Според френския президент Франсоа Оланд „Европа на скоростите“ не е тема за дискусии, а вече е станала проект, който се реализира (снимка: DanTomozei.ro)
Считани за „по-мръсни“, „по-глупави“ и достатъчно наивни, за да вярват в мечти, източноевропейците разбират, че европейският проект се насочва към ново свое състояние от типа „желязна завеса“
В периода 1992-2010 г. Дан Томозей работи в местната и в националната преса в Румъния като кореспондент, редактор, главен редактор и продуцент в медиите „Трибуна на Сибиу“, Mediafax, PRO TV, „Журналул национал“, „Свободни даки“. Много пъти е бил отличаван като журналист на годината в местната и в националната преса и е получавал награди и стипендии на национално и европейско ниво за журналистическата си дейност. От октомври 2010 г. е експерт на секцията по румънски език към Radio China International. Автор е на книгите „Илюзията на демокрацията“ (2010 г.), „Откривайки Китай-Пекин“ (2012 г.), „Диалози в Пекин“ (203 г.), „Дипломацията Панда“, първо издание (2014 г.), „Дипломацията Панда“, второ издание (2015 г.), „Държавата през ХХІ век – китайският модел” (2016 г.).
Тази статия бе публикувана на 14 март 2017 г. на личния блог на румънския журналист Дан Томозей.
Възможно е периодът 1989-2017 г. да остане в историята с определението „вампиризацията на европейския изток“, извършена под знамето на илюзиите НАТО-ЕС. Румънците биха постъпили добре, ако се подготвят душевно за приемане на все по-очевидните европейски реалности: ЕС се завръща към формулата, която има значение – тази отпреди 2004 г. Страните от бившия комунистически блок ще трябва да избират между една роля на държави втора ръка или да приемат решение от типа на Brexit! „Бедните и изостаналите“ държави в ЕС са удобни като потребителски пазар и за евтино производство, но по никакъв начин не са незаменими въпреки всичките си претенции за равенство и за уважение на демократичните възможности.
Считани за „по-мръсни“, „по-глупави“ и достатъчно наивни, за да вярват в мечти, източноевропейците разбират, че европейският проект се насочва към ново свое състояние от типа „желязна завеса“. Актьорите са същите като от 1945 г.: Франция, Германия, Италия, от другата страна Русия, а САЩ и Великобритания (с единия крак вън от ЕС) продължават да упражняват необходимото влияние, за да въздействат върху бъдещия курс на страните, намиращи се в пресечната точка на големите интереси по оста Изток-Запад.
Препоръчвам на онези, които имат любопитството да разберат света, в който се намираме, неотдавнашното интервю на френския президент Франсоа Оланд, в което той еднозначно казва, че „Европа на скоростите“ вече е проект за реализация, а не тема за дискусия. Френският лидер твърди, че Европа е достигнала до повратен момент, който „предполага ясен избор относно формата на нейната организация“. Според Оланд не може да се говори повече за унификацията на 27-те страни членки. Твърди, че е дошло времето, в което няма повече опозиция срещу „идеята за една Европа на различията, с различни скорости, с различни степени на прогрес“ – като че ли някога е имало друг вариант за бъдещето. Ако се тръгне в други посоки, според Оланд ЕС „ще експлодира“.
В никакъв случай не трябва да се пренебрегва и твърдението му, че пазарите на ЕС ще бъдат диференцирани – независимо дали става въпрос за икономическите, монетарните, фискалните, социалните, изследователските, културните или младежките отношения. Може да се предположи, че тези аспекти се базират на решението от понеделник (13 март 2017 г.) в Камарата на лордовете в Лондон да се одобри закона за Brexit – така, както е бил гласуван в Камарата на общините – без допълнителни разпоредби, които визират защита на трите милиона европейски граждани, живеещи в Обединеното кралство.
Ето една причина за тревога у румънците и източноевропейците, които живеят в Обединеното кралство и все още не са получили нужните документи за жителство и гражданство на Острова.
В интервюто Оланд потвърждава категорично, че редица европейски държави „няма никога да се присъединят към еврозоната“ и че повече не става въпрос за това да се чака „едно задълбочаване на икономическия и монетарен съюз“. Според френския президент, „ако искаме да правим всичко в група от 27 държави, рискът е да не правим повече нищо“.
И още един много важен откъс за начина, по който големите европейски държави гледат на разширението на ЕС: „Разширението на Европа бе реализирано в името на политически принципи, които са безусловно достойни за уважение, но тя позволи едни държави да стават конкуренция за други при много изгодни условия. Не беше ли нужно да следваме един по-дълъг период на преход? Разбира се, че бе нужно, но сега е много късно. Лесно е за популистите от Запада да отричат делокализацията (изтичането на капитали към новите страни членки – бел.прев.), а за онези от Изтока да защитават на всяка цена свободата на придвижване“.
