Снежана Иванова, БНР, 4 август 2025 г.
От първи август, вероятно сте чули, Румъния рязко увеличи цените на редица стоки и услуги. В сила влязоха първите бюджетно-фискални мерки на новото правителство за справяне с огромния бюджетен дефицит, с които се въвеждат допълнителни данъци и се вдига ДДС. За ситуацията в нашата съседка разговарям с колегата, основателя на българо-румънския блок „Мостът на приятелството“, Владимир Митев.
Здравейте!
Здравейте!
Какво точно се случва в Румъния, как изглежда ситуацията?
В Румъния животът продължава, но явно се навлиза в един труден период, който ще продължи известно време. Може би няма да е кратко. Някои коментатори смятат, че подобни мерки ще има вероятно до края на следващата година и животът в икономически план ще бъде по-тежък.
Очаква се инфлацията тази година да бъде около 9%, което е сравнително високо ниво. Причина за това е не само вдигането на ДДС, но и повишените акцизи. От първи юли цената на електроенергията, за която преди правителството плащаше компенсации, за да е по-ниска, беше либерализирана. Всъщност се натрупват различни фактори, които вдигат цените – не само с 2%, колкото е ДДС. От различни места има добавки в покачването на цените към нивата им от по-рано.
В тази ситуация, разбира се, напрежението в обществото се запазва. Независимо, че помним голямото напрежение покрай президентските избори, когато беше избран президент, който за известно време разреши тази дилема. Но виждаме, че сега взетите мерки водят до ситуация, в която суверенистката партия AUR има 40% обществена подкрепа, според някои проучвания. И в обществото има недоволство, има протести много често.
Дайте ни пример с някои стоки, за да се ориентираме колко голям е този ценови шок.
Не мога да бъда прецизен за много от стоките, но например хлябът по принцип струва 1 евро, доколкото съм виждал цени – еквивалентът на 1 евро, всъщност 5 леи. За подобни продукти, които са сравнително евтини, има поскъпване, което е може би с няколко румънски бани или с няколко десетки румънски бани. Това е по отношение на хранителните продукти, тъй като цените по принцип са ниски, поскъпването е сравнително по-ниско като абсолютна стойност.
Но имаше съобщения, че в някои случаи търговците вдигат цените много повече, отколкото се предполага, че би ги увеличило вдигането на ДДС. Имаше и съобщения, че веригите супермаркети въвеждат промоции като формула, с която да запазят цените на по-ниско ниво, колкото е възможно. Дори видях някои съобщения, че в първите дни може да се наблюдава известно поевтиняване на някои продукти. Не мога да кажа точно на кои, но при някои от основните продукти, например яйца или нещо подобно, има случаи, в които заради тези промоции поскъпването не се усеща толкова силно.
Предполагам, че това може да се превърне в някаква степен в публична политика, тъй като румънската икономика през последните години се развиваше не само благодарение на преобладаващата автомобилна индустрия, която изнася автомобили и авточасти, но и защото имаше вътрешно потребление. То беше такова, защото се вдигнаха заплатите и имаше тези специални ставки на ДДС, които сега също малко се увеличават. Румънската икономика е базирана в по-голяма степен на потребление, отколкото българската, и това сигурно се отчита от управляващите и от икономическите фактори – че тези ценови шокове трябва да са по-постепенни.
На какво се дължи този голям бюджетен дефицит? Кога разбраха румънците, че ще следва нещо тежко? Питам, защото и у нас се очертава дупка и от време на време се споменава, че е възможно да бъдат променени данъците. В тази посока какви са причините за това?
Румънската икономика от много време внася повече, отколкото изнася, и това е един от факторите, които имат значение. Другият е, че в различни сфери на обществената дейност се получават дефицити. Например по отношение на пенсиите, тъй като в Румъния има специални пенсии, които е много трудно да бъдат намалени или отменени заради влиянието на хората, които ги получават. Това са пенсии, получавани от бивши полицаи или съдии.
Има различни разходи, които просто си стоят и не са малки. И затова през годините, както и при нас, имаше пренос на средства чрез бюджета, за да се запълни дефицитът за пенсии. Това е един пример за причини за генериране на дефицит.
Например, друг разход беше по време на коронакризата, но и много време след войната в Украйна. Държавата трябваше да либерализира цените на тока, а преди това за 3 години бяха дадени 6 милиарда евро, за да се поддържат цените по-приемливи за населението. Т.е. имаше различни разходи, които в едни по-спокойни времена, в които има повече възможност за трупане на дълг и приемане на дефицит и по-ниски лихвени нива, може би са имали смисъл. Така се прави социална политика и населението се чувства по-добре.
Особеност на ситуацията е, че покрай отменените президентските избори миналата година се оказа, че лихвените нива, по които Румъния се кредитира, нарастват много. Кредитните рейтингови агенции преценяват, че румънската държава може да изпадне в несъстоятелност, и заради това Румъния, когато финансира своя дълг чрез нови заеми, взема заеми с високи лихви. Това създава допълнителен проблем – голяма част от държавните средства отиват за обслужване на тези дългове и за плащане на лихвите.
Ситуацията е такава, че след тази криза с президентските избори, която проследихме много добре в България, сега идва моментът, в който трябва да се режат разходи. Включително защото предишното правителство в предходната 2024 г. даваше повече средства на хората, тъй като беше изборна година. Тогава румънците имаха всички възможни избори и политиците нямаха такъв кураж да въведат непопулярни мерки, тъй като това вероятно щеше да се отрази на техните резултати на изборите. И то така или иначе пак се отрази, тъй като тези политици, които тогава бяха, сега изпаднаха от сцената. Но накратко, трябва да се приведат финансите в ред. Включително Румъния води разговори както с кредитни агенции, така и с Европейската комисия, за да намали този дефицит и да получи по-добър кредитен рейтинг, съответно да бъде по-лесно да обслужва дълговете си.
Снимка: Владимир Митев (източник: YouTube)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук. Тук е неговият англоезичен нюзлетър в Substack. А тук е неговият канал във Viber на български език.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
