Двамата държавни глави демонстрираха синхрон по много въпроси – ангажименти към НАТО и ЕС, газова свързаност, шенгенско пространство, борбата с корупцията
Владимир Митев
Президентите на Румъния и България осъществиха своята първа официална среща на 28 юни 2017 г. в Двореца „Котрочени“ в Букурещ. В своите изложения по време на съвместната пресконференция двамата акцентираха на партньорските отношения в НАТО и ЕС, на двустранните връзки в областта на сигурността, на газовите връзки, на председателството на Съвета на ЕС, което България ще осъществи през първата половина на 2018 г., а Румъния – през първите шест месеца на 2019 г.
Българският президент Румен Радев подчерта неколкократно възходящата тенденция в двустранните икономически отношения, намерила израз в стокообмен от почти 4 млрд. евро. и в идването на 1 100 000 румънски туристи в България и на 400 000 български туристи в Румъния през 2016 г. Радев е убеден, че съществува потенциал за още по-голямо двустранно взаимодействие в икономиката, туризма, по отношение на организациите, в които двете държави членуват заедно.
Румънският президент Клаус Йоханис също приветства партньорството между Румъния и България. Двамата звучаха в синхрон по въпроса за присъединяването към шенгенското пространство – една от обсъдените в разговора на четири очи тема – двете страни са изпълнили техническите изисквания и остава държавите-членки на ЕС да проявят политическа воля за приемането на Букурещ и София. Радев бе категоричен, че такова присъединяване ще се отрази позитивно на европейските граждани и на сигурността им, тъй като Румъния и България не могат да осигурят нужното „ниво на сигурност на външните граници без достъп до шенгенската информационна система и до процедурите на Шенген“.
Русия също бе една от темите на пресконференцията. Йоханис подчерта, че Румъния няма външнополитически проблем с голямата черноморска държава, тъй като ракетният щит в Девеселу е със стриктно защитни функции. На свой ред Радев заяви, че се бори за разнообразяване на енергийните източници на България, като очаква интерконекторната газова връзка Гюргево – Русе да заработи и в посока юг. Той заяви подкрепата си за отдаването на 2% от БВП за отбрана като проява на лоялност у София към Алианса – нещо, което по думите му Румъния вече е направило. В същото време Радев припомни позицията на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, че комуникацията с Русия не трябва да спира, за може да се минимизират рисковете по сигурността.
Двамата президенти бяха на различни позиции относно румънското желание за повече образователни права на хората в България, които говорят език, близък до румънския. Йоханис изрази очакване румъноговорящата общност в България да получи по-широк достъп до образование „на своя майчин език“ – т.е. на румънски. В отговор Радев обясни, че в България всички граждани са с равни права, независимо от своя етнос, религия или майчин език, а българската държава прави всичко възможно да защити правата на своите граждани.
Пълно разбирателство обаче имаше, когато темата бе борбата с корупцията. „Румънският модел доказа своята ефекивност“, заяви Радев. И той, и Йоханис изразиха готовност да обменят опит относно румънската борба с корупцията. В същото време българският президент добави, че не можем да копираме никого, тъй като всяка държава има своите особености. Това, което може да се вземе според Радев, са „принципите“, които водят до намаляване на корупцията.
Визитата на Румен Радев в румънската столица бе отразена в българските медии изключително с акцент върху споровете за и против самолетите „Грипен“ като нови изтребители за българската армия. Тя обаче е важна по много други причини, които могат да бъдат разбрани, ако се вгледаме в контекста й. Пресконференцията на двамата президенти може да бъде видяна тук:
Прочети и на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
