Ще преминат ли евроизборите в България и Румъния под знака на удобния за статуквото спор?
Владимир Митев
Тази статия бе публикувана на 13 февруари 2019 г. на българската секция на сайта „Барикада“.
Предстоящите избори за Европейски парламент очертават ярко разделителните линии в румънската и в българската политика. Както и на много други места, традиционното политическо противопоставяне между леви и десни вече се допълва от нови нюанси: проевропейци срещу евроскептици, млади/нови срещу стари, либерали/прогресивни срещу консерватори, технократи срещу популисти – това са само някои от етикетите и противоречията, през които може да се разчете какво ще се случва в Югоизточна Европа.
Картината обаче оживява само когато в нея започнат да се виждат и детайлите. В Румъния идеологическото противопоставяне изглежда доста ясно изразено. В България по правило различни политическите идеи често съжителстват в една партия и чистите същности се изразяват по-притъпено. Нищо чудно, че имената на политико-икономическите кръгове у нас често идват от ресторантите, където те се събират да обсъждат проекти. Политическата битка е кой да седне на масата на властта и затова разликите между либерали и консерватори примерно са често единствено в етикета.
Новите партии
Въпреки че кампанията все още не е започнала официално, три от партиите в Румъния вече оповестиха своите листи с кандидат-депутати. Новата социалдемократическа партия „Демос“, която припознава за себеподобна „Разем“ в Полша, извади листа с най-много жени кандидати – 9 от общо 12. Партията се обявява против всякакви форми на дискриминация. В социалните мрежи вниманието веднага привлече фактът, че лидер на листата е ромката с унгарска фамилия Линда Грета Жига. През 2010 г. заедно с над 70 ромски семейства тя е изселена от жилището си в Клуж Напока и изпратена в гетото на града, наречено Пата Рът и разположено близо до сметището. За историята на онези събития и протестите, свързани с тях, има филм със субтитри на английски език. Днес Жига работи като продавачка на цветя, но в същото време е и активист за социални каузи – например правото на жилище.
Движения като тези за правото на жилище в Клуж Напока, Тимишоара и на други места; университетски преподаватели в областта на социалните науки и протестиращи против минодобивния проект „Рошиа Монтана“ (румънски протести, избухнали през 2013 г., чийто най-близък аналог е движението „Спаси Пирин“ в България) сформират социалната база на „Демос“. Според медиите тя възлиза на над 1100 членове и симпатизанти, изграждащи общности в 20 града в Румъния и по света.
Според социологическите проучвания, партията няма достатъчно подкрепа, за да излъчи евродепутат, но вече има кандидати за партньори. Бившият еврокомисар по земеделието и бивш премиер в технократското правителство 2015-2017 г. Дачиан Чолош „очаква“ от нея повече, защото „съществува нужда и вляво да има нова политическа партия с добре изразено послание“. Самата „Демос“ обаче не желае да сключва съюз с никого, макар да е отворена към диалог с нови партии като тази на Чолош и Съюза „Спасете Румъния“, докато се противопоставя на партиите на прехода.
Другата обявена листа е обща за формацията на Чолош – „Плюс“, и Съюза „Спасете Румъния“ под името „Съюз 2020“. Докато беше еврокомисар (2009-2014 г.) Чолош бе наричан „вторият френски комисар“ по редица причини – завършил е във Франция, съпругата му е французойка и т.н. А докато бе премиер той олицетворяваше управление, което неутрализира ролята на партиите и на партийната система, като в същото време попълва кадрите си от средите на бизнеса и на НПО сектора. В това правителство вторият човек в Съюза „Спасете Румъния“ – Кристиан Гиня, бе министър на европейските фондове. Самият съюз зае трето място на парламентарните избори през 2016 г. и се води за изразител на така наречените„млади“ в румънската политика. Двете формации се позиционират като проевропейски, технократски, в подкрепа на борбата с корупцията и против Социалдемократическата партия. Тя е считана от румънската градска средна класа за олицетворение на клиентелизма и на отрицателните качества на политическия елит. Лидерите на двете партии – Чолош и Дан Барна, заявиха, че обмислят да имат обща президентска кандидатура на изборите в края на 2019 г., а политици говорят, че съюзът е стратегически и е за поне 10 години напред.
Трите партии, анонсирали своите кандидати за европейските избори, са нови за румънската политическа система, въпреки че партията на Чолош привлече в седмиците преди обявяването на листата стари лица, свързани в миналото с бившия президент Траян Бъсеску. Срещу самия Чолош се изля вълна на омраза в социалните мрежи, след като негови роднини и самият той бяха уличени в сътрудничество със сегашните тайни служби. Подобни твърдения се носеха и докато той беше премиер.
„Не съм сътрудничил никога със „Секуритате“, нито с тайните служби, не съм се продал на чужденците, не съм имал и нямам нищо общо със Сорос, нито с някой друг, който би имал не знам какви интереси в Румъния. Всичко, което съм постигнал в професионален план, е направено със собствените ми сили. Не съм имал нужда от подкрепа и никой не стои зад мене“, коментира обвиненията Чолош.
С основание или без, действително представителите на „технократите“ в румънската политика са обвинявани от опонентите им в редица грехове – от сътрудничество с тайните служби през лицемерие в моралния им патос за корупцията до лоялност към чужди интереси или слепота за румънските.
Сондаж, поръчан от Съюза „Спасете Румъния“, показва, че общата листа с хората на Чолош би могла да вземе около 20% от гласовете на избирателите. В същото време друго проучване на общественото мнение дава на управляващата коалиция над 41% от вота (30,2% за Социалдемократическата партия и 11,5% за коалиционния й партньор АЛДЕ).
