Владимир Митев
Материалът е изготвен в рамките на проекта „Заедно за данъчна справедливост“, финансиран от Европейския съюз и изпълняван от Екологично сдружение „За Земята“. Съдържанието на тази статия е отговорност единствено на автора и не отразява задължително вижданията на Европейския съюз. Текстът бе публикуван на блога за данъчна справедливост на 13 ноември 2015 г.
Румънското правителство падна в началото на ноември заради многохилядни протести, възпламенени от инцидента в букурещкия клуб „Колектив“, отнел живота на десетки души. Но докато проблемите на Виктор Понта и неговите приближени с правосъдието са ясни за всички, в областта на икономиката правителството се справи общо взето добре. Икономическият растеж през последните години е около 3% и е сред високите в Европа. Така че Понта, финансовият министър Еуджен Теодорович и поддръжниците им в парламента придобиха самочувствие да не следват изрично предписанията на Международния валутен фонд и поведоха самостоятелна данъчна политика.
Данъчните реформи в Румъния стартираха още през 2013 г., когато правителството, водено от социалдемократа Понта въведе преференциална ставка от 9% за хляба и хлебните изделия. През 2014 г. бе отчетено, че мярката е довела до намаляване укриването на данъци, стимулирала е потреблението и е подкрепила хората с ниски доходи. От 1 юни 2015 г. преференциалната ставка от 9% вече важи за всички храни. Преди тя беше цели 24%.
Кой печели?
Чрез новата фискална политика правителството на Понта се надяваше да насърчи растежа на икономиката и да намали укриването на данъци. Важна бе и политическата целесъобразност: електоратът на Социалдемократическата партия като цяло живее в селата и в по-малките градове на Румъния и има по-ниски доходи. Вдигането на минималната работна заплата, намаляването на ДДС върху храните и други мерки в тази насока безспорно подкрепяха избирателите на социалдемократите.
Част от новия фискален кодекс стана и намаляването на общата ставка на ДДС от 24% на 20%, считано от 2016 г. През 2017 г. е планирано ДДС да се смъкне още повече, до 19%. Очаква се това да подейства като мощен стимул за вътрешното потребление и да облагодетелства всички компании в страната – включително и чуждестранните, които в Румъния формират по-висок дял от икономиката, отколкото в България. Конкретно от преференциалната ставка на ДДС за храните печелят фирмите в земеделския и в хранителния отрасъл, които са основно с румънски капитали.
Сред румънските икономисти има както поддръжници, така и скептици за данъчната реформа на Понта. МВФ например е подчертано против. Разчетите на базираната във Вашингтон институция показват, че намаляването на ДДС ще доведе до спад в бюджетните приходи. Това на свой ред ще породи по-голям бюджетен дефицит и ще застраши стопанската стабилност на страната – разбирай обслужването на външните й заеми.
Контекстът определено е по-сложен. Според икономиста Илие Шербанеску, който през 1990-те е бил Министър на реформата, МВФ препоръчва на Румъния прекалено нисък бюджетен дефицит – около 1-1.5% от БВП. „Това е абсурдно за една изостанала страна като Румъния, която има нужда от по-голям дефицит, за да стимулира инвестициите и да насърчи развитието си“, обяснява ветеранът анализатор.
Опасностите за бюджета
Важен детайл от фискалния пакет на правителството е повишаването на доходите на бюджетните служители. От 1 октомври 2015 г. се вдигнаха с 25% заплатите на служителите в здравеопазването. На последното заседание на правителството на Понта през ноември бе решено заплатите в сектора на образованието също да се повишат: с 15% от 1 декември 2015 г.
Икономистът Аурелиан Докиа, който е управляващ директор на отдела по корпоративни финанси на банка BRD-Societe Generale се опасява, че комбинацията от вдигане на заплатите и намаляване на ДДС може да се отрази зле на икономиката. Преди Голямата рецесия Румъния, както редица други източноевропейски страни отчиташе скоростен растеж благодарение на изобилни чуждестранни инвестиции, ниска безработица и прочие благоприятни фактори.
