Интервю на Владимир Митев
Това интервю бе взето на 17 ноември 2014 г. в Букурещ. То хвърля светлина както върху хода и резултата на президентските избори в Румъния, провели се на 16 ноември 2014 г., но и върху румънската политика през последните години и нейното вероятно развитие след вота. Прогнозата на Михайлеску, че президентът Клаус Йоханис ще е „невидимият човек“, засега в общи линии се потвърждава.
Винтила Михайлеску (р. 1951 г.) е водещ румънски културен антрополог, доктор по психология и преподавател в Националната школа по политически и административни науки в Букурещ. Преподавал е във Франция, Швейцария, Германия, Унгария, Канада. В продължение на 12 години Михайлеску изнася лекции и в Софийския университет. От 1991 г. антропологът изследва проблемите на румънското село. Между 2005 г. и 2010 г. е директор на Музея на румънския селянин. Винтила Михайлеску е автор на множество научни книги и публикации. Написал е книгата „Краят на играта”, която разглежда първите 20 години в Румъния след промените. През 2012 г. бе публикуван и социологическият сборник „Зимата на нашето недоволство”, който е посветен на румънските протести от типа на възмутените, започнали през януари-февруари 2012 г. Михайлеску редовно публикува във вестника на румънските интелектуалци Dilema veche.
Господин Михайлеску, преди две години в разговор с мен казахте, че две омрази са се борили на тогавашните парламентарни избори и по-голямата омраза е победила. Това ли е ситуацията сега?
Има връзка между парламентарните избори през 2012 г. и президентските избори сега. Но има и нещо различно. Сега в началото бе омразата, но се появи и някаква надежда. В настоящия случай недоверието е вид омраза. Но това, което изкара много хора пред урните и по улиците, е, че този път има и позитивни гласоподаватели. Йоханис изглежда носи и някаква надежда. Може би той не е ангел, може би не го познаваме добре, но той не говори като останалите политици, изглежда добре и е цивилизован. С него можем да се надяваме на най-доброто. Значи тези избори не са само сблъсък на омраза срещу омраза. И това е промяната. Ето защо Йоханис надделя и тотално промени своето изборно положение. Тази промяна никой не може да обясни. Имаше някакъв вид масово движение, разпространяващо се като зараза…
…хората бяха мобилизирани…
Да.
Но каква бе причината за тяхната мобилизация в подкрепа на Йоханис?
Бе очевидно, че тя ще се случи и че до някаква степен младите хора ще бъдат мобилизирани. Но никой не можеше да предположи, че ще е до такава степен. Основната причина е, че управляващите направиха същата грешка, за която обвиняват Бъсеску – да водят битка с обикновените хора, казвайки им, че са глупави. Този вид пренебрежение към всеки наоколо е нещо, което народът не може да понесе. Това е много по-лошо от неплащането на заплатата или орязването на доходите. Румънците са свикнали с бедността и ниските доходи и могат да се справят с тях донякъде. Но когато те са третирани зле и обиждани, това не може да бъде прието. Именно подобно бе отношението на Понта през цялото време. Той се държа пренебрежително към Йоханис през двете седмици между първия и втория тур на изборите и демонстрираше с поведението си, че сякаш е най-добрият.
Това бе много цинично.
Да. Това бе общото усещане на повечето хора и на младите румънци. Правителството се страхуваше от диаспората, знаейки, че емигрантите ще гласуват за Йоханис. Така че те направиха всичко, което е възможно, за да попречат максимално на избирателите в чужбина да гласуват.
Това ли беше най-голямата им грешка?
