Интервю с румънския филмов продуцент за румънската киноиндустрия, последния филм на Раду Жуде и връзката на лентата с България
Елена Владова
Това интервю бе публикувано на 11 август 2018 г. на сайта „Градското списание“.
Румънският филмов продуцент Валентино Рудолф е част от екипа, реализирал познати на българската аудитория филми, като „Аферим!“ и „Позиция на дете“. Тази година в Карлови Вари филмът „Не ми пука дали ще останем в историята като варвари“, реализиран с български копродуцент, получи голямата награда. През август Валентино Рудолф посети за кратко Варна – за първи път. Досега той не е бил канен на фестивали в България. Как се развива румънското кино според него?
Как попаднахте в света на киното?
Аз съм продуцент на свободна практика, нямам своя копания. Повечето ми филми са направени съвместно с Ада Соломон. Ние сме партньори. Тя е основният продуцент, аз съм нейната дясна ръка. Тя се занимава с осигуряването на финансиране, а аз с това как се изразходват парите, за да се реализира филмът. Тоест, тя намира парите, а аз ги харча. (смее се) Започнахме да работим заедно през 2004 г., когато тя създаде компанията си Hi Film Production. Започнахме да работим с Раду Жуде, първият му филм бе късометражният „Lamp with a Hat“, който бе приет много добре на фестивали. След това продължихме да работим по всички негови филми. „Аферим!“ получи „Сребърна мечка“ на „Берлинале“. Последният му филм „Не ми пука дали ще останем в историята като варвари“ взе голямата награди тази година в Карлови Вари. Филмът е основан на исторически събития. Премиерата му в Румъния ще бъде в края на септември тази година. Но всъщност първата голяма награда, която имам за работата си като продуцент, бе за „Позиция на дете“ на Калин Петер Нетцер – „Златна мечка“ в Берлин през 2013 г.
Кой избира режисьорите, с които работите?
Ада избира проектите. Аз не съм единственият продуцент, който работи с нея. Обсъждаме на кой проект аз да бъда продуцент. Бях копродуцент на „One Step Behind the Seraphim“ на Даниел Санду – тя ме помоли да се занимавам с този проект. Историята се развива 4 години от живота на главния герой, снимахме го в 2 различни периода от годината, за да хванем всички сезони. Премиерата бе през септември 2017.
Били ли сте на фестивали в България?
Не, макар че „Аферим!“ е копродуция и с България – „Клас филм“. Някои от филмите, по които съм работил, са показвани на София филм фест. Може би на фестивали не искат да виждат продуцентите, а повече режисьорите. Някои обаче не обичат да ходят по фестивали, като Раду Жуде, трудно е човек да го изведе извън Букурещ.
Как работи системата за финансиране на филми в Румъния?
И в Румъния, както и в България, има 2 държавни сесии за кандидатстване за финансиране. Едната е през пролетта, другата през есента. Миналата година, неизвестно защо, нямахме такива сесии. Тази година мина само една, вероятно ще има втора в началото на есента. Промени се горният праг на сумата, която се дава за филм, парите са по-малко. Знам, че се подготвя нов закон за киното. Наскоро много хора подписахме петиция до румънското Министерство на културата, за да се направят промени в начина на кандидатстване, не сме съгласни с някои неща. Опитват се всичко да политизират. Ние искаме да се изключи политиката от нашата работа. В Румъния при разглеждане на проектите за финансиране режисьорът получава повече точки, ако вече има 5 филма и ако те са получили награди. Комисията първо чете сценария, без да знае на кого е и го оценява. След това става ясно, че той е на еди кой си режисьор, заради името му се увеличават точките. Тоест, вече е трудно филм на Раду Жуде да не бъде финансиран. Кандидатствахме с негов сценарий на последната ни сесия и ще започнем да снимаме нов негов филм през пролетта на 2019 г. За Раду сега е лесно да се намерят пари отвсякъде, но това означава, че той трябва да внимава със сценариите. Сега започваме работа и с една млада режисьорка, надявам се, че тя ще се наложи.
Колко филма годишно се произвеждат в Румъния?
Повече от 40 филма, заедно с документалните, анимациите и късометражните.
Колко от тях са независимите продукции?