Излишъците от пари насърчиха румънските правителства да вдигнат значително пенсиите и заплатите в държавния сектор. С идването на световната икономическа криза и отлива на капитали се оказа, че Румъния има нужда от чуждестранно финансиране, за да може да плаща бюджетните си разходи. През 2009 г. и 2011 г. бяха сключени заеми с МВФ, Световната банка и ЕС на стойност съответно 12.35 млрд. и 3.6 млрд. евро.
Любопитно е, че румънското правителство изплати напълно дълга си към МВФ по тези заеми през септември т.г. Точно това му развърза ръцете да води по-самостоятелна фискална политика. Много скоро след това премиерът бе принуден да подаде оставка.
Румънските страхове от ново кошмарно затъване в дългове са обясними. Но докато беше на власт, правителството на Понта твърдеше, че си е направило сметката, преди да вдигне бюджетните заплати и да въведе диференциран ДДС за храните. То нямаше намерение да подава оставка и беше на път да изпълнява бюджета за 2016 г. съобразно приходите, които ще събере с по-ниските данъчни ставки. Понта би следвало добре да е обмислил дали Румъния може да си позволи съответните данъчни реформи.
Впрочем дори при евентуални предсрочни избори е реалистично социалдемократите отново да съставят мнозинство, доколкото в момента те имат подкрепата на около 40% от избирателите. Съответно скоро ще проличи дали пониженият ДДС ще се окаже риск или шанс за Румъния. Правителството на България е в отличната позиция да наблюдава експеримента отстрани и да си направи съответните изводи.
Версията на правителството
В началото на юли бившият премиер Виктор Понта обяви, че през 2015 г. се плащат повече данъци от планираното: към средата на годината плюсът е над 1 млрд. евро. Също и през 2014 г. бюджетните постъпления са надскочили планираните. Понта посочи, че са правени изчисления от сериозни специалисти и че намалението на ДДС ще бъде компенсирано от по-малко укриване на данъци и по-високи постъпления по други задължения към хазната.
„Намалението на ДДС за храните влияе най-напред на населението с ниски доходи – не само на пенсионерите, но и на безработните и на заетите с доход под средния за страната… Първият ефект ще бъде нарастване на покупателната способност – с 4% за домакинствата с високи доходи и с до 15% за домакинствата с ниски и средни доходи. Всяко домакинство ще може да купува повече от нужните му стоки, благодарение на икономиите (от данъци). Например семейство пенсионери на минималната социална пенсия от 400 леи (90 евро) ще икономиса от по-ниския ДДС 90 леи (20 евро). Не е много, но е нещо“ – допълни тогава Рована Плумб, министър на труда, семейството и социалната защита.
Какво казват икономистите?
След влизането в сила на данъчните промени действително се отчита повишена събираемост. „След въвеждането на новия фискален кодекс правителството се хвали с приходи, които приписва на намаляване укриването на данъци, последвало свалянето на ДДС, и нарастване на потреблението на храни. Всъщност позитивният ефект за бюджета най-вероятно е свързан с прехвърляне на икономиите от ДДС към потребление на нехранителни продукти“, смята Илие Шербанеску.
Той е на мнение, че намаляването на ДДС за храните е „задължителна мярка“ при положение, че „Румъния бе практически единствената страна в ЕС, която имаше доста високо ниво на ДДС и в същото време едно от най-ниските нива на доходи от заплати в ЕС, заедно с България“.
„Всички са доволни“, коментира Аурелиан Докиа. Според него в резултат на промените „крайните потребители ще плащат по-малко, фирмите по веригата на производство и търговия ще увеличат продажбите и печалбите си и дори производителите и търговците от други сектори ще спечелят, тъй като разходите на семействата за храна ще намалеят и част от тях ще се пренасочат към други стоки“.
Но Докиа е като цяло критичен към новия фискален кодекс. „Намаляването на ДДС може да има и негативни последици. Спадането на бюджетните приходи е най-видимата от тях. Може да доведе до увеличаване на бюджетния дефицит, т.е. да възникне дълг, който впоследствие трябва да се компенсира чрез намаляване на публичните разходи. А това ще се отрази негативно на обществените услуги“, твърди експертът.