Беше най-последната и най-голямата видима грешка. Може би имаше и други тактически грешки. Но това е най-видимата грешка, защото, когато всички тези хора не могат да гласуват, това се видя по целия свят – в Париж, в Лондон. Хората искаха да гласуват в изборите на една демократична страна и не можаха да го направят. Това бе показано по телевизиите в цяла Европа и особено в Румъния. И да не забравяме, че диаспората е 80% емиграция. Което означава, че хората от нея се връщат у дома. Техните близки са в Румъния. Говорят по телефон или скайп 3-5 пъти на ден. Гневът на румънците в чужбина се разпространи и в Румъния. И това бе най-голямата грешка на управляващите. В селата хората си казаха: „Между тебе, Понта, и моят син – вярвам на сина си. Той е гневен заради тебе. Аз съм глупав, но той ми каза, че си лош човек.” Това бе най-голямата грешка.
Чудя се дали освен заради накърненото достойнство румънците не се мобилизираха и от солидарност със сънародниците си в чужбина…
Да. Продължавам напред. Първо има солидарност на роднините. Но има и солидарност на поколенията. Младите казаха: „На нас ни е писнало от вас, старото поколение. Двайсет години вие не направихте нищо.” Това беше ясен знак, че нещо трябва да се направи, защото ако не го направеха младите, нямаше кой друг да го направи. Така че имаше и голяма солидарност на поколенията. Тя бе ясно изразена. Младите трябваше да го направят. Въпросът за тях беше дали са способни на действие, или са като старите.
Може ли този вот да се интерпретира още не само като гласуване на младите срещу старите, но и като вот на градската срещу селската култура?
Това е вот не само на Трансилвания срещу останалата част от Румъния, но е свързан и с градските образовани хора. Трансилвания има повече градове и образовани хора от областта Молдова (североизточна Румъния – бел.ред.). Това гласуване противопостави градските образовани хора на жителите на селата. Изправи едни срещу други младите поколения и по-старите хора. Беше представен като дясното срещу комунистите. Това последното е фантазия, но е много силно убеждение. В Румъния все още ако кажеш, че си антикомунист, това означава, че си истински морален човек. Така че, разбира се, повече хора са антикомунисти. Няма вече комунисти. Понта не е комунист. Но наследството на Илиеску за неговата партия е толкова силно, че за мнозина то бе достатъчно, за да кажат, че още трябва да се борят срещу комунизма. В този смисъл на сегашните избори може да се погледне и като на сблъсък на антикомунистите с комунистите. За моето поколение това бе голяма мотивация. Понеже, видите ли, тези хора ще ни върнат в комунизма – налудничава наистина идея, но достатъчно хора вярват в нея. Моето поколение все още е с лошия спомен за комунизма. Ако някой им казва, че този човек ще ги върне към комунизма, това е заплаха. За градските по-възрастни хора това бе важна мотивация да отидат да гласуват.
Да, това е и вот на Трансилвания срещу останалата част от страната. Трансилванците казаха: „Писна ни от този Букурещ, от който идва всичко лошо. Сега ще се организираме и ще ви покажем как се правят нещата.” Пример в тази посока е приетата по време на протестите във връзка с гласуването в чужбина „Декларация от Клуж”, подсещаща за „Декларацията от Тимишоара” от началото на прехода. В случая протестиращите не просто окупират, но са и политически организирани. Те казват: „Ние ще ви помогнем, но ние сме лидерите. Това е нашата революция. Споделяме я с всички. Но ние трябва да покажем кой е умният в тази страна.”
Част от мобилизацията е много изненадваща. Унгарците гласуваха не за левите, към които ги насочваха лидерите им, понеже имали договорка с тях. Унгарците гласуваха за Йоханис. Обикновено унгарците са много дисциплинирани. Този път нещата бяха с главата надолу. Най-високите резултати в подкрепа на Йоханис (около 80%) бяха в унгарските области.
Не се ли обяснява този вот с близостта между малцинствата…
Може би, но това не обяснява всичко. Защото официално Йоханис не направи обещания към унгарците. Докато Понта обеща много. Може би те вярват повече на друг човек от малцинство. Това, което също е вярно, е, че до някаква степен мобилизацията срещу Понта дойде също от собствените членове на Социалдемократическата партия (СДП). Някои от водещите хора в тази партия не поддържаха Понта.
