Тази статия бе публикувана през март 2013 г., когато българите излязохме на протести, провокирани от високите цени на тока. Тя е написана специално за румънското Q Magazine, което е най-близкият румънски аналог на списание „Тема“. Тук публикувам версията, която бе поместена на сайта на румънското издание (удебелените части от текста са на Q Magazine).
За трета поредна седмица българите протестират масово в цялата страна, искайки да отнемат властта на правителството.
Владимир Митев, журналист от българското списание „Тема“ – едно от най-важните издания в централната българска преса, създадено по модела на американското списание Time, разказва специално за Q Magazine, как се развиха протестите в съседната ни страна и кои са най-големите недоволства на българите. Премахването на мафията от управлението на страната, отстраняването на олигархията и една нова конституция са някои от желанията на българите от улицата. Падането на правителството на Борисов не върна хората по домовете ми, а кризата, в която се намира страната, все още няма решение.
3 март тази година бе националния празник на България и 21-вия ден от протестите в цялата страна. Демонстрациите започнаха първоначално срещу монополът в разпространението на електричество, но се трансформира бързо в масово недоволство срещу правителството на премиера Бойко Борисов. Той подаде оставка на 20 февруари. През следващите дни демонстрантите насочиха гнева си към цялата политическа класа. Много от тях поискаха промяна на конституцията в частта й за правилата на политическата игра. Имаше и предложения за нов социален ред, който да се базира на „алтруизъм“. Други протестиращи имаха по-конкретни искания: студентите от Софийския университет и от УНСС (най-големият икономически университет в София) поискаха да не бъдат вдигани повече таксите им за обучение, лекарите демонстрираха срещу решението на Националния здравноосигурителен фонд да плаща лечението и операциите само за ограничен брой случаи. Това, накратко, е българската зима.
„Два свята, единият е излишен“
Още на 17 февруари много хора започнаха да окупират центровете на големите градове. Във Варна протестиращите започнаха да дават признаци за бунт, възнегодуваха срещу кмета и подкрепящия го холдинг, известен с акронима „ТИМ“. Твърди се, че българите са спокоен и търпелив народ, докато правата му се спазват. но ето, че в контекста на последните събития хората излизат на протести с желание за променя, проблем, който държавните институции вече се опитват да разрешат.
На 24 февруари, когато преминавах заедно с около 30 000 демонстранти по големите витрини на луксозното кафене на хотел „България“, разположен в сърцето на столицата, не можех да не си помисля за известния стих от поета от ХХ век Христо Смирненски „Два свята, единият е излишен“. Вътре бяха спокойни хора, говорещи бавно и създаващи впечатление за охолство. Някои от тях поглеждаха към улицата, където бе съвсем различен народ – разорачовани хора, заедно млади и стари, крачещи напред.
В момента, в който Смирненски пише тези думи, в началото на ХХ век, той очертава разделителната линия между света на охолството и на бедността в градовете. Сега двата свята са в конфликт, който може да се опише и като сблъсък на улицата с елитите. Докато вървим по улицата от президентството до Орлов мост, може да се чуят от време на време викове „мафия“. От високоговорители, инсталирани на платформа на камион се чуват революционни песни. Една от тях се отнася за времето, в което българите са се разбунтували срещу Османската империя. Други връщат часовника към протестите от 1997 г. по време на финансовата криза, в която хората изгубиха спестяванията си и тогавашното ляво правителство бе принудено да сдаде мандата си.
Множеството най-накрая достига до Орлов мост. През последните години той стана център на много протести – например срещу сондажа и добива на шистов газ, въвеждането на ГМО организима на българска почва и срещу изсичането на много гори в страната, включително срещу разрушаването на природата, за да се отвори пространство за туристи и строителство.
Пълно е с народ в района около площада и може би няколкостотин метра назад близо до парламента. Много хора носят български флагове и издигат плакати с лозунги от рода на: „Това не е протест, това е процес“, „Благодаря на българите, че се събудиха“, „България преди всичко и всичко за България“, „Долу влиянието на медиите и банките“.
Българите излязоха най-накрая на улиците
След дълги години, в които оцеляваха с най-ниските заплати в ЕС, когато почти всяка седмица или дори всекидневно имаше сандал за корупция, политическите изказвания традиционно са арогантни и като цяло има липса на желание за борба срещу несправедливостите в живота, българите най-накрая излязоха на улиците. Капката, която преля чашата, беше вдигането на цените на електричеството от зимата. Хората разбраха, че електричеството, което консумират е само една част от фактурата, която трябва да платят. Всъщност най-голямата част от сметките за ток са допълнителните такси за дистрибуция и зелена енергия. В някои фактури цената на самото потребено електричество е 40% от общата сума. Ситуацията стана непоносима за много българи, когато през януари 2013 г. фактурите станаха 2-3 пъти по-големи, отколкото бяха през декември 2012 г.
