Европейският театрален дух намери пристанище в Гюргево

Грузински театър на пръстите и хумористичен поглед към творчеството на Агата Кристи бяха само два от акцентите на Международния фестивал на дунавските театри

Владимир Митев

Есента е сезон, в който театрите в Русе и Гюргево традиционно организират фестивали, с които привличат публиката след лятното затишие. Тази година Драматичен театър „Сава Огнянов“ Русе явно игра „на сигурно“ и заложи на утвърдени имена от 70-те и 80-те години на ХХ век – Валери Петров, Георги Данаилов, Стефан Цанев като автори на пиесите от Есенния театрален сезон.

В същото време гюргевският театър „Тудор Виану“ използва подкрепата на Окръжния съвет на Гюргево, за да организира Международен фестивал на дунавските театри. С гости от Сърбия, Унгария, Черна гора, Италия, Грузия, България и дунавски театри в Румъния Гюргево се утвърди като театрално средище в периода 18-22 октомври 2017 г.

Част от освободеното мислене на гюргевските театрални дейци бе и инициативата гости от България да получат определен брой безплатни места не само по време на фестивала, а и за пиесите от новия театрален сезон, за която блогът „Мостът на приятелството“ писа в началото на октомври. Русенската публика няма да съжалява, ако пресече границата и намери начин да преодолее езиковата бариера. В Гюргево се прави театър от млад екип, поставящ на зрителя съвременни етични въпрос или забавляващ го по неочакван и новаторски начин.

Пример за втората тенденция в пиесите на театър „Тудор Виану“ бе постановвката „Убийство в Ориент експрес“, вдъхновена от едноименния роман на Агата Кристи. Пиеса без декор, с бързо течащо действие, тя ни пренесе в разследването на детектива Еркюл Поаро и неговото женско алтер его – Чичи. Диалогът на двамата и показанията на множеството пътници на Ориент експрес (всеки от актьорите играеше по няколко образа) стъпка по стъпка чрез хумор доведоха зрителите да характерния за Агата Кристи финал: всички герои по някакъв начин са съучастници в убийството на господин Рачет. Именно това убийство води до разкриване  същността на пътниците във влака пред Поаро и неговата наблюдателна партньорка Чичи. Така Ориент експрес се оказва средоточие на света и на хора с най-различни житейски истории и характери. Без смъртта на Рачет цялото това богатство и манипулативни игри между Поаро, партньорката му и пътниците щеше да остане неразказано и неразбрано.

Фестивалът посрещна още пиеса от Сърбия (копродукция Белград-Нови Сад) за конфликтите между приятели и братя по кръв от Сърбия, Хърватия и Босна. Гостуваха трупи от Улм (Германия), Браила, Тулча и Русе. А италиански любителски театър от малкото населено място Сартяно също имаше свои представители в Гюргево. На симпозиума, където се срещнаха театралните шефове и актьори от трупите, участващи във фестивала, италианците разказаха как правят театър от общността за общността на своя малък град. Те имат зала от едва 150 места и единствено директорът им е на заплата, но действат смело в театралното изкуство: изследват в своите пиеси психологията на Хитлер или образите на Шекспир. Мотивацията и разбирането за театър на италианските гости бяха заразителни.

Докато е на фестивал в италианския град Сартяно през пролетта на 2017 г., директорът на гюргевския театър Космин Крецу открива изкуството на грузинеца Бесик Куприашвили (Бесо). Театърът на пръстите на Бесо бе кулминацията на фестивала в съботната вечер. Младите последователи на Купрашвили пресъздадоха само с пръсти различни случки и реалности от живота: каратистки двубой на японци, танц на Майкъл Джексън, любовна история, разказана от дявола и завършваща със смърт на фона на „Хабанера“. Публиката видя и вариации на популярни световни песни и танци – танго, сиртаки, еврейска мелодия. В крайна сметка благодарение на инициативността на организаторите гостите на фестивала в Гюргево станаха свидетели на рядко срещано в нашата част на света изкуство.

Независимо, че все още букурещлии и русенци не са открили масово Гюргево като театрална дестинация, дунавският град все повече се утвърждава като отворен за взаимодействие със света в сценичните изкуства. Младите гюргевчани усещат, че в театъра на града им нещо се случва, и отговарят позитивно. А театралният дух в Гюргево не е спрял в златните времена на 70-те и 80-те. Той е в движение, води постоянно борба, за да даде най-доброто от себе си и има способността да модернизира всеки, докоснал се до него.

Прочети и на румънски език!

About Author