Разговор с експерта по добро управление и почтеност в публичния сектор за течащото предефиниране на борбата с корупцията в Румъния, за слабите места на юнионисткия дискурс при северните съседи и за нуждата от регионално сътрудничество в Централна и Източна Европа
Владимир Митев
Кодру Врабие е граждански активист, обучител и консултант по теми като добро управление, прозрачност, отговорност и почтеност в публичния сектор. Той е допринесъл за извършването на много реформи в правосъдието и публичната администрация. Има бакалавърски степени в юридическите и политическите науки (от Румъния, България и САЩ). Завършил е магистратури по административни науки и европейски въпроси (в Румъния, Холандия и Испания). От 1998 г. Врабие работи за гражданското общество в Румъния. От 2010 г. той е активен в рамките на програмата „Лидери за правосъдие“, която от 2017 г. бе възпроизведена и в Република Молдова. От април 2018 г. Кодру се пресъедини към екипа на сайта telegraful.net, където работи по серията от подкастове „Хипотези“ – проект на Сдружение „Кураж напред“.
Барикада“ разговаря с Врабие за посоката, към която се движи румънската антикорупция, след като през април 2018 г. депутат от управляващата Социалдемократическа партия внесе законодателни промени в наказателното законодателство, за които се смята, че ще облагодетелстват преследваните за корупция и ще затруднят работата на прокурорите. Още през 2017 г. се открои тенденция за предефиниране на румънската борба с корупцията. Друга основна тема в интервюто бе критиката на Врабие към актуалния обществен дискурс и действия за обединение на Румъния с Молдова. Завършилият Американския университет в Благоевград Врабие сподели и свои размисли за регионалното сътрудничество в Централна и Източна Европа и за румъно-българските отношения.
Тази статия бе публикувана на 27 април на българската секция на сайта „Барикада“.
Господин Врабие, много години в Румъния и в региона румънската борба с корупцията бе давана като пример за следване. Сега изглежда, че самото правителство в Букурещ обявява изминатия път в антикорупцията за неправилен. Какво се случва с борбата с корупцията в Румъния? Тя ще спре ли? Или пък може би в момента тече борба кой да води оттук-нататък антикорупцията и срещу кого да бъде насочена тя?
Пазил съм се да не твърдя, че румънската антикорупция би могла да бъде пример. Винаги съм заявявал, че има напредък, но и съм подчертавал дефицитите, които трябва да бъдат коригирани. Преди 5-6 години няколко публични говорители започнаха да развиват идеята, че борбата с корупцията в Румъния е „пример за подражание“ заради желанието си да се хвалим и ние с нещо. Тогава изглеждаше, че страната има какво да изнесе на ниво добри практики. Както се случва обикновено в такива случаи, появиха се и професионални апологети. В създадената атмосфера изглежда, че отговорните институции, способни да коригират слабостите, не са искали да работят или не са имали с кого да разговарят, за да разрешат проблемите. Лагерът, който поддържа антикорупционните усилия, се концентрира прекомерно върху наказателния компонент на антикорупцията. Бе поставен акцент на наказанието, на разкритите като участници в корупционни актове. Но се забрави да се работи върху административната компонента, т.е. върху контрола, или върху управленската компонента, свързана с превенцията. Лагерът, който се противопоставя убедено на антикорупцията, видя, че противниците му атакуват на полето на наказателното право, и контраатукваха там, където им е най-лесно – правителството и парламента, така че да променят действащото наказателно право.
Борбата срещу корупцията в Румъния е възможно сега да приеме нова форма, но не мисля, че ще спре. Може би ролята на антикорупционната прокуратура DNA ще бъде отслабена, защото промените в наказателното законодателство ще направят много по-трудна работата на прокурорите.
