Димитър Попов: Румъно-българската изложба в Крайова на документи за войната от 1877-1878 г. отбелязва едно изключително важно събитие от историята на двата народа

Експертът в българската Държавна агенция „Архиви“ смята, че изложбата е един добър повод за държавните архиви на Румъния и на България да засилят сътруднчеството си чрез общи действия в бъдеще

Владимир Митев

Димитър Попов е главен експерт в отдел „Популяризаторска дейност и международно сътрудничество” в дирекция „Публичност на архивите” на Държавна агенция „Архиви”. Има опит в архивната сфера в България и Великобритания, където е работил в архива и център за местни изследвания на област Хартфърдшър (Hertfordshire Archives and Local Studies). Завършил е бакалавърска и магистърска степени съответно „Политология” и „Европейска интеграция” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. При подготовката на изложбата „Румънци и българи във войната от 1877–1878 г.”, той е лице за контакт с румънските колеги, като освен комуникация с тях отговаря за селекцията на материали от българска страна, тяхната дигитализация, анотация и изпращане. В цялостната организация от българска и румънска страна участват и други служители на Държавна агенция архиви, на Румънските национални архиви и на Музея на Олтения в Крайова, които имат своя важен принос за успешното откриване на изложбата.

Тази и следващата година бележат сто и четиридесет годишнината от войната, довела до независимостта на Румъния и до възкресяването на българската държава. Как съорганизаторите от румънска и българска страна достигнаха до идеята и до реализацията на експозицията, посветена на Руско-турската война от 1877-1878 г., която на 18 октомври бе открита в Музея на Олтения в Крайова с подкрепата на Държавна агенция „Архиви“ и Националния архив на Румъния?

Новооткритата съвместна изложба открои ясно една любопитна особеност – тя е изключително важен жалон в новата история, както на румънския, така и на българския народ, но същевременно представлява нещо различно. Ние наричаме тази война „освободителна“. За нашите северни съседи тя е война за независимостта, която Румъния декларира в своя парламент през май 1877 г., а получава международно признание през следващата година по силата на Берлинския договор.

Това е и причината колегите ни от Румънския национален архив да изберат точно 1877 г., за да отбележат тази важна годишнина – 140 години от Руско-турската война, 1877-1878 г. Като водещ организатор те се свързаха с нас с предложение за съвместна изложба и след няколкомесечен период на планиране, издирване и селекция на материали, и тяхната дигитализация и анотация, тази изложба бе открита на 18 октомври в Музея на Олтения в Крайова.

Интересен за нас бе изборът на Крайова като място за откриване на тази изложба, но както научихме от г-н Флорин Ридике – директор на Музея на Олтения, в Крайова се е намирал, ако трябва да прибегнем до по-модерен израз „логистичния център“ на румънската армия по време на войната, което придава символична важност на избраното за откриване на изложбата място.

Що се отнася до готовността ни за участие в съвместна изложба – за нас това е една щастлива възможност да обединим усилия и архивни документи за отбелязването на едно важно историческо събитие. Гледаме на сътрудничеството с румънските ни колеги и като чудесен повод да проучим възможностите за съвместни дейности и занапред.

Какви експонати съдържа изложбата? Как са подбрани те? Каква представа за войната и за съвместните действия на румънската армия и на българското опълчение създава изложбата?

Представената изложба следва няколко важни теми измежду които причини за избухването на войната и основните действащи в подготовката лица; българското опълчение и участието на населението във военните действия; румънската армия и сраженията, в които участва; вражеската турска армия; герои и ветерани; памет за войната.

Всяка една от избраните теми е представена с разнообразни архивни материали като гравюри и статии от чуждестранния печат, произведения на изкуството, фотографии и официални документи. Подборът на архивните документи цели да предаде едно цялостно разбиране за хода на военните действия, но и за ефекта, който са имали те върху мирното население.

Нашето желание беше да представим войната в различни нейни проявления – от героизма до покрусата и от кръвопролитията до надеждата за ново начало. Надявам се, че сме успели, също така да изразим своето преклонение пред паметта на жертвите на тази война.

Какви са първите реакции в румънската общественост след откриването на експозицията в Крайова? В кои други градове в Румъния и България ще бъде представена тя?

Интересът на специалисти, изследователи, студенти и заинтересовани граждани бе очевиден при самото откриване на изложбата, на което присъстваха и представители на медиите. Фактът, че изложбата ще остане достъпна за посетители на Музея на Олтения до края на месец февруари 2018 г. е показателен и за важното място, което заема тя в програмата на тази важна културна институция.

Надяваме се изложбата да може да бъде показана и пред българската общност в Букурещ.

Разбира се, ще се радваме да представим изложбата и в България, като точните места, на които тя да бъде открита през идната 2018 г. са в процес на доуточняване. Имаме все пак желанието те да бъдат свързани пряко с развоя на войната.

В съобщението за откриването на изложбата на сайта на държавна агенция “Архиви” се говори, че българският държавен архив и румънският национален архив ще си сътрудничат и занапред. Какви конкретни общи действия на двете институции са дискутирани и биха могли да бъдат реализирани в близките години?

Както вече споменах, за нас тази изложба е една чудесна възможност да продължим добрите работни контакти и да заздравим основата на успешно бъдещо сътрудничество. Държавна агенция „Архиви“ и Румънския национален архив имат подписано споразумение за сътрудничество от 2006 г. и това е поредна изложба, по която участваме съвместно и ще се радваме да работим добре и занапред. При нашето посещение бяха обсъдени някои потенциални теми, като например свидетелства в архивите за живота на българското население в Румъния и на румънското в България. Нека не забравяме и важната роля, която играе Румъния като център на българското революционно движение и печат.

За щастие, архивните хранилища на държавните ни архиви са един неизчерпаем източник на вдъхновение и нямаме съмнение, че теми, представляващи интерес за българската и румънската публика, а и не само, ще се намерят без особено затруднение.

Прочети и на румънски език!