Тристранната среща на външните министри в Букурещ натовари с нови очаквания срещата на върха за Западните Балкани в София и за Дунавската стратегия в Русе през май 2018 г.
Владимир Митев
Тази статия бе публикувана на 13 март 2018 г. на сайта „Барикада“.
Десетата тристранна среща между външните министри на България, Румъния и Гърция показа способността на трите държави да говорят с общ глас и всяка от тях да заяви или да получи подкрепа за свои ключови инициативи. Подобни тристранни и четиристранни формати (със Сърбия) вече няколко години декларират подкрепа за регионално сътрудничество и инфраструктурно свързване, но и този път, както и преди липсваха конкретни данни за осигурено финансиране или за срокове, в които дадени проекти ще бъдат завършени.
Разговорите обаче очевидно са необходима стъпка по пътя към няколко предстоящи дипломатически събития. Едно от тях е срещата на върха за Западните Балкани, която ще се проведе на 17 май 2018 г. в София. Другото е срещата на върха на президентите на България, Румъния, Австрия и Естония в Русе, планирана за началото на май 2018 г. Нейният фокус се очаква да бъде Дунавската стратегия. В списъка с бъдещи дейности със сигурност трябва да влязат още усилията на трите страни за реализацията на проекти, свързани с пренасяне на природен газ, както и с предстоящото румънско председателство на ЕС през първите шест месеца на 2019 г.
Тримата външни министри – българката Екатерина Захариева, румънецът Теодор Мелешкану и гръкът Никос Кодзиас, намериха общи позиции по редица въпроси от международните отношения. Те подкрепиха политиката на отворени врати към нови членове на ЕС и НАТО от Западните Балкани. Спрямо страните от Източното партньорство (бившите шест съветски републики: Беларус, Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан), тримата външни министри поискаха „силни връзки“ между държавите – обект на партньорството, и ЕС.
Относно бъдещето му и тримата дипломати са убедени, че кохезионната политика и общата земеделска политика трябва да останат основни стълбове на европейската бюджетна архитектура. Както стана ясно на пресконференцията, и тримата не приемат идеите кохезионните фондове на ЕС да бъдат свързани с прогреса в постигането на правова държава. Румъния и България продължават да са под наблюдение на ЕС в сфера като правосъдие (а София и за организираната престъпност) и няма как да приемат да им бъдат намалявани еврофондовете заради лоши оценки в борбата с корупцията. Според гръцкия външен министър въпросът с фондовете е пряко свързан с това каква Европа искаме – ако искаме „повече Европа“, трябва да увеличаваме фондовете, а ако искаме „по-малко Европа“, е логично да ги намаляваме. По друга важна европейска тема – за свободното движение на хора, и трите държави заявиха единодушно, че мястото на София и Букурещ е в шенгенското пространство.
Тези позиции са били заявявани многократно и сигурно още дълго време ще отекват в конферентните зали на външните министерства на трите държави. По-интересно е как всяка от тях прокара или заяви свои виждания в рамките на тристранните дискусии.
Признаци за румъно-български взаимен интерес можеха да се усетят и в част от изказванията на Мелешкану и Захариева. „Искам да поздравя намерението на българското председателство да утвърди нашия регион на европейско ниво по време на шестте месеца, в които ръководи Съвета на ЕС. Ние ще се фокусираме на връзката между Дунав и Черно море, като фундаменталната ни идея е подкрепянето на макрорегионална стратегия за Дунавския регион, която да бъде финансирана от ЕС“, заяви румънският външен министър. Той направи връзка между дунавския и черноморския регион в речта си, но ограничи визията за макрорегионално сътрудничество само до дунавския. Така Мелешкану зае важна позиция в навечерието на срещата на върха в Русе, която ще търси допълнително европейско финансиране за проекти в Дунавския регион.
В интервю за „Барикада“ от февруари 2018 г. бившият български посланик в Румъния Валентин Радомирски заяви българския интерес по отношение на Дунавската стратегия: „На срещата в Русе ще участват трите държави, които през следващите 18 месеца са последователно председатели на ЕС. Това открива възможността да се набележат и мерки за осъвременяване на самата Дунавска стратегия и преди всичко за намаляване на разликата в икономическото и инфраструктурното развитие на Горен и Среден Дунав в сравнение с долната му част, към която принадлежи и България.“ Румъния се намира в същото географско пространство и би било логично да има сходен интерес. Но в изказването си Теодор Мелешкану засега само маркира румънското желание за макрорегионален подход към Дунавския регион.