Той има вътрешна опозиция.
Да. Всеки знае, че има такава. Но никой не знае конкретните лица, които са действали срещу него и какво точно са направили.
Твърди се, че има разделение в самите социалдемократи на стари и млади. Понта е от младите.
Да, това е най-очевидното. Но аз съм от факултета по политически науки. От колегите си знам, че има поне 4 различни политически групи в Социалдемократическата партия.
Какво означава тази загуба за Понта и социалдемократите?
Социалдемократите са най-силният и стар играч. Те са още най-добре организираната сила. Но трябва да се променят тотално. Защото преди всичко техните избиратели измират. Социалдемократите играят стратегията на Илиеску, знаейки добре, че можеш лесно да спечелиш селска Румъния. Те знаят как да се справят с тази категория избиратели. Ако знаеш как да подходиш към тях, вече имаш повече от 50%. Останалото е детска игра. През цялото време социалдемократите играха тази карта. Имат си работа с по-малко образовано население, пред което могат да кажат каквото си искат. Ако им кажеш: „Ето, това е добър кандидат, ето малко захар”, и те отговарят: „Ок, това е добър човек”. Но тези хора измират. От друга страна, те вече не са толкова глупави. Когато се разделихме с комунизма, всички бяхме наивни. Но след 25 години дори хората от селата не са наивни. Много от тях работят в чужбина. Трансферът на знание и ценности вече е налице. Така че социалдемократите се прицелиха в едно общество, което вече не е това, за което го смятат. Но дори и да бяха спечелили, те трябваше да се променят. Да сменят своите членове, послания…
Моето впечатление е, че те направиха същото, което сториха преди две години – дискурсът „Анти-Бъсеску”. Но ми се струва, че този дискурс вече не е толкова атрактивен.
Той не проработи. Защото по несъзнателен начин Бъсеску винаги е бил ролеви модел за Понта. Той не осъзнава, че иска да бъде по-добър Бъсеску от Бъсеску. Това е бунта срещу бащата. И така Понта предизвика омразата на населението. Премиерът направи същото, което Бъсеску направи, но не така професионално, защото Понта не е професионалист. И така омразата бе прехвърлена от изчезващия Бъсеску, който имаше все по-малко власт, към овладелия тази власт Понта, превърнал се в новия Бъсеску. Говорим за Бъсеску втора употреба. Понта загуби цялата си подкрепа и получи омразата, която се опитваше да насочи срещу отиващия си президент. Никой не вярва вече, че Понта ще спаси Румъния от режима на Бъсеску. Нито, че отиващият си президент ще продължи да има власт и да плаши хората. Спрямо отделни хора ще има влияние, но не и спрямо цялата власт.
Мислите ли, че социалдемократите трябва да преоткрият себе си и своя дискурс?
Те трябва да го направят, но не знам дали са способни на това. Сигурен съм, че няма да могат да го направят в краткосрочен план. Защото за да бъдат във властта, те приеха доста глупави и необразовани хора от улицата в своите редици. С тези хора, които са сега мнозинство в партията, не можеш да преоткриеш нещо, което да бъде модерно ляво.
Значи социалдемократите влизат в криза.
Да. Ако Йоханис и екипът му са достатъчно умни, ще оставят СДП на власт до изборите, защото трябва да намерят финансово решение за всичко, което са обещали. А няма пари за това. Така че, ако Йоханис не се меси в управлението, но просто им припомни, че са обещали нещо и трябва да го свършат, СДП ще загубят и парламентарните избори.
Те са след две години.
Да.
Ще има някои пренареждания в парламента.
Да, много хора сменят лобито си, когато някой нов спечели властта. Това е национален спорт в Румъния.
Какво означава за Румъния победата на Йоханис и последващото сътрудничество между Йоханис и Понта?
Всички се чудят какво ще бъде. Те трябва да намерят решение как да движат държавата заедно. Всеки сега очаква да види как това сътрудничество ще се развие. Има натиск от улицата да се махне настоящото правителство. Но това ще е политическа грешка, защото ново правителство ще трябва да поеме финансовите ангажименти на настоящия кабинет. И след няколко месеца новото правителство ще се сблъска с проблеми.
