Владимир Митев
Кодру Врабие е граждански активист, обучител и консултант по въпроси на доброто управление, прозрачността, отговорността и почтеността в публичното пространство. Той е допринесъл за множество реформи в областта на правосъдието и публичната администрация в Румъния. Има бакалавърска степен по политически и юридически науки (от Румъния, България и САЩ) и магистърска степен по административни науки и европейски въпроси (Румъния, Холандия, Испания). Кодру работи от 1998 г. за гражданското общество в Румъния. От 2010 г. Кодру работи в рамките на програмата „Лидери в правосъдието“, която бе възпроизведена от 2017 г. нататък и в Република Молдова.
Тази статия бе публикувана на 11 май 2020 г. на румънската секция на сайта „Барикада“.
Господин Врабие, Лаура Кодруца Кьовеши даде интервю за Юрактив Словакия, което е първата й публична поява след като оглави европейската прокуратура (EPPO). Какво забелязахте в това интервю, след като го прочетохте?
Ще започна с три пословици, които вероятно са китайски (или от изтока), въпреки че съм ги чул или чул на английски език:
- Ако си чук, всички неща за тебе са гвоздей;
- Ако знаеш, че приличаш на гвоздей, пази си от удар с чук;
- Само гвоздеят, който стърчи над повърхността получава удар в главата.
Изгонването на Кьовеши от DNA засили много нейната видимост (и симпатията към нея) във важна част от румънската общественост. Само че Лаура Кьовеши има най-вече репутацията на чук. Не е лесно и не е естествено за хората да припадат от възхищение (или да остават за дълго време възхитени) от един чук – защото той си има своята проста функция, свършва си работата и толкова. Той няма естетична, артистична, мотивационна, вдъхновяваща и лидерска функция… Новината за успеха на Кьовеши в Европейския съд по правата на човека в Страсбург бе възприета от румънската общественост като критика спрямо Конституционния съд, спрямо бившия правосъден министър Тоадер, спрямо Социалдемократическата партия и частично спрямо президента Клаус Йоханес, а не като хвалебствие за госпожа Кьовеши (Кьовеши постигна осъждане на румънската държава, тъй като Съдът реши, че й е била отнето правото на защита и на свободно волеизявление в процедурата, по която министърът на правосъдитео Тудорел Тоадер поиска отстраняването й, а Конституционният съд постанови, че президента Йоханис трябва да я отстрани от поста й – бел. прев.). Тоест новина бе възприета като удар с чук по обичайните гвоздеи.
Това ни показва как се гледа на Кьовеши в днешна Румъния. Моето усещане е, че успехът в Европейския съд по правата на човека ще бъде използван най-напред в Полша или в Република Молдова преди да се приложи другаде. Мисля най-вече за съдията Игор Туля от Полша и за съдийката Домника Маноле от Молдова. Може да има и други по-малко популярни медийно случаи сред прокурорите в Република Молдова, в които има политическа санкция на магистрати, поддържали медийно определени идеи за публични политики против тези на управляващото мнозинство. Успехът на госпожа Кьовеши в Европейския съд за правата на човека извежда наяве фактът, че политиците не могат да наказват свободата на изразяване на магистратите. Едва тогава, когато сегашният прецедент в лицето на решението на Европейския съд за правата на човека спрямо казуса Кьовеши бъде потвърден в друг случай, госпожа Кьовеши ще започне да получава искрено възхищение, а не сегашното “възхищение”, дължащо се на опортюнизъм.
В интервюто Лаура Кодруца Кьовеши създава впечатлението, че се бори, за да има повече юридически правомощия, по-голям бюджет, повече прокурори и повече власт/независимост в отношенията с националните прокуратури. Какво е реалистично да спечели тя в тази борба? И какво можем да очакваме от европейската прокуратура в началото на нейната работа?
Както заявих в нашето интервю от септември 2019 г., ще можем да видим първите конкретни резултати от работата на европейската прокуратура през 2022-2023 г., което не изглежда добре от гледна точка на европейските избори през 2024 г. Похвално е намерението на госпожа Кьовеши да осигури оперативната независимост на европейската прокуратура (включително бюджет, персонал, ресурси, комуникационни линии и т.н.), но тук можем да видим голяма пречка пред нея, която е политическа: голямата независимост (спрямо политиците), на която се радват прокурорите в Румъния е по-скоро изключение в пейзажа на прокуратурите в страните-членки на ЕС. Румънската конституционна уредба е много различна и е нетипична. Толкова е нетипична, че дори не е достатъчно изяснена на вътрешно ниво както показа епизодът от 2018 г. със свалянето от власт на Кьовеши (тогава правосъдният министър използва конституционен текст, че прокурорите са подчинени на правосъдния министър, за да принуди чрез Конституционния съд президента Йоханис да отстрани Кьовеши от ръководството на DNA – бел.прев.).