Това не означава, че промяната на законите е лесна за извършване. Процесът продължава близо година и половина, но е възможно да не достигне до „успешен“ завършек преди следващите избори (в края на 2019 г. са президентските избори в Румъния – бел.прев.), тъй като има и заинтересовани страни извън Румъния: Европейската комисия, Венецианската комисия, GRECO (антикорупционна мониторингова организация – част от Съвета на Европа) или дори UNCAC (Конвенция на ООН срещу корупцията). Но вярвам, че гражданската подкрепа, която видяхме през последната година, ще помогне за създаването на нови механизми на антикорупицята, особено в областта на превенцията с управленски средства. Ако трябва да съм по-конкретен: шефовете на институциите от местната администрация, която е най-близко до хората, защото извършва публични услуги (разрешения, помощи, удостоверения, лицензи) биха могли да се изправят пред натиска на улицата. Биха могли да бъдат принудени да уволнят хора от публичната система, за които се знае, че крадат или злоупотребяват. Може би ще усетят нуждата да въведат списъка с превантивни мерки от Националната антикорупционна стратегия. Само че този път те биха действали, защото това се иска от низините, от обикновените хора, от техните собствени избиратели, защото вече знаем, че институциите не гледат с добро око, когато им се иска нещо от центъра, от Букурещ. Нещата са много комплексни и не мисля, че мога да прогнозирам по какъв нов път ще поеме антикорупцията в Румъния. Това, което се вижда в момента, е, че сме на кръстопът.
Във Вашия подкаст „Хипотези“ коментирате неотдавнашните разкрития, че през 2009 г. е бил подписан протокол за сътрудничество между Румънската разузнавателна служба (SRI) и общата прокуратаура, което е незаконно, тъй като според Конституцията разузнавателните служби трябва да стоят настрана от съдебната власт. Казвате, че корупционните действия не могат да бъдат победени, нито коригирани чрез други незаконни действия. Добавяте още, че този протокол би могъл да доведе до освобождаването от затвора на лица, които са осъдени за корупция, или пък Румъния да бъде осъдена в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, тъй като тези лица са били изпратени зад решетките чрез нарушение на закона. Дали предефинирането на антикорупцията означава, че тя ще бъде освободена от своите отклонения, или напротив – злоупотребите в борбата с корупцията се използват като алиби, за да се въведат нови правила, спъващи правосъдието?
Протоколът от 2009 г. бе разсекретен от властите сега, при положение, че общественото мнение бе предупредено още през 2015 г., че подобни протоколи съществуват. Тоест отне ни 3 години, за да достигнем до това малко парче истина. През последния месец ние, румънците, открихме още, че SRI е сключил и други подобни протоколи: с Националната агенция за почтеност (която следи имотното състояние на публичните лица и наблюдава за конфликт на интереси – бел.прев.), със Съдебната инспекция, с Върховния съвет на магистратурата и дори с Върховния касационен съд. Самият юридически акт – да се сключи протокол за сътрудничество или институционално коопериране с други институции не е незаконен. Само че е малко подозрителен фактът, че SRI е искал да подпише такива протоколи с ключовите институции в правосъдието и антикорупцията. Най-тежко за приемане е, че тези протоколи са останали секретни.
Много е възможно да съществуват тайни протоколи, подписани преди 2009 г. Най-важен от тях е този, за който предполагаме, че е бил подписан през 2005 г. В този контекст е важно да си припомним, че след изборите от 2004 г. президентът Траян Бъсеску възприе нова стратегия за отбрана на страната. В нея корупцията бе упомената като нарушение срещу националната сигурност. Въпреки че законът не позволява в прав текст на SRI да събира информация за корупционни нарушения, изглежда, че тази стратегия им е дала идеята, че могат да си сътрудничат тайно с общата прокуратура (въпреки че според мене това тайно сътрудничество е по-старо – още от началото на 90-те години).
Ако се върна на разсекретения протокол от 2009 г., в него има няколко разпоредби, които могат да бъдат тълкувани като незаконни. Съществува възможността прокурорите да получават доказателства на базата на тези разпоредби, а въпросните доказателства могат да бъдат интерпретирани като незаконни. Ако наистина има подобни незаконно събрани доказателства, със сигурност осъдени лица могат да поискат преразглеждане на своите съдебни дела. Някои от тях може да бъдат оправдани и реабилитирани, други може да получат намаление на присъдите си, трети биха могли да бъдат освободени предсрочно. Всичко е възможно! Ако тези хора са стояли в затвора незаконно, със сигурност трябва да получат обезщетение.