Бюджетът за 2015 г. одобрен ли е?
Не. Не е. Социалдемократите казаха – след изборите. „Тогава ще видим”, рекоха те.
Защото очакваха да спечелят?
Да.
Какви са истинските отношения между Йоханис и Бъсеску?
Никой не знае. Може да има 5-6 души, които знаят. Има версия, че Бъсеску може да бъде назначен като премиер от Йоханис. Но хората от Демократичнолибералната партия (ДЛП) – бившите съюзници на Бъсеску, мразят президента, защото бяха третирани зле. Психологически не вярвам, че е възможно Бъсеску да стане премиер. Особено и след силната подкрепа на обществото за различно управление. Ако хората видят задкулисна договорка, ще кажат – дойдохте на власт с нашата подкрепа, а сега играете с Бъсеску. Народът може пак да излезе на улиците.
Значи Йоханис е трети път между Понта и Бъсеску.
Да. Очевидно. И затова е надежда. Не наблюдавахме само негативен вот срещу Понта, но и емоция в посока трети път.
Какъв вид президент очаквате той да бъде?
Невидимият човек. Не го виждам в общественото пространство. Президентът трябва да бъде публична личност. Ако продължи със своя начин на управление, Йоханис ще казва „да” или „не” за нещата, с които се занимава. Но няма да може да заеме ролята на медиатор или омиротворител, която е голяма. Той е кукла на конци. Това е проблемът. Ако си отчаян, можеш да вярваш в Йоханис. В Понта не можеш да вярваш. Но когато се събудиш, виждаш, че Йоханис може би не е трети път. Може би той е просто още един вид Емил Константинеску (президент на Румъния в перода 1996-2000 г. – бел.ред.).
И кой е кукловодът?
ДЛП. Бившите съратници на Бъсеску. Те не са повече с Бъсеску. Те се разделиха, защото имаха лоши отношения. Направиха го заради лични политически интереси. Има и друга важна категория хора – т.нар. интелектуалци на Бъсеску. Те са толкова силно антикомунисти, че виждат комунизма навсякъде и вярват на все още действащия президент, че за него комунизмът е престъпен режим. Въпросните хора са превърнали Бъсеску в месия. Сега те правят същото с Йоханис. Тези интелектуалци имат нужда от подобен вид личност – прозападен антикомунист. Те са силни, защото владеят езика и могат да мобилизират големи групи хора. Но не говоря за групи в селата. Големи групи хора в градовете се вслушват в думите на въпросните интелектуалци. Това е значителна сила. Хората на словото, за които говоря, нямат нужда да правят политика. Може би те ще получат министерството на културата. Как ще действат те, не се знае. Всичко е възможно. Може да се върнат към Бъсеску. Но мисля, че повече нямат нужда от него. И защо да правят компромис и да се връщат към него? Те повярваха в третия път и не върви сега да се върнат към отиващия си президент.
А какво е мястото на Бъсеску, след като напусна двореца Котрочени?
Мисля, че и той не знае още. Но е почти очевидно, че няма да се оттегли просто така.
Партиите на Елена Удря и Моника Маковей са свързани с Бъсеску.
Донякъде да. Може би той ще се опита да играе роля в партията на Удря. За Маковей не знам. Бъсеску се отнесе зле с нея. А тя сега може да си сътрудничи с Йоханис. 90% от нейните избиратели гласуваха за Йоханис. Те са добре заедно.
С Йоханис президент, каква е посоката на Румъния – вътрешна и външна?
