Българската политика, олигархията и народното недоволство

Аурелиан Джугъл, Libertatea, 15 декември 2025 г.

Въведение и политически контекст (с автор „Моста на приятелството“)

Антиправителствените протести в България, които започнаха в края на ноември 2025 г. и достигнаха своя връх с масова демонстрация на 10 декември 2025 г. в София и десетки други градове, доведоха до политически промени – падането на кабинета Желязков на 11 декември 2025 г.

1. Мащабът на протеста и основните искания

Протестът на 10 декември 2025 г. е описан като един от най-големите в новата история на България, като само в София са участвали около 120 000–150 000 души.

Основните искания:

• Оставка на правителството на Росен Желязков.
• Оттегляне на проектобюджета за 2026 г. и изготвяне на изцяло нов.
• „Пеевски и Борисов трябва да напуснат властта!“ – общи мотиви срещу мафиотското поведение, корупцията и статуквото.

2. Политически последици

Натискът от страна на масите, който показа, че „арогантността има граници на толерантност“, доведе до две незабавни и съществени политически действия:

• Оттегляне на бюджета: Първоначално управляващите партии (ГЕРБ и ДПС) обявиха, че проектът за бюджет ще бъде само преработен, но след като протестите достигнаха своя връх, той в крайна сметка беше оттеглен.
• Оставка на кабинета на Желязков: Скоро след мегапротеста на 10 декември 2025 г. правителството на Росен Желязков подаде оставка преди насроченото гласуване на вот на недоверие. Министър-председателят Желязков прие помирителен тон, признавайки, че става въпрос за „бунт срещу арогантността“.

3. Какво следва на политическата сцена

С оставката на правителството страната влезе в конституционна процедура, при която президентът дава мандат за сформиране на ново правителство в рамките на настоящия парламент.

• Възможност за предсрочни избори: Политическите анализатори и опозиционните партии (като „Възраждане“ и „Меч“) считат, че предсрочни парламентарни избори, вероятно през пролетта на 2026 г., са много вероятен сценарий, тъй като се смята, че в рамките на 49-тото Народно събрание няма да се формира ново мнозинство.
• Обществено мнение: Протестите подчертаха силното недоволство на обществото и исканията за дълбоки промени в политическия модел, което прави изключително трудно формирането на ново правителство с участието на старите сили.

Дата 10 декември 2025 г. се счита за историческа и ще остане в историята като символ на масова мобилизация срещу корупцията и арогантността на властта.

В този контекст сайта на румънския вестник “Либертатя” проведе интервю с Владимир Митев относно българските протести, антикорупционния дискурс в тях, социалния профил на протестиращите и актуалното състояние на българо-румънските отношения.

Резюме на интервюто с журналиста Владимир Митев

Основни причини за протестите

Според Владимир Митев, основните причини, които са изкарали хората на улицата, са нарастващото недоволство от арогантното поведение на политиците и липсата на уважение към важни социални групи, като например стажантите в медицината. Проектът за бюджет за 2026 г. (който предвиждаше увеличаване на социалните вноски и данъка върху дивидентите) е послужил по-скоро като претекст. Журналистът подчертава, че кабинетът Желязков е бил възприеман като представляващ линията на Бойко Борисов (ГЕРБ) и Делян Пеевски (ДПС). Действията на Пеевски, като преследването на кметове от антикорупционни партии и създаването на парламентарна група за разследване на дейността на Сорос, са накарали други обществени и олигархични групи да се организират срещу него.

Ролята на корупцията

Корупцията е централен проблем, който служи за отстраняване на политически актьори от политическия живот, като е тясно свързана с контрола върху съдебната система и прокуратурата. В българската олигархична политическа система демонизирането на политик или бизнесмен като корумпиран обслужва политически цели, насочени към отслабването на станали прекалено могъщи фигури.

