България не е просто геополитическо махало, а, надяваме се, страна със собствена динамика и импулс

Интервю, в което се прави опит да се анализира вътрешната динамика на българското общество и връзката му с геополитическия контекст, за да се обясни какво се случва в страната през последните години

Малгожата Кулбачевска-Фигат, Cross-border Talks

Малгожата Кулбачевска-Фигат интервюира Владимир Митев по редица теми, свързани със съвременната българска политика и общество. Владимир обясни, че българският политически елит обича да се опитва да бъде мост, както се вижда от добрите връзки на бившия премиер Борисов с Тръмп, Меркел, Орбан, Ердоган и Путин. Със съставянето на правителството на Кирил Петков очевидно беше направен опит за „колективен Борисов с човешко лице“ в геополитически смисъл, тъй като правителството беше съставено от четири много различни партии и в него имаше скритото влияние на президента Радев. Правителството на Петков обаче формула за време, в което „Западът“ и „Изтокът“ са в хармония – а това се промени след началото на руската инвазия в Украйна. Правителството на Петков беше и опит, наред с всичко останало, да се спечели доверието на администрацията на Байдън и на Европейската комисия и да се привлекат чуждестранни инвестиции, но няколкото толкова възхвалявани случая на чуждестранни инвестиционни проекти винаги имаха своеобразна уловка.

В момента има служебно правителство, съставено от президента Румен Радев, а нови парламентарни избори ще се проведат през октомври 2022 г. Много се говори за геополитическия танц на България между „Запада“ и „Русия“. Но теорията за България като геополитическо махало не помага да се разбере нейната вътрешна динамика. След периода на безвремие на Борисов българското общество се опитва да се модернизира и да усвои международните/западните стандарти в своя социален живот. По-добрият начин да се погледне на България е да се опитаме да видим нейната политика като сложен баланс, в който по-старите елити на прехода се конкурират и си сътрудничат с по-новите елити и в който борбата с корупцията е едновременно желана и страшна, защото може да промени баланса на силите в обществото. Сравнението с Румъния, борбата с корупцията и нивото на чуждестранните инвестиции може да бъде полезно за разбиране на дилемите, пред които са изправени българските политически елити.

Видеото със субтитри на български език може да бъде гледано тук:

Малгожата Кулбачевска-Фигат: Добър ден на всички. Добре дошли на всички приятели на Cross-Border Talks. Това издание на „Трансгранични разговори“ ще бъде много специално, тъй като моят съводещ и приятел Владимир ще бъде нашият експерт в това специално издание. И ще обсъдим няколко неща за родната му България. Вероятно сте чували, че България е проруска страна. Може би сте чували, че България е страна, пълна с корупция. И ако корупцията бъде унищожена, това ще бъде велика нова ера за България и за българските граждани. Това са митове. Това са клишета, които заслужават да бъдат обсъдени, които заслужават да бъдат критикувани, може би, и никой не е по-подходящ да ви подскаже каква е България в действителност от човек, който е живял там през целия си живот и който е следил политическия живот на България, понякога с интерес, понякога с отчаяние, понякога с надежда. Е, Владимир, здравей.

Владимир Митев: Здравей, Малгожата, благодаря за представянето! Нека кажа, че нямам някакви наистина специфични познания на вътрешен човек, а съм просто човек, който живее тук и се опитва да разбере нещата, които понякога звучат малко некоординирано или малко неубедително в медиите. Затова нека се опитаме да погледнем малко по-различно на българското общество и политика.

Да, наистина. Особено след като за пореден път сменихте правителството си. И това не е последната промяна, защото, както ми каза, това ще бъде временно правителство само за известно време и ще гласувате отново. И така, каква е политическата ситуация в момента? Кой управлява страната ви в тези нестабилни времена?

В момента имаме правителство, съставено от президента Румен Радев. И изглежда, че е пълно с хора, които по някакъв начин подкрепят Радев или може би са противници на някои от неговите политически опоненти. Например тези дни, няколко дни след съставянето на правителството, много се говори за конфликт между лидера на социалистическата партия Корнелия Нинова и Румен Радев или някои от неговите хора, някои от министрите му.