Добър въпрос. Първо вътрешната. Ще го поставя в по-широк контекст. Има някои проучвания за оптимизма. Говоря за статистически данни, но те значат нещо. Румънското общество е много оптимистично тези дни. Но последните 3-4 години имаше срив особено за младите хора. До миналата седмица те имаха най-ниското ниво на оптимизъм в Европа – дори по-ниско от това в Гърция. От отчаяние, а не заради визия за бъдещето, това поколение откри надежда. Въпросът пред него бе какво да прави – да се самоубие или да намери надежда. То реши, че по-добре е да има надежда. Това е контекстът.
От тази гледна точка, се оказва важно, че изведнъж в Румъния се появи голяма енергия. С този оптимизъм може да се направи много.
В случай, че президентът е лидер…
Да.
И Вие се съмнявате в това?
Да. Зависи какво ще направи Йоханис със своята енергия. В продължение на половин година той ще има тази енергия.
Той не е много емоционално активен, така че да увлече хората.
Не е. Но може да каже по рационален начин – например: „Нека направим добро земеделие”. „Да направим нещо.” Така че тези хора да бъдат ориентирани и да се използва енергията. В едно песимистично общество, нищо не може да се направи. Сега ние трябва да направим нещо. Но трябва да има лидер или сила, която да бута обществото и да го организира. Това е една от тезите ми. Може ли тази енергия да бъде използвана? Надявам се, че хората на Йоханис ще го направят. Това е най-важното нещо във вътрешен план.
От друга страна, най-важното в международните отношения е, че изведнъж ние отново сме общество на доверието. Световните лидери – от Меркел до Обама, ни вярват изведнъж. Това е вид демократично упражнение – външните сили знаят кой може да направи необходимото. Смятам, че Йоханис ще има възможност да се заеме с украинския въпрос. Това е голям въпрос за Европа. Ние сме на границата. Ако Румъния падне, следващата може да бъде България. И цялата геополитическа система може да се промени. Никой не знае какво може да стане с Украйна, но на никого в досегашното ръководство не му пука, защото Понта и неговите хора имат своите вътрешни проблеми. Социалдемократите не бяха дипломатически партньор. Сега Румъния отново може да играе тази роля. Ние сме малки държави. Ако не ни е грижа за този вид геополитически контекст, нещо лошо може да се случи със страната ни. Бъсеску не можеше да бъде партньор, защото става въпрос за средносрочни отношения, а неговото управление си отива. С Йоханис Румъния може да бъде партньор.
Имате предвид да бъде по-силен съюзник на НАТО и ЕС срещу Русия?
Да.
Защото Йоханис е по-прозападен от Понта?
Не мисля, че Понта е по-малко прозападен. Премиерът просто не го беше грижа. Имаше лошо начало със западните сили. Маковей и някои други от интелектуалците на Бъсеску с добър имидж на Запад не само сред културните, но и сред политическите елити напълно дискредитираха Понта. Имиджът му на Запад бе, че може да залитне на Изток. Германците не харесаха споразуменията му с Китай, които не бяха съгласувани с Европа. Не харесвам много Германия, но ние играем в нейния отбор. Понта не бе партньор, на когото да се вярва на Запад. Ако той имаше властта в продължение на 5 години, социалдемократите можеха да правят наистина каквото си искат. А на европейците им бе писнало от лудия унгарец. Румъния е заобиколена от малко луди хора.
Включително в България?
С България сме в една и съща лодка. Вие казвате, че ние сме по-добре. И ние казваме, че вие сте по-добре. От тази гледна точка винаги сравняваме България с Румъния, защото това е единствената държава, с която имаме база за намиране на прилики и разлики. Нашите елити обичат да се мерим с Германия. Хайде де, никога няма да сме Германия. Това е само начин да си кажем колко зле сме. Ние не искаме и няма да бъдем германци. Но нека се сравняваме с България. И опонентите ми отговарят: „Как можеш да се сравняваш с България, майната ти, за кого се мислиш!”
Вчера гледах телевизията Realitatea. Казаха, че тези избори са спечелени не от програма, а от емоция.
Да.
Можете ли да ми кажете повече за тази емоция?