Профил на протестиращите

Протестът е хетерогенен, като включва:

• Образовани градски елити – градски либерали (които виждат в Пеевски представител на българската олигархия)..
• Хора, подкрепящи суверенисткотоо течение в обществото и националисти (които се противопоставят на Пеевски заради подкрепата му от българските турци и роми).

Протестите отразяват натрупваното през 2025 г. недоволство по различни конкретни въпроси (като случая с кмета на Варна) и изразяват искане за „нов начин на управление“. Свалянето на кабинета може да даде на българите ново чувство на самочувствие.

Политически последствия и перспективи

Партиите, сформирали правителството на Желязков (ГЕРБ и ДПС), са в отстъпление. Според проучване на общественото мнение:

• ГЕРБ е водеща партия, но с едва 17% подкрепа.
• „Продължаваме промяната – Демократична България“ е на второ място с почти 15%.
• Следват „Възраждане“ и ДПС.
• Българската социалистическа партия е под избирателния праг.

Счита се, че предсрочни парламентарни избори през пролетта на 2026 г. са много вероятен сценарий. Ролята на президента Румен Радев остава неясна, въпреки срещите му с външния министър на Унгария Петер Сиярто и европейски посланици.

Българо-румънските отношения

Отношенията са във възходяща тенденция от 2022 г., издигнати до ниво на стратегическо партньорство през 2023 г., което е знак за потенциал за съвместни проекти. Митев посочва, че България е преминала през по-труден постсоциалистически преход, което е довело до доминация на влиятелни бизнесмени в обществото. Той смята, че румънците биха могли по-лесно да разберат българските реалности поради многото прилики между двете нации, което представлява възможност и за двете страни.

Интервю (на Аурелиан Джугъл с Владимир Митев за сайта Libertatea)

Причините, които изкараха българите на улицата

Неотдавнашните протести в България доведоха до оставката на правителството. Прочетох и разбрах, че протестите първоначално са започнали като знак на недоволство от корупцията, но са свързани и с данъчното облагане – пакет от мерки в проектобюджета за 2026 г., който включва увеличаване на социалните вноски, удвояване на данъка върху дивидентите, фискален натиск върху служителите и компаниите и др. Като български журналист, но и като човек, който познава много добре Румъния, какви според Вас са основните причини, които изкараха хората на улицата?

Мисля, че хората започнаха да протестират преди всичко поради нарастващото недоволство от арогантното поведение на различни политици, свързани с досегашното правителство и парламентарното мнозинство, което е на власт досега. Например, през годината имаше протести на стажанти в областта на медицината, които имат много ниски доходи и работят в лоши условия, често на няколко места, за да се издържат, докато завършват медицинската си специализация. Отношението на депутатите от управляващите партии към протеста беше цинично – политиците им казаха да отидат да работят в чужбина, че могат да доведат лекари от Азия, които да работят за 250 евро на месец, и т.н.

Друг пример беше искането за достойни доходи от различни категории служители в държавните институции, включително в обществените медии, но също и от работниците в сектора на грижите и социалната помощ, които бяха пренебрегвани твърде дълго.

Правителството на Желязков като цяло се възприемаше като представляващо не само партията на Бойко Борисов (три пъти министър-председател на България между 2009 и 2021 г. и лидер на партията ГЕРБ – член на Европейската народна партия), но и политическата линия на влиятелния политик и бизнесмен Делян Пеевски (политик и бизнесмен, лидер на партията ДПС-Ново начало, атакуван от мнозина като представител на българската олигархия). По време на мандата му прокуратурата, която мнозина свързват с критичното влияние на Пеевски, започна да преследва кметове на големи градове, принадлежащи към антикорупционни партии. В края на годината Пеевски създаде парламентарна група за разследване на дейността на семейство Сорос в България.