Любопитна е ролята на още една „нова“ партия със стари лица – Pro Romania, която обединява бивши социалдемократи, напуснали партията заради несъгласие с личността и действията на лидера Ливиу Драгня. Pro Romania е водена от бившия премиер Виктор Понта (управлявал в периода 2012-2015 г.). Той има богата на символи и превъплъщения политическа биография. Негов кум е бившият шеф на тайните служби и настоящ румънски посланик в САЩ Георге Майор. Понта сключва в Китай брак със съпругата си Дачиана Сърбу – настоящ евродепутат. В момента бившият премиер се декларира като представител на проевропейските сили в страната. Първите две места в листата на Pro Romania ще заемат самият Понта и сегашният румънски еврокомисар по регионалната политика Корина Крецу, като се очаква партията да прескочи изборната бариера.
Новите политици срещу динозаврите на прехода
Социалдемократическата партия, АЛДЕ и опозиционната Националнолиберална партия (27,8% от вота според сондаж, поръчан от самата нея) са категоризирани от новите сили като партии от времето на прехода, които трябва да бъдат премахнати от политиката. Появата на т.нар. нови партии като „Демос“ и „Съюза „Спасете Румъния““ е следствие на отслабването на изискванията за учредяване на политически формации, което става със законодателни промени през 2015 г. За да се основе партия в Румъния вече е достатъчно тя да има трима членове. В комбинация с борбата с корупцията, вкарваща динозаврите на прехода в затвора, се очакваше „новите“ да доведат до подмяна на политическия елит.
Сегашното управление обаче предприе предефиниране на борбата с корупцията. Има различни мнения дали то спира и връща назад процеса по подмяна на политическия елит на страната, или по-скоро само забавя влизането на свежа кръв в политиката и модернизацията й. Но така или иначе, през последните години една от интригите е свързана с променящия се баланс между нови и стари политици.
Вероятно в този смисъл може да се търси и обяснение за недоволството на част от представителите на „Съюза „Спасете Румъния“ от изборния съюз с формацията на Чолош, в чиито редици има политически лица, известни с факта, че са прескачали често от една в друга партия по време на прехода. Съюзът между млади и стари технократи обаче вероятно е провокиран от общото им желание да свалят от власт социалдемократите и със сигурност има общо с отношенията между Брюксел и Букурещ. Независимо че социалдемократите обявиха желание да влязат в еврозоната до 2024 г. или че ръководената от тях администрация изпълнява методично задълженията по европредседателството, хората на Ливиу Драгня сключиха многомилиардни сделки за покупка на оръжие от САЩ и показаха недвусмислено, че държат особено много на отношенията с Израел на Бенямин Нетаняху. В същото време западноевропейските държави чувстват като свои естествени партньори в Румъния опонентите на социалдемократите.
Паралели между България и Румъния
Опитите на Ливиу Драгня и неговите приближени да се утвърдят в румънската политика постоянно биват потискани от технократския сектор в политическата система, който включва не само политически партии, но и неизборни институции като прокуратурата и службите за сигурност. Някои паралели с България изглеждат неизбежни. Например, в последно време същите неизборни институции засилиха влиянието си с помощта на спорни законодателни промени.
Знае се за другарството между Виктор Понта и Сергей Станишев, които преди години бяха нови лица на социалдемократически партии, за които гласуват по-скоро по-възрастни избиратели. Днес и двете партии са завили към социален консерватизъм под водачеството на нови лидери – Ливиу Драгня и Корнелия Нинова. В Румъния Понта се отцепи от Социалдемократическата партия и по тази начин оказва натиск над нейния водач. В България също са налице противоречия между привърженици на новия курс на БСП и председателя на Партията на европейските социалисти Станишев. Напрежението се засилва и от амбицията на Станишев да бъде поставен на предно място в листата на партията за предстоящите евроизбори. Официален разрив между него и Нинова обаче засега няма.
На вота на еврооптимистите в България разчита управляващата партия ГЕРБ. Тя изглежда се ползва със силно лоби в Брюксел, щом като наскоро получи похвали, както от кандидата на Европейската народна партия (ЕНП) за следващ председател на Европейската комисия Манфред Вебер („…икономическото развитие на България е изключително“), така и от съперника му от ПЕС Франс Тимерманс – настоящ комисар по върховенството на закона („България е постигнала невероятно успехи в борбата с корупцията и върховенството на закона“). И двете оценки, разбира се, са прекалено оптимистични и доста отдалечени от реалността. Прави впечатление, че за едни и същи забежки Брюксел е твърде великодушен към българския премиер Борисов и прекалено строг спрямо румънския му колега Драгня, което още един път показва ефикасността на европейското лоби на ГЕРБ. В отговор основната опозиционна сила в България – БСП, напоследък залита към към национал-популизъм. Но и двете партии държат в редиците си, както еврофили, така и „орбанисти“, и според външните обстоятелства изтикват на преден план в медиите едните или другите.
Дилемата на европейската политика
В сборника от 2016 г., озаглавен „Търсенето на Европа: противоречащи си подходи“ британският изследовател Кристофър Бикъртън вижда обща политическа тенденция в ЕС: значението на партиите като междинен фактор между обществото и държавата отслабва. Вместо това политическата система е атакувана от две крайности – технокрацията и популизма. Европейската политика се превръща в борба да се поддържа и избира отново и отново статуквото под контрола на технократите от набезите на десни и леви популисти.
Ще променят ли нещо европейските избори в Румъния и в България? Европейските теми засега отсъстват от политическото говорене в навечерието на кампанията. Изглежда че вотът ще е една моментна снимка на балансите в обществото в очакване за следващи избори на национално ниво.
Прочети на английски език!
Прочети на румънски език!
About the Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
