Тараклия не е периферия или защо изборите на 19 април 2026 г. в България имат значение и в Република Молдова

Михай Исак

Резюме

Статията на Михай Исак разглежда изборите на 19 април 2026 г. не просто като вътрешнополитическо събитие за София, а като решаващ момент за българската общност в Южна Молдова.

Основни акценти:

• Тараклия като стратегически център: Тараклия не е географска периферия, а символичното и институционално сърце на българите в Молдова. Подчертава се значението на запазването ѝ като самостоятелна административна единица и ролята ѝ на „естествен мост“ към ЕС.
• Тест за демократична зрялост: Авторът обръща внимание на сериозните рискове от изборни измами и купуване на гласове, като припомня „токсични прецеденти“ от минали години в Комрат и Тараклия. Изборите са представени като тест за гражданското достойнство на общността.
• Европейска интеграция и конкретни ползи: Проевропейският курс на София се свързва с реални инвестиции в региона – инфраструктура, здравеопазване и образование (като превръщането на университета в Тараклия във филиал на Русенския университет). Присъединяването на България към еврозоната и подкрепата за членството на Молдова в ЕС са ключови за бъдещето на района.
• Геополитически сблъсък: Текстът контрастира две визии за България – едната, ориентирана към Запада и стабилността на институциите, и другата – проруска и суверенистка, която би могла да посее несигурност в отношенията с историческите общности зад граница.

Извод: Изборният резултат ще определи дали България ще продължи да защитава интересите на сънародниците си в Молдова чрез диалог и европейски стандарти, или общността ще остане уязвима за политическа и корупционна експлоатация.

Статия

На 19 април 2026 г. България отново отива до урните за предсрочни парламентарни избори в страна, която гласува за осми път само в рамките на пет години. За някои това изглежда просто като поредния епизод от политическата криза в София. За българите в Република Молдова обаче това в никакъв случай не е фонов шум. Българската държава открива в Молдова десет избирателни секции – от Кишинев и Тараклия до Комрат, Кахул, Твърдица и Чадър-Лунга. Това не е бюрократична формалност, а доказателство, че София знае много добре, че Южна Молдова не е фолклорна периферия, а жива част от нейното гражданско и политическо тяло.

Всъщност залогът е по-голям от простото право на глас на българските граждани в Република Молдова. Около Тараклия и българските общности в Южна Молдова се срещат три реалности, които за някои все още изглеждат несъвместими: българска идентичност, молдовско гражданство и европейски хоризонт, представен включително от статута на български гражданин. Само че те не се изключват взаимно. Напротив. През последната година официални лица от Кишинев и София обсъдиха именно в Тараклия ползите от присъединяването на Молдова към Европейския съюз, а българската дипломация описа българската общност в Молдова като естествен мост между двете държави. С други думи, българите в Република Молдова не са пред вратата на Европа. Те вече са в нейната историческа и институционална приемна.

Именно затова тези избори трябва да се разглеждат и през призмата на почтеността. България не влиза в изборите на 19 април 2026 г. с чисти ръце и научен демократичен урок. Българските власти вече съобщиха за над 1000 нарушения на изборния процес и над 180 задържани преди вота, докато експерти по антикорупция изчисляват, че между 10% и 15% от гласовете могат да останат уязвими за купуване – чрез директно плащане или чрез местни мрежи за влияние. Съответните организации изпратиха мисия за наблюдение, която следи включително финансирането на кампанията, хибридните заплахи и протичането на вота, а служебният премиер Андрей Гюров поиска нулева толерантност към измамите. Това казва всичко. Изборите в неделя не са просто едни от многото, а са избори за минималното доверие в държава членка на ЕС.

А за Република Молдова съществува и токсичен прецедент, който прави всяка наивност невъзможна. През юли 2021 г. представители на коалицията „БСП за България“ сигнализираха за купуване на гласове в секцията в Комрат, твърдейки, че избиратели са били докарвани с автобуси и са получавали по 500 молдовски леи в брой. Тогава бяха регистрирани и случаи на заснемане на бюлетини в секции в Тараклия, Комрат, Чадър-Лунга и Вулканещи, като сигналите бяха изпратени до ЦИК, Министерството на вътрешните работи, Министерството на външните работи и посолството на България в Кишинев. Няколко месеца по-късно медиите в Кишинев отбелязаха, цитирайки българската преса, странния скок на гласовете за ДПС в Молдова – от едва 2 гласа през април 2021 г. до 518 гласа през юли 2021 г., успоредно с публични сигнали за купуване на гласове. През 2022 г. разследващото издание „Бивол“ отново писа за сигнали в Комрат, Чадър-Лунга и Тараклия и заяви, че местната полиция е потвърдила наличието на сигнал и течащо разследване. Не знаем колко от тези епизоди са довели до окончателни присъди. Знаем обаче нещо достатъчно сериозно – че прецедентът съществува.

Ето защо за българите в Република Молдова изборите на 19 април 2026 г. не трябва да се третира като сантиментална екскурзия към историческата родина, а като прост тест за гражданско достойнство. Не е нормално една уважавана, стара, образована и добре установена общност в Южна Молдова да бъде свеждана при всеки напрегнат български вот до масовка за изборни брокери, микробуси, телефони със снимки на бюлетини и пари, давани зад ъгъла на секцията. Ако българската държава открива десет секции в Р. Молдова, тя трябва да защити и честта на тези секции, а не просто да ги отчита в статистиката. И ако българските политици искат гласове от Тараклия, Комрат или Твардица, те трябва да ги заслужат, а не да ги купят.