Тези действия, наред с други, показаха, че Пеевски набира сила, но го прави, като атакува други обществени и олигархични групи. Смятам, че те осъзнаха заплахата, която той представлява. Обсъжданията на бюджета през ноември бяха по-скоро претекст за започването на протестите. И работодателите, и синдикатите бяха недоволни от първия проект на бюджета. Така че, освен многото конкретни причини за недоволство, една от основните причини е, че важни социални групи не се уважават и че политиците са арогантни и егоцентрични.

Корупцията е централен проблем в тази част на света, включително в България и Румъния. До каква степен смятате, че протестите са свързани с дългогодишното недоволство от корупцията?

В момента корупцията е причината за отстраняването на един или друг политически актьор в нашия регион от политическия живот. Ето защо е важно кой контролира съдебната система и прокуратурата, защото именно чрез тях се разрешават такива спорове.

В случая с България видяхме тази година, че прокуратурата повдигна обвинения срещу някои кметове на райони в София и кмета на Варна. Някои от тях напуснаха политическата сцена, докато други, като кмета на Варна, остават част от нея. Всички те бяха членове на антикорупционната група „Продължаваме промяната – Демократична България“.

От своя страна, тези антикорупционни групи се изказаха безкомпромисно срещу Делян Пеевски, когото свързват с задкулисно влияние върху прокуратурата. В това отношение те бяха подкрепени от президента Румен Радев, който съчетава антикорупционна реторика с реторика срещу Делян Пеевски.

Трябва да имаме предвид, че България има олигархична политическа система, в която политиката често се свежда и персонализира до няколко политически фигури, които са въвлечени в най-различни комбинации помежду си. Например, по време на мандата на министър-председателя Николай Денков беше признато, че Румен Радев е прекалено влиятелен, защото е назначил временни правителства, чийто състав сам е определил. По това време антикорупционните партии си сътрудничеха с Бойко Борисов и Делян Пеевски, традиционно считани от тях за корумпирани политици, с цел да отслабят Радев и да променят конституцията по такъв начин, че да намалят властта им. Сега виждаме как Пеевски е станал прекалено мощен и други политически фигури и свързаните с тях интереси са се организирали срещу него.

Наличието на корупция в конкретен случай в крайна сметка се решава от съда. Но в случая с България демонизирането на политик или бизнесмен като корумпиран служи на политически цели и показва, че някой, който е станал прекалено мощен или опасен, трябва да бъде отслабен.

Кои са хората, които излязоха на улицата?

Кои социални групи участваха най-активно? Или, накратко, говорим ли за протест на класата?

Протестът е доста хетерогенен. Участват образовани градски елити. Въпреки това, участват и хора, които подкрепят суверенното течение в българското общество. Някои от протестиращите са привърженици на присъединяването към еврозоната, което ще стане реалност на 1 януари 2026 г. Други се противопоставят на това присъединяване. Има националисти, които мразят Пеевски, защото той се ползва с подкрепата на българските турци и роми. Има и градски либерали, които считат Пеевски за представител на българската олигархия и затова се противопоставят на него.

През по-голямата част от 2025 г. се проведоха различни протести по конкретни въпроси, което показва, че недоволството в обществото постепенно нарастваше. Например, в продължение на месеци имаше протести в защита на кмета на Варна, Благомир Коцев, който беше атакуван от прокуратурата за предполагаеми актове на корупция. Освен това, българското общество, подобно на румънското, е чувствително към въпроси, свързани с домашното насилие и протестите срещу убийствата на жени. Има и протести в знак на солидарност с мигрантите, които от години са задържани в центрове за задържане, въпреки съдебните решения, разпореждащи освобождаването им. И така нататък. Списъкът на протестиращите не е изчерпателен.

Протестите са начин хората да покажат, че търпението им има граници, и да поискат промяна. В случая с настоящите протести, които доведоха до падането на правителството на Желязков, се събраха няколко фактора, но изводът е, че хората искат, както казват, „нов начин на управление“. Може би не е много ясно какво точно означава това в положителен смисъл. Може би означава нещо различно за всеки от протестиращите. Но във всеки случай има недоволство. И сега се случва нещо интересно, като се има предвид, че протестите в нашата страна рядко постигат целите си бързо. Може би падането на правителството на Джелязков ще даде на българите ново чувство на самочувствие, а именно, че гласът и гневът им са били чути и че нещата зависят от тях.

