За мястото на френския език на международната сцена, за основните ценности и философия на франкофонията днес – разговор с Рени Йотова, директор на Франкофонското регионално бюро за Централна и Източна Европа на Международната организация на франкофонията
Интервю на Елена Владова
Тази статия бе публикувана на 9 юли 2017 г. в „Градското списание“.
Рени Йотова е родена в София. Завършва френска филология, през 2001 г. защитава докторат в Университет „Париж X Нантер“. От 2008 г. е доцент в СУ „Св. Климент Охридски“. Преводач, автор на 4 литературни изследвания, посветени на франкофонските литератури: Jeux de constructions : poétique de la géométrie dans le nouveau roman (L’Harmattan 2006), посветено на „новия роман“; Ecrire le viol (Non Lieu 2007), посветено на темата за насилието над жените в съвременни литературни франкофонски текстове; на 2 монографии за творчеството на унгарската авторка Агота Кристоф (La Trilogie des jumeaux, Infolio 2011 и Trois pièces d’Agota Kristof, Infolio 2016).
Рени Йотова бе във Варна в началото на юли по повод провелия се Летен университет, в който участваха преподаватели по френски език и 10 директора на училища и гимназии от България, Албания, Армения, Македония, Молдова и Румъния.
Как бихте представили накратко Международната организация на франкофонията?
Международната организация на франкофонията е междуправителствена организация, която включва 84 страни членки от петте континента. Сред тях е и България, която през 1991 г., по време на президента Желю Желев, става неин член, първоначално като наблюдател, от 1993 г. като пълноправен член. По този път България и Румъния вървят ръка за ръка, той като членството и за двете страни е по едно и също време. Трябва да подчертая, че след 1989 г., преди да членуваме в други международни организации, чрез франкофонията България получи за първи път признание на международната сцена. Международната организация на франкофонията е представена в региона чрез своето регионално бюро за Централна и Източна Европа, което е със седалище в Букурещ, както и в София, където се намира Франкофонският регионален център за Централна и Източна Европа. Аз съм директор на бюрото в Румъния, а центърът в София е административно обвързан с бюрото в Румъния. Това е голямо признание за двете страни, които играят водеща роля за франкофонията в региона. Освен тях Армения е страна, която заявява изключително силна политическа воля да бъде на франкофонската сцена. Неслучайно тя предложи своята кандидатура да бъде страна домакин на следващата Среща на върха на франкофонията, която ще се състои през 2018 г. в Ереван.
Бюрото, за което отговарям, включва 21 страни – 6 страни пълноправни членки от региона – Албания, Армения, България, Македония, Молдова и Румъния и още 15 страни наблюдателки. Сред тях са до голяма степен бившите страните от социалистическия лагер.
Каква е функцията на страните наблюдателки?
Те не участват пълноценно във взимането на решения, но могат да участват в някои от програмите на франкофонията при определени условия, като заявяват политическо желание да присъстват на сцената на франкофонията.
Какви са основните дейности, които развива Франкофонският регионален център за Централна и Източна Европа?
Бюрото има функцията на представителство на Международната организация на франкофонията. Основната му функция е да осъществява програмите на Международната организация на франкофонията, които се прилагат за региона. Те са 16 от общо 26-те програми, тоест нашият спектър на действие е доста широк, обхваща образование и преподаване на френски език, демокрация и права на човека, младежки програми и мобилност, културни програми, устойчиво развитие, екология, нови технологии. Тези дейности защитават ценностите на франкофонията. За нас френският език е спойката, той ни обединява, но всъщност нашата цел е да покажем как чрез френския език могат да бъдат възпитавани младите поколения в ценностите на франкофонията. А те са мир, демокрация, права на човека, устойчиво развитие, съвместно мирно съжителство, как да намираме общ диалог в една среда на многообразие. Неслучайно генералната секретарка на франкофонията Микаел Жан лансира на 10 март 2016 г. една инициатива, която се нарича „Свободни заедно“. Тя има за цел да приобщи младежи от цял свят към ценностите на мирно съвместно съжителство. Тази инициатива бе породена от все по-многобройните атентати, на които станаха жертва редица страни от франкофонското пространство. Тя има за цел превенция на радикализацията на младите хора и възпитаването в дух на толерантност, разбиране и приемане на другия, независимо от неговата култура, цвят на кожата и религия.