За германските политици например такава концепция за независимостта на магистратите от политиците би могла да е по-лесно разбираема, отколкото за румънците (българите, унгарците или поляците), но е трудно дори немците да приемат, че Кьовеши иска ниво на независимост спрямо политиците за европейската прокуратура, което немските прокурори нямат дори на нивото на провинциите или на нивото на федералната република. Защо да приемат такава независимост на европейско ниво!? Проблемът се усложнява и от двойната власт над прокурорите в EPPO – от страна на националните прокуратури и на европейската прокуратура. Много е вероятно тук да възникне правен конфликт, който да се разреши с решение на Европейския съд в Люксембург. Този конфликт ще означава изразходване на време, на нерви и възможност за писане, за “европейска правна журналистика”, недостатъчно развит жанр.
Тук ще се появи препятствието, за което говорих по-рано. Назначението на Кьовеши беше сложен политически процес, защото в него най-голямата роля бе изиграна от политиците (включително от високопоставените държавници от страните-членки, а не само от елита на администраторите на европейските институции). Същото ще се случи с разпределението на ресурсите: на ниво ЕС организирането и функционирането на европейската прокуратура зависи от решенията на европейските политици (дали от върховете на Европейската комисия, дали от Европейския парламент, дали от Европейския съвет или тези от страите-членки) повече отколкото би му се искало на румънски прокурор в периода 2007-2018 г.
Така че засега разговорът е за чука: какъв вид стомана да бъде, каква да му е дръжката, от какво дърво да е тя, колко да е дълга или колко често може да бъде поправян, както и кой плаща за поддръжката му. А госпожа Кьовеши ще трябва да играе политически, за да получи по-трудни за реализиране политически/правни решения по въпросите:
- какво означава гвоздей?;
- в какви условия може да бъде ударен един гвоздей – дали стърчи или и при други ситуации?;
- в кои ситуации чукът може да удря гвоздеи, под какви ъгли – само направо или и отстрани?;
- в какви часове може да се удрят гвоздеи, до какво ниво може да достигне шума и какво става, ако ударите дразнят съседите?;
- какво става, ако съседът е имал право или ако един от ъглите на удар е бил сгрешен? а ако се е ударило нещо, което не е гвоздей?
Тези разговори ще продължат много време. Може би тук ще има роля, която Европейският съд за правата на човека ще може да изиграе, защото сигурно ще се появят конфликти, свързани с правната компетентност, спорове за дефиниции и т.н. Най-трудният момент ще настъпи, когато много влиятелни политици ще осъзнаят, че приличат на гвоздеи и ще започнат да работят за предефинирането на дефиницията на гвоздея, за да се пазят от удара на чука. Вече видяхме това в Румъния, след като гвоздеите започнаха да бъдат удряни. Имам чувството, че на европейско ниво спектакълът ще е по-малко видим, защото ще се разиграе преди да е нанесен дори първия удар с чука! А госпожа Кьовеши ще трябва да избира – или да води политически преговори, в тишина, за да получи резултати (и да сподели успехите си с политиците), или да общува публично, като използва познатата стратегия за юридическо вменяване на вина, която видяхме в Румъния. Във втория случай, вероятно ще загуби и ще запази за себе си авторството на провала, както и самотата след него.
Така виждам нещата сега. Надявам се да греша!
До каква степен Лаура Кодруца Кьовеши прехвърля на европейско ниво без промяна опита и философията си от управлението на антикорупционнната прокуратура в Румъния? Нейното търсене на максимална независимост не е ли нормален рефлекс за ръководителя на новооснована институция или е по-скоро реторично усилие, което демонстрира, че тя е антикорупционен шампион, “отказващ да се огъва и предава” и в Букурещ, и в Брюксел (при оставквата си през 2018 г. тя използва такъв израз)?
От интервюто за Юрактив виждам още веднъж, че госпожа Кьовеши играе ролята на чук, който вижда наоколо само гвоздеи. В това няма нищо лошо. Имаме нужда от чукове, необходимо е да бием по гвоздеите, които стърчат! Но госпожа Кьовеши изглежда още не разбира, че на европейско ниво е много по-важно да разговаряш с политиците (от които се стремиш да се откъснеш) за това как да се направи така, че гвоздеите да не стърчат повече чрез превенция. Тя не е правила това никога. И не защото не е искала, а най-вече, защото постовете, които е заемала не са й го позволявали. Ако не започне да общува с политиците по тази тема, ако не се научи как се прави превенцията и как се водят преговори с политиците, ще има много труден живот!