Връщайки се на последния Ви въпрос, ние още не знаем как точно са функционирали нещата. Възможно е някои прокурори да не са знаели за незаконните разпоредби на протокола и просто добросъвестно да са използвали информацията и доказателствата, до които са имали достъп, без да си дават сметка, че извършват злоупотреба. Очевидно е, че парламентарното мнозинство генерализира някои все още недоказани предположения, за да може да промени наказателното законодателство. Смисълът на въвежданите в момента промени е да затруднят работата на антикорупционните прокурори и изглежда сякаш румънската държава взема страната на корумпираните срещу честните граждани! За съжаление, това няма да помогне за коригирането слабостите на антикорупционната борба. То ще създаде нови проблеми в румънското правосъдие.
Ако погледнете какво се случва в Румъния през 2017 г. и през 2018 г., дали не наблюдаваме раждането на един нов политически режим начело със Социалдемократическата партия (PSD), която продължава да променя балансите в своя полза? Каква е същността на политически, данъчните и правосъдните промени, които PSD реализира до момента? Дали наблюдаваме края на западния проект за модернизация на Румъния чрез антикорупция и прочистване на политическата класа, или напротив – PSD влиза по свой начин в западната визия за Румъния като сила, лоялна на сегашния стопанин на Белия дом и купуваща американски оръжия?
Не съм способен да коментирам външната политика на Румъния, но съществуват няколко неща, които всички знаят: Румъния се бори с нокти и зъби, за да има много добри отношения с Белия дом. Това е стратегическа цел, с която всички политически сили са съгласни. Купуването на американски оръжия бе обща цел, възприета от всички политически сили в Румъния чрез т.нар. Пакт за отбрана, подписан през 2015 г. между новия президент – Клаус Йоханис и председателите на парламентарните партии. С други думи, тук няма изненада, а посоките за политически действие биха били едни и същи независимо кой е на власт. В същото веме е вярно, ако кажем, че PSD и неговият коалиционен партньор ALDE имат изключително консервативна реторика, която донякъде антиевропейска и проповядва самодостатъчност (спомням си за речите на бившия диктатор – Николае Чаушеску). Според мене обаче е важно да разберем, че двете партии не се противопоставят на позападняването на Румъния. Техният план е да успокоят ритъма на обществени промени, докато открият как могат да ги използват политически (т.е. изборно). Убеден съм, че са наясно как Румъния преминава през неизбежни промени. Те обаче си дават сметка, че тези промени преливат електорат към другите партии в парламента – най-вече към Съюза „Спасете Румъния“ (USR), или към нови партии, които се подготвят да излязат на арената – като RO+ (партията на бившия премиер и бивш еврокомисар по земеделието Дачиан Чолош) и Demos (социалдемократическа формация, която иска да играе ролята на истинска лява партия). Струва ми се естествено PSD и ALDE (а също и опозиционната Националнолибералната партия (PNL), партията на Траян Бъсеску (PMP) и партията на етническите унгарци UDMR) да искат да извлекат политически капитал от социалните трансформации. Те обаче още не знаят как да направят това, заради което и се мъчат да удържат процесите на място.
Антикорупцията и прочистването на политическата класа не са цели сами по себе си. Това са средства, чрез които обществото напредва по-бързо по пътя на своята модернизация, развитие и благоденствие за всеки гражданин. PSD и ALDE искат само да ги задържат за определен период, а не задължително да ги спрат, нито пък да ги върнат обратно. Убеден съм, че тези хора не са луди, а само неадекватни на времената, в които живеем. Ако се вгледаме в действията им, ще забележим, че те не са успели още да променят нищо към по-добро за румънските граждани. Това ни показва нивото на тяхната неадекватност. Политическите промени, извършени от тях, не доведоха до стабилност, нито до предвидимост. Данъчните промени и реформите на пазара на труда не създадоха по-голямо благосъстояние. Промените в правосъдието още не са приети истински. Освен това техните политики, налагани със сила, и спорните им решения, разпалват страсти. По-прогресивните слоеве в румънското общество изглежда започнаха отново да емигрират. С други думи „новият политически режим“ създава впечатлението, че е толкова отровен, че убива дори самия себе си. Не виждам как могат да издържат в дългосрочен план – до 2040 г., както твърдят последните новини (правителството обяви планове за „Стратегия 2040“, която да бъде приета със закон и да очертае управленския хоризонт за следващите 22 години).
През последните 20 години сте били активен в неправителствения сектор и експерт по борба с корупцията. Как виждате своето бъдеще в сферата, където сте работили досега? Има ли бъдеще антикорупцията в Румъния? До каква степен подкастовете „Хипотези“ са опит да намерите ново пространство за дейност?
