черно море в нейната централна част. С други думи, в лицето на България имаме кръстопътна държава, изключително важен енергиен възел за регионалната енергийна сигурност, а ролята на нашите съседи се доказа като от решаващо значение за избягване на прекъсванията в доставките за румънската индустрия и общество през този сушав сезон.
Тази позиция на България ѝ придава значение, което надхвърля нейния демографски и икономически размер.
България е, както и Румъния, една от точките, в които сигурността на Централна Европа се среща със сигурността на Черно море. В новия контекст на преход на международната система, върху който няма да се спирам повече, фундаменталният въпрос пред България и Румъния не е дали принадлежат към Запада. Този въпрос е решен на институционално ниво. Стратегическият въпрос е какъв собствен и регионален капацитет можем да генерираме във момент, в който политическата кохезия на европейското и евроатлантическото пространство става все по-малко предвидима. Всички забелязваме появата на по-тесни формати на сътрудничество, на „коалиции на желаещите“ дори по основно стратегическо досие като това за Украйна.
Рискът от стратегическа регионализация на Европа чрез появата на групи от държави в рамките на същия съюз, които започват да дефинират своята сигурност, енергетика, инфраструктура и външна политика, тръгвайки от собствените си съседи, става все по-голям. За България и Румъния това развитие е тревожно и във всеки случай пълно с предизвикателства. Ако Европа се регионализира, тогава Югоизточна Европа трябва да избегне превръщането си в проста периферия на решения, вземани в други центрове на властта. Оттук произтича необходимостта от по-плътно стратегическо сътрудничество между България и Румъния.
Ние имаме всички предпоставки за изграждането на румънско-българска, българско-румънска стратегическа общност. Необходимо е да преминем от секторно сътрудничество към стратегическа координация в следните направления: сигурността на Черно море[1], сигурността на Дунав, критичните инфраструктури[2], пристанищата Констанца, Варна и Бургас, железопътните и пътните коридори, отбранителната индустрия – имаме нужда от интегрирани проекти – отношенията с Турция, отношенията с Гърция и Западните Балкани, отношенията с Италия.
Един такъв интегриран дневен ред би превърнал двустранните ни отношения в инструмент за генериране на регионално влияние. За тази цел въпросът, на който трябва да отговорим откровено, е: каква тежест можем да имаме в Европа, която се формира в момента? Как да изградим заедно, привличайки Гърция и Италия, регионална стратегическа плътност? Имаме нужда от нашата Вишеградска група! Защото, имайки предвид значителната демографска ерозия, която ни засяга, както и икономическия потенциал и процентите на растеж, единственият шанс е регионалната интеграция, така че да избегнем изпадането си в ирелевантност.
[1] Както България, така и Румъния имат интерес от поддържането на функционално Черно море, доколкото е възможно в условията на войната с висок интензитет в северната част на Черно море. При тези условия споразумението за разминиране, разширено до споразумение за наблюдение на критичните инфраструктури между Румъния, България и Турция, трябва да служи като основа за по-широко сътрудничество.
[2] Сътрудничеството за развитието на Вертикалния коридор обаче трябва да върви паралелно с оползотворяването на местните източници на енергия, като се има предвид, че втечненият природен газ (ВПГ) пристига на неконкурентни цени.
Снимка: Щефан Попеску (източник: Щефан Попеску)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има нюзлетър в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