Донякъде е добре, че започва своята кариера в Брюксел с преговори за бюджетите и за персонала с политиците от страните-членки. Това е добро упражнение! Би било чудесно, ако може да получи подкрепа от страна на опитен преговарящ, за предпочитане бивш или настоящ европейски комисар със стаж в политиката – но не от някой като Тимерманс, който подразни цяла Полша по време на кампанията за европейски избори през 2019 г…
Надявам се, че моите метафори за чука и гвоздеите няма да бъдат тълкувани в лош смисъл. Ако съм обучител, правя тренинги. Използвам подобни метафори, за да съм сигурен, че хората разбират какво им казвам. Надявам се, че няма нищо обидно или унизително в тези метафори, дори и ако тяхното персонифициране може да изглежда неуважително.
Има още нещо – европейската прокуратура не може да бъде съдена стриктно в юридически план. Именно заради това насочвам вниманието, че тази инститцуионална конструкция трябва да бъде разбирана и оценявана политически. Бих предпочел оценка на публичните политики, обективна, дългосрочна (макар и след 10 години функциониране). Не съм сляп и със сигурност субективното оценяване на партизанската политика ще се появи много скоро – може би по време на европейските избори през 2024 г.
Но може би има и друга интерпретация на информациите, които Кьовеши споделя с това интервю?
По-циничен анализатор от мене би могъл да види в това интервю подготвянето на терена за управлението на бъдещия провал. С други думи през 2024 г., когато Кьовеши бъде поставена под натиск в контекста на предизборната кампания за Европейски парламент, тя би могла да се върне на думите си в това интервю и да покаже, че x, y и z са били заплахи, които тя не е могла да предотврати, защото отговорността е била на други. В американската политика тази техника се нарича “достоверно отричане” (plausible deniability). Ако тази хипотези е вярна, то госпожа Кьовеши не е вече само един обикновен чук, който вижда наоколо само гвоздеи, а е станала обигран политик – или пък има екип от съветници, които познават политическата професия и я учат какво да говори! Ако тази хипотеза е вярна, тогава трябва да отбележим, че интервюто се появи на 8 май. Някой циник може да предположи, че това интервю е било предложено от екипа на европейската прокуратура, защото 8 май е символична дата, която маркира 20 години от приемането на Закон 78 – първият сериозен антикорупционен закон в Румъния. Той е приет на общо заседание на двете камари на парламента на 8 май 2000 г.
Да приключим разговора с темата за румънската антикорупция. Минаха близо две години, откакто Кьовеши беше отстранена от ръководството на антикорупционната прокуратура. Преди почти една година Ливиу Драгня – враг №1 на румънската антикорупция от нейната златна ера, бе осъден на затвор. Какво се случва с румънската антикорупция и в правната система на страната днес? Патова ли е ситуацията между двата лагера, които се бориха за нея или има движение в някаква нова или стара посока?
Румънската антикорупция се намира в своеобразна самоизолация по време на извънредното положение, защото всички хора възприемат сериозно заплахата от пандемията на коронавируса. Имаме нов главен прокурор в DNA – Крин Болога, който бе назначен в края на месец февруари. Периодът на назначаването му труден, защото правителството беше в оставка и се обсъждаха политически проблеми, свързани с евентуални предсрочни избори и назначаването на нов кабинет. Доколкото знам, заради мотиви свързани с извънредното положение не бе представен публично докладът за активността на DNA за миналата година. Тя премина с временно управлаващ институцията.
С други думи, не знаем официалните данни и ситуацията, от която нататък нещата поема Болога. Не е ясно и в каква посока ще я води той. От политическа гледна точка приоритетите са други – не корупцията, антикорупцията или антиантикорупцията. Досега аз само предупреждавах, че е възможно да попаднем на много ситуации с корупционен потенциал дори през тези периоди, когато се направиха някои съмнителни придобивания на медицинско оборудване, на защитни костюми. Ще имаме какво да говорим за румънската антикорупция, когато водата се избистри и започнат разговорите за новата антикорупционна стратегия с поглед към 2024-2025 г.
Снимка: Графити с лицето на Лаура Кьовеши (източник: Babu, CC BY-SA 4.0 DEED, Wikipedia Commons)
Последвай канала на блога “Мостът на приятелството” в YouTube, където са публикувани много видео и аудио интервюта! Блогът може още да бъде последван във Facebook и Twitter. Каналът му в Telegram е тук.
About Author
Discover more from Мостът на приятелството
Subscribe to get the latest posts sent to your email.