Винаги е сложно да се говори за българската политика, защото нашите политици са много преплетени един с друг. Например в момента Нинова и Радев изглеждат в противоречие, но когато се провеждаха изборите за първия мандат на Радев, Корнелия Нинова бе тази, която лансира името на Румен Радев в българската политика. Нашите зрители и читатели може би са чули, че наскоро е имало противоречия между бившия министър-председател Кирил Петков и Румен Радев. Но не бива да забравяме, че именно Румен Радев лансира в политиката Кирил Петков и Асен Василиев, силното дуо от предишното правителство. И те също призоваха хората да гласуват за Румен Радев на изборите за втори мандат, които се проведоха в края на миналата година.
Така че в действителност българската политика е много смесена. Нашите политици са в най-различни комбинации помежду си. И може би това е едно от нещата, които бих искал да кажа по някакъв начин, защото съм уморен от цялото това брандиране и ребрандиране, кой е прозападен, кой е русофил. Често се оказва, че едни и същи хора обикновено могат да бъдат и са категоризирани по двата начина. И другото странно нещо е, че така и не научаваме каква точно е истината в това отношение. Искам да кажа, че нещата са донякъде променливи.
Например дълго време имаше кампания срещу Борисов, нашия бивш политически лидер, и той беше обвиняван, че е проруски настроен заради изграждането на газопровода „Турски поток“. А очевидно и по редица други причини. Той е и с проправославна ориентация. Но не трябва да забравяме, че той беше в много добри отношения с Обама, например. Същото се отнася и за Радев. Когато влезе в политиката, беше обвинен, че е проруски настроен. Но след това по някакъв начин прие инициативата „Три морета“ като свой проект в политиката, която по принцип се смята за антируска.

Така че всъщност имаме малко по-сложна картина. Очевидно за много хора, а вероятно и за почти всеки политически политик в България, има начини да бъде категоризиран по различни, дори противоположни начини. И мисля, че хората се объркват, ако нямат компас или нямат добри представи за българската политика. И, разбира се, не очаквам хората трябва да се интересуват толкова много от българската политика, когато са извън страната, но в известен смисъл тя е показателна и за международната политика. Често чуваме за конфликта между САЩ и Русия, например. Но това са държави или общества, които също имат добри примери за сътрудничество. В исторически и традиционен план дори можем да кажем, че между САЩ и Русия никога не е имало гореща война, ако не се лъжа. Ако наистина започнем да мислим по-задълбочено по тези въпроси, може да открием, че реалностите са много по-сложни. И може би затова предложих да проведем тази дискусия, а и ти изглежда хареса идеята. Така че нека да продължим. Да погледнем алтернативно на българската политика.

Тоест казваш, че всеки политик в България може да бъде наречен проамерикански, проевропейски, проруски, про, какъвто и да е, защото политиците попадат във всякакви комбинации. Те създават всякакви съюзи според временната си нужда. Каква е тогава силата, която стои зад всички тези действия? Каква е истинската им мотивация? Ако не е идеология или геополитика, за какво се борят всички тези хора?

Това е твърде общ или твърде широк въпрос. Но мисля, че българската политика, както и всяка друга политика във всяко общество, е един вид надстройка над икономическата база или базата на властта в обществото. Така че имаме не само традиционния геополитически избор между Запада и Изтока, но и вътрешни центрове на власт. Например Бойко Борисов е генерал, който е дошъл в политиката от вътрешното министерство. А Румен Радев е генерал, който е дошъл в политиката от армията. Затова мисля, че в България има и редица вътрешни интереси.

Подозирам също, че тези групи по интереси, да речем, които се конкурират или си сътрудничат в българската политика, имат и различни външни партньори. Така че е малко сложно да се поставят толкова универсални или прости етикети на хората, които попадат в една или друга категория. Така например през последните месеци Кирил Петков беше обявен за прозападен политик. Но не трябва да забравяме, че неговият коалиционен партньор беше Социалистическата партия, която традиционно се разглежда като свързана с русофилските сили в българското общество. А ако погледнем към други партии, също можем да открием някакъв вид дуализъм, като например факта, че Румен Радев е в съюз с настоящата опозиционна лидерка Нинова в Социалистическата партия, а се появиха и някои интерпретации, че и други партии имат по-млад близнак. Например турската партия и партията „Има такъв народ“. Или пък някои намекнаха за известен дуализъм между ГЕРБ и партия „Възраждане“. Така че всъщност се получава така, че е прекалено елементарно да се каже, че някой е с американците или някой е с руснаците. Има различни видове американци и руснаци. А аз със сигурност си спомням, че когато Борисов беше на власт, беше в добри отношения с Тръмп, Меркел, Орбан, Ердоган и Путин. Затова смятам, че това е интересна реалност. Искам да кажа, че в България много високопоставени политици се опитват да бъдат своеобразен мост между различните сили в света.

