Българите едновременно търсят капитализъм с модерно лице и са скептични към промяната

Парламентарните избори в България на 14 ноември 2021 г. дадоха политическо пространство на нова партия, която обещава промяна. Владимир Митев говори за промяната и статуквото в интервю за полския сайт Strajk.eu

След като бяха преброени голяма част от гласовете на парламентарните избори в България, които се проведоха на 14 ноември 2021 г., има ясен победител – партията против корупцията “Промяната продължава”. Нейните политически намерения са свързани с модернизацията на страната в редица области, като съдебната реформа е един от приоритетите. В блога “Мостът на приятелството” са публикувани редица статии за протестите в България през 2020 г., които поставиха началото на падането на правителството на Бойко Борисов. След парламентарните избори на 4 април 2021 г. беше съставено служебно правителство от президента Румен Радев, в условията на невъзможност на политическите елити след Борисов да постигнат съгласие за ясно мнозинство в парламента. Изборите на 14 ноември 2021 г. бяха третите парламентарни избори за тази година и все още не е ясно дали след тях политическата криза ще бъде преодоляна. 

“Промяната продължава” – новоучредената партия, взе повече от 25% от гласовете. ГЕРБ на Бойко Борисов остана на второ място с повече от 22% подкрепа. Движението за права и свободи – политическа партия, подкрепяна от турското малцинство, но имаща и важен български бизнесмен в листата си, е третата сила с малко над 13% от гласовете. Тя е следвана от Българската социалистическа партия, която получава малко над 10 %. След това се нареждат формацията на шоумена Слави Трифонов „Има такъв народ“ (над 9,5%), Демократична България (партия на градската средна класа) – малко над 6% и партия Възраждане (под 5%), които се базира на реторика за патриотизъм, антиваксърството и критика на западните интеграционни кръгове.

В същия ден се проведоха и президентски избори – като действащият президент Румен Радев не успя да ги спечели на първия тур, но има голяма дистанция от втория кандидат – ректора на Софийския университет Анастас Герджиков. Блогът „Мост на приятелството“ вероятно ще отрази политическата ситуация в България след избора на новия президент в други статии. Това, което предлагаме сега, е интервю, което беше дадено за Strajk.eu – полско прогресивно издание. Интервюто е направено от Малгожата Кулбачевска-Фигат – полска журналистка, специализирана по въпросите на Централна, Източна и Югоизточна Европа. 

Какво трябва да знаем за новата партия-победителка и двамата ѝ лидери?

Това е партия, която се формира около двама харизматични бивши министри – на финансите и на икономиката, които получиха силно медийно присъствие след падането на правителството на Борисов и съставянето от президента Румен Радев на служебно правителство през пролетта на 2021 г. Накратко, по собствените й думи, това е партия, която насърчава „нулева корупция“, иновации в икономиката и „честен“ бизнес в противовес на олигархичния бизнес, който формира клиентелистки мрежи. Партията се стреми да привлече средната класа, българите, които искат социална промяна и модернизация след дългия период на безвремие, свързан с управлението на бившия премиер Бойко Борисов. 

При това има и някои противоречия, свързани с иначе привлекателното послание и харизматичните лидери. Съществува усещането, че около този проект има някаква бърза политическа инкубация. Напр. Конституционният съд установи, че Кирил Петков – като министър на финансите (между май и септември 2021 г.), е заемал министерския си пост в нарушение на закона, тъй като към момента на встъпването си в длъжност е имал двойно гражданство (канадско освен българско) – факт, който не е декларирал в началото. Друго противоречие може да се види във факта, че новата партия не разполагаше с техническо време, за да проведе самостоятелна регистрация за изборите, и трябваше да разчита на няколко по-малки партии, които предоставиха регистрацията си за кандидатите й. Една от тези партии е известна с това, че в миналото е заставала на страната на крайно десни политически формации. А също така имаше и противоречия по отношение на някои от кандидатите на партията – заради поведението им на политически номади или заради това, че има спорове как точно трябва да се тълкува фактът, че спонсор на партията се кандидатира за депутат или е обявен за бъдещ министър още преди изборите и коалиционните преговори за евентуално правителство. С други думи, твърденията за „нулева корупция“ може да се окажат предизвикателство за партията в общество като българското, в което доминират мафийки, олигархията и има неясни антикорупционни стандарти. 

Подкрепата, която българите дадоха на тази партия, може да се разглежда като израз на надежда или желание след 12-годишното управление (с малки паузи) на Борисов да се появи капитализъм и държава „с човешко/модерно лице“. Но от друга страна, относителната липса на ясно и лесно постижимо парламентарно мнозинство може да се интерпретира още като скептицизъм или страх, че промяната може да не е за добро.

Ще се сдобие ли България най-сетне със стабилно правителство?

Българското общество продължава да е политически разделено и да няма култура на сътрудничество. Това важи с особена сила за неговата политическа върхушка. Ако погледнем разпределението на местата в парламента, ще се окаже, че едно бъдещо правителство, водено от “Промяната продължава”, трябва да има подкрепата не само на “Демократична България” (партия на градската средна класа), но и на Българската социалистическа партия (която под ръководството на своята лидерка Корнелия Нинова е известна като „консервативна“ в ценностно отношение, като партия на носталгиците и като партия от „стар тип“) и партията „Има такъв народ“. Тя би могла да се опише като някаква популистка формация, чиито позиции по редица въпроси са неясни, но която също се възприема като ретроградна от градските елити, които сега водят „промяната“.  

Какво следва за ГЕРБ и за структурите, които изгради в България – и какво следва за социалистите?

Тези две партии са заклеймени като партии на статуквото, на стария тип политическа култура и капитализъм (олигархичния/клиентелисткия). Българската социалистическа партия получи малко повече от 10%, което говори за огромна криза в обществената подкрепа за нея. Изглежда, че хората не я припознават като позитивен актьор в сегашния контекст и със сегашните ѝ послания и позиции. 

Що се отнася до ГЕРБ, подкрепата за нея остава стабилна. Нейните резултати трябва да се четат в контекста, в който Ангела Меркел вече няма да управлява в Германия и бъдещото правителство ще бъде оглавено от с германските оциалдемократи. Можем да очакваме, че на европейско ниво Европейската народна партия, към която принадлежи ГЕРБ, ще губи влияние. Във всеки случай засега ГЕРБ остава подкрепена от своите кръгове. И вероятно тя вече преминава през определен процес на пренастройване, за да може да бъде част от ерата на Байдън. 

Съществува усещането, че Борисов няма да бъде допуснат да се върне на власт в лично качество. Но неговата партия управляваше България дълго време и продължава да бъде влиятелна. И може би това ще има значение в условията, в които очакваме, че Румен Радев ще получи втори мандат като президент на втория тур на президентските избори след една седмица. 

Съществува усещането, че българското общество със своите авторитарни тенденции преминава от режима на генерал от вътрешното министерство – Борисов, към режима на друг генерал – този път от армията – Радев. Каквато и форма да придобият политическите течения, които в момента се утвърждават във властта, неизменна остава нуждата те да бъдат оспорвани. И може би това, което сега се разглежда като статукво и стар тип политическа култура, би могло да изиграе положителна роля в бъдеще, ако успее да се модернизира и обнови.

Снимка: Български градски пейзаж (източник: Pixabay, CC0)

Прочети на английски език!

Прочети на румънски език!

Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter.

About Author