Кои партии или политици са в по-изгодна позиция да сформират следващото правителство?

Партиите, които сформираха правителството на Желязков, са във видимо отстъпление. ГЕРБ продължава да е водещата партия по отношение на обществената подкрепа, но само 17% от избирателите биха я подкрепили. Антикорупционната партия „Ние продължаваме промяната – Демократична България“ е на второ място с почти 15%, според проучване на общественото мнение, проведено тази седмица. Следва суверенистката партия „Възраждане“, а след нея е партията на Делян Пеевски, ДПС – Ново начало, която явно е загубила няколко процента. Популистката партия „Сабя“ също ще влезе в парламента, докато Българската социалистическа партия, според проучването, сега е под избирателния праг, който би й позволил да влезе в парламента. Българската социалистическа партия също беше част от правителството, но загуби подкрепа. По същия начин и популистката партия „Има друг път“, която също беше част от правителството на Желязков, няма да влезе в парламента.

В момента не е ясно дали и кога президентът Румен Радев ще стартира свой собствен политически проект. Има очаквания, че такава партия ще събере подкрепа в суверенистките среди и ще постигне добри резултати.

Наскоро унгарският външен министър Петер Сиярто посети София и се срещна само с Радев. Има много спекулации за това, което е било обсъдено на тази среща, а някои очакват Радев да играе по-важна роля с продължаването на ерата на Тръмп. Наскоро, през декември 2025 г., Радев се срещна и с европейските посланици, което е още един знак, че неговите позиции или действия ще имат значение. Но досега той остава неясен по отношение на стратегията и амбициите си.

За българо-румънските отношения

Какво трябва да знаят румънците за ситуацията в България, освен това, което се пише в заглавията?

Едно от нещата, които според мен румънците трябва да знаят за България и българите, е, че българо-румънските отношения са в възходяща тенденция от 2022 г., а през 2023 г. двете страни издигнаха политическите си отношения до ранг на стратегическо партньорство. Според мен това е ясен знак, че все повече проекти и действия могат да се осъществяват съвместно с българите и могат да се изграждат нови отношения. Това би трябвало да означава, че румънците могат да бъдат по-отворени в любопитството си към българите и с времето да откриват нови неща за тях, различни от това, което са наблюдавали през 70-те или 90-те години, въз основа на което може би са си създали (негативни) предразсъдъци.

Друго нещо, което бих искал да кажа, е, че според мен България премина през по-труден постсоциалистически преход от Румъния, което доведе до по-голямо разрушаване на социалните, семейните и държавните връзки. Ето защо в България доминират влиятелни бизнесмени с интереси в различни сфери на властта, включително в съдебната система и медиите. Бих се радвал, ако румънците подкрепят положителната трансформация на българското общество, което в някои отношения е затънало в постоянна борба между различни фракции, изчерпвайки енергията си за промяна.

Българо-румънските отношения отдавна са по-слабо развити от тези между българите, от една страна, и сърбите, гърците или турците, от друга. Въпреки това считам, че за румънците би било относително по-лесно да разберат българските реалности, отколкото тези на другите европейски страни. Следователно познаването на българските реалности би могло да им помогне да увеличат потенциала си при относително ниски разходи и с по-малко усилия. И считам, че това е възможност и за двете нации.

Ние не сме напълно наясно с приликите между нас, между нашите социални явления, противоречия, традиции и много други аспекти. Но щом започнем да осъзнаваме това, можем да открием страна, която е буквално огледален образ на нашата. За мен лично, като българин, който говори румънски, това е забележително.

Снимка: Протестите в София (източник: YouTube)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.

About Author