Неправителствените организации живеят трудно. Във вътрешен план организираното гражданско общество в Румъния се изправя пред голяма липса на ресурси – не само финансови, но и човешки. В отсъствието на финансиране на организациите им е все по-трудно да предложат достойни заплати. Това означава, че им е трудно да привлекат квалифицирани хора. Трудно е и на активистите от гражданското общество да живеят с малки заплати. Всеки от тях трябва да плаща ток, отопление, телефон и интернет. Тези хора трябва и да пътуват в чужбина, за да разбират от първа ръка какво не върви добре в обществото и защо. После идват и разходите за изследвания и проучвания. Те трябва да могат да разберат кой в Европа или света се е сблъсквал с подобна ситуация и как я е разрешил. Друг проблем е политическият натиск под формата на законодателни промени относно функционирането на гражданските организации. Примерите на Русия и Унгария са показателни.
За съжаление и в Румъния започнаха да се закриват организации, които не са могли да се издържат повече финансово. Ако бъдат въведени законодателни промени, чрез които да нарасне бюрократичната тежест за поддържане на организациите, е възможно да бъдат закрити повече НПО-та. Така че активистите чувстват нуждата да се позиционират по друг начин спрямо публиката и да започнат да използват нови средства за комуникация. В тази зона е и нашият експеримент с подкастовете „Хипотези“, намиращи се на адрес telegraful.net, заедно с ежедневна селекция на свързани с темите новини за румънското общество – без обиди, без привличане на кликвания и без възпламеняващи коментари от рода на: „виж какво каза X за Y,, след като Y се направи, че знае някакви опустошителни истини за X”. Подкастовете са средство за комуникация като радиото, който е достъпен за мене. Спомням си за периода, в който бях студент в Американския университет в Благоевград и работех за радио „Аура“ в този град под псевдонима Горан Врабчев.
Връщам се на въпроса Ви: не антикорупцията, а доброто управление е основната ми грижа през последните 20 години, откакто се върнах в страната. Антикорупцията е само средство, а не самоцел. Целта е хората да бъдат управлявани по-добре, да получават необходимите публични услуги и административни услуги с нужното качество, за да се развиват. Става въпрос за образователни и здравни услуги, пътища, канализация, електроснабдяване, неща, за които плащаме данъци на държавата, за да си осигурим благоденствието, достоен стандарт на живот, чиста околна среда и по-добро бъдеще. Това се опитваме да постигнем и чрез подкастовете „Хипотези“: хората да осъзнават по-добре своята стойност, да разбират какви възможности имат, за да изискват отговорност от институциите и политиците.
Един от подкастовете Ви е за обединението с Бесарабия. В това предаване Вие припомняте, че между двете световни войни румънското управление в Бесарабия е виждано от мнозина като окупация между двете световни войни. Добавяте, че за да успее обединението с Бесарабия, Румъния трябва да спре да общува само с молдовците, които са отворени към националистическата румънска визия за региона, а Букурещ трябва също да привлече в разговора и рускоговорящите малцинства, които сега са отчуждени от юнионисткия дискурс. Накрая призовахте румънците, които искат обединение, да станат молдовски граждани и да покажат искрен интерес към молдовската култура, театър, кухня, да водят разговор с молдовската идентичност вместо да се насочват към нейното премахване. Защо критикувате „традиционния“ юнионистки дискурс в Румъния? Кои са силните елементи на „гражданския“ юнионизъм, предложен от Вас?
Не ми харесват националните държави. Ако помислим малко с хладен ум и безпристрастно, ще разберем, че държавата е една абстракция – нещо създадено от ума на хората. Същото важи за нацията. Преди около 200 години тези две абстракции бяха обединени в една още по-абстрактна концпеция – националната държава. Това бе направено заради политически цели от тогавашното ниво на човешкото развитие. След това в името на тези абстракции хората са водели войни, както са правели и преди – за абстракции от друго естество – религиозни войни, например. Но днес в рамките на ЕС националната държава повече няма смисъл.
Да продължим да мислим трезво и безпристрастно. Сега, през 2018 г., ако един български или румънски гражданин не е доволен от стандарта на живот в своята страна, той има свободата да се установи където и да е в ЕС. С други думи в миналото ние сме избирали къде да живеем и къде да работим според някакви абстракции: сега избираме според много конкретни неща: къде е по-висок стандартът на живот, къде има по-добри училища, къде въздухът е по-чист. Поради тези причини няма смисъл да се обръщаме към националните идентичности, а трябва да гледаме конкретните ползи за хората.