В цялата тази картина Тараклия не е просто сантиментално гранично селище. Тя е символичният и институционален център на българите в Република Молдова. Официалните данни показват, че етническите българи представляват около 2% от населението на Молдова, а българският като майчин език се изучава от близо 5000 ученици в 25 учебни заведения. В Тараклия българите съставляват етническото мнозинство – около две трети от населението на района според данните от преброяването. Неслучайно български официални лица многократно са настоявали Тараклия да остане център на етническите българи в Република Moldova. Когато казваш „Тараклия“, казваш идентичност, образование, местна администрация и общностна памет, а не просто точка на картата.

Тук се появява и стратегическото измерение на изборите в София. България официално потвърди, включително на ниво министерство на външните работи, че запазването на Тараклия като отделна административно-териториална единица остава приоритетна цел за София. Успоредно с това, през март 2026 г. в Тараклия се проведоха консултации за реформата на местната публична администрация, в които правителството на Молдова представи формула за реорганизация, целяща (в неговата версия) намаляване на бюрокрацията и укрепване на услугите, докато местните лидери предупредиха за риска от загуба на административна автономия и размиване на културната идентичност. Именно в такива моменти се вижда каква България ще се роди от вота на 19 април – такава, която защитава общността чрез европейски диалог и институционални решения, или такава, която я превръща в инструмент за геополитическа агитация.

Ако в София се консолидират проевропейски сили, ползата за Тараклия и за българите в Република Молдова няма да бъде абстрактна, а много конкретна. През юли 2025 г. премиерите Дорин Речан и Росен Желязков посетиха Тараклия и обсъдиха с местните власти развитието на българската общност и ползите от присъединяването на Молдова към ЕС. Правителството в Кишинев изброи скорошни инвестиции в района – водопроводи, пътища, училища и болница, а българската страна беше асоциирана с проекти в инфраструктурата и образованието. Пак там беше потвърдено преобразуването на Тараклийския държавен университет във филиал на Русенския университет „Ангел Кънчев“ – първото българско висше училище, открито извън пределите на България, с преподаване на български, румънски и английски език, стипендии и дипломи, признати в европейското пространство. Посолството на България в Кишинев отделно финансира проекти на организации на българската общност – от образование и култура до медии и наследство. Това означава една европейска София. По-малко лозунги за „братята зад граница“ и повече институции, които ги държат близо до Европа.

Нещо повече, самият Европейски съюз слезе символично и практически в Тараклия. През април 2025 г. над сто жители на региона участваха в дискусия с Делегацията на ЕС в Република Молдова относно европейските фондове, инфраструктурата и запазването на културната идентичност на българската общност. Посланикът на България говори тогава за уроците, научени от българските селски общности по време на присъединяването към ЕС. Казано с други думи, за Тараклия Европа не означава само геополитика и сини знамена, а пари за пътища, образование, по-добра администрация и шанс българската идентичност да не бъде консервирана в буркан, а изживявана в регион, който се развива.

И тук стигаме до неудобния въпрос: каква България ще излезе от урните? Регионалните медии пишат, че бившият президент Румен Радев, описван като проруска фигура, води в социологическите проучвания и критикува както влизането на България в еврозоната, така и споразумението за сигурност с Украйна, застъпвайки се за възстановяване на отношенията с Москва. Огледално на това, служебният премиер Гюров потвърди, че прозападната ориентация на България е основна ценност и стратегически ангажимент.

Разликата не е само в нюансите. За българите в Република Молдова една София, закотвена в ЕС и НАТО, означава застъпник за присъединяването на Молдова към ЕС, партньор, който споделя опит в преговорите, и държава, която защитава своите исторически общности чрез правила, а не чрез истерия. Една двусмислена София, съблазнена от суверенистка реторика и възстановяване на отношенията с Русия, би могла да релативизира и омаловажи точно тези ангажименти. Не автоматично, но достатъчно, за да посее несигурност.

И да, би било добре и за самата България в София да се наложи проевропейска формула. Страната току-що влезе в еврозоната през януари 2026 г., а служебните власти настояват за предвидимост, икономическа стабилност и защита на демократичния ред. България няма нужда да се превръща в поредната балканска лаборатория за геополитическа двусмисленост, презрение към институциите и толерантност към купуването на гласове. Тя има нужда от реална реформа, от доверие в изборите и от политическа класа, която разбира, че Европа не е враг на националната идентичност, а единствената рамка, в която тази идентичност може да процъфтява, без да бъде конфискувана от корупция или източна пропаганда.

За Тараклия, за българите в Република Молдова и за самата България изборите на 19 април 2026 г. не са само въпрос на това кой ще вземе най-много места в парламента. Става дума за това кой защитава идеята, че българската принадлежност и европейската принадлежност не се сблъскват, а се подкрепят взаимно на изток от Прут.

Снимка: (източник: Wikipedia)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А каналът му във Viber е тук.

About Author