Румънците копират българските образователни реформи

Василе Ерну, Флорентин Янку

Оригиналната статия бе публикувана от Critic Atac на 8 март 2016 г. На блога „Мостът на приятелството“ е поместена в съкратен вариант и с променено заглавие. Използвана е информацията от друга статия на Василе Ерну – „Измама. Парите следват ученика. Кой ученик? Данни, статистики, принципи.“

Технократското правителство на Дачиан Чолош реши: „Частните училища ще получават базово финансиране от държавния бюджет“. Неолибералите отдъхнаха с удовлетворение и констатираха, че най-накрая справедливостта е възтържествувала. Те се възмущаваха по-рано: „Как така „ние“ плащаме, а „те“ се образоват с „нашите“ пари“. Разбираме кои са тези „ние“ и кои са тези „те“ – двете Румънии, които не могат никога да се солидаризират. Сега една несправедливост е поправена.

На няколкото загубеняци „левичари“, които коментират негативно промяната, им беше казано ясно: искате равенство на шансовете, тогава да позволим „парите да следват ученика“. Така е. Скоро бях в известния частен френски лицей, на който пише с големи букви: „Свобода, Равенство, Братство“, но в който се заплаща 12 000 евро на година за обучение. Очевидно е, че трябва да си поделим разходите.

Образователните такси се дават, за да може държавата да осигури универсално, задължително и безплатно образование. Това е принцип на социалната солидарност, който е много прост, трябва да бъде уважаван и който става едно законово признато право. Ти, гражданинът X плащаш за ВСИЧКИ. Гражданинът X не плаща, за да се възползва само неговото дете, а за да има образование за всички, включително и за неговото.

Принципът „парите следват ученика“ означава, че „МОИТЕ пари следват МОЕТО дете“ – за НЕГОВОТО образование АЗ плащам данъци. Това е партикуларизъм – обратното на универсализма. Повтарям: принципът на солидарността, на който се основава социалната държава означава: НИЕ плащаме данъци, за да се възползват за образование от тях по равен начин ВСИЧКИ наши деца. Да не забравяме: образованието е едно право, а не стока: то е прекалено ценно, за да се измери в пари и е обществено благо.

Ако искаме да се откажем от него, това е наш избор. Фактът, че родителят X избира да не се възползват от това право е негов личен проблем. Държавата не може да се занимава индивидуално с всеки случай, а трябва да намери универсални принципи, които да гарантират правата и равните шансове на всички.

Ти, родителят X, не губиш правото на безплатен достъп до обществената система, когато решиш да преминеш към частната система. Това е твой избор и твоя отговорност. Никой не те задължава да отидеш в общественото училище или пък в частното, но независимо какво избереш, никога не губиш правото да ползваш държавното. Трудно ли е да се разбере? Не.

Ето защо е написана Универсалната декларация за правата на човека, 

на която се основава до голяма степен европейската социална държава. Ако се откажем от правото на образование, здравеопазване и труд, те се трансформират в привилегии. И сега виждаме как образованието лека-полека от право се превръща в привилегия.

Има още един важен въпрос, който трябва да разберем: защо има нужда от този фундаментален и универсален принцип на солидарността? Даваме шансове на бедното дете, което няма как да достигне до частната система, да се образова в обществената система. Но не от християнска милост или от благотворителност, които правят добро в името на някакво „висше съзнание“. Даваме тези шансове заради по-прост аргумент: едно дете, останало вън от образователната система (да не говорим за здравната) става социален проблем, който се пренася в неговия живот и към неговото дете. Това е универсален принцип, който не се отнася само за МОЕТО или за ТВОЕТО, а за ВСЯКО дете на този свят, което остане без шансове за образование.

Но нека да отидем малко по-напред в мислите си. Да поразсъждаваме за наблюдението на асистента по социология и автор на CriticAtac.ro Калин Гойна: „Румънското правителство твърди, че е нормално държавата да плаща (с публични пари) много от разходите на частните училища. Родителите на децата от частните училища отказват обществените образователни услуги, защото са с ниско качество.