На свой ред Екатерина Захариева заяви, че по отношение на Дунавската стратегия българското председателство на ЕС се фокусира върху културата и туризма, но и на свързаността между Дунава и Черно море. „Много пъти дискутирахме на европейско ниво дали трябва да има специално финансиране за регионалните стратегии като Дунавската. Дали липсата на изрично предназначени пари за тези стратегии не води до по-бавно развитие… По време на нашето председателство, но особено по време на румънското председателство на Съвета на ЕС, мисля, че ще е най-добре да обсъдим отново темата, отчитайки бъдещата финансова рамка“, подчерта Захариева.
Българското външно министерство акцентира в свое прессъобщение за срещата, че според съвместната декларация „трите страни изразяват своята готовност да си сътрудничат за развитието на газовия хъб “Балкан”, който ще допринесе за сигурността на доставките и за диверсификацията на газовите маршрути и източници”. Трите държави изразиха още подкрепа за изграждането на интерконекторите между Гърция и България, от една страна, и Румъния и България, от друга, на т.нар. вертикален газов коридор, който трябва да свърже трите държави, за тръбопровода България-Румъния-Унгария-Австрия, известен като BRUA ,и за цялостната визия за газопреносно свързване на Централна и Югоизточна Европа, дискутирана за последен път на ниво министри в Букурещ през септември 2017 г. Съвместната декларация заявява за подкрепа и в развитието на алтернативни източници на синьо гориво – гръцки терминали за втечнен газ, южният газов коридор (доставящ природен газ от каспийския регион през Турция) или черноморски залежи.
В медийните съобщения у нас за форума бе даден акцент на темата за третия мост над Дунав при Русе-Гюргево, но всъщност за инфраструктурните връзки между Румъния и България този път не се каза нищо ново. Румънският външен министър Теодор Мелешкану обяви, че в рамките на по-малко от месец ще има четиристранна среща на върха (България, Румъния, Сърбия и Гърция), която ще дискутира именно трансграничната свързаност в региона.
Гърция също вкара в общия документ благоприятни за нея текстове. „Участието на НАТО в международните усилия относно бежанската и мигрантската криза е позитивна стъпка. Изразяваме нашата подкрепа за важния принос на НАТО в Егейско море, за помощта в спасяването на човешки живот, ограничава нелегалния и опасен трафик на хора и руши бизнес модела на този трафик в зоната, действайки и като сдържаща сила“. Повече от ясно е кого сдържа присъствието на НАТО в Егейско море – Турция, която в началото на март т.г. арестува двама гръцки войници, попаднали на нейна територия. Анкара ги обвини във военен шпионаж, докато самите военни заявиха, че са се изгубили, докато са си вършели работата по охрана на границата откъм гръцката ѝ страна. Така или иначе при посещение на гръцкия военен министър Панос Каменос в Букурещ броени дни преди тристранната среща на външните министри Атина помоли Румъния да съдейства за освобождаването на военните, обявявайки ги за „заложници“.
Ехо от този казус имаше и на пресконференцията на тримата външни министри. На въпрос на гръцки журналист Екатерина Захариева обяви, че Турция не е била обсъждана на разговорите, тъй като не е от Западните Балкани. Гръцкият външен министър заяви, че трябва да се добави ново изискване на членство в ЕС – кандидатката да води мирна и неагресивна външна политика, да прилага международното право и международното морско право. „От Турция зависи дали ще спре да нарушава международното право, морското право и правилата на мирната външна политика. Другите ми коментари не са за тази среща“, завършипресконференцията Кодзиас.
Струва си да се припомни, че в последно време в непосредствена близост до тройката Румъния-България-Гърция се оформи една друга тройка Турция-Иран-Русия. Първото трио се представя като преден пост на ЕС по отношение на Западните Балкани, докато второто бе създадено най-вече по повод координация на общи действия в Сирия. Първото има преди всичко икономически интереси, докато второто преследва по-скоро военни. Между двете съществува поне още една важна разлика – първата тройка все още не надхвърля нивото на съвместните декларации, така че да достигне до реализация на реални проекти. Това сигурно се дължи и на факта, че успехите на първото трио са до голяма степен функция на волята на западните страни. Второто се състои от държави в трудни отношения със САЩ, ЕС или и с двата геополитически играча. Но тя като че ли „постига“ засега своите цели – например в Сирия.
Кога ще дойде времето и югоизточноевропейската тройка да отчете финансови и материални успехи? Тристранната среща в Букурещ изглежда бе поредна стъпка в тази посока, но за да се постигне успех, е нужно трите държави да срещнат разбиране и у западните партньори. А както казва българският дипломат Здравко Попов – последните виждат Румъния и България заедно със Западните Балкани като четвъртата, най-бавна европейска скорост. Две срещи на върха – в София и в Русе през май, в комбинация с четиристранния формат (Румъния, България, Гърция и Сърбия) в Букурещ преди това са събитията, които трябва да следим.
Прочети и на английски език!
Прочети и на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
