Мелиса Добря, Adevărul, 3 ноември 2026 г.
Резюме
След победата на Илияна Йотова във втория тур на президентските избори в България журналистът Владимир Митев анализира променящия се политически пейзаж, последиците му за динамиката между ЕС, Русия и Украйна, както и влиянието му върху двустранните отношения с Румъния:
- Българска политика и лидерство: Йотова спечели с 57,6% срещу Андрей Гюров (39,5%), въпреки че избирателната активност се срина до исторически ниско ниво от 29,1%, което отразява апатията на избирателите и липсата на съдържателен предизборен дебат. Победата ефективно консолидира дългосрочната власт на президента Румен Радев, като дава сигнал, че външните актьори трябва да се съобразяват с неговата администрация начело на държавата.
- Политика на ЕС, Русия и Черно море: Макар Йотова да поддържа основната европейска ориентация на България, тя се застъпва за деескалация на конфликта в Черно море и за продължаване на диалога с Русия. Митев отбелязва, че София е малко вероятно да предприеме едностранни или арогантни стъпки, а вместо това ще изчака по-широки промени в Западна Европа по отношение на Москва, докато се справя с продължаващите икономически загуби, причинени от регионалната нестабилност.
- Подкрепа за Украйна: България продължава да се придържа към европейските рамки, въпреки че доставките за държавните военни складове са преустановени (докато търговските продажби продължават). Последните промени в политиката включват смекчаване на тона по отношение на графика за присъединяването на Украйна към ЕС (на заседанието на Европейския съвет през октомври 2026 г.) и отказ от финансови вноски към предложения от ЕС пакет от 70 милиарда евро, което сочи към прагматичен подход, фокусиран върху националния интерес.
- Отношенията между България и Румъния и регионалната сигурност: Въпреки спорадичните политически търкания или погрешните интерпретации в медиите относно реториката на Радев, общите икономически и свързани със сигурността предизвикателства в Черно море правят тясното сътрудничество жизненоважно. Митев подчертава, че България остава ангажирана със Запада, НАТО и ЕС, което означава, че между двете съседни държави не съществува заплаха и двете нации трябва да изграждат по-дълбоко доверие.
Интервю
Adevărul: Какво доведе до победата на Илияна Йотова? Доколко изигра роля подкрепата за нейната политическа програма и доколко — недоволството на избирателите от сегашната политическа класа?
Владимир Митев: Според мен най-показателен е преди всичко въпросът за избирателната активност. Илияна Йотова спечели с 57,6% срещу 39,5% за Андрей Гюров. Ала активността беше едва 29,1%, а на първия тур тя достигна исторически минимум — под 23%. Това означава, че нито един от двамата кандидати не успя да вдъхнови по-широк ентусиазъм отвъд твърдото ядро на подкрепящите ги партии. В кампанията липсваха визия, планове и други предложения — а и те така и не бяха обсъждани в медиите. Едва няколко дни преди втория тур между двамата се проведе дебат.
Може би хората са знаели, че изходът от тези избори е предизвестен. А може би изборите все повече се превръщат в чиста формалност с твърде малко съдържание и българското общество вече не води никакъв дебат за света или за бъдещето, а само спори дали лидерът му е слаб, или силен спрямо Русия. Както и да е, резултатът от тези избори е, че Румен Радев поема пълната власт в България. Засега всичко сочи, че мандатът му ще бъде дълъг и ще продължи и занапред. Отсега нататък всеки, който има работа с България, ще трябва да се съобразява с реалността, че начело на страната стои Румен Радев.
Отношенията между България и Русия и ЕС и Русия през мандата на Илияна Йотова
Илияна Йотова подкрепя запазването на европейската ориентация на България, но същевременно насърчава и по-близки отношения с Русия. Как се съчетават тези два подхода и каква позиция според Вас ще заеме тя по отношение на европейските санкции срещу Москва?
До 2022 г. Западна Европа поддържаше широко икономическо сътрудничество с Русия — пример за това са газопроводът „Северен поток“ и инвестициите на германски, френски, австрийски и други европейски компании в Русия. България беше част от тези процеси, в които Западна Европа и Русия си сътрудничеха. Широкомащабното нахлуване на Русия в Украйна разруши този икономически ред.
Сега Илияна Йотова твърди, че конфликтът в Черно море — който превърна водите му в най-опасните в света за гражданските кораби и техните екипажи — трябва да бъде деескалиран. Тя изразява желанието си да бъде част от коалиция за мир, която да води диалог с Русия. Не е обяснила точно как смята да задейства тези процеси, които да помирят Западна Европа и Русия. Но поне според мен, що се отнася до Русия, тя ще прави само това, което западноевропейските партньори на България искат и одобряват. С други думи, чрез нея България залага на бъдещ сценарий, при който част от Западна Европа отново ще потърси диалог с Русия.
Вече има някои признаци в тази посока. Все пак не виждам България да предприема самонадеяни или неоправдани стъпки в този процес. Тя би могла да участва в него само като част от по-широка тенденция към възстановяване на отношенията. Не знам дали на този етап е известно дали условията за това ще бъдат благоприятни, кога ще възникнат и как ще бъде постигнато това помирение. Засега наблюдаваме по-скоро обратната тенденция — конфликтът в Черно море се изостря, а България (както и Румъния) търпи значителни икономически загуби. И изглежда, че не е съвсем ясно какво още би могло да се направи освен мерките, които президентите на двете страни, техните министри на отбраната и на външните работи и началниците на генералните щабове вече предприеха през октомври 2026 г.