Докиа признава, че през последните три години Румъния бележи добър икономически растеж, бюджетните дефицити и търговските баланси са на устойчиви нива, но в същото време нови шокове на финансовите пазари на Европа, например заради Гръцката криза не са изключени. „Считам, че мерките за намаляване на данъците по принцип са добре дошли, но е разумно да се въвеждат постепенно, в период от повече години, за да се проверява всеки път дали са устойчиви и дали ще позволяват по-голямо пространство за маневри при неочаквани трусове“, изтъква икономистът.
За Румъния е характерна сравнително честата смяна на правителствата, на министрите или на мнозинствата в парламента. Заради това е трудно да се прави дългосрочна политика. Обикновено един финансов министър изкарва по 1-2 години на поста си. Еуген Теодорович не прави изключение. Така че страховете за възможни шокове и неочаквани събития може би са оправдани.
Въпреки това, първите данни за ефекта от намаленото ДДС са позитивни. Изследване на компанията за маркетингови проучвания Nielsen показва, че през първите две седмици на юни 2015 г. (когато влиза в сила диференцираната ставка) намалението на цените на храните е средно с 11%, а продажбите нарастват със 17%.
На ниво държавен бюджет също се отбелязва успех, посочва финансовият ежедневник Ziarul Financiar. Според данни на Националната агенция за фискална администрация (ANAF) през юни вместо 4.4 млрд. леи (990 млн. евро), колкото е трябвало да влязат в бюджета при 24% ДДС за храните, приходите при 9% данък са 5.1 млрд. леи.
Скептицизъм и оптимизъм
Към тези оптимистични данни има и критичен поглед. „Правителството твърди, че е създало траен ефект по намаляване укриването на данъците чрез намаляване на ДДС. Статистическите резултати не потвърждават тези твърдения с изключение на някои специфични случаи – например производството на хляб и някои месни продукти. Укриването на данъци не е свързано с нивата на ДДС, а с пропуски в организацията на пазарите и съществуването на мафиотски структури при извършването на вноса на хранителни продукти“, смята Шербанеску. Докиа се шегува – нулево укриване на данъци има само при нулева данъчна ставка.
Въпреки че правителството се противопостави на МВФ по отношение на данъчната политика и изплати дълговете си към фонда, очакванията са в бъдеще да бъде сключено ново стенд – бай споразумение. Това са нагласите на основните институции в страната: президентство, централна банка и главните партии. МВФ всъщност не смята, че Румъния е приключила работата си по споразумението помежду им, тъй като Букурещ все още предстои да въведе някои договорени мерки по отношение на структурните реформи. Независимостта от фонда остава да се търси в неопределен момент в бъдещето.
Икономическите успехи от последните години развързаха ръцете на правителството да поведе по-смела политика по доходите и данъците, която освен че носи политическо влияние има и социална функция. Изглежда Румъния може да си позволи диференцирана ставка на ДДС за продукти, които се потребяват в най-голямо количество от по-бедното население. В същото време, мярката трябва да бъде тествана от реалността, за да се види дали и доколко тя ще е успешна.
Остава да се види дали новият румънски премиер Дачиан Чолош няма да опита да противодейства на икономическата политика на социалдемократите. В Румъния се коментира, че той има „мандат“ от МВФ да осуети по-нататъшни социални придобивки. Също и гуверньорът на централната банка Мугур Исъреску вече заяви, че страната не може да влезе в 2016 г. и с двете мерки и ще трябва да се откаже или от увеличението на заплатите, или от понижението на данъците. Но ако Чолош е твърде „икономичен“, народът може отново да излезе на улицата в защита на придобивките, обещани му от предишния премиер.
Какъвто и да е развоят на събитията на север от Дунав, след смелата данъчна реформа на Румъния България остава още по-самотна в лагера на европейските страни, които не използват дифренциран ДДС като социален инструмент. Също както и в Румъния, у нас мненията относно плюсовете и минусите на подобна фискална политика със сигурност ще са противоречиви. Но успех на диференцирания ДДС при северните съседи би могъл да се окаже заразителен.
Източник: Tax Dog
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
1 thought on “Ще оцелее ли румънската данъчна реформа”