Минималната заплата в България е 155 евро, докато безработицата през януари 2013 г. е 12,4%. През последните седмици много протестиращи говореха на живо по телевизията, че не искат да работят, само за да си платят храната и електричеството.
В началото на февруари, политическата класа бе поставена под съмнение, след като медиите припомниха, че всяко правителство от 1997 г. насам е извършило нещо нередно в енергийния сектор, за да даде привилегии на частните дистрибутори и така са навредили значително на населението. На 19 февруари премиерът Борисов обеща цената на тока да бъде намалена с 8% и че лицензът на ЧЕЗ, една от разпределителните компании, ще бъде отнет. По-късно същия ден се сблъсъкаха полицията и демонстрантите в София и някои от протестиращите бяха бити от силите за сигурност. Проливането на кръв бе използвано от Борисов като повод да подаде оставка.
Трябва да се примни, че същите хора подкрепиха масово Борисов през 2009 г., надявайки се, че ще доведат на власт някой, който ще накаже политиците, забогатели неимоверно заедно с бизнесмени-мафиоти в периода на прехода за сметка на народа. Според едно проучване на общественото мнение, публикувано в средата на февруари четирите партии, които имат подкрепа достатъчна за влизане в парламента (парламентарните избори ще са на 12 май 2013 г.) ще бъдат поддържани само от 54,5% от населението. В този контекст на недоверие на хората към старите политически структури, лидерите на протестиращите са онези, които имат мисията да обновят политическата класа и да гарантират легитимността на политическата система.
„Нова конституция би трябвало да напълни директно хладилниците“
През последните години стана банално партиите да имат кръг от фаворизирани компании, които да се ползват с определени привилегии, дкоато съответната партия е на власт. Много от гласовете в националните медии се питат дали политическият избор на българите не се състои в това да избира между мафията на дясното или тази на лявото. Протестиращите се опитват да променят това статукво, като създадат социални съвети в много от правителствените инстутиции, искайки 50% от правото на вземане на решенеи. Демонстрантите искат още да променят избирателните закони, така че мнозинството да има силен глас. Други искания се отнасят към премахването на имунитета на управляващите и на представителите на съдебната система.
Тъй като представата за политика е много дискредитирана в очите на хората, съществува надежда, че ако властта е по-отворена към граждански контрол, политеците биха могли да станат по-отговорни. Но има и страх, че заедно с промяната на действащите правила на политическата игра, олигархията би могла да стане още по-силна и да купува по-лесно лоялността на различните властови центрове.
„Парадоксът е, че цялото това усилие е насочено към промяна на една фасадна демокраци с реална, където властта ще бъде пряко в ръцете на гражданина. Но хората нямат ни най-малко идея как да постигнат тази промяна. Казват, че искат избори без партии. Но зад кандидатите трябва да стои организирана сила, за да се получи подкрепата на обществото, нали? Протестиращите искат нова конституция. Но, за Бога, това ли е нещото, което ще напълни директно хладилниците…. Да не забравяме, че кметовете, които са едни своеобразни местни барони, също са избирани с мнозинство“, обяви известният политически анализатор Любослава Русева в списание „Тема“.
„Всички сме част от барикадата“
Телевизионните предавания за националните протести от 3 март показват, че протестиращите държат да продължат с уличния натиск. За младите това е начин да изразят недоволството си от липсата на работни места и един достоен приход, които ги потискат много. Други, по-националистически настроени, разгръщат бунт срещу онези управници, които предават националните интереси. За някои протестиращи премахването на монополите може да стане чрез национализацията на съответните компании.
Внезапно едно общество, което години наред игнорираше политиката, се политизира. В кафенетата, в превозните средства и в социалните мрежи се дискутира много за протесттие. Хората продължават да са отвратени. Смятат, че „няма да се промени нищо“, смятат, че тези протести може да засилят властта на олигахията, но някои от тях все пак вярват и в чудеса.
Докато пътувах с такси в град Русе на около 70 км южно от Букурещ шофьорът ми каза относно протестите: „Хората разбират все повече, че сме всички заедно в един кюп. Партиите не ни разделят. Ние всички сме част от барикадата“. Това може да ббъде хубав знак в контекста на несигурността, която още не ни позволява да видим какво ще следва след след тази българска зима.
Хиляди българи излязоха на улицата в София и големите градове през февруари и март 2013 г. Демонстрациите принудиха първото правителство на Бойко Борисов да подаде оставка. (източник: Уикипедия)
Източник: Q Magazine
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