Половината са независими. Това е резултат и от възхода на румънското кино през последните години, имаме много режисьори, които получиха награди на световни фестивали. Но все пак и независимите продукции се ползват с подкрепа от спонсори, никой в Румъния няма възможност да извади сам пари от джоба си, за да си финансира филма. Освен това в Румъния няма кино пазар. Филмите, които правим, не се продават добре в у нас. Нямаме кино салони. Има само мултиплекси. В началото на 90-те държавните кино салони бяха превърнати в ресторанти, клубове, бинго зали. Съществуващата мрежа се разруши. Ако има един румънски филм и 5 холивудски в един мултиплекс, никой няма да отиде да гледа румънския филм, защото го прожектират в странни часове, освен това цената на билета е същата, като на холивудски филм и освен това в един мултиплекс отиваш на кино с пуканки и е нормално да си кажеш: „О, дават „Джурасик парк“, ще го гледам“. Ако имахме разпространителска мрежа и билетите за румънски филми бяха по-евтини от тези за холивудските, щеше да е различно. Държавата ти дава пари да направиш филм, но очаква и ти да й върнеш нещо в замяна, парите от продадените билети отиват за нея. Ако не й се отплатиш в определено време, държавата взема филма. Поради тази причина, ако аз съм държавата, бих създал мрежа, която да спомага за разпространението и продажбата на румънски филми и бих послушал хората в чужбина, които казват, че някой румънски филм е хубав. Защото ако си продам филма, ще имам възвращаемост на дадените ми пари. Мисля, че най-големият проблем е, че румънската държава не се грижи за продажбата на румънски филми. Може би заради това миналата година бяха намалени парите за финансиране. Ние в този бизнес опитваме различни начини, за да възстановим разпространителската мрежа, но дори и да си възвърнем някогашните сгради, трябва да намерим средства за оборудване. Дори в Букурещ има все по-малко кино зали, след деколективизацията бяха затворени 5 кино салона. Сега те не са в добро състояние. Професионалният филмов съюз в Румъния си имаше кино зала, от 2 години се работи по въпроса отново да стане такава, прави се ремонт. Нещата се движат много бавно, почти решаваш, че нещо ще се случи и изведнъж то се осуетява.
Успехът на румънското кино по света през последните години все пак би трябвало да оказва някакво влияние…
Румънски филми имат награди от различни фестивали, поради тази причина държавата не може да се откаже съвсем да финансира нашето кино. Нашият български копродуцент Росица Вълканова („Клас филм“) не успя да получи пари за нашия следващ съвместен проект, трябваше да започнем да снимаме в началото на октомври, по Черноморието в България, но тя ни на писа, че проектът не е получил финансиране и трябва да изчакаме малко. Това също е проблем при снимките на един филм. Ако в сценария е написано, че действието се развива през зимата, ще чакаш да дойде зимата. Разбира се, ние имаме техника, за да създадем сняг, но това ще ми струва цяло състояние. Правил съм го за снимки на реклами, но понякога една реклама от 30 секунди разполага с много повече бюджет, отколкото един двучасов игрален филм. Това е също нещо странно. Аз лично вече не работя по реклами и едната причина е това – не ми харесва да снимам изкуствени неща, убеждаваш хората, че това, което рекламираш, е най-доброто и харчиш толкова много при, за да им кажеш, че продаваш нещо велико, а това всъщност не е така. Случвало се е да взема повече пари за една реклама, отколкото за последните си 3 филма, взети заедно.
С какво Ви привлече сценарият на „Аферим!“, един исторически сюжет в отминало време?
Ада го избра, по това време Раду Жуде имаше и други проекти. Аз се занимавах с осигуряване на зали за снимките, декорите и костюмите. От България взехме много костюми. Така е и за последния ни филм „Не ми пука дали ще останем в историята като варвари“ – костюмите и военната екипировка са от България.
Колко български филма сте гледали?
Не много, 2-3, по HBO. Не ми е нужен звук, за да разбера, че филмът е български, повечето са социални.
Имената на кои румънски режисьори трябва да знаем, за да следим техните филми?
Освен Раду Жуде, Кристиан Мунджиу, Кристи Пую, Рaду Мунтан. От по-младите Даниел Санду, с когото съм работил, Ивана Младенович – тя е учила в Румъния, но идва от Сърбия, работихме по дебютния й филм „Soldiers. Story From Ferentari“.
Прочети на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