Първо за отсъствието на програма. Дори в първите избори след 1989 г. кандидатите трябваше да кажат нещо. Да имат програма. Трябваше да демонстрират, че имат такава, независимо дали очакват да им се вярва, или не. Сега за първи път за последните 25 години те не се постараха дори да я покажат. Нямаше дебати и изявления. Дори за миг не казаха: „Ако взема властта, бих желал това или това”. Нищо подобно. Всичко стана емоционално. Кой е лошият? Всеки се опита да посочи, че другият е лошият. За първи път целият публичен дебат беше емоционален и личен.
Това дължи ли се на Бъсеску?
Да. Това е играта на Бъсеску. Затова наистина го мразя. Защото може да се правят политически и икономически грешки. Но той раздели нацията нарочно. Управляващият 10 години президент го правеше с всеки, включително с хора, които му вярваха. Той беше някакъв вид забавен Сталин. Забавен Сталин – пияница. Неговото социално наследство е да се използват хората и след това да се захвърлят. Имаме две институции – правителството и президентството, и пълномащабно мразене. Може би младите и някои други хора осъзнаха този проблем и търсеха решение.
Емоцията на тези избори имаше две лица. Във вътрешен план имаше омраза. Много хора казваха – ако спечели Понта, напускам Румъния. Но с времето се появи надежда. Надежда, подхранвана от отчаяние. Опитах се да говоря с някои по-млади хора и никой не може да ми каже, че това е било рационален избор. Че е гласувал, защото вярва в едно или друго нещо. Не, просто за младите подкрепата за Йоханис е нещо, което смятат, че трябва да направят. Те казват: „Трябва да вземем властта.” Питам защо. Отговарят: „Защото е добро.” Тогава питам: „Но какво ще последва?” Те казват: „Нещо красиво.” Боя се от този фанатизъм. Но от друга страна, за да спечелиш, трябва да имаш такава мобилизация. Понякога е нормално да бъдеш фанатичен и щастлив след такава победа.
Тази енергия, която беше освободена вчера, ще бъде ли съхранена от някого?
Това е основната ми теза. Необикновен момент е. Но се чудя кой и как ще използва тази енергия.
Мислите ли, че хората, които спечелиха от тази енергия, осъзнават, че имат дълг?
Мисля, че след всичко това нещо се случва или се е случило с „Декларацията от Клуж”. Хората там казаха: „Ние знаем, че сме ядосани и ще помогнем”. Оттук може да порасне нещо. Възможно е сега да са достатъчно зрели и да са открили, че протестът не е достатъчен. Че трябва да направят политическо изявление, не просто да оказват натиск, а да оказват натиск в една или друга посока.
Мислите ли, че това е протестното движение от 2012 г. на ново ниво?
Точно това исках да кажа. Тези движения от типа „Окупирай!” са критикувани, че са просто забавления, че не са сериозни. Това е голяма власт. Самите хора, които я имат, все още не я осъзнават. Неясно кога и къде, но тази власт няма да умре, а ще порасне.
Значи в следващите седмици ще видим някакъв прогрес?
Мисля това, да. Въпросът е кой ще го направи първи и как. Мисля, че хората от Клуж ще излязат също с предложение към Йоханис: „Предлагаме ви да говорите за това и това”. Т.е. ще има не само натиск от улицата. Но нищо от това не се случва засега. Това е просто моята надежда. Тя е реалистична, но е само надежда. Съмнявам се, че ще се случи, но е възможно да стане така и се надявам на това.
Какви са тези хора, които са направили декларацията от Клуж?
Неизвестни хора. Свързани са с университета. Те са водили дебати. Идеята им е да преосмислим наново Румъния. Това е един вид модерно ляво движение, свързано с критичното мислене. Някои от тях са близки до една от основните медии на протестите от 2012 г. Critic Atac, но са критични към нея. Лявото винаги е имало много секти.
Казахте, че „Декларацията от Клуж” е подобен жест на „Декларацията от Тимишоара”. Бихте ли ми обяснили повече за втората декларация?