И мога да кажа, че правителството на Петков, което беше съставено в края на 2021 г., беше нещо като опит за „колективен Борисов“ в ерата на Байдън, защото Борисов беше силен в ерата на Тръмп. И когато Байдън дойде, изглежда, че и в България настъпиха някои промени. И така, правителството на Петков се състоеше от четири партии, които бяха много различни по отношение на избирателите или ориентацията си, и моето подозрение е, че те се опитваха да бъдат нещо като мост от типа на Борисов между различните международни сили и вътрешните сили в България. И, разбира се, идеята на това правителство беше по някакъв начин да разруши модела на Борисов, което е дълга история за разказване. Но по същество Борисов отдавна се свързва с корупцията и олигархичната власт. И така, имаше идея за демонтиране на наследството на Борисов. Но предполагам, че предвид различните политически тенденции в правителството, то бе пореден опит да се създаде мост. Имаше много думи и емоции, когато правителството на Петков падна, но може би то започна да се разпада, още когато започна войната в Украйна и по някакъв начин една част на Запада започна да воюва с Русия. Така че мисля, че правителството на Петков беше някак си подготвено за мирни времена.

Това е много интересен въпрос. Това е много интересен въпрос, който повдигна, самата идея за държава, която иска да бъде мост между Изтока и Запада. България не е първата страна, която опитва тази стратегия. Всъщност повечето от онези, които са се опитвали да се позиционират между Изтока и Запада, са се проваляли, защото е настъпвал момент, в който е трябвало да се позиционират в единия или другия лагер. А войната в Украйна сякаш беше последният момент за вземане на решение за страните, които не бяха направили своя избор по-рано. Но исках да те попитам за нещо малко по-различно. Повечето от страните, които са избрали тази стратегия за мост, обясняват, че не искат да бъдат част от нито един блок, защото това, че са по средата, осигурява добър живот на гражданите им, тъй като могат да поддържат изгодни връзки както с Изтока, така и със Запада. Въпреки това България е една от най-бедните страни в Европа. Така че изглежда, че стратегията не е сработила или има различни причини, поради които българските граждани не са се възползвали от това много добро геостратегическо положение на страната. Какви са пречките за неуспеха на България? Защо България не се развива, въпреки че има толкова много фактори, които сякаш я насочват в правилната посока?

Първо, не съм сигурен, че да си мост означава точно или винаги да си някаква неутрална страна, защото очевидно България, дори Унгария или други страни от региона са избрали да членуват в НАТО и ЕС и се стремят към по-голяма интеграция в тях. В случая с България има усилия за присъединяване към други организации, включително към Еврозоната и т.н. Така че, моето мнение е, че българите са много доволни като цяло от членството си в Европейския съюз и Запада и от тази позиция ангажират не само Русия. Обикновено Русия се възприема като Изтока, но мисля, че България също има известна културна близост и с други страни на Изток, може би с Близкия изток, и може би това също е нещо, което се използва и знае от нашите съюзници. Така че може би българите могат да бъдат добри в много посоки, а не само в една, да речем, ако някой реши да използва страната за нещо.

Има много причини, поради които българите са бедни или имат социални проблеми и обикновено се представят зле по различни социални показатели, но не трябва да забравяме, че България беше индустриализирана по време на социалистическия период въз основа на тясно сътрудничество в тясна търговия със Съветския съюз и по време на прехода. По редица причини тези връзки бяха прекъснати или значително намалени и голяма част от индустрията не можа да остане на мястото си. В общи линии имаше много фалити, много безработица. Много българи емигрираха в западните страни по социални причини. Така че българите платиха определена цена за прехода. И бих предположил, че времето на Борисов е било определен опит да се приключи по някакъв начин преходът или по-скоро да се направи или в някакъв смисъл той да се превърне в някакво постоянно състояние, като статичен момент в историята на страната. Но това се оказа неустойчиво поради международното положение. Както знаем, Байдън дойде в Белия дом, но и във вътрешен план потокът от европейски пари все повече се концентрира в ръцете на управляващите, а различни политически или икономически сили останаха извън този поток. Така че те се организираха по някакъв начин и свалиха Борисов. Винаги се надявам и се опитвам да гледам позитивно и се надявам, че българите сега се движат към някаква по-голяма сложност на обществото, към по-голямо усвояване на стандартите, които са европейски или западни стандарти в различни социални сфери. И, разбира се, всяко общество преминава през определено обновление. Не можете да спрете времето в едно общество. Така че мисля, че продължаваме да променяме кожата си или да променяме обществото си и след времето на Борисов. И това се случва в реалния свят, от който България е зависима, и в международен контекст. И може би в този международен контекст българското ръководство някак си е почувствало, че е необходима различна формула за властта.