Другояче казано икономическите и социални отношения заедно със свободите навлизат в период на анализ и преоценка от страна на ЕС. Най-вероятно е да се появят „скорости“ и „концентрични кръгове“, които да дефинират новия ред и по отношение на тях.
За първи път откъси или целия текст от интервюто на Оланд се появиха на 6 март 2017 г. То бе дадено пред група журналисти от големите европейски медии – Ангелик Хрисафис (The Guardian), Силви Кауфман (Le Monde), Луис Уриа Масана (La Vanguardia), Марко Дзатерин (La Stampa) и Кристиан Вернике (Süddeutsche Zeitung). Интервюто бе публикувано „според френската практика, след като отговорите бяха одобрени преди публикуването“ (така пише в The Guardian). Очаквах реакциите на официалните лица в Букурещ на това интервю – особено на президента и на премиера.
Президентът Клаус Йоханис направи един-единствен ясен коментар за ЕС на много скорости:
„Сигурно, не може да се говори за амбициите ни за бъдещето без да споменем тук-там начина, по който ние всички виждаме бъдещето на ЕС. Но в този контекст, например, обясних на колегите и на колежките защо Европа с повече скорости не е добро решение. Напротив, това е едно решение, което в крайността си може да доведе до разделението на Европа“ (източник: Presidency.ro)
На свой ред премиерът Сорин Гриндяну направи повече изказвания и всички те бяха в противоречие с твърденията на президента Оланд:
„Аз мисля, че нещата няма да се променят много, но разбирам много добре това, което ме питате. Не мисля, че можем да говорим за бъдещето, казвайки, че тогава нещата ще се движат на различни скорости. Това, което ние всички искаме и което всички казват, е, че 27-те държави трябва да се движат в една посока и с една скорост. Всеки от нас иска да се развиваме, да се усилваме, колкото може повече, да сме част от това, което означава обща европейска политика.“ (източник: Gov.ro)
Колко честни са лидерите на Румъния пред реалността и пред гражданите, които представляват, когато водят преговори с предопределен край, представяйки пред президента на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер позицията си относно сценариите за бъдещето на ЕС и неговите 27 държави-членки? Ето ги и самите сценарии:
- да се продължи по досегашния път във формата ЕС27
- да се акцентира на единния пазар във формат ЕС27
- онези, които искат повече, да го реализират в рамките на един ЕС с повече скорости
- определяне на по-малки цели, които обаче са по-ефективни във формат на ЕС с повече скорости
- реализация на по-значими проекти заедно във формат ЕС27, като страните предават още повече суверенитет на Брюксел (виж Жан Клод-Юнкер Quo vadis Europa formată din 27 de state membre?)
Румъния е една от европейските държави, която продължава да изразява високо ниво на подкрепа и вяра в ЕС, независимо, че на практика е сред последните по ниво на информираността и значимостта си в отношенията със съюза. Ако Франция и Германия не поддържат повече „единство в разнообразието“, ако оценката на ресурсите и интереса им към източната зона са достигнали до своите граници, първите, които трябва да подготвят румънците за новия вятър на промяната, би трябвало да са лидерите в Букурещ. Няма признаци за подобни действия!
Румъния е вън от Вишеградската група (Полша, Унгария, Чехия и Словакия) и дори им завижда. Това са държави, които имат силно собствено мнение в преговорите за вътрешното устройство на ЕС. Вижте декларациите на съветника на Йоханис Леонард Орбан, според когото не можем да се присъединим към групата за дискусии на бъдещето на ЕС, тъй като съществуват „различни скорости“, специално между Унгария и Полша.
Нещо повече, тъй като няма какво да предложи на румънците, президентът Йоханис обявява продължаването на антикорупционния цирк. „Румъния е една държава, която в момента не е нито част от еврозоната, нито от шенгенското пространство, но от друга страна се бори за засилени формули на сътрудничество като например създаването на европейска прокуратура. Желанието на Румъния е да прескочи тези недъзи на развитието си и да бъде колкото се може по-близо до ядрото, което движи ЕС напред“, казва президентският съветник Леонард Орбан.
Десет години след присъединяването ни към ЕС и 13 години след влизането в НАТО Румъния успя да се превърне в икономически зависима от ЕС и е зависима военно от НАТО. В същото време напълно неглижира и дори блокира икономическите и политическите си отношения с държавите, които имат значение в ХХІ век: Китай и Русия. Намира се в пълно противоречие с Полша или Унгария и това са само два примера (за междудържавни отношения, в които може да се иска повече – бел.прев.), когато става въпрос за връзките със съседите.
Отвъд реториката, слисващата ни поредица от проекти без край, които изпаряват годишния бюджет на страната, фактите и заетите през изминалите години позиции потвърждават, че след 1990 г. Румъния се е върнала към момента, в който нейните лидери са по-лоялни към Брюксел, Берлин или Вашингтон, отколкото са свързани със своите съграждани и с реалните проблеми на страната.
Източник: DanTomozei.ro
Прочети и на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