За съжаление разговорът за обединение е прекалено разгорещен с националистическите елементи и твърде малко е конкретен по въпроса за ползите за обикновените хора. Например, ако властите в Букурещ, Кишинев, Белград или Будапеща решат да направят магистрала или скоростно шосе от Одеса до Адриатическо море или към сърцето на Европа през Кишинев, Яш, Търгу Муреш, Тимишоара и Клуж Напока, това би довело обединението по-близо, отколкото всякакво националистическо говорене – защото би създало работни места, би повишило комуникацията между хората и би дало на всички (украинци, руснаци, молдовци, румънци, секуи, унгарци, сърби) общ интерес за развитие и за разбиране на факта, че само заедно можем да успеем в рамките на ЕС. Това ще се случи без да мислим какво ни дели, а само какво ни събира.
Ако искаме наистина да се развиваме, да ставаме западни, да се модернизираме, може да се мисли за подобен проект и по отношение на балтийските държави, Полша, България, Гърция и Турция – един инфраструктурен проект от Балтийско до Егейско море. Иначе може да останем блокирани в мисленето от ХIX век, да бъдем големи националисти, но бедни, болни, необразовани и изостанали. Страхувам се, че това се случва в момента в Беларус. Тоест, не е нужно до гледаме прекалено далеч, имаме пример буквално отвъд нашата ограда.
Критикувам още нещо освен липсата на визия: дори и в рамките на националистическия дискурс има един проблем – много се говори, а няма никакъв призив за действие. Ако всички дискутираме за това, със сигурност чрез говорене не се прави нищо конкретно. Казал ли е някой кога точно ще го направим? Не съм чул никой да произнесе конкретна дата. Иначе съм съгласен, че е интересна еволюцията на темата в публичния дневен ред. Особено са интересни символични декларации за обединение, които бяха приети от близо 150 населени места в Република Молдова и от известно време и от общини в Румъния. Дори се стигна до декларации за обединение, подписани от университети, гимназии, земеделски кооперативи. Това може да подготви публиката за политическо решение, ако съществуват политици, решени да действат. Страхувам се това да не стане тема, достойна за присмех, и да не угасне след като отбележим Стогодишнината (от Голямото обединение на Румъния) на 1 декември 2018 г.
В нашия регион има малко инициативи на и от граждани за изграждането на мостове между народите. Много често любопитството към съседите поражда емоция само към хората от „нашия“ етнос, живеещи в другата държава. До каква степен румънците, българите и другите народи от нашия регион имаме нужда да надхвърлим ограничените рамки на националния егоизъм и да потърсим общуване и сътрудничество, подобни на съществуващите в ядрото на ЕС (Западна Европа)? Виждате ли в последните години подобно отваряне за диалог със съседите между румънци и българи (припомням на читателите, че както и Вие казахте, че сте завършили Американския университет в Благоевград през 1998 г. и говорите български език)?
Има просто обяснение защо съществуват много малко подобни инициативи. Няма инфраструктура, която да улесни промените и общуването. Между Румъния и България има само 3 места, откъдето може лесно да се мине границата: Видин-Калафат, Русе-Гюргево и Дуранкулак-Вама веке. Най-натоварен е трафикът при Русе-Гюргево, защото това е европейски транспортен път. Но „Мостът на дружбата“ изглежда достоен за съжаление. Има планини от буклуци вляво и вдясно от пътя към него. Това не стимулира българите да посещават Румъния.
Ако не създадем истински мостове, няма да разполагаме и с мостове за диалог. В Букурещ преди известно време съществуваше български ресторант, но бе затворен. В София не знам да работи румънски ресторант. Добре е, че са открити поне един румънски лицей в София и една българска гимназия в Букурещ. Но не съм чул двата лицея да си сътрудничат, нито да провеждат конкурси за дебати или публично говорене между тях. Може би защото е твърде трудно да изминеш 8 часа път между двете столици.
