Премиерът Михай Тудосе подаде оставка след скандал с вътрешната министърка Кармен Дан – приближена на лидера на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня, и на фона на нараснало напрежение с унгарското малцинство. Ехо от конфликтите се усети на пресконференцията, на която българският посланик в Букурещ представи приоритетите на София за дневния ред на ЕС
Владимир Митев
Тази статия бе публикувана на 17 януари 2018 г. на сайта „Барикада“.
„Ще се видим точно след една година отново тук за представянето на румънското председателство“, каза на 15 януари 2018 г., в края на пресконференция в представителството на ЕК в Букурещ румънският външен министър Теодор Мелешкану. Публиката се разсмя. 76-годишният ветеран на румънската дипломация взе думата спонтанно в опит за закачка с присъстващите, секунда след като шефката на представителството на Европейската комисия в Букурещ и домакин на пресконференцията бе закрила събитието. Мелешкану явно бе доволен от срещата с близо 50 дипломати и журналисти от 21 медии. И си позволи недипломатично да покаже самочувствие и увереност в бъдещето.
В този момент никой в залата, дори самият Мелешкану (както се разбира от цитата), не очакваше, че само 11 часа по-късно премиерът Михай Тудосе ще подаде оставка. В медиите се въртеше от около седмица скандал между Тудосе и вътрешната министърка Кармен Дан – приближена на лидера на Социалдемократическата партия Ливиу Драгня. Премиерът обвини ръководителката на МВР в лъжа по повод назначението на шеф на румънската полиция и каза, че не може повече да работи с нея. Дан отказа да подаде оставка. Драгня показа, че държи на своята номинация за вътрешен министър. И ето че Тудосе се оттегли.
Тази медийна история може да изглежда логична, но дали е достатъчно правдоподобна? Броени дни по-рано – на 8 януари, унгарските партии в Румъния излязоха с обща декларация, в която поискаха автономия на т.нар. район на секуите (секуи е име, използвано за означаване на румънските унгарци, населяващи три области в централната част на страната). Тогава Тудосе заяви, че ако флагът на секуите се развее над държавните институции в района с унгарско малцинство, местните функционери също ще летят и ще се веят около него. Изказването на подалия оставка румънски премиер увеличи дипломатическото напрежение между Букурещ и Будапеща. Символно насилие имаше и от унгарска страна, след като емблемата на оградата на румънското посолство в Будапеща бе покрита със знамето на секуите. Дали именно сложният политически казус на автономията (румънците масово отхвърлят усилията на унгарското малцинство в тази посока) не е една от причините, допринесли за оттеглянето на Тудосе?
Отглас от унгарско-румънския спор имаше и на пресконференцията от 15 януари. Но тя бе анонсирана с друга насоченост – започващото българско председателство на ЕС. Българският посланик в Румъния Тодор Чуров представи приоритетите на София на английски език. Той говори за дигитализацията и бъдещето на труда, за проблемите, свързани с миграцията и Брекзит, за принципите, които България ще следва в приобщаването на Западните Балкани към европейския път. В залата бе излъчен и популярният клип на европредседателството, където наред с други достойнства се посочва, че България има най-бързия интернет в Европа. Видеото бе посрещнато с аплодисменти, но може би и с известна изненада от някои – защото освен българите, румънците също цитират класации, според които са шампиони по интернет скорост.
Българският посланик не пропусна да благодари на румънската страна за проявения интерес и желание за общуване по повод на българското председателство. Румъния очевидно ще използва българския опит в организирането на тази шестмесечна външнополитическа роля.
Журналистка от Румънското национално радио попита посланик Чуров във връзка със спорния антикорупционен закон, който бе приет въпреки ветото на президента Румен Радев, и със забележките на европейските институции по отношение на правовия ред в България. Посланикът отговори въздържано, в духа на класическата дипломация. Според него Европейската комисия никога не е заявявала, че в България няма върховенство на закона, а само е искала да се извърши правосъдна реформа. Сега, когато законът вече е приет, остава да се види дали ще проработи. Дори и най-добрите юридически текстове не винаги дават резултати в реалния свят. Затова нека да видим какво ще последва, посъветва Чуров. На друг въпрос той отговори, че неправителственият сектор, бизнесът и синдикатите са взели дейно участие в подготовката на българското председателство.
Всъщност към посланика бе адресирано още едно изказване – само че без въпроси и принадлежащо на черногорски дипломат. Той подчерта колко е важна за неговата държава подкрепата, която България е анонсирала за европейското бъдеще на Западните Балкани, защото София разбира отлично регионалните проблеми и предизвикателства. „Мисля, че България ще е най-добрият адвокат за европейската перспектива на Западните Балкани“, заяви дипломатът. Той добави и че се е зарадвал на споменатия от Чуров меритократичен подход спрямо Западните Балкани по европейския им път т.е. всяка държава да напредва според показаните свои резултати.
По-голямата част от презентацията на посланик Тодор Чуров може да бъде видяна и чута тук на английски език:
Срещата с медиите бе далеч по-трудна за румънския външен министър Мелешкану. Запитан за разиграващите се политически кризи, той заяви, че всеки член на правителството е „заменим“, но без намек, че след броени часове кабинетът ще отиде в небитието. Последвалата същата вечер оставка на Тудосе доведе до ситуация, в която японският премиер Шиндзо Абе нямаше равен по ранг министър-председател, с когото да се срещне при планираното си с месеци по-рано посещение в Букурещ. Това се случи, докато президентът Клаус Йоханис лансира идеята за подписване на стратегическо партньорство между Румъния и Япония.
Мелешкану бе лаконичен и по отношение на дипломатическата криза с Унгария. Той заяви, че за него е важно румънското посолство в Будапеща да може да функционира нормално и именно в тази посока са действията и изявленията му в международен план.
В своето собствено изложение румънският външен министър подчерта, че Румъния е заинтересована от развитието на сътрудничеството в дунавския и черноморския регион, което може да се тълкува като заявка двете пространства да са приоритет на румънското председателство на ЕС (януари – юни 2019 г.). Именно в тази посока блогът „Мостът на приятелството“ попита Мелешкану какви конкретни инициативи ще се опита да реализира Румъния и дали идеята за създаване на черноморски макрорегион на ЕС (поддържана и от някои български дипломати и евродепутати) би могла да е сред тях. В своя отговор Мелешкану бе общ. Но както се вижда на видеото по-долу с български субтитри, той посочи две теми от интерес за Букурещ – регионалното сътрудничество и развитие в рамките на черноморските международни организации и по-голяма ангажираност на ЕС с фондове, ценности и добро управление в отношенията с черноморските страни:
Блогът „Мостът на приятелството“ писа няколко пъти за идеята създаването на черноморския макрорегион на ЕС да бъде приоритет на българското председателство на ЕС. Българското правителство предпочете да даде по-нисък приоритет на черноморското сътрудничество и заложи на мисията по европеизиране на Западните Балкани. Интересно е дали в рамките на своето председателство Румъния няма да се окаже страната, която ще реализира идеята за по-интензивно черноморско сътрудничество и по-активна роля на ЕС в региона. Подобни действия би трябвало да доведат до спад в напрежението в региона и до повече свързаност и развитие за народите около него.
Сигурно след една година зала „Титулеску“ отново ще приюти дипломати и журналисти във връзка с румънското председателство. Дали обаче външният министър ще се казва отново Мелешкану? Той всъщност оглавява това министерство за трети път. Така че, както и оставката на Тудосе показва, в румънската политика всичко е възможно.
Прочети и на английски език!
Прочети и на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