Какъв бе Вашият път до поста, който заемате днес?
Аз съм доцент по франкофонски литератури в Софийски университет. През 2009 г. спечелих конкурса за ръководител на Франкофонския център в София. През 7-те години, докато заемах тази длъжност, направихме доста неща с обединените усилия на цялата преподавателска общност, на министерствата на образованието на страните от региона, които са наши партньори. След това по-високият пост бе логична следваща стъпка. Това е признание за България, за нашата франкофония. Гордея се и като жена, че съм на този пост, защото не са много жените на ръководни постове. В Международната организация на франкофонията това също е една от основните теми – равноправието между половете.
Повишава ли се или спада, според Вас, интересът към френския език? Преди началото на всяка учебна година у нас се засяга темата, че не достигат преподаватели по френски език в училищата.
Мисля, че проблемът е многостранен. Не достигат преподаватели, но на първо място бих казала, че не достигат ученици. Факт е, че има отлив от френския език, който се обяснява с това, че английският става първи основен език. Освен това се търсят езици, които се смятат за по-лесни за изучаване, въпреки че френският не е по-труден от който и да е било друг език. Според мен това е и ефект на мода. Ако върнем назад лентата, за поколенията на нашите родители и моето бе изключително престижно да се учи френски. Това е езикът на правото, на европейските институции, на международните организации. Освен това в много сектори има възможности да се работи с френски език. Мисля, че нещата ще се променят, защото има търсене на пазара на кадри с френски език и недостиг на такива в България. Поради тази причина не малко французи идват и се заселват в България и си намират лесно работа, а са безработни във Франция. Жалко е, че българските младежи не успяват да заемат тези места поради незнание на езика. Пазарът винаги се регулира от само себе си и затова си мисля, че нуждата ще породи отново интерес към френския, родителите ще разберат, че да знаят децата им френски език е изключително богатство. Освен това ако човек научи първо френски, след това всеки друг език ще му се струва лесен, защото френският дава една добра основа. Ако мога да дам съвет на родителите, това е да запишат децата си на френски, след това английският ще им се стори елементарен. Международната организация на франкофонията, противно на това, което някои хора мислят, защитава езиковото многообразие. За нас всички езици са езици партньори. Ние не гледаме на френския като на език, който се конкурира с другите, но за нас е важно той да може да остане на международната сцена и то, защото в ценностите на франкофонията е заложена именно тази демокрация. Когато имаме един доминиращ език, имаме единомислие, а то е винаги опасно, както знаем от близкото минало. Един език налага един начени на мислене. Колкото повече езици усъвършенстват младите, толкова повече техният хоризонт се отваря и затова за нас е важно френският да бъде сред изучаваните езици в училище като един от многото езици. Ние не търсим доминиране, а хармония и отваряне към света.
Предстоят ли големи събития, организирани от Франкофонския регионален център за Централна и Източна Европа?
Тази година предстоят 2 големи събития. Едното е Световната среща на жените франкофонки, която ще събере над 400 участнички от цял свят, млади жени предприемачки, които са се проявили в областта на икономиката, на неправителствения сектор. Тази среща ще се проведе на 1 и 2 ноември в Букурещ и ще бъде под патронажа на президента на Румъния Клаус Йоханис. Второто е младежки форум в София в подкрепа на инициативата Свободни заедно, който има за цел за подготви млади хора, които в рамките на неформалното обучение да приобщават други младежи в ценностите на мира и демокрацията. Ще съберем около 70 участници франкофони от региона, активни в различни младежки асоциации. Ще ги обучим, за да могат след това те да организират подобни ателиета.
Кой е любимият Ви френски автор?
Албер Камю. Превела съм на български „Разбунтуваният човек“. Освен че са много красиво написани, неговите книги са изключително зареждащи. За мен той е забележителен мислител и писател и един наистина голям хуманист.
Прочети и на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