От тази гледна точка ми се струва, че вашето усилие да информирате публиката чрез статии на двата езика, за новините от тези две страни е много добре дошло. Бих поискал от властите да насърчат културния обмен, да заделят пари за пътища, мостове, жп линии, които да свързват страните ни, така че хората да могат да се опознават непосредствено, да развиват бизнес или да реализират взаимноизгодни проекти. Да станат приятели с другия!
Отбелязахте, че от една страна Румъния поддържа проевропейския курс на Молдова, а от друга в последно време Букурещ има силна антиевропейска реторика. Също подчертахте, че юнионисткият дискурс бе заспал след 90-те години и бе реактивиран след 2013 г. Според Вас Полша (всъщност десните сили в Полша) държат много на привличането на Молдова в ЕС и са поддържали Кишинев чрез европейските инструменти, което обаче не е правено от Румъния. Румъния и Полша често са виждани като държави със сходна геополитическа роля. Какво забелязвате, когато сравнявате полската и румънската дейност относно Република Молдова?
Полша имаше един интересен момент, в който се ангажира с Република Молдова около 2011 г., когато държа ротационното председателство на Съвета на ЕС. Това бе в момент, когато още беше актуално разширяването на ЕС и се говореше за възможността да започнат преговори за приемане на държавите от източното партньорство. В този контекст Полша изигра смела карта спрямо Молдова, точно с цел да засили влиянието си в ЕС. Резултатът бе, че Доналд Туск – полският премиер по онова време, от 2014 г. е председател на Европейския съвет.
С други думи полските политици имаха ясна цел, планираха добре действията си, след като получиха резулати. Мисля, че Молдова случайно попадна в полезрението на ЕС тогава и получи внимание, което мисля, че не очакваше. Този епизод от неотдавнашната история показва и чрез контраст, че Румъния не е в състояние да очертае ясна цел, нито да планира действията си по съответстващ начин. Заради тази причина тя няма да получи никакъв резултат.
Именно това критикувам: румънските политици говорят много, но правят малко! Може би е дошъл моментът тази реалност да се промени.
Във Вашия подкаст винаги поставяте акцент на въпроса какво биха могли да направят гражданите по темата от съответния епизод, за да се информират, за да предизвикат промяна, за да бъдат по-доволни. Засега темите на емисиите са основно две: антикорупцията и международните отношения или събития. Как биха могли да реализират румънците позитивна промяна в тези области чрез гражданска активност?
Промяната е нещо добро само там, където процесите не вървят добре. Има и неща, които работят. Там не трябва де се променя нищо, а да се поддържат тенденциите, за да не се влоши ситуацията. Ние поставяме често акцента на две неща: благоденствие и отговорност.. Ако процесите не вървят добре, ако не е осигурено и минимално ниво на благосъстояние, това трябва да се каже силно и да се чуе. Най-важното е да се чуят хората, които имат властта да вземат решения, защото те носят отговорността да улеснят процесите, чрез които намираме трайно разрешения на проблемите.
Ако нашите слушатели възприемат тези две послания, със сигурност ще научат и как да ги комбинират. Успехът би могъл да изглежда така: гражданинът не се кара повече с политика, че последният не е намерил решения, а му се кара, че не е положил усилието да привлече по-добри специалисти, да предостави нужните ресурси, да улесни намирането на по-добри решения, а политикът не се бори повече с юмруци за това „че е сложил дръжка на сливата“, нито упреква избирателите, че са гласували погрешно. Той благодари на всички, които са допринесли за намирането на по-добри решения.
Този идеал не е ограничен само до антикорупцията и събитията в чужбина. Той трябва да функционира като модел за обществото в области като образование, здравеопазване, бизнес, във всяка област, където имаме нужда от намесата на държавата и нейните институции. Той би трябвало да функционира, тъй като става въпрос за отношения между хората. В същността си хората уважават взаимно достойнството си, държат се цивилизовано и честно едни с други. Тоест хората могат да имат взаимно доверие – в дадената дума, в стиснатата ръка.
Мисля, че така трябва да работят нещата в света – и в Хасково, и в Орхей, и в Крайова, и в Нови Сад, и в Сарагоса и в Гданск. Мисля, че за да стане това реалност, хората трябва да направят едно-единствено нещо: да осъзнаят своята стойност, силата, която имат, ако искат да направят нещо заедно. Надявам се да успеем с нашите подкастове да направим така, че хората да осъзнаят тези неща.
Прочети и на английски език!
Прочети и на румънски език!
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