Тя бе началната точка на румънската революция от декември 1989 г. Това е програма за Румъния. Една от точките беше, че комунистите не трябва да се завърнат в политиката.
И кои са авторите на тази декларация?
Беше много спонтанно. Подкрепена бе от някакъв вид ъндърграунд дисиденти. Даниел Виги е най-известният от тази група хора. Не беше дело на религиозни хора, а на гражданското общество.
Интересно е за мене, че 25 години след падането на комунизма има символично завръщане към корените. В България имаше протести миналата година. Те върнаха лозунга: „червени боклуци”. И разделението между десни и леви българи също се завърна тогава. Не мисля, че това завръщане е винаги само за добро. Виждам го като регресия в психологически термини.
Регресията е единственият начин да намериш енергията да продължиш напред в нова посока. Много хора ми казват, че това е била първата румънска революция. Предишната е била манипулирана. Има очевидни препратки към първата революция – например флага с дупка в средата.
Чудя се дали тази революция не е провокирана от сили вътре и вън от страната.
Например, дали Бъсеску не е победител в цялата ситуация?
Според някои хора е така.
Говорих с млад румънец, според когото американците са участвали.
И аз мисля така.
Това обяснява голямата мобилизация.
Това е част от моето обяснение, без да имам данни. Има нещо повече от просто спонтанна мобилизация. Румъния не може да бъде толкова уникален случай. Не вярвам в уникални неща. 25% процента в повече, просто защото някои млади са ентусиасти – имам съмнения.
Целият ден в неделя телевизиите показваха опашките пред избирателните пунктове в Западна Европа. Това бе начин да се прави пропаганда, без да се прави пропаганда.
Беше огромна пропаганда.
Всички хора на Университетския площад казаха, че са солидарни с правото на вота на румънците зад граница.
Да, но ако говорим отново с психологически термини, това е рационализация. С други думи, трябва да направиш нещо, но ти е важно да има добра причина. Трябва желанието ти да има валидност. Искането за право на гласуване в чужбина бе легитимно, разбира се. Но в Англия, Франция, Германия имаше местна полиция, която използва сълзотворен газ. Съмнявам се в това. Защо да го правят?
Може би защото на някои места, например в Торино, румънци се опитаха да щурмуват консулството?
Да, но това не е проблем на полицията. Там е румънска територия. Трябва да се намесят само ако има истинска причина – например, ако има заплаха, някой да бъде убит.
Каква е истинската причина тогава?
Не знам.
Просто не се вписва в историята ви.
Да. Ако аз бях Европа и си кажех, че трябва да бъде избран Йоханис, за да загуби Понта, бих му помогнал по този начин. Просто 4 полицаи хвърлят газ и добър репортер, който да го покаже.
Не знам колко секции са в тези три страни. 360 000 души са гласували в чужбина. В по-малко от 300 секции. В някои секции са гласували 6 000 души. Не е възможно да се гласува повече от това.
Да. В първия тур беше очевидно, че гласуването нарочно не бе организирано добре. Не трябваше да гласуват много в чужбина. Беше ясно, че от да речем 500 000 души в Париж, можеха да гласуват само 200 000. Мисля, че през двете седмици след първия тур имаше някаква конфронтация в СДП – да отворят или не нови секции. И се направи грешката да не се отворят. Това бе същата грешка като на първия тур, но още по-голяма. Да разберем емоцията на тези румънци, стояли по 9-10 часа на опашка за гласуване. Те искат да имат право на избор – дали да подадат глас, или не. Когато някой друг решава вместо тях, те решават да се противопоставят, като гласуват.
Мисля и че когато румънците видяха сънародниците си в чужбина, това бе силно послание към тях да гласуват също.
Да. И освен това ситуацията с опашките пред избирателните секции се вписва отлично в разказа за връщането към комунизма. Защото опашките са комунизъм. Ние сме свободна страна, имаме права, но не можем да гласуваме заради опашки. Това е комунизъм.
Източник: Солидарна България
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