Казахте, че България е изградила своята индустриална мощ в сътрудничество със Съветския съюз. Разбира се, тези времена отминаха, но може би има сътрудничество, което е ключът към един вид възраждане на България, на българската икономика, на българското общество. Винаги контактите с външния свят са помагали на такова малко общество да се отвори, да намери партньори и импулси за развитие. Къде намира България потенциални партньори днес? Кои проекти могат да бъдат успешно изпълнени?

Може би тук трябва да обясня, че една от предпоставките за идването на Петков на власт беше именно фактът, че по времето на Борисов имаше много малко чуждестранни инвестиции. Това е така, ако ги сравним с Румъния. Румънските чуждестранни инвестиции в момента са, ако не се лъжа, около 90 милиарда евро, а българските – малко над 30 милиарда евро. И всяка година през последните години, може би включително по време на коронавирусния период, чуждестранните инвестиции в Румъния са били няколко пъти по-високи от тези в България. Така че Румъния, за да дам пример, по някаква причина е успяла да стане по-надеждна за западните компании, може би е подценила стойността на работниците си, също като България, но може би също така по някакъв начин е провела политика на насърчаване на чуждестранните инвестиции чрез поредица от инициативи. И по някаква причина в България ерата на Борисов не привлече много чуждестранни компании, поне не в мащабите, в които го направи Румъния. И може би идването на власт на Петков е било свързано с тази надежда, че може би, когато някой по-млад, някой, който е по-делови, и може би има жена, която е канадка, така че може би по-западен, да кажем, е образът или англоговорящ, защото Борисов не беше англоговорящ човек. Затова може би се е смятало, че когато на власт е млад и смел човек, ще привлечем повече чуждестранни инвестиции.

Забелязах, че в ерата на Петков, която продължи само седем месеца, обществото проявяваше голям интерес към евентуални чуждестранни инвестиции и на някои инициативи се обръщаше голямо внимание. Но в крайна сметка всеки един или два от тези големи проекти има някакъв недостатък. Например в един от случаите определен финансов фонд, който искаше да модернизира българския енергиен сектор, беше сметнат за свързан с руски интереси и това беше малко скандално, защото, знаете, официално това беше прозападно правителство. В друг случай пък имаше германска инвестиция в индустрията, но се оказа, че това са германци от албански произход. Така че всъщност е много сложно да се направят промени в България.

Една от причините за падането на Петков е, че не е достатъчно само да имаш човешко лице. Искам да кажа, че може би опитът е бил да се направи нещо като „колективен Борисов с човешко лице“, като отново този вид сложна формула, която да задоволи всеки международен и вътрешен партньор, където всички са на власт и всички са в опозиция. Но това изглежда не се е получило. И преди няколко години чух някои дискусии в медиите, например как по-старите български елити се оплакват, че в България няма достатъчно инвестиции. И съм наясно, че от гледна точка на Западна Европа по-голямото участие в българската икономика винаги е свързано с борбата с корупцията. От това следва, че съществува сложно уравнение на властовите баланси. По принцип, ако в страната бъде допуснат по-голям чуждестранен капитал, това променя някои баланси на властта и тези, които са взели властта по време на прехода, или част от тях може да не са склонни да отстъпят властта на новите участници, защото понякога, както виждаме в случая с Румъния по време на златния век на борбата с корупцията, понякога този процес на борба с корупцията е много жесток за жертвите на борбата с корупцията. Така че това е сложна връзка и в известен смисъл се радвам, че не съм политик, а само коментатор.

Мисля, че въпросът за борбата с корупцията трябва да бъде обсъден подробно, ако се върнем към балканските въпроси, сигурен съм, че ще го направим, защото, както казахте, българското общество се променя след години на стагнация. Най-накрая нещо се случва, дори и да е само на много ограничено ниво, в тесен кръг от хора с власт. Все пак нещо се случва. Различни отношения се препозиционират и по отношение на външните партньори на България. Така че има защо да следим какво се случва в това стратегическо място между Европа и Азия. Благодаря ти, Владимир, за тази дискусия. Надявам се, че си обяснил много за България на нашите слушатели. Надявам се, че нашите слушатели вече няма да вярват, че България е просто троянският кон на Русия в Европа, защото това е най-лошото, което може да се каже за тази страна. Бих искала да ви помоля да се абонирате за нашия канал, да ни слушате на различни платформи, когато присъстваме, и да не пропускате нито един епизод на „Трансгранични разговори“. Много ви благодаря.

Снимка: Статуя на Света София в българската столица (източник: Pixabay, CC0)

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.

About Author