По същата логика излиза, че е нормално държавата да плаща на охранители, 

които пазят определени вили, защото собствениците им намират защитата, предложена от кварталния полицай, за слаба по своето качество.“

От десетки години образованието е задушавано от недостатъчно финансиране. Преподавателите и една голяма част от медицинския персонал (макар че при него имаше повишения на доходите през 2015 г.) са служители с висока степен на бедност. Това показват статистиките. Парите за транспорт на учениците от малки населени места до училището им в града на практика не съществуват. Това посочва Националният съвет на учениците (представителен орган на ученциите в Румъния на национално ниво – бел. прев.), който смята тази липса на средства за една от основните причини за ранното напускане на училището.

Има пари за всичко, само не и за образование и здравеопазване. Това е очевидно. А резултатите също се забелязват и с невъоръжено око: високи нива на неграмотност и ранно напускане на училищата, потресаващо ниски резултати на матурите и големи неравновесия на пазара на труда. Залели сме училищата с алтернативни „частни“ учебници от най-лошо качество и така обществени пари изтичат към частните джобове. Това казват хората от системата.

В Румъния независимо от доходите плащаме данък от 16%, но искаме да имаме всички социални придобивки! Един от аргументите за намаляването на ставката от 40% на 16% за най-високите доходи беше, че така се правят социални инвестиции. Сега хората с доходи под средните напразно претендират за равенство на правата…Но заключението е:не се тревожете! В неолибералната визия

всички права, включително социалните, отиват при най-богатите. 

Това е най-важното неолиберално откритие или преоткриване: да се взема от бедните, за да се дава на богатите!

Едно нещо трябва да е ясно! „Техните“, „моите“, „твоите“ пари се правят с парите на всички! Никой не е станал могъщ финансово само благодарение на себе си. Ежедневно използва инструментите и обществените блага, които позволяват това богатство. А общественото образование е именно от тези блага.

---

 

Факти за румънската образователна система:

* 52,2% от румънските деца се намират в риск от бедност или социално изключване – второто най-високо ниво в ЕС след България;

* При управлението на трима образователни министри от 2007 до 2012 г. са затворени 1 781 училища и са обединени 1 534.

* Едно от три румънски деца е бедно, независимо, че идва от семейство, в което родителите работят.

* Сенатът оряза парите за транспорт до учебното заведение на децата, които нямат достъп до училище в своето населено място.

* Нивото на ранно напускане на училищата в Румъния е безпрецедентно в историята на страната: 18,1%.

* Ако през 1991 г. в Румъния са функционирали 14 000 училища за прогимназиално и гимназиално образование, през 2012 г. те са приблизително 4 000 според данните на Националния статистически институт (НСИ). Това се случва при положение, че според преброяването на населението от 2011 г. неграмотни са 245 000 от жителите на страната.

* Преди две десетилетия в Румъния съществуваха приблизително 700 професионални училища. От 1999 г. броят им започва рязко да спада, а преди три години всички техникуми просто бяха закрити.

* Румъния e на предпоследното място в ЕС по процент от БВП, отделен за образованието (в момента последна е България, след като наскоро двете страни си смениха местата – бел. прев.)

Училищата в селата:

* 47,5% от учениците в класовете от първи до осми са в селски училища.

* 30% от учениците в селата изоставят рано училището. Този процент е 3 пъти по-висок спрямо градовете (където на свой ред е под средното европейско ниво).

* 20% от абсолвентите след осми клас спират да се образоват.

* 80% от оценките под 5 на Националното оценяване (матура) през 2015 г. бяха получени в селските райони (най-високата оценка в Румъния е 10).

* Ако през 2000 г. 1,3% от учениците с гимназиално образование в селата имаха родители висшисти, сега числото е 0,7%.

* Знаете ли колко деца от селска среда достигат до висше образование? Почти са изчезнали.

Обхват на обществената система за образование и частната:

* Учениците в прогимназиалното и гимназиалното образование посещават 4 045 училища. От тях 3 984 са обществени. Останалите са частни.

* Броят на учениците в прогимназиалното и гимназиалното образование е 1 743 254. През 2013 г.  в частните образователни институции са записани до 100 000 деца.

* Таксите в частните училища са между 5 000 и 19 000 евро на година.

* По-малко от 5% от всички деца/родители в Румъния си позволяват този вид частни услуги.

Колежът „Андрей Шагуна“ в Брашов – едно от най-елитните училища в Румъния. Учениците от малките населени места обаче почти нямат никакъв шанс да достигнат до университетите. (снимка: Уикипедия)

Източник: Critic Atac

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. А тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack.

About Author