Подкрепата на България за Украйна: какво се променя
Какви промени може да донесе новото президентство в отношенията на България с Украйна? Можем ли да очакваме намаляване на военната и дипломатическата подкрепа за Киев, или съществуват институционални и политически ограничения, които биха възпрепятствали такава промяна?
Според мен като цяло България продължава да следва европейската линия по отношение на Украйна. Доставките от складовете на Българската армия са преустановени, но търговските доставки на оръжие продължават без прекъсване. През октомври 2026 г. обаче наистина се забеляза отслабване на ангажимента на България към Украйна. България и Унгария смекчиха формулировката относно бъдещото присъединяване на Украйна към ЕС, като премахнаха от заключенията на срещата на Европейския съвет от 15–16 октомври 2026 г. фразата, че това трябва да стане „възможно най-скоро“. Освен това на 20 октомври 2026 г. информационната агенция БТА цитира Радев да заявява, че България отказва да участва финансово в допълнителните 70 милиарда евро, които ЕС обмисля да изпрати на Украйна.
Засега изглежда, че България се отказва или ограничава дейностите, от които не извлича видима полза. В двустранните си отношения с Украйна обаче съществуват различни възможности — например по отношение на сътрудничеството в енергийния сектор (Румен Радев обсъди тези въпроси с Володимир Зеленски в Анкара по време на срещата на НАТО на 8 юли 2026 г.).
Протичат и определени дипломатически дейности, във връзка с които България — и по-конкретно Румен Радев — са били консултирани. Пример за това е посещението в София тази есен на изключително влиятелната украинска фигура Кирило Буданов, който, след срещата си с Радев, се присъедини към делегацията на Зеленски за мирните преговори в САЩ. Според мен България следва прагматичен, а не идеологизиран подход спрямо Украйна, независимо че част от избирателите на Румен Радев и Илияна Йотова са суверенисти. Засега България подписва всички съвместни документи за Украйна на равнище ЕС и ООН, въпреки че се стигна до някои странни спорове, в които български политици словесно се разграничиха от одобрението, което бяха дали на някои от тези документи. Очаквам — или поне се надявам — че там, където София смята, че има общ интерес, сътрудничеството и подкрепата ще продължат, и би било логично да е така.
Отношенията с Румъния и сигурността в черноморския регион
Какво означава победата на Илияна Йотова за отношенията на България с Румъния и за сигурността в черноморския регион? Би ли могло новото ръководство да промени приоритетите за регионалното сътрудничество в рамките на ЕС и НАТО?
Илияна Йотова вече беше поканена в Букурещ от румънския президент Никушор Дан, който изрази интерес да работи с нея.
Важна последица от победата на Илияна Йотова за българо-румънските отношения е, че Румен Радев се превръща в безспорен лидер на България за период, който вероятно няма да е кратък. В навечерието на втория тур в румънските медии избухна скандал, в който реч на Румен Радев на Софийския икономически форум беше изтълкувана като проява на враждебност и обвинение срещу Румъния, което подкопа доверието в българо-румънските отношения. Ако обаче прочетем или чуем тази реч, ще видим, че Радев не отправя нито една враждебна забележка към румънците. Напротив, той демонстрира положително отношение към институционалните си партньори в румънската държава. Погрешното тълкуване или неправилният превод на думите му вероятно са свързани с конкуренцията около президентските избори в България.
Забелязвам, че част от румънския политически елит не приема Радев и го възприема като нов Орбан. Надявам се, че враждебността към него няма да доведе до лека форма на студена война между двете страни. Лично аз смятам, че румънците и българите имат много какво да постигнат заедно и че за нас става все по-необходимо да се научим да си сътрудничим и да си имаме доверие. Общата заплаха в Черно море също обединява двата ни народа. При тези обстоятелства недоверието и враждебността помежду ни играят единствено в интерес на нашите врагове.
Същевременно съзнавам, че наред с моето послание, че политическата реалност в България трябва да бъде призната, това твърдение важи в еднаква степен и в обратната посока. Реалността в Румъния също трябва да бъде призната, за да е възможен нов подход към нашите отношения. В днешната обстановка България твърде често — и според мен невинаги оправдано — бива свеждана единствено до проруското си течение. Създава се впечатлението, че страната не е част от НАТО, ЕС или Шенгенското пространство и че скоро няма да се присъедини и към ОИСР. Но всъщност България е страна, закотвена в Запада. И тя вероятно може да бъде разбрана не само през връзките си с другите славянски народи, но и през множество други връзки, в които партньорите на България са и партньори на Румъния.
Що се отнася до приоритетите на НАТО и ЕС, смятам, че те се определят от партньорите в много по-голяма степен, отколкото България и Румъния биха могли да ги повлияят сами или заедно. За мен е важно румънците да имат предвид, че тъй като и двете страни са членки на НАТО и ЕС, от България не може да произтече никаква заплаха за Румъния. Нашите партньори и правилата на тези интеграционни организации гарантират, че срещу друг член не може да бъде осъществен никакъв зложелателен план. От нас зависи да се възползваме максимално от възможностите, които тези организации предлагат, и да се научим да работим заедно, вместо да прекарваме времето си в страх или подозрение едни към други.
Снимка: Илияна Йотова обявява своята победа в присъствието на премиера Румен Радев (вляво) и бъдещия вицепрезидент Кирил Вълчев (вдясно) (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Има нюзлетър в Substack (където публикува на английски език). И канал във VIber, където публикува на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
